Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Недева
Дарина
Рачева
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова и прокурора от Варненска окръжна прокуратура Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно
административнонаказателно дело № 910 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от К.Н.К.
от гр. Варна, ЕГН **********, срещу Решение № 214/06.02.2020 г., на Варненски
районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 5313 по описа на съда за 2019
г., с което е изменено Наказателно постановление № 445713-F490301/03.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Варна в Централно управление на Националната агенция за
приходите, като наложената на К. за нарушение на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС и на
основание на същата разпоредба глоба в размер на 200 лева е намалена на 100
лева и К. е осъден да заплати на НАП 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че решението
е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
без да бъдат анализирани направените възражения и представените доказателства.
Касаторът оспорва извода на районния съд, че не са налице предпоставките по чл.
28 от ЗАНН, като излага доводи в това отношение. Възразява срещу размера на
присъдените разноски, като счита, че предвид резултата от производството,
същите е следвало да бъдат съобразени с отменената част на наказателното
постановление. Моли за отмяна на решението на районния съд и на измененото с
него наказателно постановление.
Ответникът в производството,
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, а решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предмет
на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
445713-F490301/03.07.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Централно управление
на Националната агенция за приходите, с което на К.Н.К., за нарушение на 185,
ал. 3 от ЗДДС в качеството му на продавач-консултант в търговски обект –
магазин за хранителни стоки в гр. Варна, ул. „***“ № **, стопанисван от „Д.“
ООД, ЕИК ****, който е приел плащане в брой, без да издаде фискална касова
бележка от въведеното в обекта фискално касово устройство или от кочан с ръчни
касови бележки, на основание на същата разпоредба е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при контролна покупка, извършена от служители на НАП в описания
търговски обект на 28.05.2019 г., К. приел сумата 0,60 лева, платена в брой, и
в качеството си на лице в трудовоправни отношения със стопанисващото обекта
дружество не издал фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално
устройство или бележка от кочан. Обстоятелствата били отразени в констативен
протокол от датата на проверката, в който били описани иззетите като
доказателства КЛЕН, опис на парични средства, междинен отчет и декларация от К..
Въз основа на тези доказателства на 04.06.2019 г. в присъствието на К. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, с който на К. било
вменено нарушение на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, като актът бил надлежно връчен и
подписан от привлеченото към отговорност лице без възражения. Писмени
възражения не постъпили и в срока, поради което въз основа на констатациите в
акта било издадено оспореното пред въззивната инстанция наказателно
постановление, с което на основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС на К. била наложена
глоба в размер на 200 лева.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени
лица и са законосъобразни от формална страна. Приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, че поради липса на депозирано възражение не е имало спорни
обстоятелства, които да изискват допълнителна проверка от
административнонаказващия орган. Счита, че от събраните доказателства е
безспорно установено, че К. е приел в брой сумата 0,60 лева за 1 бутилка
минерална вода „Савина“ от 0,5 л, без да издаде фискален касов бон, и съответно
търговецът, с който К. е бил в трудовоправни отношения, не е изпълнил
задълженията си по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите.
Районният съд приема за правилно определена нарушената и санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. Обсъдил е доводите на въззивника за
наличие на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН и е посочил, че извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения на същата разпоредба, като независимо от ниската стойност на неиздадения
при контролната покупка касов бон, в касата е установена разлика от 104,60 лева
в повече от отчетения през фискалното устройство оборот. По размера на
наложеното административно наказание районният съд посочва, че К. е наказан за
първо нарушение, според представените във въззивната фаза доказателства има
малолетно дете и разходи за лечение, поради което налагането на наказание над
минимума по съответната разпоредба е необосновано и несъразмерно тежко на
извършеното нарушение. По тези съображения изменя наказателното постановление,
като намалява размера на наложената глоба от 200 на 100 лева. Уважава
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което определя в минимума по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
или 80 лева.
Касационният състав възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи по
отношение на законосъобразността на наказателното постановление. Не се
констатира твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в липса на анализ на възраженията на въззивника и представените
от него доказателства. Фактите, установени в административнонаказателното
производство и подробно описани в протокола от извършената проверка и в
мотивите на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление, не са били оспорвани от страна на К. и не са били
представени доказателства от негова страна, които да обосновават друга
фактическа обстановка.
Изводите на районния съд за липса на
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН се споделят напълно от касационната
инстанция. Размерът на приетото плащане, за което не е издаден фискален касов
бон, не оказва влияние върху съставомерността на деянието. Правилно районният
съд е възприел значителната разлика между фактическата наличност и отчетената
във фискалното устройство, за чийто произход обяснения и доказателства не са
представени, като изключваща извода, че случаят е инцидентен и съответно, че е
с по-ниска степен на обществена опасност. Правилни са и изводите относно
размера на наложеното наказание предвид липсата на изложени в наказателното
постановление отегчаващи обстоятелства и доказаното във въззивната фаза семейно
и имотно положение на К..
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че не са налице твърдяните касационни основания и жалбата срещу
решението в частта му, с която е изменено наказателното постановление, следва
да бъде отхвърлена, а въззивното решение – оставено в сила в тази част като
правилно и законосъобразно.
Що се отнася до частта на решението за
разноските, жалбата, обосноваваща се с частичното уважаване на жалбата, довело
до намаляване на размера на наложеното административно наказание от 200 на 100
лева, и несъответното му разпределение на разноските, е основателна. Във
въззивното решение на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН районният съд е присъдил
на НАП 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В конкретния случай с
изменителното решение по същество съдът е приел, че деянието е осъществено от обективна
и субективна страна, като незаконосъобразната дейност на наложилия административното
наказание орган е в неправилната преценка за справедливост на санкцията. В административнонаказателния процес
съгласно чл. 63 от ЗАНН с решението си
районният съд може да потвърди, да измени или да отмени наказателното
постановление. По препращане от чл. 84 от ЗАНН, към постановяването на решение
за изменение на наказателното постановление са приложими
разпоредбите на чл. 337, ал. 1, т. 1, 2 и 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, пр. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс. По силата на тези разпоредби съдът
може да измени наказателното постановление, като увеличи (по протест на
прокурора) или намали административното наказание
или имуществената санкция поради тяхната явна несправедливост. Следователно
изменението на наказателното
постановление представлява частично уважаване на жалбата, водещо до частично
потвърждаване и частична отмяна на наказателното постановление, и
разпределението на разноските следва да стане в съответствие с потвърдената и
отменената част на наказателното постановление.
Доколкото в случая с
въззивното решение размерът на наказанието е намален наполовина, тази пропорция
е следвало да се приложи и към претенциите за разноски, като на жалбоподателя
бъдат присъдени половината от направените във въззивното производство разноски,
или 150 лева, а на ответника – половината от съответното възнаграждение за юрисконсулт, или 40 лева. Съответно
касационната инстанция следва да отмени диспозитива за разноските на районния
съд и при условията на компенсация да осъди НАП да заплати на К. сумата 110
лева.
В касационното производство
е направено само искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
ответника, но не и на разноски от страна на касатора. За тази инстанция,
доколкото е уважен единият от двата петитума на касатора, на НАП следва да бъде
присъдено половината от съответното юрисконсултско възнаграждение, или 40 лева.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/06.02.2020
г., на Варненски районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 5313 по
описа на съда за 2019 г., в частта му, с която е изменено Наказателно
постановление № 445713-F490301/03.07.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Централно управление
на Националната агенция за приходите, като наложената на К.Н.К. от гр. Варна,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС и на основание на същата
разпоредба глоба в размер на 200 лева е намалена на 100 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 214/06.02.2020 г., на
Варненски районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 5313 по описа на
съда за 2019 г., в частта му, с която К.Н.К. от гр. Варна, ЕГН **********, е
осъден да заплати на Националната агенция за приходите сумата 80 (Осемдесет)
лева юрисконсултско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите да заплати на К.Н.К. от гр. Варна, ЕГН **********,
сумата 110 (Сто и десет) лева, представляващи съдебни разноски, направени в
производството по н.а.х.д. № 5313 по описа на Варненски районен съд за 2019 г.
ОСЪЖДА К.Н.К.
от гр. Варна, ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите
сумата 40 (Четиридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по
адм.д. № 910 по описа на Административен съд – Варна за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.