№ 40
гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000052 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260063 от 14.12.2023 г. по т.д. № 81/2021 г. на Окръжен
съд – Бургас е отхвърлен искът на осн. чл. 647, ал. 1, г. 3 ТЗ на синдика на “К.
инв.” ООД (н) за обявяване недействителност спрямо синдика, длъжника и
кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт от 08.05.2019 г. на нотариус Ст.
Анг. – Несебър между продавача “К. инв.” ООД и купувача С. П. Н..
Недоволен от постановеното решение е останал синдикът А. К., който го
е обжалвал с въззивна жалба.
Въззивникът поддържа, че решението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до необоснованост и
незаконосъобразност.
Синдикът бил лишен от възможността да възрази против
необоснованото заключение на в.л. Р., поради което иска пред въззивната
инстанция да се извърши повторна експертиза от различно вещо лице.
Неоснователно бил даден ход на делото в с.з. на 03.10.2023 г., в което било
прието допълнителното заключение на в.л., въпреки че синдикът уведомил
съда, че на същата дата и час е ангажиран по друго дело пред Апелативен съд
– София и представил доказателства за това. При същите процесуални
нарушения било проведено и последното с.з. на 14.11.2023 г.
Съдът обосновал решението си на негодно доказателство – лист хартия,
озаглавен “Движение на документи за сметка 41103”, който не притежавал
1
реквизитите на частен документ и не съответствал на разпоредбите на чл. 180
ГПК и чл. 10 ЗСч. Въпреки своевременното оспорване съдът не върнал
документа на страната и го обсъдил в мотивите си като редовен неоспорен
частен документ.
Решението било необосновано, тъй като фактическите и правни изводи
на съда били в противоречие с доказателствата по делото. Необоснован бил
изводът на съда за съществуването на предхождащ нотариалния акт
предварителен договор въпреки възраженията на синдика.
Неправилен бил изводът на съда, че липсата на представителна власт на
лицето, подписало предварителния договор и анекса, била преодоляна чрез
потвърждаване в хипотезата на чл. 43 и 301 ТЗ чрез сключването на
окончателния договор.
Поддържат се фактическите основания на претенцията – за ощетяване
на масата на несъстоятелността от сделката, за значително по-висока
стойност на даденото от продавача по договора, за това че посочената в акта
цена не е реално платена или ако е платена, то плащането е било в полза на
трето лице, а не на дружеството-продавач.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на
делото на първата инстанция за отстраняване нарушеното право на защита на
страната. При условие че процесуалните нарушения могат да бъдат
отстранени във въззивното производство, се иска допускането на повторна
експертиза от друго компетентно вещо лице.
Представят се с въззивната жалба писмени доказателства, за които се
твърди, че страната е била лишена от възможност да представи в първата
инстанция, тъй като в нарушение на закона делото е гледане в отсъствие на
синдика.
Въззиваемите ответници С. П. Н. и “К. инв.” ООД в срока по чл. 263
ГПК не са представили отговор на въззивната жалба.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение от 29.03.2023 г. е
приета за разглеждане по същество. Със същото определение са оставени без
уважение доказателствените искания на въззивника.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “А и Л т. пр.”
ЕООД против “К. инв.” ООД (н) и против С. П. Н.. Ищецът се легитимирал
като кредитор в производството по несъстоятелност на “К. инв.” ООД (н).
Изложил твърдения, че между длъжника “К. инв.” ООД (н) и ответникът Н. е
сключен договор за продажба на недвижим имот с цена 15 408,75 € без
включен ДДС или 375 €/кв.м., при положение че пазарната цена за подобни
имоти в същото населено място през същия период била над 700 евро/кв.м.
2
Тъй като даденото по сделката от длъжника значително надхвърля по
стойност полученото, на осн. чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ ищецът поискал сделката
между ответниците да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на “К. инв.” ООД (н).
Първоинстанционният съд на осн. чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ конституирал
като съищец синдика на “К. инв.” ООД (н). Като съищец встъпил и
кредиторът “В. гр.” ООД (н).
Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение по
отношение на съищците-кредитори “А и Л т. пр.” ЕООД и “В. гр.” ООД (н) и
е продължило по поддържания от синдика на “К. инв.” ООД (н) иск.
Ответникът С. Н. чрез назначения му на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител оспорил иска. Възразил, че искът е недопустим, като предявен
от лице, което няма качество на кредитор. По съществото на спора възразил,
че няма значителна разлика между действително платената цена по сделката и
пазарната стойност на имота. Поискал отхвърляне на иска.
Ответникът “К. инв.” ООД (н) представил отговор на исковата молба, с
който оспорил претенцията. Възразил, че действително уговорената цена
било по-висока от вписаната в нотариалния акт. По силата на уговорките в
сключен между страните предварителен договор купувачът платил за
апартамента освен сумата 18 490 € допълнително сумата 12 327 €.
С обжалваното решение съдът отхвърлил иска изцяло.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество:
След като синдикът на дружеството-длъжник е конституиран на осн. чл.
649, ал. 3 ТЗ като съищец по иска на осн. чл. 647, ал. 1 , т. 3 ТЗ, той разполага
с всички права на ищец, вкл. да поддържа иска и висящността на спора след
прекратяване на производството по отношение на другите съищци, вкл.
съищеца “А и Л т. пр.” ЕООД, който е инициирал производството. Съгласно
чл. 649, ал. 1 ТЗ синдикът е легитимиран да предяви иск по чл. 647 ТЗ.
Няма спор, че производството по несъстоятелност на дружеството-
ответник е открито с решение № 509 от 27.02.2020 г. по т.д. № 27/2019 г. на
Окръжен съд – Бургас, а началната дата на неплатежоспособността е
31.12.2014 г. Искът е предявен на 19.02.2021 г., т.е. в срока по чл. 649, ал. 1
ТЗ.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том
IV, рег. № 4659, д. № 709 от 08.05.2019 г. на нотариус Ст. Анг. – Несебър “К.
инв.” ООД продало на С. П. Н. свой собствен недвижим имот – апартамент,
представляващ СОС с идентификатор 11538.4.12.2.120, находящ се в гр.
Свети Влас, Община Несебър, комплекс Р. п., с обща площ 41,09 кв.м., за
сумата 18 490,50 € с вкл. ДДС. В акта е удостоверено волеизявление на
3
представителя на дружеството-продавач, че продажната цена “е получена от
купувача изцяло по банков път преди нотариалното изповядване на сделката.”
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от в.л. Р. с
основно и допълнително заключение, които се възприемат от съда като
пълни, обосновани и дадени от компетентен и безпристрастен експерт.
Вещото лице дава заключение, че към датата на сключване на сделката
пазарната стойност на имота е била 36 200 лв., а при отчитане на наличните
вещни тежести (вписана договорна ипотека) според експерта пазарната
стойност на имота е била 32 600 лв. Допълнителното заключение е дадено по
искане на синдика да се изследват средните офертни продажни цени и
сключените реални седлик с имоти в същия комплекс и е в смисъл, че
средната пазарна стойност на процесния имот съобразно със средните
пазарни цени от реално сключени сделки към 2019 г. е 30 120 лв.
При тези факти с правно значение искът е неоснователен. За да бъде
прогласена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността сделката между ответниците в хипотезата на чл. 647, ал. 1,
т. 3 ТЗ, е необходимо по сключена възмездна сделка даденото от длъжника да
надхвърля значително по стойност полученото. В случая това означава да има
значително несъответствие между цената по сделката, за която страните са
постигнали съгласие, и действителната стойност на продадения имот.
Преценката за това дали несъответствието е “значително” следва да се прави
към момента на сключване на сделката и във всеки конкретен случай, без да
съществува единен критерий за това.
В случая длъжникът-продавач е престирал (прехвърлил е собствеността
върху) недвижим имот, който е бил обременен с ипотека, чиято най-висока
пазарна стойност би могла да бъде 36 200 лв. Ответникът-купувач е платил
срещу прехвърлената му собственост според изявлението на представителя на
продавача при сключването на сделката сума в размер на 18 490,50 € или 36
163,39 лв.
Доводите на синдика-съищец за липса на всякакво плащане по сделката,
нямат отношение към предмета на спора, тъй като плащането на цената не е
сред предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Хипотетичната липса на плащане би създала за синдика възможност да
упражни потестативното право на едностранно разваляне на договора поради
неизпълнение, но с такъв иск съдът не е сезиран.
При тези данни не може да се приеме, че даденото по сделката от страна
на дружеството значително надхвърля по стойност полученото. Продажната
цена от 36 163,39 лв. е равна на 99,90 % от най-високата възможна пазарна
стойност на имота, посочена от вещото лице. Дори към оценката на вещото
лице да се прибави 20 % ДДС, продажната цена би била равна на 83,32 % от
най-високата пазарна стойност на имота. Това несъответствие не е
значително, може да се приеме за израз на свободата на договаряне и не е
основание за обявяване недействителност на сделката на осн. чл. 647, ал. 1, т.
4
3 ТЗ.
Крайният извод, че искът е неоснователен, съвпада с този на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да се потвърди.
Оплакванията на синдика във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
лишаването му от възможност да възрази против необоснованото
допълнително заключение на в.л. Р., са неоснователни.
На първо място, следва да се вземе под внимание, че основното
заключение на вещото лице Р., прието в с.з. на 24.01.2023 г., не е оспорено от
синдика, който е присъствал при изслушването на експерта и е поставил
въпроси. Синдикът, без да оспорва основното заключение, даващо средна
пазарна стойност на имота в размер на 36 200 лв., е поискал да се изпълни
допълнителна експертиза, като се проверят и съобразят средни офертни
пазарни цени, касаещи сградата, в която се намира процесния имот, както и
реално сключени сделки.
Допълнителното заключение е прието в с.з. на 03.10.2023 г., за което
синдикът е бил редовно призован. Настоящият състав приема, че в с.з. на
03.10.2023 г. в първата инстанция ход на делото е даден законосъобразно
въпреки възражението на синдика. Делото е насрочено за тази дата с
определение на съда от 14.07.2023 г. На 28.07.2023 г. в изпълнение на
указания, дадени му със същото определение, синдикът представил по делото
доказателства за внесен депозит за допълнителното заключение на вещото
лице. Призовката за съдебното заседание е връчена на синдика на 31.07.2023
г. На 02.10.2023 г. – един ден преди насроченото съдебно заседание, но
повече от два месеца след получаването на призовката – синдикът е уведомил
съда, че на 03.10.2023 г. следва да участва като процесуален представител в
друго производство по несъстоятелност пред САС, заседанието по което било
насрочено преди това по делото на БОС. При тези данни може да се приеме,
че синдикът в тази ситуация при желание за добросъвестно упражняване на
процесуалните права (чл. 3 ГПК) е имал две възможности: или да организира
до 03.10.2023 г. защитата и представителството си по делото пред БОС; или
веднага след получаването на призовката да уведоми БОС за ангажимента си
пред САС и да поиска пренасрочване на делото. Синдикът не е използвал
нито една от двете възможности, което мотивира извод за недобросъвестно
упражняване на процесуални права. Предпоставките по чл. 142, ал. 2 ГПК да
не се дава ход на делото, не са били налице, тъй като не е възникнало
внезапно препятствие за явяване на синдика, което той не е можел да
отстрани. Окръжният съд е дал ход на делото законосъобразно.
На следващо място, дори да се приеме хипотетично, че е налице
процесуално нарушение, то в конкретния случай не е съществено и не засяга
правата на страната, тъй като крайният правен извод за неоснователност на
иска е направен при съобразяване на най-високата възможна пазарна стойност
на имота, посочена от вещото лице в основното неоспорено заключение на
5
в.л. Р., а не в допълнителното заключение, прието на 03.10.2023 г.
Неоснователни са и оплакванията на синдика за това, че съдът приел, че
между страните е сключен предварителен договор за продажба на същия
имот; че този договор, макар и сключен от лице без представителна власт
спрямо продавача, е бил потвърден с факта на прехвърляне на собствеността с
нотариален акт; че представената разпечатка от счетоводна програма (л. 234)
доказва извършено плащане. Тези обстоятелства са без значение за
основателността на претенцията.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260063 от 14.12.2023 г., постановено по
т.д. № 81/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “К. инв.” ООД (н), ЕИК ********, на осн. чл. 649, ал. 6, изр.
2 ТЗ да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд –
Бургас държавна такса за въззивното производство в размер на 161,76 лв.,
която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6