ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
Община Столична, Район Витоша, ул. Околовръстен път №260, действащо
чрез законните си представители, чрез адв. Х. И., срещу разпореждане
№25416/09.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. №16045/22 г. по описа на РС
Пловдив, ХХI гр.с., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист против длъжника В. Л. Б., ЕГН **********.
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Неправилно е прието от
състава на районния съд, че не е редовно изпълнена процедурата по връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост и такава не е настъпила, като не
може да се допусне незабавно изпълнение за претендираното задължение.
Длъжникът е променил адреса си, като не е уведомил кредитора. От
жалбоподателя е приложена фикцията на чл.16 от договора, като е обявена
предсрочна изискуемост на вземането. Позовават се на съдебна практика.
Иска се да се отмени атакуваното разпореждане и да се уважи изцяло
подаденото заявление, да се издаде заповед за изпълнение на парично
1
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, да се допусне
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите по
заявлението. Иска се и присъждане на разноски за настоящето производство.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди
доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.4 от
ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги, подадено
от „Юробанк България“ АД, против кредитополучателя В. Л. Б., за вземания
на банката, произтичащи от договор за потребителски кредит от 17.02.2021 г.,
обявени за предсрочно изискуеми. В заявлението се сочи, че поради
неплащане в срок на погасителна вноска с падеж 17.03.2022 г., съгласно
погасителния план, кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем, без
да се прекратява действието на договора, след писмено уведомяване на
длъжника чрез фингирано връчване по реда на чл.47 ГПК от частен съдебен
изпълнител. Представено е извлечение от счетоводните книги на банката,
ведно с договора за кредит и погасителен план, както и уведомление
(наименувано покана) за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
адресирана до кредитополучателя, чието връчване е било възложено на ЧСИ
Мариана Кирова с район на действие – района на ПдОС.
Районният съд, за да отхвърли заявлението, се аргументира, че,
макар и формално да се приема за надлежно изпълнена процедурата по чл.47
ГПК от ЧСИ, способите за връчване не са изчерпани, като не е предприето
връчване на поканата (уведомлението) чрез работодател. Не е прието, че
кредиторът е положил всички необходими усилия за уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост, още повече, че в поканата е даден и
30-дневен срок за погасяване на задълженията, като е възможно да не се
достигне до съдебно производство. Изложени са и съображения за
неоснователност на таксите за уведомяване.
Доводите на първостепенния съд относно липсата на предсрочна
изискуемост, респективно – връчването на поканата, не се възприемат от
въззивната инстанция.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението
2
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта. Законът не предписва конкретен способ за връчване на
писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в
съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора
за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично
или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително
от нотариус или частен съдебен изпълнител. В случай, че в договора е бил
уговорен начин за размяна на кореспонденция между страните, редовността
на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора /в този
смисъл решение №148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т.д.№2072/2015 г., I т.о./.
Чл.18, ал.5 от ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител
може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и
призовки по граждански дела.
В решение №147/26.01.2021 г., постановено по т.д. №2256/2019 г.
на ВКС, II т.о., е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение
по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение.
Решение №71/28.04.2022 г. по гр.д. №2681/21 г. на ВКС, IV г.о., е
със застъпено категорично становище, че нормата на чл. 47 ГПК предвижда,
че ответникът се счита за редовно уведомен, когато в продължение на един
месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се
констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е
налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени
в хипотезиса на алинеи 1 – 3, въпреки че реално такова не е извършено.
3
Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и
осигуряване движението на исковото производство. Формирана е трайна и
непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е
приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални
покани по реда на чл. 50 ЗННД, както и при връчване на документи от ЧСИ,
т. е. нотариусът/ЧСИ може да фингира връчване на поканата, ако са
осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. С изменението на
разпоредбата на чл.47 ГПК от 2017 г. се въведе задължението на съда
служебно да проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване
по местоработата.
В случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за
кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната,
при поето задължение от същата да уведоми писмено насрещната страна за
промяна в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на
нотариална покана следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо
поканата, не съществува задължение за посочване на друг адрес, както и за
нотариуса/ЧСИ не съществува задължение да издирва друг адрес /освен
настоящ или постоянен/, т.е. и по месторабота.
Решение №86/27.10.2020 г., постановено по т.д. №2118/2019 г. на
ВКС, I т.о., посочва, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника,
вкл. и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била
проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени.
По делото са представени доказателства за посещения на лицето,
натоварено от ЧСИ с връчването на книжа, за посещения на адреса по
договора за кредит, който е и постоянен и настоящ на длъжника – надлежно
изготвени протоколи, като е отразено поставеното уведомление, залепено на
13.08.2022 г., като длъжникът е поканен да получи книжата в кантората на
ЧСИ Мариана Кирова. Установено е, че местоработата на длъжника е в град
С., което е извън района на действие на ЧСИ. Според констативния протокол,
длъжникът не се е явил в кантората на ЧСИ, като документите се считат за
редовно връчени след изтичане на двуседмичния срок от залепване на
4
уведомлението и за получаване на същите от кантората, а именно 29.08.2022
г.
Напълно се споделя довода в жалбата относно уговореното в
договора фингирано връчване на съобщения и уведомления. В чл.16 от
договора за потребителски кредит страните са предвидили, че всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени,ако достигнат до адресите на
страните, посочени в началото на договора. Такъв адрес, посочен в началото
на договора, за длъжника е град П., ул. П. №1, ет.2, ап.5, на който е изпратена
поканата. Предвидено е, че при неуведомяване за промяна на адрес, всички
съобщения, достигнали до стария, ще се считат връчени. Констатираните
обстоятелства сочат именно на хипотезата на чл.16 от договора, поради което
и уведомлението за предсрочна изискуемост следва да се счита връчено на
адреса, посочен в договора, който съвпада и с регистрирания настоящ и
постоянен адрес на лицето.
Според изложеното в цитираното решение №71/28.04.2022 г. по
гр.д. №2681/2021 г. на ВКС, IV г.о., в случаите, в които в договор между
страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или
постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата страна да
уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на
посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на нотариална покана следва да се
счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата, не съществува
задължение за посочване на друг адрес, както и за нотариуса не съществува
задължение да издирва друг адрес /освен настоящ или постоянен/, по
месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност. Ето
защо не се възприемат доводите на първоинстанционния съд. Налице е
редовно фингирано връчване на длъжника на уведомлението за предсрочна
изискуемост.
За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка,
същото следва да съдържа информация относно: договора за кредит - номер,
дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото
неиздължено вземане с разбивка по пера /главница, договорна лихва,
закъснителна лихва и др./ и за кой период се дължат. Извлечението следва да
съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за
5
изискуемост на вземането - в конкретния случай настъпила предсрочна
изискуемост. В този смисъл са и мотивите към определение №118/09.02.2011
г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.,
определение №183/10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа
на ВКС, ТК, І т.о., определение №264/07.05.2009 г., постановено по ч.т.д.
№210/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №118/24.02.2009 г., постановено
по ч.т.д. №25/2009 г. на ВКС, ТК, определение №174/16.02.2010 г.,
постановено по ч.т.д. №18/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение
№693/16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в
които е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните
книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и
подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с печат на банката и
съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер,
кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на
просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.
Представеното от “Юробанк България” АД в заповедното
производство "Извлечение от счетоводните книги" е издадено от служител на
банката, овластен за това, положени са подписи и печат на издателя.
Изнесената информация е достатъчно ясна и изчерпателна - посочен е
договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер на
останалото неиздължено вземане с разбивка по пера - главница, договорна
лихва и др., и за кои периоди се дължат. Не е необходимо в извлечението от
сметка да бъдат посочени данни относно усвояване на кредита, погасени
вноски и др. Достатъчно е, ако са посочени падежите на просрочените вноски
и размера на задължението към датата, предхождаща издаването на
извлечението от сметка.
Според въззивния съд не съществува процесуална пречка за
уважаване на заявлението. Действително, договорът за кредит е сключен на
17.02.2021 г. и е отпусната сумата 4300 лв. В заявлението се твърди, че не е
платена погасителна вноска на 17.03.2022 г. Видно от погасителния план
обаче, в съответствие с чл.4 (1) от договора кредитополучателят ползва
гратисен период от 12 месеца, считано от датата на сключване на договора до
17.02.2022 г. включително. Ето защо заявлението е основателно, като следва
да се уважи за сумите по кредита. Следва да се отмени разпореждането в тази
част, а делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване заповед за
6
изпълнение.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на сумата от 36
лв., представляваща обезщетение за уведомяване. Съгласно чл.10а, ал.2 от
ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Описаните суми за
такси за връчване на длъжника на покана чрез съдебен изпълнител са
типични действия по управление на кредит и съставляват разход, присъщ за
основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира
и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто
ценообразуващ елемент е. Освен това видът, размерът и действието, за което
се претендира заплащането на такси в размер на 36 лв. не е определено в
договора за кредит, за да е налице облигационна обвързаност между страните
и на тази основа да е възникнало правото да се иска допускане на незабавно
изпълнение на основание чл.417 т.2 от ГПК. Доводите на състава на районния
съд в тази част напълно се споделят. В този смисъл е и практиката на ОС
Пловдив.
Основателно е искането за присъждане на разноски за настоящето
производство, като следва да се заплатят направените такива в размер на
44.10 лв., като и за тази сума следва да се издаде заповед за изпълнение от
първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №25416/09.11.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №16045/2022 г. на ПдРС, ХХI гр.с., с което е отхвърлено заявлението
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК срещу длъжника В. Л. Б., ЕГН **********, от град П., ул. П. №1,
ет.2, ап.5, в частта за сумата от 4300 лева главница, 73.87 лв. – мораторна
лихва за периода 06.10.2022 г. до 19.10.2022 г., 88.20 лв. такси и 461.21 лв.
адвокатско възнаграждение, както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 07.11.2022 г. до окончателното изплащане.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, като длъжникът В. Л. Б., ЕГН **********, от град П., ул. П. №1,
ет.2, ап.5, да заплати на кредитора „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, Община Столична, Район
7
Витоша, ул. Околовръстен път №260, сумата от 4300 лева главница, 73.87 лв.
– мораторна лихва за периода 06.10.2022 г. до 19.10.2022 г., 88.20 лв. такси и
461.21 лв. адвокатско възнаграждение, законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 07.11.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 44.10 (четиридесет и четири лв. и десет ст.) лева разноски
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25416/09.11.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №16045/2022 г. на ПдРС, ХХI гр.с., с което е
отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника В. Л. Б., ЕГН **********,
от град П., ул. П. №1, ет.2, ап.5, в частта за сумата 36 лв., представляваща
сбор от разходите на банката във връзка с връчване на съобщение за
предсрочна изискуемост на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8