№ 8111
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110101271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото e постъпилa молба с вх. № 279052/02.09.2024 г. от „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт“, с която се иска да бъде изменено Решение № 14795/29.07.2024 г. по
гр.д. № 1271/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, в частта за разноските, като
на ответното дружество бъде присъдена пропорционална част от извършените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 520,77 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:
Молбата е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от лице с правен
интерес и по делото е наличен списък по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
С постановеното решение № 14795/29.07.2024 г. съдът е отхвърлил частично
предявените от ищеца М. И. Д. искове, поради което е приел, че на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Като такива са му присъдени за
депозит за вещо лице в размер 320,86 лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Не
е уважена молбата на ответника за присъждане на адвокатски хонорар в размер на
8520,77 лв. с ДДС, доколкото съдът е счел, че по делото липсва доказателство за
реално направени разноски от ответника за заплащане на адвокатски хонорар. В тази
насока е изложил съображения, че по делото са представени фактури от 04.10.2023 г.,
01.12.2023 г., 03.01.2024 г., 05.02.2024 г., 01.03.2024 г., издадени от Адвокатско
дружество „Боянов и Ко”, на стойност общо 8520,99 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение. В списъка с разноски се твърди, че са представени и
документи за заплащане на фактурите. В тази връзка по делото са представени
„Нотификации”, от които обаче не може да се установи, че е направен разход за
адвокатски хонорар в претендирания размер, като същите документи не са
представени на български език. Процесните нотификации нито са подписани от
някого, нито притежават някакъв реквизит, от който да се установи извършването на
този разход, предвид което съдът не кредитира това писмено доказателство.
1
Адвокатското възнаграждение се дължи, когато има доказателства за реалното
му плащане – т. 1 от тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК н а ВКС, макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да
бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. От това следва извода, че към този момент следва да бъдат
представени и доказателствата за извършването на разноските.( в този смисъл
Определение № 624 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 2067/2019 г., II т.о., ТК).
Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на
определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по
същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на
нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията
дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да
изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До
приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички
съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението.
След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не
могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови
искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с
поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава
приложението на основни принципи на исковия процес -равенството на страните,
равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на
решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на
правния спор вече са били осъществени.
Съгласно постановките на т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК н а ВКС представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149,
ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде възможност за
връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат
правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. На
още по-голямо основание съдът намира, че представянето на нови доказателства е
недопустимо с депозиране на молбата по чл. 248 ГПК.
В настоящия случай едва с молбата за изменение на решението в частта за
разноските ответникът представя доказателства за реално извършване на разноски за
адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче е изтекъл преклузивния срок за
представяне на доказателствата, то същите и не могат да бъдат взети предвид от съда.
Ето защо молбата на ответника се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 279052/02.09.2024 г., с която се иска
изменение на Решение № 14795/29.07.2024 г. по гр.д. № 1271/2023 г. по описа на СРС,
III ГО, 141 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3