Решение по дело №293/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 184
Дата: 17 юни 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20225510200293
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Казанлък, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20225510200293 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано
е наказателно постановление №43-0000379 от 29.04.2021 год., издадено от
директора на РД„АА“-Стара Загора, с което на СТ. ХР. ХР., на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3,т.2,пр.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.139,ал.1,т.2,пр.2 от
ЗДвП, във връзка с чл.7,ал.1,т.3,б.„б“ от Наредба №11/03.07.20021г. на МРРБ.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи
се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът не се явява, но негов
процесуален представител поддържа жалбата и моли съда за отмяна на
наказателното постановление.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1
от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера
на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2021г., а
жалбата срещу него е подадена на 27.05.2021г.- в предвидения в закона
1
преклузивен срок. Това прави разглеждането й в съдебното производство
процесуално допустимо.
Директорът на РД„АА“-Стара Загора приел за безспорно установено от
фактическа страна, че СТ. ХР. ХР. на 02.03.2021г. около 15.05 часа в гр.Г. е
извършил обществен превоз на товари/пшеница/, видно от товарителница
№D164643 от същата дата по маршрут от гр.П. до гр.Б., видно от пътен лист
№0123689 с товарен автомобил Скания с рег.№А5321НН и прикачено
полуремарке с рег.№А2830ЕМ с три оси и двете собственост на превозвача,
като е извършил следното нарушение:
При проверка с техническо средство електронна кантарна везна
ELICOM ELECTRONIC модел ЕХ 101 и сериен номер ЕХ1010027, било
констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една тройна ос
на полуремаркето, на което разстоянието между осите е на 1,3м./измерено със
сертифицирана ролетка BMI/5метра/ с фабричен номер 1346 от 24
тона/24000кг./, съгласно чл.7,ал.1,т.3,буква „б“ от Наредба 11 от 2001 на
МРРБ, видно от разпечатка на електронна везна от 02.03.2021г.- 15.04 часа,
едно тройна ос на полуремаркето е била натоварена с 27220кг.,
пренатоварването е с 3220кг. Измерването било извършено в присъствието на
водача, който не представил разрешение от администрацията, стопанисваща
пътя.
След като взе предвид, че в с.з. не бяха представени доказателства от
въззиваемата страна дали използваното от актосъставителя У. електронно
техническо мобилно средство- поосова везна на щат в РД„АА“-Стара Загора,
послужило за измерване на поосовото натоварване, може да измерва маса,
съдът намира административно-наказателното обвинение срещу
жалбоподателя за недоказано.
В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП,
които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна само на това
основание, настоящият съд констатира, че в хода на административно-
наказателното производство са били допуснати такива и същите са довели до
засягане правото на защита на нарушителя. В конкретния случай е налице
несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на
обвинението.
2
Актосъставителят е изготвил АУАН срещу въззивника за извършено от
последния нарушение на чл.139, ал.1,т.2 от ЗДвП, съгласно който:
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери,
маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението“. Впоследствие
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.139,ал.1,т.2,предл.2 от ЗДвП, като АНО е уточнил в
издаденото от него наказателно постановление, че управляваното ППС е
превишавало нормата на допустимата максимална маса.
Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1,т.2, както и движението
на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на
вътрешните работи.
В случая е констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една
тройна ос на полуремарке, на което разстоянието между осите е над 1,30
метра,от 24 тона съгласно чл.7,ал.1,т.3,буква „б“ от Наредбата, е натоварена с
27220 кг., а пренатоварването е с 3220 кг. т.е. твърди се превишаване на
допустимото максимално натоварване на ос на процесното ППС, т.е.
административно-наказващия орган, в противоречие с констатациите на
процесния АУАН и с възприетото от самия него в НП, претендира за
извършено нарушение- превишаване на допустимата максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, вместо
констатираното деяние на превишаване на допустимото максимално
натоварване на ос.
Съобразно чл.1,т.1 от Наредба №11/03.07.20021г. на МРРБ се определят
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и
техните ремаркета съгласно чл.139 от ЗДвП, наричани за кратко с „ППС“,
които не представляват опасност за участниците в движението. Нормите за
допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата са
посочени в чл.5, допустимата максимална маса на ППС за движение по
3
пътищата е отразена в чл.6 от същата Наредба, а допустимото максимално
натоварване на ос за ППС е конкретизирано в чл.7 от същата наредба, т.е.
касае се за три различни параметъра, които по съществото си са различни.
Чл.7,ал.1,т.3,б.„б“ от Наредбата, за който се твърди, че е нарушен, се
отнася до превишаване на допустимото максимално натоварване на ос, а
именно- „Сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3м.- 24т.“
Приложената от АНО санкционна норма на чл.177,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП
гласи: „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва
установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на Регионалното
развитие и благоустройството“. Същата касае превишаване на допустимата
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, а не превишаване на допустимото максимално натоварване на ос,
както е констатирано в НП.
Цитираните несъответствия с материалния закон представляват нарушения на
нормите на чл.57,ал.1,т.6 и т.7 от ЗАНН и са самостоятелно основание за
отмяна на процесното НП.
Производството по налагане на административно наказание е един строго
формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и
законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като накърняват правото на
защита на въззивника и представляват формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло
производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай се установи, че не е
налице стриктно спазване на процедурата по издаване на наказателното
постановление, поради което настоящият съд счита, че последното следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата следва да се уважи като
основателна.
С оглед изхода на спора и според правилата на чл.63,ал.5 от ЗАНН, АНО
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 50(петдесет) лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №43-0000379 от 29.04. 2021
год., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора, с което на СТ. ХР. ХР.,
с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к. „Л.“№****, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 600(шестстотин) лева.
ОСЪЖДА РД„Автомобилна администрация“-Стара Загора, кв.
„Индустриален“, да заплати на СТ. ХР. ХР., с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.
„Л.“№****, сума в размер на 50(петдесет) лева, платена от същия за
упълномощаване на негов процесуален представител- адвокат К.М. от АК-Б.
по АН дело №293/ 2022г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5