Присъда по дело №498/2024 на Районен съд - Хасково

Частното обвинение срещу подсъдимия М. А. А. ЕГН ********** от гр.Хасково,
********* е повдигнато за това, че на *********г., в гр.Хасково, казал нещо унизително за
честта и достойнството на Н. Д. Н. ЕГН ********** от гр.Хасково, като в нейно присъствие
й казал : „..малоумна, будала..ти малоумна ли си..недей да говориш като папагал…ще те
направя на луда…иди си в кошарата“ – престъпление по чл.146 ал.1 предл.1 от НК.
Тъжителката Н. Н., чрез повереника поддържа така повдигнатото частно обвинение.
Иска от съда да признае подсъдимия за виновен за нанасянето на обида и да му наложи
наказание при условията на чл.78а от НК. Моли да бъде уважен и предявения граждански
иск по чл.45 от ЗЗД.
Подсъдимият М. А. разбира частното обвинение. Не се признава за виновен. Дава
обяснения. Иска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Твърди, че частното
обвинение не било доказано по безсъмнен начин. Следвало да се отхвърли и предявения
граждански иск.
Претендира разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. А. А. и тъжителката Н. Д. Н. са съседи.
Живеят в две съседни къщи в гр.Хасково, разделени с тухлена ограда.
Част от керемидите на оградата се чупели често и Н. Н. поставила няколко камери,
които обхващали двора на къщата и оградата между нейната къща и тази на М. А..
След това пострадалата забелязала, че М. А. кове дъски над оградата и сигнализирала
служба „КОРЗ“ при Община-Хасково за това обстоятелство.
На *********г., през деня, около 10 часа, М. А. и Н. Н. били в близост до тухлената
ограда между двете къщи.
Между двамата започнал разговор.
При този разговор М. А. казал на Н. Н. : „Ти малоумна ли си бе?“
Н. отговорила : „За всички обиди ще отговаряш“
След това М. А. казал : „По-хубаво ши стани. И заплаха няма да имаш бе. Малоумна!“.
Н. отговорила : „М. не ма обиждай“.
След това М. А. казал : „Седи/иди си в кошарата“.
Н. отговорила : „Къде ше стоя?“
След това М. А. казал : „Недей ми говори кат папагал! Кат не ти стига акъла. Кат
папагал немой приказва едно и също! Отивай там, където искаш“.
Н. отговорила : „Ти отивай“.
След това М. А. казал : „Абе будала! Будала с будала! Какво са занимавам с тебе“
Н. отговорила :“Ше та съдя за всички обиди, които каза“
След това М. А. казал : „Бягай от тука! Бягай! Ша ма ядосаш някой път и ша та
направя на луда!“
Н. отговорила : „Да това също е заплаха“.
Този разговор и положението на подсъдимия и пострадалата до тухлената ограда е
било записано от видеокамерите.
1

По делото бяха извършени две видео-технически експертизи.
От заключението на втората видео-техническа експертиза – Изводи – т.3 става ясно, че
между подсъдимия и пострадала е бил проведен разговорът, приет за установен от съда по-
горе в мотивите.
Вещото лице е посочило, че не се откриват следи от модификация или монтаж на
видеозаписа от камерите.
Същият е автентичен.
Лицето от мъжки пол, което се вижда и чува на видеозаписа е подсъдимия М. А. А.
ЕГН **********, а лицето от женски пол - Н. Д. Н. ЕГН **********.
Подсъдимият М. А. А. е неосъждан.
Не е освобождаван по чл.78а от НК.
Няма криминални регистрации.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Подсъдимият М. А. А. ЕГН ********** от гр.Хасково е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.146 ал.1 пр.1 от НК, като на *********г., в
гр.Хасково, казал нещо унизително за честта и достойнството на Н. Д. Н. ЕГН **********
от гр.Хасково, като в нейно присъствие й казал : „..малоумна, будала..ти малоумна ли си
бе..недей ми говори като папагал…седи/иди си в кошарата“.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
престъпния резултат – засягане на честта и достойнството на пострадалото дете е искал
именно настъпването на този резултат.
Съдът намира, че с оглед установената фактическа обстановка няма колебание, че се
касае за обидни думи и изрази, с които се засяга самооценката на личността.
„Малоумна“ е обидна дума.
Тя засяга самооценката на личността, свързана с представите на човек за собствения му
интелектуален капацитет. „Малоумна“ представлява изявление, че едно лице от женски пол
има нисък интелектуален капацитет, което е обидно.
Обидно е да си глупав или с нисък умствен багаж.
„Будала“ е също обидна дума.
Тя е диалектен синоним на думата „глупак“. Засяга самооценката на личността, свързана
с представите на човек за собствения му интелектуален капацитет и представлява изявление,
че някой е глупав, което е обидно.
„Недей ми говори като папагал“ или „папагал“ е обиден израз и дума в този конкретен
контекст.
Папагалът е тропическа птица, която може да подражава човешката реч.
Папагалът не разбира човешката реч, а само я подражава звуково – понякога с голяма
точност.
Когато човек е наречен „папагал“ означава някой, който повтаря чужда реч или мисли,
без да разбира смисъла или без да има собствено мнение. Това отново е обидно изявление,
което представлява разновидност на твърдението, че някой е глупав – повтарящ думи и
изрази, които не разбира.
Изразът „иди си в кошарата“ е обиден.
Хората живеят в жилища. Човешките жилища са различни – къщи, апартаменти, вили,
мезонети и т.н и т.н.
2

Кошарите са стопански постройки, които се използват в животновъдството за
отглеждане на различни тревопасни животни – овце, кози, крави и др.подобни.
„Иди си в кошарата“ е обиден намек, че едно лице – човек, живее в такава стопанска
постройка и следователно е някое от изброените по-горе тревопасни животни.
Хората не живеят в кошари, защото не са овце, кози или крави.
Ето защо съдът прие за изцяло доказано повдигнатото частно обвинение във всичките
му части.
Твърдените в тъжбата думи и изрази действително са били казани от подсъдимия и те
са обидни.
По доводите на защитата за реторсия и установяването й следва да се отбележи
следното :
Чл.146 ал.2 от НК предвижда, че ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може
да освободи и двамата от наказание.
Анализът на този текст от НК за реторсията при обидата не оставя съмнение в едно –
за да е налице – тя настъпва веднага. Обиденият отговаря с обида – веднага – т.е в рамките
на няколко секунди.
Втората видео-техническа експертиза – изводи – т.3 – доста точно е показала
реакцията на пострадалата, след изговаряне на обидните думи и изрази от подсъдимия.
Вещото лице е посочило отговорите на Н. на обидните реплики на М. А..
И нито един отговор на пострадалата Н. не представлява насрещна обида.
За това реторсия няма.
За това и съдът отказа да изследва целия видеозапис, защото дори да установи
твърденията на защитата и обидни реплики, изречени от Н. Н. – преди или след 5 минути, 15
минути, час, два, три – това изобщо няма да бъде реторсия, защото не е „веднага“ и няма да
промени с нищо квалификацията на деянието, за което е повдигнато частното обвинение.
В наказателния процес не се установяват изобщо всякакви факти –а главните факти в
процеса, които се отразяват на обективната и субективната страна на твърдяното
престъпление и неговата квалификация и тези за смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
За това съдът отказа допълнителни видео-технически експертизи.
В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:
За престъплението по чл.146 ал.1 от НК законът предвижда наказание „глоба” от
хиляда до три хиляди лева.
Видно от справката за съдимост приложена по делото подсъдимия не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл.78а от НК .
Предвид горното съдът прие, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, поради
което подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание. При определяне размера на наказанието съдът цени чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни. Липсват отегчаващи вината
обстоятелства. Имайки в предвид тежестта на деянието, съдът определи наказанието на
минимума – а именно “глоба” в размер на 1 000 лв.
С така наложеното наказание напълно биха се постигнали целите на индивидуалната и
генералната превенции, като ще се въздейства поправително и възпиращо върху дееца.
Съдът се произнесе и по предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени
3

вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на нанесената публична обида. Съдът
счете, че са налице кумулативно необходимите 4 белега на генералния деликт –
противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка. Ето защо съдът счете иска за
основателен. Съдът определи размерът на уважаване на претенцията за неимуществени
вреди по справедливост, като се съобрази с конкретната обстановка, нанесената обида и
практиката на съда в подобни случаи. Съдът счете, че претенцията следва да се уважи в
размер от 1000 лв., която сума отговаря и може да репарира адекватно претърпените от Н. Н.
болки и страдания от обидата на М. А..
За разликата претенцията ще следва да се отхвърли.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителката
направените по делото разноски в размер на 812 лв. и 50 лв. по сметка на РС-Хасково – ДТ
върху уважената част от гражданския иск. Както и да заплати разноските за видео-
техническите експертизи.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно соригинала!
Секретар: М.Б.

4

Номер на акта:	71
Дата:	5 декември 2024 г.
Съдия:	Мартин Димитров Кючуков

Дело:	20245640200498
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 юни 2024 г.

Присъда по дело №498/2024 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите