Р Е Ш Е Н И Е
№ 2702 24.10.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: М.
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 9321 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против
А.С.И. и М.Д.И. и е за установяване на дължимост от ответниците на ищеца на
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по
описа на БРС.
С
определение № ***/17.04.2019
г. съдът е назначил на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответниците по делото, като за такъв е определен адв. Т.С., която
депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете, като моли съдът да ги уважи, като присъди на страната
сторените от нея разноски по делото.
В
съдебно заседание особеният представител на ответниците моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
През
2006 г. ответниците придобиват в режим на съпружеска имуществена общност
следния недвижим имот – ателие № 6 на мансардния етаж на сграда, находящо се на
ул. ***
в гр. Бургас, ведно с избено помещение № 11 и съответните
идеални части от правото на строеж върху терена и идеални части от дворното
място.
С
постановление от 21.07.2016 г. за възлагане на недвижим имот по изпълнително
дело № ***
по описа на ЧСИ Иванка Миндова, в сила от 28.10.2016 г., имотът, собственост на
ответниците, е възложен на М. П. М., т.е. от 28.10.2016 г. той е собственик на имота –
чл.496, ал.2 от ГПК. Ето
защо за част от процесния период, а именно от 18.11.2014 г. до 27.10.2016 г., ответниците
са абонати на ищцовото дружество с абонатен номер ***.
За
периода от ноември 2014 г. до декември 2016 г. на свидетеля Н.В.М., която
работи като инкасатор-отчетник в ищцовото дружество и отговаря за отчитане на
стойностите на водомера в имота на ответниците, само веднъж й е осигурен достъп
до имота, а именно през декември 2016 г., към който момент обаче ателието вече
не е собственост на И.. Преди това М. никога не е влизала в жилището. Юни месец
2016 г. ответникът И. й изпраща снимка на показанията на водомера по програма
„вайбър“, които тя отчита. За периода от ноември 2014 г. до декември 2016 г.
само четири пъти е отразен отчет на водомера – първият път по данни на клиента
(има се предвид снимката от „вайбър“), след това два пъти служебно, т.е.
инкасаторът начислява служебно количество потребена вода поради неосигурен
достъп, отразено в съответните протоколи на 17.08.2016 г. и на 20.09.2016 г., и
последният път „видян“, когато на М. е осигурен достъп до имота.
За
дължимите за предоставената услуга суми ищцовото дружество издава четири
фактури – на 27.06.2016 г. за отчетен период 18.11.2014 г. – 31.05.2016 г., на
25.08.2016 г. за отчетен период 24.06.2016 г. – 17.08.2016 г., на 26.09.2016 г.
за отчетен период 18.08.2016 г. – 20.09.2016 г. и на 25.01.2017 г. за отчетен
период 21.09.2016 г. – 22.12.2016 г., които са осчетоводени, а счетоводството е
водено редовно. Общата дължима сума по издадените фактури е в размер на 527,77
лева.
Установява
се, че на 18.10.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за сумата от 527,77 лева, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена
вода за периода от 18.11.2014 г. до 22.12.2016 г., за сумата от 111,49 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По него е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа
на БРС. На 22.10.2018 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 3784
срещу ответниците, като е постановено всеки един от тях да плати половината от
посочените по-горе суми. Тъй като ответниците са уведомени за издаването на
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество предявява
настоящите искове.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства (показанията на
свидетеля Н.В.М.), както и от заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Спрямо
всеки един от ответниците са предявени два иска с правно основание чл.
422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност от
ответниците за част от главницата.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на пар.1,
т.2 от ДР на Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (за краткост Закона), това са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от Общите условия на
дружеството (за краткост ОУ). Установи се,
че ответниците са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, само
за част от процесния период, а именно от 18.11.2014 г. до 27.10.2016 г.
По
делото няма доказателства водомерът на ответниците да отчита неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл.32 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (за краткост
Наредбата) услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Отчитането
на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, но когато не е осигурен достъп, служебно се начислява потребление
– аргумент от чл.24 от ОУ. Видно от доказателствата, отчитането на водомера в
процесния период се извършва на два пъти служебно, когато не е осигурен достъп (последното
обстоятелство не освобождава потребителя от задължението да заплати стойността
на консумираната вода), веднъж по данни на клиента (условно „началната
стойност“) и веднъж от самия инкасатор (условно „крайната стойност“). В този
смисъл достоверността на „началната“ и „крайната“ стойности на водомера е
категорична. Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност
се прибавя към предходна такава.
В
този смисъл, установено е изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от своя страна, е основание за
ангажиране на отговорността на ответниците,
в качеството им
на потребители,
да заплатят
извършената услуга, но само за периода, в
който са собственици на имота.
Съгласно
чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно
начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането
– чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване
на потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в
периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се
предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
Както
вече се посочи, първата издадена фактура е от 27.06.2016 г., поради което
вземането по нея става изискуемо след изтичане на 30-дневен срок. Без значение
е обстоятелството, че отчетният период е по-дълъг от един месец, а именно –
18.11.2014 г. – 31.05.2016 г., като това се дължи и на неосигурения достъп до
имота от страна на потребителите. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 18.10.2018 г., от който момент исковата молба, която
прекъсва давността, се счита предявена (чл.422, ал.1 от ГПК), т.е. периодът от
настъпване на изискуемостта на вземането по първата фактура до предявяване на
претенцията пред съда е по-кратък от 3 години. Ето защо и по аргумент за
по-силното основание никоя част от вземането за главница на дружеството не е
погасена по давност и възражението на ответниците в този смисъл е
неоснователно.
Установи
се, че за периода 21.09.2016 г. – 22.12.2016 г. отчетеното потребление е 14
куб.м., т.е. средно по 4,7 куб.м. за всеки един от месеците през този период,
защото няма точна стойност на потреблението за всеки един от тях. Тъй като от
28.10.2016 г. ответниците не са собственици на ателието, то за периода 21.09.2016
г. – 27.10.2016 г. потреблението им е в размер на 5,6 куб.м., изчислени по
преценка на съда на основание чл.162 от ГПК. Предвид изложеното, И. дължат за
периода 18.11.2014 г. – 27.10.2016 г. сума в размер на 508,72 лева за
предоставени услуги или всеки един от тях дължи половината от нея или 254,36
лева, тъй като е бил съсобственик в имота с равни права.
Ето
защо искът за главница срещу всеки един от ответниците следва да бъде уважен до
размера от 254,36 лева за периода от 18.11.2014 г. до 27.10.2016 г. и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 263,88 лева и за периода
28.10.2016 г. – 22.12.2016 г. включително.
Задължението
за обезщетение за забава (мораторна лихва) върху сумата от 508,72 лева за
периода от 28.07.2016 г. до 15.10.2018 г. е в размер на 114,47 лева, но
дружеството претендира от всеки един от ответниците сума от 55,74 лева (или
общо под 114 лева), поради което тази сума следва да бъде присъдена.
По разноските:
С
оглед изхода от делото ответниците дължат разноски в заповедното производство в
размер на 72,76 лева, съответна част от платената държавна такса и от
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от претенциите, или
всеки един от тях следва да заплати половината от тази сума (36,38 лева).
Ищцовото дружество претендира разноски и за исковото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение, защото исковата молба
е подадена от юрисконсулт, макар впоследствие то да е представлявано по част от
съдебните заседания от адвокат (адвокатско възнаграждение не се претендира). Съдът намира, че справедливо е юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Ищцовото
дружество е доплатило и държавна такса в исковото производство в размер на 175
лева, както и е внесло следните суми: 20 лева, депозит за разпит на свидетел;
120 лева депозит за изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза;
180 лева депозит за изготвяне на заключение по съдебно-техническа експертиза; 300
лева депозит за възнаграждение за особения представител; 20 лева, която съдът
определи за доплащане във връзка с окончателно определеното възнаграждение на
вещото лице, изготвило заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.
С оглед изхода от делото ответниците дължат разноски в размер на 907,14 лева
или всеки един от тях следва да заплати половината от тази сума или 453,57 лева.
Ответниците
не са направили разноски, поради което такива не им се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че всеки
един от ответниците М.Д.И., ЕГН – **********, и А.С.И., ЕГН – **********, дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 254,36 лева (двеста петдесет и четири
лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен
номер *** за периода от 18.11.2014 г. до 27.10.2016 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението на 18.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 263,88 лева и за периода
28.10.2016 г. – 22.12.2016 г. включително; 55,74 лева (петдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
от 28.07.2016 г. до 15.10.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2018
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА всеки
един от ответниците М.Д.И., ЕГН – **********, и А.С.И., ЕГН – **********, да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
– *********, сумата от 36,38 лева
(тридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки) разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2018
г. по описа на БРС и сумата от 453,57 лева (четиристотин петдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки) разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала! ММ