Определение по дело №351/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1379
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100500351
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 20.01.2020  г.

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-“б” състав, в закрито заседание на  двадесети януари през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                      мл.с. Марина Гюрова  

като  разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 351 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби:

 По  въззивна жалба от ищцата М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат П.К. от САК, с адрес ***, офис 10, в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв./частично от 10 000 лв./, в частта в която е присъдена законна лихва, но от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части, като бъде присъдено обезщетение в размер на още 6500 лв., считано от 15.02.2018г. до окончателното изплащане.  Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ат ЗА, ведно с начислен ДДС.

Вззиваемият Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я. оспорва въззивната жалба.

Подадена е въззивна жалба и от ответника Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я.. Решението се  обжалва изцяло, поради което се моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове срещу ГФ, а алтернативно, ако съдът приеме иска за доказан, да бъде отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата минимум в размер на ½. Претендират се разноски.

Съдът констатира следното:

С решение от 04.07.2019 г. по гр.д. № 42843/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 88 състав е осъдил  “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ищеца М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от 1500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 27.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-28.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 8 000 лв. /частично от 10 000 лв./. Осъдил е М.К.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 866,87 лв. - съдебни разноски. Осъдил е “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СРС на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 60,80 лв.-държавна такса.

В мотивната част на решението, съдът е посочил, че ищецът е претендирал законна лихва върху обезщетението, считано от ПТП, като е мотивирал, че не се дължи законна лихва от датата на ПТП, а от подаване на исковата молба. Претенцията обаче не е от датата на ПТП, а от датата на която изтича срокът за произнасяне на ГФ по заведената щета до окончателното плащане на сумата. Първоначално тази дата погрешно е посочена като 27.12.2017 г., а в последствие е посочена правилната дата-15.02.2018 г.

При тези данни, настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на ОФГ, производството пред нея следва да бъде прекратено, а делото върнато на  СРС за произнасяне по началната дата на законна лихва върху обезщетението така, както е претендирана в исковата молба, считано от датата на която изтича срокът за произнасяне на ГФ по заведената щета- с поправката 15.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като се съблюдават разпоредбите на чл.558, ал.2 КЗ вр. чл.497, ал.1, т.1 КЗ.

Ако съдът счете, че е налице хипотезата на чл.250 ГПК за допълване на решението, а не на чл.247 ГПК, то следва да се произнесе в тази хипотеза.

Ето защо производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ или по чл.250 ГПК за допълване на решението.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 351/20 г. на СГС, ГО, ІІІ-б въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС,  ІІІ  ГО, 88 състав за произнасяне по реда на чл.247  ГПК-ОФГ или по чл.250 ГПК  допълване на решението по гр.дело № 42843/18 г, съобразно мотивната част на определението.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ :  1.                    2.