№ 10476
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110163597 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Е.О.К.М.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника Р. Н. А. за следните суми: 53,29 лева – неизплатен остатък от
главница по договор за стоков кредит №777263/23.03.2022 г., ведно със законната лихва от
20.11.2023 г. до изплащане на вземането; 5,87 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 23.12.2022 г. до 20.11.2023 г., и 120 лева – такси по тарифата
на банката, Раздел ХII, т. 10 – задължения по договор за потребителски стоков кредит №
777263/23.03.2022 г., сключен между длъжницата и „Банка ДСК“ АД, както и 54,68 лева –
неизплатен остатък от главница по договор за стоков кредит №655581/19.06.2021 г., ведно
със законната лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането; 6,09 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 19.12.2022 г. до 20.11.2023 г., и 120 лева –
такси по тарифата на банката, Раздел ХII, т. 10 – задължения по договор за потребителски
стоков кредит № 65581/19.06.2021 г., сключен между длъжницата и „Банка ДСК“
АД, вземанията по които са прехвърлени на заявителя с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 21.07.2023 г.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона,
приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това.
Заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит – сключен с физическо
лице, следователно са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Претендираните вземания от по 120 лева според тарифата на банката, представена с молба с
вх. № 15522/17.01.2024 г., е за „разходи при изискуем кредит“.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
1
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и
такси, дължими при изискуем кредит, по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника.
С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Поради това, те не пораждат права и задължения за страните.
Законът не допуска начисляване по договор за потребителски кредит на разходи за такси
или други задължения при забава на потребителя.
Освен това, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които разходи в
настоящия случай заявителят не сочи и за каква точно услуга са.
Поради това заявлението следва да се отхвърли за сумите от 120 лева – разходи при
изискуеми кредити.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 332501/20.11.2023 г. от „Е.О.К.М.“ ЕАД срещу Р. Н. А. В ЧАСТИТЕ, с
които се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 120
лева (сто и двадесет лева) – „такса“ по тарифа на „Банка ДСК“ АД, Раздел ХII, т. 10 –
задължение по договор за потребителски стоков кредит № 777623/23.03.2022 г., сключен
между длъжницата и „Банка ДСК“ АД, и за сума в размер на 120 лева (сто и двадесет лева) –
„такса“ по тарифа на „Банка ДСК“ АД, Раздел ХII, т. 10 – задължение по договор за
потребителски стоков кредит № 655581/19.06.2021 г., сключен между длъжницата и „Банка
ДСК“ АД, вземанията по които са прехвърлени на заявителя с договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 21.07.2023 г.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви за
твърдените си вземания осъдителен иск пред Софийския районен съд.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3