Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 18.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, V въззивен
състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Пенка Цанкова и с
участието на прокурор Ася Николова, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД
№ 4576 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 11.09.2020 г. по НОХД 11215/2018 г.
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 13 състав е признал подсъдимия П.М.П.
за виновен в това, че на 02.03.2018 г. около 19,25 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 Д“ с регистрационен номер *****, по бул. „Шипченски проход“ с посока на
движение от ул. „Хемус“ към ул. „Николай Коперник“ и в района на кръстовището
образувано с ул. „Елисавета Багряна“, на прилежащата пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д – 17 и пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и като водач на
лекия автомобил той не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека, отдясно
наляво спрямо посоката на движение на управлявания от него автомобил, пешеходец
А.Е.А., като го ударил с предната лява част на автомобила и по непредпазливост
му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в следното травматично увреждане – изкълчване на лявата
раменно-лопатъчна става, придружено с болка, деформация на лявото рамо,
положителен симптом на „пагона“, силно ограничени до невъзможни движения в
лявата раменна става, което е довело до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, като с това е осъществил състава на престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК, поради което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца. Като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37,
ал.1, т. 7, вр. чл. 343 от НК предходната инстанция е наложила на подсъдимия
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
три месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС. Със
същата присъда подсъдимият П.П. е осъден да заплати сумата от 222, 87 лева
разноски в досъдебното производство в полза на държавата и 711,20 лева разноски в хода на съдебното
производство по смета на СРС, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По
въззивна жалба, изхождаща от подсъдимия П., е образувано ВНОХД 4576/2020 г. по описа на СГС, НО, V
въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за неправилност
на постановения акт. Като основните възражения са свързани с експертното
заключение на извършената САТЕ по отношение на фактическата обстановка,
установяваща точното място на удара. Отправят се твърдения, че при съставяне на
експертното заключение вещото лице не е взело предвид казаното от свидетелите А.,
А.а и Б., свързано с мястото на удара. Като изтъква, че не е съществувала
техническа възможност за водачът на автомобила да го спре преди мястото на
удара. Във въззивната жалба се отправят констатации, че изводите на предходната
инстанция не съответстват със събрания в хода на наказателното производство
доказателствен материал. Навежда се критика по отношение на наложеното
наказание, като се изтъква че съдът е следвало да наложи наказанието „пробация“
на основание чл. 343а, ал. 1 б. „а“ от НК. Отправят се твърдения, че за съда са
съществували предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Във въззивната
жалба се отправят искания за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяването
на нова, с която да се признае подсъдимия за невиновен. Като алтернативно моли
съда да го освободи от наказателна отговорност по чл.78а от НК или да замени
наложеното му наказание с наказанието „пробация“. В края на депозираната жалба
се прави доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-автотехническа
експертиза с отправяне на конкретни въпроси към експертните лица, както и
осъществяване на повторен разпит на
свидетеля П.Б.. Направен е и
протест от страна на държавното обвинение по отношение на постановената присъда
от предходната инстанция, с доводи за неправилно приложение на материалния
закон във връзка с прилагането на чл. 55 от НК и определяне на наказанието при
многобройни смекчаващи обстоятелства. С протеста не се депозират искания за
събиране на доказателства.
В
проведеното закрито заседание на 12.01.2021 година въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция,
както и ангажирането на нови доказателства.
В
хода на състоялото се съдебно заседание на 19.02.2021 г. съдът остави без
уважение направените доказателствени искания за повторен разпит на свидетеля Б.
и назначаване на нова САТЕ, тъй като в настоящето наказателно производство не
са останали неизяснени спорни въпроси, които да налагат провеждане на съдебно
следствие пред въззивния съд.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста и моли съда да измени постановения
съдебен акт по отношение на наказанието, като увеличи наложеното от съда
наказание „лишаване от свобода“ на 1 година, което да бъде отложено по реда на
чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и да се увеличи
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 3 месеца на 1 година.
Защитникът
на подсъдимия поддържа жалбата, като излага съображения, свързани със
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, касаещи мястото
на удара. Като излага твърдения, че приема за достоверни изложеното от свидетелите по отношение на мястото на удара,
с което се променя разстоянието, от което подсъдимият е могъл да забележи
пострадалото лице от 12,80 метра на 9,77 метра. С оглед на това се приема, че водачът
за процесния автомобил е нямал техническа възможност да спре колата и да
избегне удара. Като в заключение моли съда да оправдае подсъдимия или
алтернативно да се измени правната квалификация на деянието.
Подсъдимият
в последната си дума излага твърдения, че е помогнал на пострадалото дете,
както и че същото е тичало по време на пресичането. Навежда аргументи, че
инкриминираното деяние се е случило
късно вечерта и че ако е имал възможност да види лицето е щял да спре.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба и протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите
на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с
приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата
да бъде преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е
допълнена във въззивното производство.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за
доказване, в това число: показанията на
свидетелите А.А. /показанията на
свидетеля, дадени пред друг състав на съда, са прочетени на основание чл.281, ал.1, т. 2 от НПК/, В.А.а,
П.Б. /показанията на свидетеля, дадени пред друг състав на
съда, са прочетени на основание чл.281, ал.1, т. 1 от НПК/, П.П./показанията на
свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, констативен протокол /л.
5 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2018 г. /л. 6 -7 от ДП/, скица на
местопроизшествието /л. 8 от ДП/,
албум от ПТП /л. 9 – 11 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза /л. 30 – 35 от ДП/, епикриза /л. 36 от
ДП/, автотехническа експертиза /л.
38 - 48 от ДП/, видеозапис от
охранителна камера, ведно с писмо от Райфайзен банк /л.
53- 54 от ДП/, протокол за доброволно предаване, ведно с диск /л. 55 – 56 от ДП/, повторна
съдебно автотехническа експертиза /л. 54 – 60
от съдебно производство пред първа инстанция/,
справка съдимост /л. 75 от съдебно производство пред
първа инстанция/, съдебно видео автотехническа
експертиза /л. 99 – 100 от съдебно производство пред първа инстанция/, съдебномедицинска експертиза /л.
121 – 123 от ДП/.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе
проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му. По време на провелото се съдебно
следствие пред първа инстанция е разпитан пострадалият А.А., който излага
информация относно датата, часа на инцидента, мястото, от което е пресичал,
посоката си на движение, както и твърдения за самия удар, описание на колата,
която го е ударила и причинените му травматични увреждания. Пострадалият дава и
сведения, че подсъдимият П. му е оказал помощ след инцидента. Свидетелските
показания на В.А.а и на свидетелите
очевидци П.Б. и П.П.се намират в синхрон с изложените от пострадалия обстоятелства
във връзка с времевия период на визираното деяние и конкретното място, на което
пострадалото лице е пресичало. Настоящата инстанция се присъединява към
изложеното от първостепенния съд по отношение на кредитируемостта на
показанията на свидетелите П., А. и А.а по отношение на конкретното място на
удара. Същите се намират в противоречие с твърденията на свидетеля Б., който
заявява, че сблъсъкът между пострадалото лице и колата на подсъдимия не се е
осъществил на пешеходна пътека. Съдът прецени да не се доверява на твърденията
на П.Б. в тази им част, тъй като същите се оборват освен от останалите гласни
доказателствени средства, също така и от обективно и компетентно изготвените
експертни заключения на повторната съдебно-автотехническа експертиза и съдебно
видео автотехническа експертиза, които изследват конкретното място на удара и
механизма му. В подкрепа на приобщената
доказателствена маса и установеното от способите за доказване е и съставения
констативен протокол, от който се вижда, че процесното деяние е осъществено на
пешеходна пътека. Съдът не намира за достоверни и твърденията на свидетеля Б.,
че към момента на удара лекия автомобил на подсъдимия е бил спрян и не се е
движел. Същите се опровергават от доказателствената съвкупност, както и от експертните
заключения на способите за доказване, изследващи приблизителната скорост на
процесния автомобил. Първостепенният съд правилно е отбелязал, че тук следва да
се довери на обективните сведения, касаещи обстоятелството движел ли се е
автомобила на подсъдимия и с каква скорост, като се позове на установеното от
извършените експертизи, както и на останалите свидетелски показания. Като
логично е отбелязал, че е напълно възможно субективното възприятие на свидетеля
Б. за ниска скорост, с която безспорно се е движел подсъдимия, да съответства
на твърдението му, че лекия автомобил е бил спрял.
Съдът
кредитира писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по
делото, намира същите за относими и намиращи се в унисон със свидетелските
показания. Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествие е съставен при
спазване на изискванията на процесуалния закон и съдържа всички необходими
реквизити, необходими за надлежното му съставяне. По отношение на съдебното
минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за
съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни осъждания, с оглед на
което към периода на извършване на престъплението 02.03.2018 г., подсъдимият е
с чисто съдебно минало.
В хода на наказателното производства е
изготвена съдебно-медицинска експертиза на пострадалото лице А.А.. От нея става
ясно, че пострадалият е получил травматично увреждане, изразяващо се в
изкълчване на лявата раменно-лопатъчна става, придружавано с болка, деформация
на лявото рамо, положителен симптом на „пагона“, силно ограничени до невъзможни
движения в лявата раменна става, с което увреждане е реализиран
медико-биологичния квалифициран признак трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник. Съгласно локализация на травмата става ясно, че става
въпрос за увреждане, получено в резултат на взаимодействие с твърди тъпи
предмети по механизъм на индиректна травма, който механизъм експертното
заключение приема, че съотвества да е получен при визирания пътен инцидент. Настоящата
инстанция кредитира изготвената от вещото лице експертиза като правилна и
обоснована, а и неоспорена от страните. По време на
наказателно производство са изготвени две автотехнически експертизи, които да
установят с помощта на експертни знания точния механизъм на процесното ПТП.
Съдът прецени да се довери изцяло на експертното заключение на повторна съдебно автотехническа експертиза. Намира същото за
компетентно съставено, изготвено въз
основа на свидетелските показания, както и на предоставените по делото
видеозаписи от охранителни камери. При съпоставка по отношение на заключенията
на двете експертизи, съдът реши да кредитира експертното заключение по
повторната експертиза именно, защото същото е взело предвид предоставените
данни от видеозаписите. Като същите способстват за по-прецизно и точно
определяне на разстоянията от значение за случая, свързани с определяне на
опасната зона и техническата възможност да се избегне удара, както и за точно
изчисляване на скоростта, в сравнение с възприятията на свидетелите, които не
могат да бъдат ценени с висока степен на сигурност по отношение на посочените
обстоятелства. Като за да се разсее всяко съмнение по отношение на конкретните
изчисления на експертите за скоростта е назначена и изготвена комплексна видео-
автотехническа експертиза. Данните от експертното заключение потвърждават приетата
от вещото лице, изготвило повторната САТЕ, скорост.
С
оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната
жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо
да посочи следното:
Въззивния съд е сезиран с жалба и
протест. В депозираната въззивна жалба основно са отправени критики по
отношение на експертното заключение на повторната САТЕ. Съдът намира
възраженията, свързани със заключението на вещото лице на повторната САТЕ, за
неоснователни. Тъй като при изготвяне на експертизата компетентното лице
изрично е посочило ,че е взело
предвид освен свидетелските показания, които като източник по отношение на
конкретни разстояния и определяне на място на удара могат да бъдат субективни, но и данните от
видеозаписите от охранителните камери, които са обективен източник на информация,
която би била от значение при конкретни изчисления. Като в тази връзка е
назначена и изготвена и комплексната видео автотехническа експертиза, която
установи липсата на промяна на скоростта при записване на кадрите. По отношение
на наведените от страна на защитата доводи за приложение на чл. 343а, ал. 1, б.
„а“ от НК и определяне на наказание „пробация“ на подсъдимия, съдът счита
същите за неправилни. В конкретния случай от събраните в хода на наказателното
производство доказателства става ясно, че инкриминираното деяние осъществява състава
на престъпление по чл. 343, ал. 3 пр.
последно, б. „а“, пр. 2 от НК, за които деяния визирания чл. 343а от НК не
намира приложение, тъй като той се отнася за престъпления, попадащи под
хипотезата на ал. 1 и 2 от 343 от НК, а не за инкриминирани деяния по ал. 3 от
343 от НК. С оглед на което съдът не може да наложи наказанието „пробация“ по
отношение на подсъдимото лице. Въззивната инстанция не може да приложи и чл.
78а от НК, тъй като не са налице кумулативно установените предпоставки,
необходими за прилагането на освобождаването от наказателна отговорност. Предвид
изложеното съдът намира за неоснователни наведените от страна на подсъдимия
възражения по отношение на постановения съдебен акт от предходната инстанция.
Съдът
следва да коментира и направеното възражение от страна на държавното обвинение
по отношение на извършената индивидуализация на наказанието на подсъдимия. Като
според прокуратурата наказанието е явно несправедливо и не съответства на
правилата на чл. 36 НК, като същото следва да бъде определено по реда на чл. 54 НК, а не при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства по чл. 55 от НК.
Съдът прецени, че не следва да бъде увеличавано наложеното на подсъдимия и
направения протест следва да бъде оставен без уважение. Съображенията в тази
насока се коренят в това, че настоящата инстанция не може да се съгласи с
твърдението на прокуратурата, че като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат
ценени само необремененото съдебно минало на подсъдимия и трудовата му
ангажираност. Изброените от предходната
инстанция като смекчаващи отговорността обстоятелства – оказана помощ на
пострадалото лице, предприето пресичане от страна на пострадалия, което
обективно е затруднило възприемането му от страна на подсъдимия, както и
причинените травматични увреждания имащи характер на средна телесна повреда не
следва да бъдат изключвани. Оказаната помощ на пострадалия следва да бъде отчетена
при индивидуализация на наказанието. От друга страна начина на пресичане на
пешеходната пътека не е без значение, тъй като е редуцирал периода, през който
подсъдимият е могъл да реагира и съответно е благоприятствало осъществяване на
престъпното посегателство. Въззивният съд цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетено наличието на средна телесна, а не на
тежка телесна повреда, тъй като
конкретния престъпен състав не поставя разграничения по отношение на
наказанието, а такова е справедливо да
има при индивидуализацията му. Съдът не констатира наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед на което съдът счита за неоснователен
направения протест от прокуратурата по отношение на размера на наложеното
наказание на подсъдимия.
При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че с действията си подсъдимият П.М.П.
е осъществил обективните и субективните признаци на състава на
престъплението
по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр.
2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От
събраните по делото доказателствена съвкупност се доказа безспорно, че на
02.03.2018 г. около 19,25 часа в гр. София,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е 220 Д“ с регистрационен номер *****,
по бул. „Шипченски проход“ с посока на движение от ул. „Хемус“ към ул. „Николай
Коперник“ и в района на кръстовището образувано с ул. „Елисавета Багряна“, на
прилежащата пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д – 17 и пътна маркировка
М 8.1 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“ и като водач на лекия автомобил той не пропуснал пресичащия по
пешеходната пътека, отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания
от него автомобил, пешеходец А.Е.А., като го ударил с предната лява част на
автомобила и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане –
изкълчване на лявата раменно-лопатъчна става, придружено с болка, деформация на
лявото рамо, положителен симптом на „пагона“, силно ограничени до невъзможни
движения в лявата раменна става, което е довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека. От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за
движение на моторно превозно средство, като нормата на чл. 343 от НК е
бланкетна и нейното съдържание следва да бъде допълнено от нормите на ЗДвП. Като
в процесния случай е нарушено задължението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. По безспорен начин се доказа,
че пътно-транспортното произшествие е осъществено в границите на обозначената
със съответната маркировка пешеходна пътека.Съгласно медицинската документация
и назначената и изготвена съдебно – медицинска експертиза се доказа и другия
обективен признак на престъпния състав по чл. 343, ал. 3, б. „а“ причинени
травматични увреждания, съставляващи средна телесна повреда.
Престъпното
посегателство се доказа и от субективна страна, като е осъществено под форма на
вина непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
По
отношение на наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено с изпитателен
срок от 3 години и наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от три месеца. Съдът счита, че наложените наказания на П.П.
се явяват законосъобразни и справедливо определени като при индивидуализацията
им са отчетени всички обстоятелства свързани с дееца. Правилно предходната
инстанция е определила така наложеното на подсъдимия наказание под установения
минимум за конкретния престъпен състав и е приложила чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, тъй
като е видно че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и нито едно
отегчаващо такова. Предвид
обстоятелство, че подсъдимият има призната правоспособност на водач на МПС,
спрямо същият адекватно е приложен репресивният ефект на предвиденото в чл.
343г от НК наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, а именно
„лишаване от право да управлява МПС“, като същото му е наложено за период от 3
месеца, като размерът му е съобразен с
обществената опасност на дееца,
приложението на чл. 55 , ал. 1, т. 1 от НК и изискванията на чл. 49 от НК.
С оглед на
гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло от 11.09.2020 г. по НОХД 11215/2018 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 13
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.