№ 172
гр. П., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500600 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 54 по описа за
2021 година са отхвърлени предявените от Б. Г. Г., с ЕГН ********** от
гр.П., ул.“П.Б.“ №90, със съдебен адрес: гр.П., ул.“И.В.“ №9, ет.1, офис 1,
против ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ.
ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С. и О.О. №53, ет.3 искове с правно
основание чл.439 от ГПК - за признаване за установено, че Б. Г. Г., с ЕГН
********** - длъжник: 1/ по изпълнително дело№326/2019 год. по описа на
ЧСИ Д.Д. не дължи на взискателя по същото изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с
ЕГН ********** сумите по издадения на 21.04.2004г. изпълнителен лист по
НОХД №281/2001г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд за:
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата, за
имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законовата лихва,
считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата и за разноски
по делото в размер на 90 лв.; 2/ по изпълнително дело №327/2019 год. по
описа на ЧСИ Д.Д., присъединено към изпълнително дело №326/2019г. по
описа на ЧСИ Д.Д., не дължи на взискателите по същото изпълнително дело
ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** сумите по
издадения на 21.04.2004г., в полза на наследодателката им М.И. М.а,
изпълнителен лист по НОХД №281/2001г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд за: неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със
1
законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на
сумата, за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законовата
лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата и за
разноски по делото в размер на 90 лв.,поради изтекла погасителна давност,
като неоснователни.
Осъден е Б. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Б.“ №90, със
съдебен адрес: гр.П., ул.“И.В.“ №9, ет.1, офис 1, адв.К.П. К. да заплати на ИВ.
БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ. ИВ. Д., с
ЕГН ********** от гр. П., ул. “С. и О.О. №53, ет.3 разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на по 950 лева на всеки от тях.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Б.Г. ,чрез
пълномощника му адв.К..
За да постанови решение в този смисъл , съдът приел,че исковете са
допустими.
Приел още, че фактическите обстоятелствата, изложени от ищеца в
исковата молба, не са спорни между страните по делото.
Съдът , позовавайки се на съдебната практика приел,че давността е
започнала да тече от 26.06.2015г. - датата на постановяване на
ТР№2/26.06.2015г. по тълк д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г.
В този период, обаче, има извършени изпълнителни действия, които
прекъсват погасителния давностен срок .
Всяко едно от горепосочените изпълнителни действия е прекъснало
давността и следователно е започнала да тече нова давност.
При тези данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг
от пет години за погасяване на вземанията на взискателите-ответниците по
давност.
Обжалваното решение било незаконосъобразно.
Съдът допуснал нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като превратно е тълкувал
събраните доказателства и фактическата обстановка, отразена в
обстоятелствената част на исковата молба, което се е отразило на правилното
2
формиране на вътрешното му убеждение, като е налице и необоснованост на
съдебния акт.
Съдът не взел становище по отношение законовото прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, което е в
основа на предмета на доказване и на делото, тъй като с оглед на него е
погасителната давност.
От образуване на изп.д.№ 1234/2005 год. по описа на Съдебно-
изпълнителната служба при Районен съд-П., до неговото прекратяване на
2.10.2013 год. не били извършени никакви изпълнителни действия.
Налагането на възбрана върху международния паспорт на длъжника не
представлявало такова действие.
Съдът не отчел, че независимо дали възбраната на международния
паспорт представлява изпълнително действие или не ,то в продължение на
повече от две години след образуване на изп.дело № 1234/2005 год. и по
изпълн. дело № 1235/2005 год. до тяхното прекратяване на 2.10.2013 год.
взискателите и по двете дела не са поискали извършването на други
изпълнителни действия, поради което е налице погасителна давност по
смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради „перемпция“ и по двете
изпълнителни дела.
Перемпцията настъпвала по силата на закона, независимо от липсата на
изрично прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това била
изтекла и общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Съдът не отчел, че след образуване на изп. дело № 332/2013 год. и
изп.дело № 333/2013 год. при ЧСИ З.Д. до тяхното прекратяване при нея на
6.06.2019 год. също е изтекъл срок по-голям от две години, без взискателите
да посочат изпълнително действие, като е налице ново погасяване по давност
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради „перемпция“. Същата и тук
настъпва по силата на закона, независимо от липсата на изрично прогласяване
от съответния съдия изпълнител. Освен това е изтекла и общата погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното следвало да се приеме, че съдът не се е
произнесъл по основното искане, обусловено от разпоредбата на чл.433 ал.1 т
3
8 от ГПК, а се е произнесъл по алтернативното по чл.110 от ГПК. Това било
видно от словесното изразяване в обстоятелствената част на исковата молба,
че вземанията се прекратяват поради „перемпция“, като в следващото
изречение е добавено „Освен това е изтекла и общата погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД.“, като последното представлява именно алтернативното
основание .
В конкретния случай съдът се произнесъл по непредявено фактическо
искане.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК настъпвало по силата на закона и е без значение кое ТР е
действало към този момент. След прекратяването на това основание
извършените последващи изпълнителни действия били без правно значение.
В подкрепа на изложеното била и практиката на различните съдебните
състави на ВКС, че давността върху вземания, предмет на изпълнително дело,
образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно
изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече.
Съгласно тази практика е изоставено разбирането, прието в ППВС № 3/1980
г., че давността не тече във висящия изпълнителен процес, включително по
отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г.
В този смисъл тези съдебни състави застъпват тезата, че отмяната на
ППВС № 3/1980 г. има обратно действие. Позовава се на съдебна практика.
Моли решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.
В срок е постъпил и писмен отговор от С.Д.
Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
Всички възражения на ищеца, че правната квалификация на иска не се
основавала на чл.439 ГПК били неоснователни.
Не било налице каквото и да е превратно тълкуване на събраните по
делото доказателства, тъй като страните са признали изложената фактическа
обстановка в исковата молба в първото съдебно заседание. Спорът бил за
4
право, а не за факти, което личало и от заявленията и на ответника и на
ищеца.
Преповтаряйки мотивите на първоинстанционния съд изразява
становището си, че съдебното решение е правилно и законосъобразно.
Също се позовава на съдебна практика.
В срок е постъпил и писмен отговор от И.М. ,в който са изложени
идентични доводи, като се подържа , че съдебното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение ,намери,че се касае за валиден и допустим съдебен акт и за да се
произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от Граждански
процесуален кодекс.
В исковата си молба Б. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Б.“ №90,
със съдебен адрес: гр.П., ул.“И.В.“ №9, ет.1, офис 1, адв.К.П. К. против ИВ.
БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ. ИВ. Д., с
ЕГН ********** от гр.П., ул.“С. и О.О. №53, ет.З, търди, че с присъда по
н.о.х.дело №281/2001 год. е признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.343 от НК. По делото срещу него били предявени граждански искове от
ответника ИВ. БЛ. М. и М.И. М.а, за причинените им неимуществени вреди,
които искове били уважени от съда в размер на по 10000 лв. за всеки един от
ищците, ведно със законната лихва , считано от 4.07.2001 год. до
окончателното изплащане на сумата. Освен това съдът уважил и предявените
срещу него искове за имуществени вреди, в размер на по 1000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 4.07.2001 год. до окончателното
изплащане, както и сумата от по 90 лв. - разноски по делото. Присъдата
влязла в сила на 24.10.2003 год.
На 21.04.2004 год. били издадени изпълнителни листове в полза на ИВ.
БЛ. М. и М.И. М.а. Въз основа на молба от ответника И.М., с приложен към
нея изпълнителния лист, срещу него било образувано изпълнително дело
№1234/2005 год. по описа на Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд
- П., а въз основа на молба от М. М.а, с приложен към нея изпълнителния
лист, срещу него било образувано второ изпълнително дело №1235/2005 год.
по описа на Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд - П..
С молба от 24.02.2006 год. от взискателя И.М., било поискано от
5
Държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело №1234/2005 год. да
бъде наложена възбрана върху международния му паспорт. С идентична
молба от 24.02.2006 год. от взискателката М. М., също е поискано от
Държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело №1235/2005 год. да
бъде наложена възбрана върху международния му паспорт. Въз основа на
резолюция от 1.03.2006 год. съдебният изпълнител, на основание ЗБДС е
наложил исканата мярка и по двете изпълнителни дела №1234 и №1235/2005
год.
По молба на длъжника И.М. от 18.06.2013 год., на основание параграф
3 от ЗЧСИ, е направено искане за прехвърляне на изпълнителното дело на
ЧСИ З.Д., с peг. №829, по описа на Камарата на съдебните изпълнители, с
адрес: гр.П., ул.“О.“ №24, ет.2. Същите действия били предприети и по
другото дело с взискател М. М.а. Делата били прехвърлени.
При ЧСИ З.Д., изпратеното изпълнително дело №1234/2005 год., на
8.10.2013 год. е образувано като изпълнително дело №332/2013 год., а
изпълнително дело №1235/2005 год. е образувано като изпълнително дело
№333/2013 год.
Твърди, че на 15.11.2018 год. взискателката М.И. М. е починала, като е
наследена от ИВ. БЛ. М. /другия взискател/ като съпруг и СТ. ИВ. Д. –
дъщеря.
Посочените по-горе изпълнителни дела №332 и 333/2013 год. са
прекратени по описа на ЧСИ З.Д. на основание чл.433 ал.1, т.2 от ГПК, въз
основа на издадени постановления, влезли в сила на 6.06.2019 год.
По молба и въз основа изпълнителния лист , издаден на 21.04.2004 год.
по н.о.х. дело №281/2001 год. в полза на ответника И.Б., срещу него било
образувано изпълнително дело №326/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д., е peг.
№887, с район на действие Окръжен съд-П.. Въз основа на молба от ИВ. БЛ.
М. и СТ. ИВ. Д. и издадения на 21.04.2004 год. изпълнителен лист по н.о.х.
дело №281/2001 год. в полза на М. М.а като нейни наследници, срещу него
било образувано изпълнително дело №327/2019 год. по описа на същия ЧСИ.
Твърди, че на 26.09.2019 год. получил от ЧСИ Д.Д. покана за
доброволно изпълнение на задълженията по двете изпълнителни дела, като
изпълнително дело №327/2019г. е присъединено към изпълнително дело
№326/ 2019 год.
Подържа, че вземанията на взискателя по изпълнително дело №326/2019
год. И.М., са погасени по давност. Погасени били и взманията по другото
изпълнително дело.
След образуване на изпълнително дело №1234/2005 год. по описа на
6
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд- П. до неговото прекратяване
на 2.10.2013 год. не били извършени никакви изпълнителни действия.
До прекратяване на 2.10.2013 год. и на двете дела взискателите и по
двете дела не са поискали извършването на други изпълнителни действия,
поради което е налице погасителна давност по смисъла на чл.433 ал.1, т.8 от
ГПК, поради „перемпция“ като това е по отношение и на двете изпълнителни
дела. Същата настъпва по силата на закона, независимо от липсата на изрично
прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това е изтекла и общата
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Твърди, че след образуване на изпълнително дело №332/2013 год. и
изпълнително дело №333/2013 год. при ЧСИ З.Д. до тяхното прекратяване
при нея на 6.06.2019 год. също е изтекъл срок по-голям от две години, без
взискателите да посочат и поискат изпълнително действие, като е налице
ново погасяване по давност на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, поради
„перемпция“. Същата настъпва по силата на закона, независимо от липсата на
изрично прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това е изтекла
и общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Правният му интерес от предявяване на настоящите отрицателни
установителни искове бил породен от обстоятелството, че прекратяването на
изпълнителните производства на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК
погасявало автоматично вземанията по изпълнителните листове, поради което
има правен интерес съдът да установи със сила на присъдено нещо, че
давностният срок е изтекъл и не дължи сумите по изпълнителните листове -
главници, лихви и разходи, тъй като ЧСИ Д.Д. отказал прекратяване на това
основание по изп.дело №326 и 327/2019 год.
Моли съда да признае за установено, че Б. Г. Г., с ЕГН ********** от
гр.П., ул.“П.Б.“ №90, длъжник:
1/ по изпълнително дело №326/2019 год. не дължи на взискателя по
същото изпълнително дело ИВ. БЛ. М., е ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“
№16, ет.6 сумите за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със
сумата за законна лихва върху сумата, считано от
2001. год. до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 1 000 лв. за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 90
лв. разноски по делото, тъй като са погасени по давност, поради изтичане
на законоустановения давностен срок, както и разходите по всички
изпълнителни дела,
2/ по изпълнително дело №327/2019 год. не дължи на взискателите по
същото изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“
7
№16, ет.6 и СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С. и О.О. №53 общо
сумите за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със сумата за
законна лихва върху сумата, считано от 4.07.2001 год. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 1 000 лв. за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.07.2001 год. до
окончателно изплащане на сумата, както и от 90 лв. разноски по делото, тъй
като са погасени по давност, поради изтичане на законоустановения
давностен срок, както и разходите по всички изпълнителни дела.
Сочи доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК всеки от ответниците е подал писмен
отговор.
И двамата ответници не възразяват по допустимостта на исковете , но
оспорват основателността им.
Не е оспорена фактическата обстановка , изложена в исковата молба
относно образуване на изпълни дела при ДСИ , впоследствие – прехвърляне
при ЧСИ и твърденията относно поведението на взискателите до този момент.
Твърдят обаче, че по изпълнително дело №332/2013г. и по
изпълнително дело №333/2013г. на ЧСИ З.Д., с per. №829 по описа на
Камарата на съдебните изпълнители, обединени, са извършени изпълнителни
действия – опис на движими вещи, запор на банкова сметка в „ОББ“ АД и
впоследствие е наложен и запор на трудово възнаграждение на ищеца във
фирма Валмар Транс Рент Логистик“ ЕООД.
Причината да се прекратят изпълнителните дела при ЧСИ З.Д. и същите
да се образуват наново пред ЧСИ Д.Д. с район на действие Окръжен съд - П.
се корени в имуществено проучване, което разкрило сключен брак на ищеца
със съпругата му Т.Н. Г.а и покупката на недвижим имот в режим на СИО в
с.И., обл.П.. Затова в началото на септември месец 2019г. било образувано
и.д. №327/2019г. при ЧСИ Д.Д., което е обединено с и.д.№326/2019г. срещу
ищеца по издадените против него изпълнителни листове.
Сочат, че с молбата за образуване на и.д.№326/2019г. и на и.д.
№327/2019г. при ЧСИ Д.Д. е наложена възбрана върху недвижим имот изх.
№9164 от 19.08.2019г., собственост на съпругата на длъжника Т.Н. Г.а,
придобит по време на брака и представляващ СИО, представляващ недвижим
имот: УПИ V-581, в квартал 40 по плана на с.И., общ.П., обл.П., с площ от
950 кв.м., ведно с построена едноетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 52 кв.м., както и всички подобрения върху имота, който
имот е придобит с Нотариален акт №143, том I, рег.№1424, н.д.120 от
02.03.2016г. на Нотариус В.Г. №071 на НК на РБ. Такава възбрана върху
описания недвижим имот била наложена още с ПДИ изх. №9569 по и.д.
8
№326/2019г. и по и.д.№327/2019г. при ЧСИ Д.Д.. Със същата е наложен и
запор на ищеца на банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ и в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. От тогава поради пандемичната обстановка
през 2020г. до сега не са предприети други принудителни действия по и.д.
№326/2019г. и по и.д.№327/2019г. при ЧСИ Д.Д..
Изразяват становище , че цитираното ТР ,преуреждащо въпросите
относно погасителната давност при висящо изпълнително производство има
приложение занапред.
Доводите относно претенции за разноски в изпълнителното
производство съдът не обсъжда , тъй като първоинстанционният съд не се е
произнесъл по този въпрос.
Предявените искове са с правна квалификация чл.439 от Граждански
процесуален кодекс, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Правната квалификация се извежда от изложените обстоятелства в
исковата молба и чл.439 от ГПК е единствената възможна такава.
В тезите на ищеца е допуснато сместване между института на
погасителната давност и чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съдът се е произнесъл по предявените искове , въз основа на заявените
фактически обстоятелства , поради което и решението е допустимо.
Нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е предвидила като основание за
прекратяване на изпълнителното производство бездействие на взискателя за
срок от две години. Чрез тази норма се санкционира бездействието на
взискателя, на когото е предоставена изцяло активността за развитието на
производството. Бездействието се санкционира с прекратяване на
производството по изпълнителното дело , тоест с препятстване правото на
принудително изпълнение по конкретното дело. Перемпцията не е
равнозначна на погасителна давност и няма за последица , погасяване на
материалното право. Срокът, довел до перемпция е част от периода ,който
следва да се зачита , за да се направи извода погасено ли е вземането по
давност.
В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК е прието ,че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това
прекратяване настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
9
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Именно това разрешение поставя редица въпроси пред съдилищата.
Например , ако въпреки, че са били налице условията да бъде прекратено
изпълнителното производство е направено искане за предприемане на
изпълнителни действия и те са предприети, каква е съдбата им и съответно
последиците от тях. Освен това хем се приема ,че тези действия се обезсилват
по право ,но пък давност е започнала да тече от последното по време
последно изпълнително действие.
Тоест ако последното валидно изпълнително действие е предприето,
както и би следвало да бъде преди двегодишния период ,то това действие
следва да бъде зачетено като начало на погасителна давност , тоест ефекта му
не отпада , както се подържа от жалбоподателя и в част от съдебната
практика.
Фактическата обстановка , приета от първоинстанционния съд не се
оспорва. Още с отговора на исковата молба и със становището си в съдебно
заседание ответникът не е направил оспорване на значителната част от
фактическите твърдения в исковата молба, като е изложил допълнително
обстоятелства относно предприети изпълнителни действия по
изпълнителните дела при ЧСИ Д..
Безспорно е ,че с присъда по НОХД №281/2001 год. по описа на
10
Пазарджишкия окръжен съд, ищецът Б. Г. Г. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.343 от НК. По делото са уважени предявените срещу него
граждански искове от ответника ИВ. БЛ. М. и съпругата му М.И. М. за
причинените им неимуществени и имуществени вреди. След влизане в сила
на присъдата на 21.04.2004г. кредиторите И.Б. М. и съпругата му М.И. М. са
се снабдили з изпълнителни листове за присъденото им.
По молба на ИВ. БЛ. М. срещу ищеца е било образувано изпълнително
дело №1234/2005 год. по описа на Съдебно- изпълнителна служба при
Районен съд - П.. По молба на М.И. М.а е било образувано изпълнително дело
№1235/2005 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд
- П..Не е възникнал спор между страните , че по тези изпълнителни дела
същински изпълнителни действия до момента на прекратяването им не са
искани и не са предприемани.
По молби на взискателите от 18.06.2013 година на основание параграф
3 от ЗЧСИ, изпълнителните дела са прехвърлени на ЧСИ З.Д. с рег.№829 по
описа на Камарата на ЧСИ.
При ЧСИ З.Д. изпратеното изпълнително дело №1234/2005 год. е
образувано като изпълнително дело №332/2013 год., а изпълнително дело
№1235/2005 год. е образувано като изпълнително дело №333/2013 год. по
описа на същия ЧСИ.Твърди се в писмения отговор на исковата молба ,че по
делата при този ЧСИ са предприемани изпълнителни действия – опис на
движими вещи , налагане на запори върху суми по сметки в банки и трудово
възнаграждение.Не са представени доказателства от страните.
На 15.11.2018 год. взискателката М.И. М.а е починала като е оставила за
свои законни наследници съпруга си - ответника ИВ. БЛ. М. и дъщеря си -
ответницата СТ. ИВ. Д..
Образуваните при ЧСИ дела са прекратени по искане на взискателите
на основание чл.433 ал.1, т.2 от ГПК, с постановления на ЧСИ, влезли в сила
на 6.06.2019 год.
Изпълнителните листове са представени при ЧСИ Д. и са образувани
дело №326/2019 год. по описа на ЧСИ и изпълнително дело №327/2019 год.
по описа на ЧСИ Д.Д..
С образуването на тези изпълнителни дела , които са обединени са
предприети и изпълнителни действия- налагане на запори върху банкови
сметки и възбрана върху недвижим имот.
При така приетата фактическа обстановка ,съдът намира предявените
искове за неоснователни.
11
Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение.
С т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК бе
прието по задължителен за съдилищата начин, ,че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител .
Този въпрос е уреден по различен начин от приетото в ППВС
№3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече в хода
на изпълнителното производство.
Съдът споделя изцяло тезата , подържана от РС и развита в цитираното
решение на ВКС, че разрешението за прекъсване на погасителната давност
,прието с ТР следва да се прилага занапред ,от момента на приемането му.
Или до 26.06.2015 година висящността на изпълнителното производство
прекъсва погасителната давност. Такова разрешение съхранява правата на
страните в изпълнителното производство. Действително по този въпрос
предстои постановяване на ТР , но висящността на тълкувателно дело не е
основание за спиране на производството пред въззивната инстанция.
Висящността на изпълнителни дела пред ДСИ, впоследствие
прехвърлени при ЧСИ позволява извода, че до момента на прекратяването им
погасителна давност не е текла.Тъй като преди изтичане на погасителната
давност , започнала да тече с начален момент , приемането на ТР,са
предприети изпълнителни действия по делата при ЧСИ Д. и по този начин е
прекъсната отново погасителната давност, то такава не е изтекла и исковете
се явяват неоснователни.
Решението първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде
потвърдено. При решаването на въпросите , възникнали след постановяване
на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК следва да се
търси баланс между правата на длъжника и взискателя. Действително
бездействието на взискателя не би следвало да бъде поощрявано , а
санкционирано именно с прилагане както на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК , така и чрез института на погасителната давност. От друга страна обаче
12
не бива да бъде поощрявано и недобросъвестното поведение на
длъжника.Той не изпълнява задълженията си,които в конкретния случай са
възникнали поради извършено от него престъпление.Невъзможността за
принудителното реализиране може да се дължи както на липсата на всякакво
имущество у длъжника , така и на недобросъвестното му
поведение,изразяващо се в укриване на такова.
Цитираните в писмената защита решения не представляват
задължителна съдебна практика , а отделно от това в никое от тях не е
изрично мотивиран началния момент на погасителната давност в светлината
на новото тълкуване на действието на висящото изпълнително производство ,
дадено с цитираното ТР ,влязло в сила през 2015 година.
Съдът не обсъжда доводите във връзка с приложението на ЗНА , тъй
като в цитираното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№ 2382/2017
година на ВКС са изложени по-различни съображения , които съдът изцяло
възприема.
Безспорно когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС
и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в
който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.
При постановяване на последващо решение , с което се тълкува по нов начин
вече тълкувана правна норма или се разрешава правен проблем,то се състои
от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а
в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на
новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които
то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или
по такива, които са били заварени към този момент.
По изложените съображения въззивният съд намира че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
13
С оглед изхода на спора на ответниците се дължат сторените по делото
разноски в размер по на 950 лева за всеки от тях.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
54 по описа за 2021 година, с което са отхвърлени предявените от Б. Г. Г., с
ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Б.“ №90, със съдебен адрес: гр.П., ул.“И.В.“
№9, ет.1, офис 1, адв.К.П. К. против ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С. и
О.О. №53, ет.3 искове с правно основание чл.439 от ГПК - за признаване за
установено, че Б. Г. Г., с ЕГН ********** - длъжник: 1/ по изпълнително
дело№326/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д. не дължи на взискателя по същото
изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** сумите по издадения на
21.04.2004г. изпълнителен лист по НОХД №281/2001г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд за: неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
ведно със законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно
изплащане на сумата, за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със
законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на
сумата и за разноски по делото в размер на 90 лв.; 2/ по изпълнително дело
№327/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д., присъединено към изпълнително дело
№326/2019г. по описа на ЧСИ Д.Д., не дължи на взискателите по същото
изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Д., с ЕГН
********** сумите по издадения на 21.04.2004г., в полза на наследодателката
им М.И. М.а, изпълнителен лист по НОХД №281/2001г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд за: неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
ведно със законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно
изплащане на сумата, за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със
законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на
сумата и за разноски по делото в размер на 90 лв.,поради изтекла
погасителна давност, като неоснователни.
Осъжда Б. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Б.“ №90, със съдебен
адрес: гр.П., ул.“И.В.“ №9, ет.1, офис 1, адв.К.П. К. да заплати на ИВ. БЛ. М.,
с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ. ИВ. Д., с ЕГН
********** от гр.П., ул.“С. и О.О. №53, ет.3 по 950 лева на всеки от тях ,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15