Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 18.03.2024
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Дафинка Борисова, като
разгледа докладваното от съдията Кунчева
в.гр.дело
№ 737 по описа за 2017
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 38 от 01.03.2013 г. на
Районен съд – Троян, постановено по гр.д. № 1040/2009 г., съдът е извършил
разпределение по реда на чл. 353 ГПК на допуснатите до делба недвижими имоти в
първата фаза на делбеното производство между съделителите.
Срещу това решение е постъпила
въззивна жалба от В.Ц.С., по която е било образувано в.гр.д. № 314/2013 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч. Въззивното производство е приключило с решение №
145 от 13.04.2014 г., с което е потвърдено обжалваното решение на Районен съд –
Троян.
С определение № 414 от
20.11.2014 г. на ВКС, второ гражданско отделение, по гр.д. № 5231/2014 г., не е
допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 145 от 13.04.2014 г. по
в.гр.д. № 314/2013 г. на Ловешки окръжен съд.
Съделителката В.Ц.С. е
депозирала молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК, по която е било образувано гр.д. № 1401/2015 г. по описа на Върховен
касационен съд на РБ. С решение по същото дело № 120 от 19.06.2015 г. е
отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение №
145/13.04.2014 г. на Ловешки окръжен съд и делото е върнато на въззивния
Ловешки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
След връщане на делото, в Ловешки
окръжен съд е било образувано в.гр.д. № 322/2015 г. В хода на производството по
това дело В.С. е депозирала на 28.06.2017 г. искане за отвод на съдебния
състав.
Тъй като всички съдии от Ловешки
окръжен съд са се отвели от разглеждането на делото, с определение №
358/28.09.2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.ч.гр.д. № 410/2017 г.
делото е било изпратено за разглеждане от Плевенски окръжен съд, в който е било
образувано в.гр.д. № 737/2017 г.
С протоколно определение от
22.03.2018 г. по в.гр.д. № 737/2017 г. на Плевенски окръжен съд производството
по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с
влязло в сила решение на спора по исковата молба от В.С. за нищожност на
решение № 266 по гр.д. № 300/2010 г. на Ловешки окръжен съд. Това определение е
било обжалвано и потвърдено с определение № 209/07.06.2018 г. на Апелативен съд
– Велико Търново по в.ч.гр.д. № 260/2018 г.
Производството по в.гр.д. №
737/2017 г. по описа на Плевенски окръжен съд е възобновено на основание чл.
230, ал. 1 ГПК с определение по делото № 260013 от 27.03.2023 г. Със същото
определение на основание чл. 227 ГПК като страна по делото /въззивен
жалбоподател/ е конституирана Н.П.С., която е правоприемник на починалата
въззивница В.Ц.С..
По делото са проведени няколко
съдебни заседания, но едва в последното – от 13.02.2024 г., с оглед редовното
призоваване на всички страни, е даден ход на делото. В съдебното заседание
въззивницата Н.С., която е процесуален правоприемник на съделителката В.С., е
заявила, че поддържа претенцията си да й бъде възложена нивата от 4105 кв.м. и
имота от 216 кв.м., през които имоти минава отводнителен канал от притежаваната
от нея жилищна сграда в непосредствена близост. В тази връзка е посочила, че
най-справедливо би било разпределение на имотите по вариант три от приетото на
15.12.2016 г. заключение на вещото лице, по който вариант тези имоти й се
поставят в дял заедно с малки гори.
Ответникът по въззивната жалба С.В.Ш.,
е депозирал писмено становище чрез пълномощника
адв. В.А., както и писмена защита по делото, в която изразява становище
по съществото на правния спор. Същият счита, че постановеното от Районен съд –
Троян решение във втората фаза на делбеното производство, с което е извършено
разпределение на допустатите до делба имоти между съделителите, е съобразено
със закона и задължителната практика на ВКС, с оглед на което моли окръжния съд
да го потвърди и да му присъдени сторените по делото разноски за въззивната
инстанция.
Останалите ответници по въззивната
жалба не ангажират становища.
Като взе предвид данните по делото
и задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното решение, настоящият
съдебен състав на Плевенски окръжен съд приема по съществото на правния спор
следното:
С влязлото в сила решение в
първата фаза на делбеното производство е допусната делба върху осем недвижими
имота, два от които са земеделски – нива и овощна градина, а останалите шест
имота са горски територии. Делбата е допусната между следните съделители: Й. Ц.
Ш. , с квота 96/540 ид.ч., която е починала и е с процесуален правоприемник по
делото С.В.Ш.; Х.Ц.К., с квота 48/540 ид.части, починал и с процесуален
правоприемник М.Х.С.; Й.Ц.П., с квота 48/540 ид.ч.; Д. Ц.Д., с квота 60/540 ид.ч., починала и с
процесуални правоприемници: И.К.Ц., Ц.К.Ч., Ц.М.С., Т.М.П. и В.Я.Я.; М.И.Д., с
квота 32/540 ид.ч., починала и с процесуален правоприемник Ц.М.Д.; Ц.М.Д., с
квота 32/540 ид.ч.; П.М.Х., с квота 32/540 ид.ч., починала и с процесуален
правоприемник М.Х.М.; В.И.Д., с квота 32/540 ид.ч., починала и с процесуални
правоприемници Е.Н.Х. и Ц.Н.Д.; Е.Н.Х., с квота 32/540 ид.ч., Ц.Н.Д., с квота
32/540 ид.ч.; В.Ц.С., с квота 96/540 ид.ч., починала и с процесуален
правоприемник Н.П.С..
Във втората фаза на
производството районният съд е извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като е приел, че делбените имоти следва да бъдат разпределени между
съделителите, тъй като тегленето на жребий е неудобно, с оглед на това, че
дяловете на съделителите са различни, както и че имотите се различават по вид и
стойност.
Настоящият съдебен състав счита този извод за правилен и го споделя
напълно.
Основният спорен въпрос в
настоящото въззивно производство се свежда до това, в дял на кого от
съделителите Н.С. /правоприемник на В.С./ и С.Ш. /правоприемник на Й. Ш./,
чиито квоти в съсобствеността са еднакви /по 96/540 ид.ч./ следва да бъдат
разпределени двата земеделски имота – нива и овощна градина.
Първоинстанционният съд е разпределил
тези два имота в дял на С.Ш., като се е позовал на направеното от него искане
по чл. 69, ал. 3 ЗН и на установеното по делото обстоятелство, че е регистриран
като земеделски производител, както и че живее в населеното място, в чието
землище се намират имотите.
Макар че не е обсъдил в мотивите
на решението направеното от В.С. искане да й бъдат разпределени същите
земеделски имоти в дял, районният съд е отхвърлил това искане с изричен
диспозитив на решението.
В тази връзка следва да бъде
посочено, че с въззивната си жалба В.С. също е представила регистрационна карта
за земеделски производител, издадена на 27.02.2013 г. Такава карта е
представена в настоящото въззивно производство за нейния правоприемник Н.С. /л.329 от в.гр.д.
№737/2017г./.
Настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция счита, че нормата на чл. 69, ал. 3 ЗН не е приложима при
разпределението на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. Този извод се налага
от съдържанието на самата норма, която въвежда критерии единствено за
изкупуване от наследник-земеделски стопанин
падналите се в дял на други наследници
непокрити недвижими имоти.
Отделно от това, с отменителното
решение на ВКС са дадени задължителни указания, че след като двама от
съделителите, които са поискали разпределяне в дял на двата земеделски имота,
са земеделски производители, съдът следва да преценява как да разпредели
имотите по други, утвърдени в съдебната практика или посочени от страните
критерии.
Съгласно общия принцип, визиран в чл. 69, ал. 2 ЗН, делбата следва да
се извърши чрез разпределение така, че всеки съделител да получи реален дял в
натура. Следва да се спазва обаче и общия принцип в ГПК за равнопоставеност
между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК. Установените от
съдебната практика критерии за разпределение на допуснатите до делба имоти са
големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти,
извършените в обособените обекти подобрения, реалното им ползване по аргумент
от т. 5 от ППВС 7/73 г. Следователно при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се
ръководи не само от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците, но следва да вземе предвид и
установеното ползване от страна на съсобственик или съсобственици върху
конкретни имоти, както и извършените подобрения в тях.
В случая регистрацията на съделителя С.Ш. като
земеделски производител по никакъв начин не се свързва с ползване на двата
земеделски имота, предмет на спора. По делото не са събрани доказателства,
установяващи осъществяването на земеделска дейност в тези имоти от страна на С.Ш., респективно от неговата
праводателка, нито извършени подобрения в имотите от тяхна страна.
От своя страна съделителката В.С.,
с правоприемник Н.С., е обосновала искането си да бъдат разпределени в неин дял
допуснатите до делба имоти № 73198.122.26, представляващ нива с площ от 4105
кв.м., и № 73198.124.32, представляващ овощна градина с площ от 216 кв.м., с
последователно поддържани твърдения, първоначално заявени в депозираната на
13.12.2011 г. молба /л. 296 от гр.д. № 1040/2009 г. на РС-Троян/, че нивата се полза от нея и дъщеря й Н.С. от
1991 г. за отглеждане на селскостопанска продукция, както и че през двата имота
е прокаран отводнителен канал, обслужващ намиращия се в непосредствена близост
техен имот № 73196.124.86 и построената в него двуетажна жилищна сграда
Настоящият съдебен състав приема,
че тези твърдения са доказани в хода на съдебното производство.
По делото е приложен н.а.№ 24/1990
г., с който В.С. и съпругът й са прехвърлили имот № 73196.124.86 на дъщеря си Н.С..
От приложената скица на имота е видно, че двата процесни имота - № 73198.122.26 с площ от 4105 кв.м. и № 73198.124.32 с площ
от 216 кв.м. се намират не в непосредствено съседство с този имот, но в близост
до него.
В производството по в.гр.д. №
322/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е била назначена съдебно-техническа
еспертиза с вещо лице – специалист „ВиК“. От приетото заключение по същата се
установява, че трасето на канала за отпадни води, обслужващ къщата на Н.С.,
находяща се в имот № 731198.124.86, започва от жилищната сграда – сградната
канализация за БФОВ излиза от източната фасада, в близост до външната дворна
чешма, и преминава през имоти: № 73198.124.87, № 73198.124.32, № 73198.122.54 и
№ 73198.122.26, т.е. отводнителният канал минава през двата процесни земеделски
имота – нива и овощна градина.
В съдебното заседание, проведено
на 27.10.2015 г. по в.гр.д. № 322/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, са събрани
гласни доказателства. От показанията на свидетеля П. П. става ясно, че още през 1890-1990 г. В.С., с
помощта на дъщеря си Н.С., е обработвала имотите в близост до къщата им в
махала „****“. Преди имало сливи там, но сега ги няма, а преди 2-3 години /период
преди съдебното заседание/ свидетелят фрезовал мястото, за да бъде засято. Същият
свидетел е заявил, че не е виждал С.Ш. да обработва земя в тази махала. Знае за
него, че живее на друго място в града, както и че обработва земи и се занимава
с животновъдство в срещуположна махала. Заявил е още, че знае за мръсния канал,
който минавал покрай сливите и отивал в дерето и дори е видял, когато са го
копали през пътя. Установява се от показанията на другия разпитан свидетел – В.
Б. , че между В.С. и С.Ш. е имало разправии и дори е идвала полиция. Установява
се също така, че този свидетел е премахнал овощните дръвчета в процесните имоти
по нареждане на С., в чиято вила свидетелят е заявил, че живее.
За установяване наведените в хода
на производството твърдения от В.С., че в процесните имоти се отглежда жълт
кантарион, Н.С. е представила снимков материал в производството по чл. 303 ГПК пред Върховния касационен съд
и в настоящото производство, от който е видно, че в близост до двуетажна
жилищна сграда се намира площ с жълтоцъфтящо тревисто растение.
В контекста на тези съображения и с оглед
визираните по-горе критерии за разпределение на допуснатите до делба имоти,
настоящият съдебен състав приема,
че двата земеделски имота – нива с площ
4105 кв.м. и овощна градина с площ 216
кв.м. следва да бъдат разпределени в дял
на Н.С. – правоприемник на съделителката В.С.. Разпределението обаче не следва
да се извърши съобразно предпочитания от нея вариант 3 от приетото
допълнително заключение на вещото лице К.
К. , тъй като този вариант предвижда в дял на С. да бъдат разпределени освен
двата земеделски имота още три горски имота, което ще доведе до цялостно
преразпределение на допуснатите до делба имоти между съделителите. Доколкото по
делото не се установява някаква обвързаност на С. с тези горски имоти /ползване,
респективно извършени подобрения в същите/, въззивният съд счита, че най-справедливо
в случая се явява, трите имота – двата земеделски и един горски, разпределени в дял с обжалваното
първоинстанционно решение на С.Ш., да
бъдат разпределени в дял на Н.С.,
респективно горският имот, разпределен в
дял на В.С., да бъде разпределен в дял на С.Ш.. Според настоящия състав
този вариант е подходящ, тъй като квотите в съсобствеността на двамата
съделители са еднакви, общата стойност на включените в съответния дял имоти е
близка до стойността на дела, не се завишава съществено сумата за уравнение на
останалите дялове и не се накърняват интересите на всички останали съделители.
Не без значение е и обстоятелството, че спорът за разпределението на двата
земеделски имота, е само между съделителите С. и Ш. и не касае останалите
съделители, в дял на които с обжалваното решение са разпределени горски имоти.
Това налага отмяната на
първоинстанционното решение в частта му, в която са разпределени имоти в дял на
съделителката С. и съделителя Ш. и произнасяне на въззивната инстанция в
посочения по-горе смисъл.
В частта му, в която е отхвърлено
искане на В.С. за възлагане в дял на процесните два земеделски имота и
един горски имот, решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е така, тъй като искането е
направено с оглед разпределението на
допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК, а не представлява отделна
претенция за възлагане на имоти, каквато в случая би била недопустима. Отделно
от това, този отхвърлителен диспозитив
на районния съд по отношение на поземления имот с идентификатор 73198.310.37, с
площ от 4000 кв.м., представляващ „широколистна гора“, се явява в противоречие с
извършеното в диспозитива на решението разпределение на абсолютно същия имот в
дял на съделилителката В.С..
В останалата му част обжалваното
решение на районния съд подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора пред
настоящата въззивна инстанция, в полза на въззивницата Н.С. – правоприемник на
починалата страна В.С., следва да бъдат присъдени сторените от нея и нейната
праводателка разноски по в.гр.д. № 314/2013 г.
и в.гр.д. № 322/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, деловодните
разноски по гр.д. № 1401/2015 г. на ВКС и разноските по настоящото в.гр.д. №
737/2017 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. Предвид наличните данни, съделителят С.Ш. следва да бъде осъден да заплати
на Н.С. разноски в общ размер на 1475,82
лв., от които: 929,76 лв. разноски по в.гр.д. № 314/2013 г. на ЛОС /държавна
такса и депозити за вещи лица/; 133,76 лв. разноски по гр.д. № 1401/2015 г. на
ВКС /държавна такса/; 412,30 лв. разноски по в.гр.д. № 322/2015 г. на ЛОС
/депозити за вещи лица/, като следва да бъде посочено, че в представената от Н.С.
молба /л. 332 от в.гр.д. № 737/2017 г. на ПлОС/, с характер на списък п чл. 80 ГПК, изрично е заявено, че не са включени разноски за настоящото производство,
тъй като същите са само транспортни разходи и разходи за копия на документи.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 38 от
01.03.2013 г. на Троянски районен съд, постановено по гр.д. № 1040/2009 г., В
ЧАСТТА, в която са разпределени в дял на С.В.Ш. следните недвижими имоти: поземлен
имот с кадастрален идентификатор 73198.122.26 в землището на гр.Троян; поземлен
имот с кадастрален идентификатор 73198.124.32 в землището на гр.Троян и част от
поземлен имот с идентификатор 80891.57.12 с обща площ 40.000 дка,
представляваща имот с проектен № 80981.57.43 в землището на с.Черни Осъм, с
обща стойност 6265 лв., като за уравнение на дяловете са осъдени останалите
съделители да му заплатят солидарно 223 лв., и В ЧАСТТА, в която е разпределен
в дял на В.Ц.С., с правоприемник в процеса Н.П.С., поземлен имот с идентификатор
73198.310.37 в землището на гр. Троян, на стойност 6183 лв., като за уравнение
на дяловете останалите съделители са осъдени да й заплатят солидарно 305 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК
в дял на С.В.Ш.,***, ЕГН **********, следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
73198.310.37, находящ се в землището на гр. Троян , м.“****“, с площ 4000
кв.м., широколистна гора, при съседи: № 73198.310.66; № 73198.310.64; № 73198.310.42; №
73198.124.38; № 73198.310.65; № 73198.310.63; № 73198.127.38, на стойност 6183
лева, като за уравнение на дяловете ОСЪЖДА останалите съделители да му заплатят
сумата 305 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК в дял на Н.П.С.,***, ЕГН **********, която е правоприемник на починалата
съделителка В.Ц.С., от гр. Троян, ЕГН **********, починала на 30.10.2018 г.,
следните недвижими имоти: Поземлен имот,
находящ се в землището на гр. Троян, м.“****“, с идентификатор 73198.122.26 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, одобрени със заповед №
РД-18-11/20.04.2007г. на изп.директор на АГКК, с площ от 4105 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива, при съседи:
№ 73198.122.31; № 73198.312.47; № 73198.312.68; № 73198.312.45; № 73198.122.27;
№ 73198.122.25 и № 73198.122.54, на стойност 2627 лв.; Поземлен имот, находящ се в землището на гр. Троян, м. „****“, с
идентификатор 73198.124.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Троян, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп.директор на
АГКК, с площ от 216 кв.м., с трайно предназначение: земеделска земя, с начин на
трайно ползване: овощна градина, при съседи: № 73198.124.33; 73198.124.31; №
73198.122.54, на стойност 138 лв.; Част
от поземлен имот, находящ се в м.“****“, в землището на с. Черни Осъм, с
идентификатор 80891.57.12, целият с площ 40.000 дка, гора, която част
представлява имот с проектен № 80981.57.43 – горска територия, с площ 7.000
дка, при съседи: № 80981.57.44; №
80981.57.10; № 80981.49.7 и № 80981.57.13, на стойност 3500 лв., с обща стойност на трите разпределени в дял имота -
6265 лева, като за уравнение на дяловете ОСЪЖДА останалите съделители да й
заплатят сумата 223 лв.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение
№ 38 от 01.03.2013 г. на Районен съд – Троян, постановено по гр.д. № 1040/2009
г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлено като неоснователно и недоказано искане,
направено от В.С. /с правоприемник в процеса Н.П.С./ за възлагане в дял на
следните имоти: Поземлен имот, находящ се в землището на гр.Троян, м.“****“, с
идентификатор 73198.122.26, нива, с площ от 4105 кв.м.; Поземлен имот, находящ
се в землището на гр.Троян, м.“****“, с идентификатор 73198.124.32, овощна
градина, с площ от 216 кв.м.; Поземлен имот, находящ се в землището на
гр.Троян, м.“****“, с идентификатор 73198.310.37, широколистна гора, с площ от
4000 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
38 от 01.03.2013 г. на Районен съд – Троян, постановено по гр.д. № 1040/2009
г., в останалата му част.
ОСЪЖДА С.В.Ш., с ЕГН **********, да
заплати на Н.П.С., с ЕГН ********** – правоприемник в процеса на починалата
страна В.Ц.С., сумата 1475,82
лв., представляваща общия размер на деловодните разноски, направени в производствата по в.гр.д. № 314/2013 г. и в.гр.д. № 322/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч и по гр.д. № 1401/2015 г. на ВКС.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: