Р Е Ш Е Н И Е

 

№..............

 

гр. София, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар        ИРЕНА АПОСТОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 6444 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.430 ТЗ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установени задълженията на ответника по договор №Л135 от 07.10.2005г. и анекс № 1 към него от 19.07.2006г, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК.

Ищецът „О.б.“ АД твърди, че на 07.10.2005 г. сключил с „А.“ 68“ ЕООД договор № Л135/07.11.2005 г., по силата на който е предоставен банков кредит в размер на 30 000 лв., увеличен на 60 000 лв. с анекс от 19.07.2007 г.  Изпълнението на задължението било  обезпечено с договорна ипотека върху имот, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 82, том І, рег. № 3474, дело № 74 от 19.07.2006 г., собственост  на Е.И.Н.. С анекс от 06.12.2007 г. първоначалният договорен срок за издължаване е продължен до 10.04.2010 г. Съгласно чл. 3 от  цитирания договор неплащането на която и да е месечна вноска или лихва по главница прави изискуемо цялото вземане. Поради неизпълнение (просрочие на главница от 10.04.2008 г. и лихва от 20.01.2008 г.) ищецът сезирал съда със заявление по чл. 417 ГПК и по гр.д. № 47597/13 г., 120 с-в, СРС, издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката, но ответната страна депозирала възражение. Ето защо ищецът претендира да се установи по отношение на наследниците на ипотекарния длъжник (починал след предявяване на иска), че му се дължи сумата от 49 958,79 лв. като главница, както и законна лихва върху същата от 15.11.2013 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответницата Е.И.Н.е починала в хода на процеса, поради което последователно като ответници са конституирани всички нейни наследници. След направени в хода на настоящото производство откази от наследството на Е. Н., на основание чл.11 от ЗН като ответник по делото е конституирана Държавата. Последнта, в отговора на ИМ оспорва предявените искове. Поддържа и заявените в отговорите на наследниците на Е.Н.за неоснователност на предявените искове, поради това, че длъжник по договора за банков кредит е „А. – 68“ ЕООД. Поддържа, че неоснователността на иска се обосновава и с удовлетворяване на кредитора, тъй като ипотекирания имот на Н. е продаден на публична продан. Счита, че отговорността на ипотекарния длъжник се изчерпва с продажбата на имота, прави възражение и за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

            На 07.10.2005 год. между кредитора “О.Б.” АД (Банката) - от една страна и А. 68” ЕООД („Кредитополучател“), ЕИК ********, е сключен Договор № Л135 от 07.10.2005г., по силата на който е предоставен банков кредит в размер на 30 000  лева, предназначен за оборотни средства, който следва да бъде издължен до 10.10.2006г. Съгласно договорените условия по кредита е усвоена цялата договорена сума. В договора, страните са уговорили всички условия във връзка с ползването, погасяването на кредита, дължими лихви, в т.ч. и при просрочие.

На 19.07.2006 год. е сключен Анекс №1 към договора за кредит. По силата на анекса е постигнато съгласие да се увеличи размера на отпуснатата сума на 60 000 лева,  договорено е да се приеме нов краен срок за издължаване на дълга, а именно: до 20.01.2008г.. Наред с останалите съдържащи се в него предоговаряния, с кредитополучателя е постигнато съгласие, с цел обезпечаване на вземанията на кредитора към А. 68” по процесния договор за кредит, да бъде учредена на Договорна ипотека върху недвижим имот собственост на Е.И. Н..

Договорната ипотека е учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №82, том I, per. №3474, дело №74 от 19.07.2006 год.-от регистъра на Нотариус Р.М., вписана в СВ-София под Вх. рег.№46027/2006 год., Акт 98, том XXXIV, дело №29210, имотна партида 378876.

Учредявайки договорна ипотека върху недвижимия имот /чл.2 и чл.3 от Нотариалния акт/, е Е.Н.е обезпечила на задълженията на кредитополучателя по договора и Анекс № 1 към него, във връзка с неизпълнението на които по ч.гр.д. № 47597/13 г., 120 с-в, СРС,  на 06.02.2013 год. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

На 06.12.2007 год. банката е сключила с кредитополучателя Анекс № 2 към договор за банков кредит № Л135 от 07.10.2005 г., по силата на който наред с другите предоговаряния, в т.ч. и отпускане на други суми, е договорен и нов краен срок за погасяване на кредита-до 10.04.2010 год.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20147880400580 г. по описа на ЧСИ -М.К., № 788 при КЧСИ. Ипотекираният имот е изнесен на публична продан и е извършено разпределение на постъпилите от продажбата суми.

От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, относно съществуващите записвания в счетоводството на ищеца, за дължими от кредитополучателя суми, се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, общото задължение по сключените договори и два анекса възлиза на 49 958.79 лева, като сумата от 7 960.00 лева е усвоена по силата на Анекс № 2. Вещото лице установява, че след извършената публична продан на имота, сумите, получени от нея са отнесени за погасяване задълженията на кредитополучателя, при което считано от 16.03.2015г., непогасената главница по процесния кредит е в размер на 14 102.23 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано неизпълнение от страна на длъжника. Липсата на която и да е от води до неоснователност на предявения иск, какъвто е настоящия случай.

По делото се претендира установяване съществуването на задължения на ипотекарен длъжник по договор за кредит, сключен между банката – ищец и трето лице – кредитополучател.

Ипотекарният длъжник,  по силата на изрична законова норма /чл.167, ал.2 от ЗЗД/, чрез сключване на договор за ипотека, предоставя свое имущество за обезпечение на чужд дълг, на който съответства вземането на кредитора. Ипотекарният длъжник не е длъжник, нито е встъпил, нито е поел чужд дълг или поръчителствал, за да е солидарно отговорен с кредитополучателя, респ. да отговаря изцяло и неограничено за поетия от кредитополучателя дълг. Страни в материалното правоотношение по ипотеката са само кредитора и ипотекарния длъжник, а обезпеченият дълг е елемент от друго материално правоотношение - между кредитора и кредитополучателя. В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник / мотиви по т.2 от ТР 4/2017 от 11.03.2019г. на ВКС, ОСГТК/.  Поради това, ипотекарният длъжник не е пасивно легитимиран и не може да бъде третиран като длъжник със задължения, произтичащи от основното правоотношение. Той, съгласно чл. 429, ал.3 от ГПК, придобива качеството на страна – длъжник, когато в изпълнителното производство изпълнението бъде насочено върху дадената за обезпечение вещ. Но дори и тогава отговаря само с предоставената за удовлетворяване на взискателя вещ, не и за целия дълг.

В настоящия случай, ищецът претендира от ипотекарния длъжник целия дълг по сключените с трето лице договор за кредит и анекси към него, за който ипотекарният длъжник не отговаря. Нещо повече – установено е по делото, че банката – ищец е упражнила правото си да насочи изпълнение върху ипотекирания имот, реализирала е ипотечното си право, получените суми от продажбата на имота са отнесени в погашение на дълга, поради което в нейна полза не съществува друго вземане към ипотекарния длъжник, респ. неговите наследници. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите доводи в тази насока, поддържани от Държавата.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в исковото, нито в заповедното производства. В негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски – юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, иск по чл.422 от ГПК -  за признаване за установено, че Е.И.Н., поч.на 13.06.2017г., като ипотекарен длъжник, дължи на ищцовото дружество сумата от 49 958.79 лв. – главница по Договор за банков кредит № Л135 от 07.10.2005г. и Анекс № 1 от 19.07.2006г. към него, сключени с А. 68 ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2013г. до окончателното плащане, за които са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 06.02.2014г. по ч.гр.д. № 47597/2013 год. на СРС, 120 състав.

ОСЪЖДА О.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 100 лева – разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ молбата на О.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за присъждане на разноски както в исковото, така и в заповедното производства.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: