РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. М. Г., със съдебен адрес:
***, в качеството му на особен представител на С. Г. Ц. от ***, срещу Решение №
569/27.05.2022г., постановено по гр. дело № 5578/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което е признато за установено, че в полза на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
със седалище град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №*********
съществува изискуемо вземане срещу С. Г. Ц., ЕГН: **********, *** за сумата в
размер на 1586,38 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.12.2020 г., представляваща
непогасена част от задължения за месечни абонаментни такси, използвани услуги,
неплатени лизингови вноски и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от ***, Договор за лизинг от същата дата за устройство марка Alcatel 1 Dual
Black; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от ***; Договор за лизинг
от същата дата за устройство марка Huawei Y6 2017 Gold; Допълнително споразумение
към този договор от ***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от ***,
Договор за лизинг от същата дата за устройство марка Nokia 3 Blue; Допълнително
споразумение към договор от ***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от ***; Договор за лизинг от същата дата за устройство Kids watch MyKi Kids
Watch Blue; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от ***; Договор за
лизинг от същата дата за устройство Huawei Y6 2018 Dual Black, за която сума са
издадени фактура № ***; № ***; № *** и № ***, за която сума е издадена Заповед за
1
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6603/2020 г., по описа на
Районен съд Перник.
Със същото решение, С. Г. Ц. е осъдена да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД сумата от 611,99 лева, представляваща разноски, направени в исковото
производство и сумата от 391,73 лева – направени разноски в заповедното
производство.
Във въззивната жалба се развиват доводи за неправилност и незаконосъобраност
на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – при правилно разпределена доказателствена тежест в
процеса, първоинстанционния съд е приел исковите претенции за доказани и
основателни, без по делото да са събрани никакви доказателства, относно основанието
и особено относно размера на исковите претенции, включително чрез назначаване на
съдебно-икономическа експертиза. Сочи се, че не е доказано обстоятелството, че
ответницата е получавала вещите – предмет на Договорите за продажба на изплащане,
а обстоятелството за самото наличие на облигационна връзка между страните във
връзка с тези договори е било оспорено своевременно в хода на първоинстанционното
производство. Оспорени са били и фактурите, представени от ищеца. Излагат се
съображения за нищожност на договорените в процесните договори клаузи, което води
до неоснователност на исковите претенции. Изразява се несъгласие с позоваването на
писмени доказателства, които са представени в заповедното производство, но не и в
исковото производство. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
съдебно решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по
жалбата, в което по изложени подробни съображения, я намира за неоснователна.
Излага подробни аргументи за наличие на предпоставки за позоваване на представени
в заповедното производство писмени доказателства, доколкото процесното ч.гр. дело,
по което се е развило заповедното производство, е било прието и приложено към гр.
дело № 5578/2021г. по описа на ПРС. Счита за неоснователно възражението на
въззивния жалбоподател за липса на облигационна връзка между страните, доколкото
ответницата е положила подписа си и е изписала собственоръчно имената си, с което е
дала съгласието си по отношение на уговорените условия в процесните договори.
Изразява несъгласие и с възражението на жалбоподателя, свързано с получаване на
процесните устройства от страна на ответницата, като посочва, че съгласно чл. 4 от
договорите за лизинг с подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава,
че лизингодателят му предава устройствата във вид, годен за употреба и изрядно
функциониращи. Във връзка с възраженията, обективирани във въззивната жалба
уточнява, че оспорването на представените по делото фактури е ирелевантно,
доколкото същите не са основание за заплащане на претендираните суми. Основанието
са именно сключените между страните договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях, както и договорите за лизинг. Оспорва твърдението, че
неустойките по договорите са нищожни, като сочи и относима съдебна практика в тази
насока. С оглед изложените съображения се прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
2
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. За процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. дело № 6603/2020г. по описа на Пернишкия районен
съд за сумите, предмет на настоящото исково производство, длъжникът в срок е
предявил възражението си, респ. ищецът в срок е предявил установителните си искове.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни
норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази
насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
въззивни основания, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
страните са сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг, както следва:
На *** между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал 14,99“ и със стандартен
месечен абонамент в размер на 14,99 лв. В договора е отразена и информация относно
мобилен апарат „Alcatel 1 Dual Black“, като възможност за предоставянето му по
силата на договора при преференциална цена Посочена е цената на устройството с
абонаментен план 147,36 лева и при стандартна цена на устройството – 259,90 лева.
Посочена е и отстъпката, от която се ползва ответника – възлизаща на 112,54 лева. В
договора е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока по чл. 1 от раздел ІІІ по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение
на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Посочено е, че в допълнение на неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок
на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента
3
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора.
На същата дата между страните бил сключен и Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
„Alcatel 1 Dual Black“ с обща лизингова цена в размер на 142,47 лв., дължима чрез
внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 4,89 лв., и първоначална
лизингова вноска в размер на 30,00 лв. В чл. 4 от Договора за лизинг е удостоверено от
страните, че с подписването на договора лизингополучателят декларира и потвърждава,
че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функциониращ
изрядно и съответстващ напълно на договорените технически характиристики и е
компелктован с цялата документация, вкл. и гаранционна карта.
Идентични с горните са и условията, договорени между страните при
сключването и на останалите подписани между страните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, а именно:
- сключения на *** във връзка със сключен между страните Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от същата дата, Договор за лизинг, с който
лизингодателят „Теленор България“ ЕАД е предоставил на ответника, в качеството му
на лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка „Huawei Y6
2017 Gold“ с обща лизингова цена в размер на 144,97 лв., дължима чрез внасянето на
23 лизингови вноски, всяка една в размер на 4,89 лв., и първоначална лизингова вноска
в размер на 32,50 лв.
- сключения на *** във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от същата дата, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил
на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка „Nokia 3 Blue“ с
обща лизингова цена в размер на 184,67 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови
вноски, всяка една в размер на 6,29 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на
40,00 лв., както и сключеното на *** Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок, сключено за срок от 24 месеца и с
абонаментен план „Тотал 24,99 с допълнителни 5000МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лева.
- както и сключения на *** Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, уговорен за срок от 24 месеца с абонаментен план „Джуниър“ с неограничени
минути в мобилната мрежа на „Теленор“ със стандартен месечен абонамент в размер
на 7,99 лв., както и сключения на същата дата Договор за лизинг, с който
лизингодателят (ищцовото дружество) е предоставил на ответника (в качеството му на
лизингополучател) за временно и възмездно ползване устройство марка „Kids watch
MyKi Kids Watch Blue“ с обща лизингова цена в размер на 44,27 лв., дължима чрез
внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 1,49 лв., и първоначална
лизингова вноска в размер на 10,00 лв.
- сключения между страните на *** Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, сключен за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 26,99“ с
неограничени национални мин и изходящ роуминг в зона ЕС със стандартен месечен
абонамент в размер на 26,99 лв., както и сключения на същата дата Договор за лизинг,
с който лизингодателят „Теленор България“ ЕАД е предоставил на ответника, като
4
лизингополучател, за временно и възмездно ползване устройство марка „Huawei Y6
2018 Dual 3 Black“ с обща лизингова цена в размер на 206,77 лв., дължима чрез
внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 8,99 лв.
Доколкото ищецът твърди неизпълнение от страна на ответника, то същия
претендира вземания по посочените договори, представляващи неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, предвидената в договорите неустойка и дължимите се
суми за предоставените мобилни устройства. За претендираните вземания, ищецът е
издал съответни фактури (представени по делото), както следва:
- фактура № *** за отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г., срок за плащане -
20.02.2019г., издадена за сумата от 145.36 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски, от която ищецът претендира сумата от
137,78 лева, поради извършено частично плащане от страна на ответника;
- фактура № *** за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г., срок за плащане -
20.03.2019г., издадена за сумата от 134.95 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски;
- фактура № *** за отчетен период 05.03.2019г. - 04.04.2019г., срок за плащане -
20.04.2019г., издадена за сумата от 107,21 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и лизингови вноски;
- фактура № *** за отчетен период 05.05.2019г. - 04.06.2019г., срок за плащане -
20.06.2019г., издадена за сумата от 924.18 лв., представляваща неплатени неустойки,
лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства.
С оглед установените фактически положения, настоящия съдебен състав
намира от правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
За уважаването на иска по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника;
изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния
оператор и техния размер.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе,
съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната-
ответник мобилни услуги, посредством предоставянето на телефонен номер,
при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугите - абонаментни
такси. В договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договор, сключен при общи условия, като включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр
от същите. Доколкото ответника е оспорил релевантните договори, но не е провел
5
успешно доказване по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема за неоснователно
възражението, обективирано във въззивната жалба, че ответника не е подписал
процесните договори, респ. същите не са породили права и задължения спрямо него.
На следващо място, предвид липсата на ангажирани от страна на ответника
доказателства за изплащане на претендираните суми (доколкото в доказателствената
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си), съдът намира, че
последният не е изплатил същите, респ. ответника е неизправна страна по договорите,
поради което е възникнало правото на ищеца за присъждане на претендираните
вземания, вкл. и уговорените между страните неустойки.
По отношение на претендираните вземания за неплатени месечни абонаменти и
използвани услуги, съдът намира че цената за абонаментния план се дължи независимо
от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и,
интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите
на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при
определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от
потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Стойността на претендираното потребление, обаче, подлежи на
доказване в условията на пълно и главно доказване, предвид изричното оспорване от
страна на ответника в тази насока. Доколкото освен представените фактури и
разпечатки за общо потребление на съответния предпочетен номер, които сами по себе
си са недостатъчни да докажат удостоверената в тях стойност на потреблението, съдът
намира, че иска, по отношение на претендираната стойност на осъществено
потребление от страна на ответника в размер на 44,20 лева (отразено във фактури №
*** и № ***), следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В тази връзка намира за
основателно възражението на особения представител за липса на доказателства
относно стойността, размера и характера на общото потребление, претендирано като
извършено от страна на ответника.
Досежно претенцията по чл. 92 ЗЗД, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително
и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната
страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на
задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за
неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина
за неизпълнението.
Както се посочи по-горе, в процесните Договори за мобилни услуги и
допълнително споразумение е предвидено, че в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока им по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като е
уговорено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Уговорено е и, че в случаите, в които е
6
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или
по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора
и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тези клаузи съответстват с постигнатата по гр. дело № 15539/2014г. по описа
на Софийски градски съд спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и ищеца в настоящото
производство, според която, когато абонатът е физическо лице – потребител по
смисъла на ЗЗП и максималният размер
на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В настоящия случай, търсената от ищеца неустойка е
образувана от трикратния размер на стандартната месечна вноска за абоната без вкл.
ДДС и разликата между стандартната цена на получените устройства и дължимата се
преференциална цена за всяко едно от тях, съответстваща на оставащия срок на
договора. Тези неустойки изпълняват присъщите им обезпечителна и обезщетителна
функции и не противоречат на закона и добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже
възникването на валидно правоотношение по договор за лизинг между страните,
съдържанието на това правоотношение, както и че е предал на лизингополучателя
лизинговата вещ.
Наличието на валидно правоотношение по договор за лизинг между страните се
установява от представените писмени доказателства, а именно: обсъдените по-горе
договори за лизинг. В чл. 4 от договорите е инкорпориран приемо-предавателен
протокол за устройството, от което се налага извод, че същото е предадено на
ответника на датата на подписване на договора във вид, годен за употреба,
функциониращ изрядно в съответствие с договорените технически характеристики,
както и окомплектован, включително с гаранционна карта към него.
С оглед горното, настоящия съдебен състав достига до извода, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си на лизингодател, като е предоставило за
временно ползване на ответника процесните лизингови мобилни устройства –
устройство марка „Alcatel 1 Dual Black“, устройство марка „Huawei Y6 2017 Gold“
устройство марка „Nokia 3 Blue“, устройство марка „Kids watch MyKi Kids Watch Blue“
и устройство марка „Huawei Y6 2018 Dual 3 Black“.
Ищецът претендира лизингови вноски с настъпила изискуемост поради изтичане
срока на договорите и настъпила изискуемост, съгласно чл. 12 ал. 2 от Общите условия
към договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията на ответника по
договора, досежно сключените на *** между страните договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** и Договор за лизинг от същата дата – *** Съгласно чл. 12, ал.
2 от Общите условия към договорите за лизинг месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
7
сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания. Видно от първата алинея на същия чл. 12
от ОУ при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за плащане
лизинодателят разполага с няколко възможности, включително да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми. Тълкувани систематично двете алинеи се налага
изводът, че в предвидената в общите условия предсрочна изскуемост не настъпва
автоматично, а следва да бъде обявена на лизиногополучателя. В настоящия случай
липсват данни за връчване на покана за доброволно пращане, както и изобщо за
изпращането й. Поради това се налага изводът, че предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски не е обявена на лизингополучателя по предвидения за това ред.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 гр. по тълк. дело № 8
по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК. Тези разрешения следва да намерят приложение и по отношение на обявяването
на предсрочната изискуемост на вноските по настоящия договор за лизинг, доколкото
правната му уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит. Същевременно, с
оглед чл. 3, ал. 3 ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или
лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на
договора, а такава възможност е договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния
договор за лизинг. Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост
на лизинговите вноски по посочените по – горе два договора, то, доколкото към
настоящия момент срока на процесните договори е изтекъл, то и падежът на
последните погасителни вноски по договорите е настъпил. Следователно за ответника
е възникнало задължението да заплати претендираните от ищеца месечни лизингови
вноски за всеки един от процесните пет договора.
По отношение възражението на жалбоподателя, че процесните договори не следва
да бъдат разглеждани, доколкото не са представени с исковата молба, а само в
заповедното производство, развило се между страните, съдът намира същото за
неоснователно. Писмените доказателства, въз основа на които настоящия съдебен
състав е достигнал до своите правни изводи се съдържат в ч. гр. д. № 6603/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, надлежно приобщено към доказателствения
материал по настоящото дело, поради което и доколкото процесните договори за
8
мобилни услуги и договори за лизинг са приети по делото посредством ч. гр. д. №
6603/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, то същите следва да бъдат ценени
като доказателства по делото.
С оглед горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции по отношение на сумите, претендирани като извършено потребление от
страна на ответника, първоинстанционното решение в тази му обжалвана му част
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявения от
ищеца иск за сумата в размер на 44,20 лева (отразена във фактури № *** и № ***),
представляваща стойност на потреблението по Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +***
от *** и Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +***
от ***, следва да бъде отхвърлен. В останалата му част, поради съвпадане на крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първоинстанционното производство за сумата
от 29,97 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от
ГПК съобразно уважената част от исковете разноски в общ размер на 975,75 лв. и
присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на общо 1003,72 лева.
Разноски се претендират от въззиваемото дружество и в настоящото
производство. Същото претендира такива в размер на 541,05 лева, от които: 341,05 за
адвокатско възнаграждение и 200,00 лева – за възнаграждение на особения
представител, назначен на ответника. Съобразно изхода на делото, на същия следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 525,98 лева.
Ответникът е бил представляван от особен представител в хода на
първоинстанционното и въззивно производства, поради което разноски не му се
следват.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 569/27.05.2022г., постановено по гр. дело № 5578/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, В ЧАСТТА, в която е уважен иска за сумата от
44,20 лева (отразена във фактури № *** и № ***), представляваща стойност на
потреблението по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +*** от *** и
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +*** от ***, сключени между
„Теленор България“ ЕАД (понастоящем „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД), със седалище
град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №********* и С. Г. Ц.,
ЕГН: **********, *** и за която сума е издадена Заповед № 260869 от 23.12.2020 г. по
ч.гр.д.№ 06603/2020г. на Районен съд – гр. Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО
9
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК иск от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК №********* (понастоящем „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД), със седалище
град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6, иск срещу С. Г. Ц., ЕГН:
**********, *** в частта, в която се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че С. Г. Ц., ЕГН: **********, *** дължи на „Теленор
България“ ЕАД ЕИК №********* (понастоящем „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД), със
седалище град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6, сумата от 44,20 лева
(отразена във фактури № *** и № ***), представляваща стойност на потреблението
по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +*** от *** и Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +*** от ***, сключени между „Теленор
България“ ЕАД (понастоящем „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД), със седалище град София,
жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №********* и С. Г. Ц., ЕГН:
**********, ***, за която сума е издадена Заповед № 260869 от 23.12.2020 г. по ч.гр.д.
№ 06603/2020г. на Районен съд – гр. Перник.
ОТМЕНЯ Решение № 569/27.05.2022г., постановено по гр. дело № 5578/2021г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, В ЧАСТТА, в която С. Г. Ц., ЕГН: **********,
*** е осъдена да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК №********* (понастоящем
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД), със седалище: град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес
парк, сграда 6 направени разноски съразмерно на отхвърлената част на иска в размера
над 975,75 лева до присъдените с обжалваното решение 1003,72 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 569/27.05.2022г., постановено по гр. дело №
5578/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Г. Ц., ЕГН: **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК №********* (предишно наименование „Теленор България“
ЕАД), със седалище: град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 и съдебен
адрес: гр. София, п. к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 525,98 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски, съобразно с
отхвърлената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10