РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15401 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д.Я.Д. срещу *“ осъдителен иск с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. 45 ЗЗД
за заплащане на от сумата от 5403,05 лв. (след допуснатото изменение на иска
чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на
19.04.2019 г.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, равняващи се на действителната стойност на л.а*, * в резултат на настъпило на 30.03.2018 г. в с. * пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на тежкотоварен
автомобил „*,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застраховател
в Република Румъния по системата „Зелена карта“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди
се в исковата молба, че на 30.03.2018 г. около 4,30 часа е с* личният автомобил автомобил
на ищцата * е бил
ударен от тежкотоварен автомобил *. Водачът преминавайки през с. * губи контрол над товарния автомобил, преобръща
се и се блъска в паркирания автомобил, собственост на ищцата. Сочи, че за
настъпилото ПТП уведомила контролните органи, които след като посетили мястото
на произшествието, установили участника и неговия механизъм и съставили
протокол за ПТП. В него било посочено, че виновен е водачът на тежкотоварния
автомобил, а причината била движение с несъобразена скорост, поради което той
загубил контрол над МПС, преобръща се в ляво и блъска паркирания автомобил на
ищцата. Поддържа, че към датата на ПТП товарният автомобил имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застраховател в Република
Румъния по системата „Зелена карта“. Ищцата уведомила Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи за настъпилото ПТП, което изпратило
кореспондент да извърши оглед на автомобила, като били констатирани посочените
в исковата молба щети на автомобила и описани в Опис – заключение за вреди на
МПС по щета № * г.
Кореспондентът уведомил ищцата, че следва да прекрати регистрацията на
автомобила за изплащане на тотална щета, както и че не необходимо да извършва
допълнителен оглед на автомобила, тъй като нямало да се промени размера на
обезщетението. Излага, че на 28.05.2018 г. получила застрахователно обезщетение
в размер на 3746,95 лв., която сума счита за много малка, а действителната
стойност и разходите за придобиване и пускане на нов автомобил в движение е в
размер на 12 000 лв. При тези съображения след приспадане на заплатената
от ответника сума от 3746,95 лв. намира, че дължимото обезщетение за
имуществени вреди е в размер на 8253,05 лв. Моли така предявеният иск да бъде
уважен, както и да се присъдят сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника ЗК *“, в
който се изразява становище за допустимост на предявения иск, но се оспорва
същия по основание и размер. Поддържа, че така в посочената обща сума в петитума на исковата молба не са уточнени претендираните от ищцата разходи за придобиване,
регистрация и пускане на подобен автомобил в движение. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на
сочената от ищеца дата, както и че вследствие на него автомобилът й е негоден
за употреба, т.е. налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй
като стойността на възстановяване (отремонтиране) на
автомобила е 5857,97 лв., а неговата действителна стойност е 4216,20 лв.
Поддържа, че следва да бъде приспадната остатъчната стойност на увреденото
имущество (най-малкото на пазара на метални отпадъци или стойността на
неувредените части), за да се получи размера на обективното и справедливо
обезщетение, което счита за изплатено.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключенията
по назначените съдебно-автотехнически експертизи,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Районен
съд – Варна, 50 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. 45 ЗЗД.
Между
страните е обявено за безспорно с Определение № * г., в което е обективиран проект на доклад по
делото, приет за окончателен в о. с. з. на * г., че на 30.03.2018 г. е настъпило процесното
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на тежкотоварен автомобил „*, със сключен и действащ към датата на ПТП
застрахователен договор със застраховател в Република Румъния, покриващ риска
„Гражданска отговорност“ по системата „Зелена карта“, предявяването от страна
на ищеца към ответника на извънсъдебна претенция, като увреденото лице не се е
съгласило с размера на изплатеното на 28.05.2018 г. обезщетение от 3746,95 лв.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства – Протокол за ПТП с пострадали лица № * г., претенция за застрахователно обезщетение за имуществени щети от
02.04.2018 г., молба от 11.05.2018 г., писмо от 14.05.2018 г. и платежно
нареждане от 28.05.2018 г.
От Протокол
за ПТП с пострадали лица № * г. се
установява, че на 30.03.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в с. *“, при което водачът на тежкотоварен автомобил „*, молдовския гражданин *, поради движение с несъобразена скорост губи
контрол над моторното превозно средство, преобръща се в ляво и блъска
паркираните на улицата автомобили, включително собствения на ищцата автомобил „* Отразено е като видими щети по автомобила на
ищцата – „цялостна деформация“. Удостоверено е с посочения протокол наличието на действащ
към датата на ПТП застрахователен договор, покриващ риска „Гражданска отговорност“ за процесния тежкотоварен
автомобил, сключен със застрахователна компания „*, съгласно застрахователна полица № *, валидна до 14.06.2018 г. Видно от същия на виновния
водач е съставен Акт за установяване на административно нарушение № * от 30.03.2018 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при процесното ПТП.
Установява
се от представения Опис-заключение от 11.04.2018 г., че при извършения оглед на
процесния автомобил на 11.04.2018 г. от представител
на „* са констатирани следните
повреди: броня предна, капак преден, калник преден ляв, стъкло челно, дифузьор преден капак, врата лява, огледало лява врата,
стъкло врата лява, тапет врата лява, панел ляв, стъкло панел ляв, таван, врата
багажник, стоп ляв, капак резервно колело, стъкло врата багажник, лайсна ляв
панел, панел арматурно табло, колони лява страна,
капак резервоар, заден мост и оборудване купе.
Изяснява се
от представеното свидетелство за регистрация Част I, че е прекратена регистрацията на процесното моторно превозно средство на 03.05.2018 г., в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
От допусната
и неоспорена от страните първоначална САТЕ, извършила изследване въз основа на
представените по делото доказателства, вкл. и обективираните
обстоятелства в опис-заключението, се установява, че описаните в исковата молба
щети съответстват да са вследствие на посочения в протокола за ПТП механизъм на
настъпване на ПТП, т.е. при пряк контакт между двете превозни
средства, от които това на ищцата е било в покой, а това на виновния водач в
движение със сравнително висока скорост и под минимален ъгъл спрямо надлъжните
оси. Според заключението на първоначалната САТЕ стойността на разходите, необходими
за ремонт, с който да се възстановят описаните увреждания без да се гарантира
въвеждане в експлоатация, възлиза общо в размер на сумата от 18 347,09 лв.
с ДДС, по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното
ПТП – 30.03.2018 г. Видно от заключението на допълнителната САТЕ пазарната
стойност на процесния автомобил към тази дата е около
9800 лв.
Вещото лице
е достигнало до фактическия (доказателствен) извод,
че съобразно характеристиките на автомобила, състоянието му след процесното ПТП и липсата на търговски интерес на пазара, остатъчната
стойност на увреденото моторно превозно средство е в размер на 650 лв.,
определена от вещото лице според стойността, за която би се продал автомобилът
в неремонтирано състояние на депо за разглобяване (автоморга),
тъй като към датата на извършване на експертизата същият е с прекратена регистрация
и предаден за скрап. В тази част заключението е основано на подробно пазарно проучване след
обобщаване на събраната информация от различни пунткове
за разглобяване въз основа на описа с увредените детайли.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като в.
л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатите САТЕ.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Претенцията
е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1 КЗ. Цитираната разпоредба регламентира
възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на
територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава
– членка на системата „Зелена карта“, да реализира правото си на обезвреда спрямо Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи.
Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ бюрото е представително национално бюро на
застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и
съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал.
1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Освен
специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на
бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован по международна застраховка „Гражданска отговорност“ – да е
причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Както бе
изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелствата, че на
30.03.2018 г. е настъпило процесното застрахователно
събитие по вина на водача на тежкотоварен автомобил „*, със сключен и действащ към датата на ПТП застрахователен договор със
застраховател в Република *,
покриващ риска „Гражданска отговорност“ по системата „Зелена карта“,
предявяването от страна на ищеца към ответника на извънсъдебна претенция, като
увреденото лице не се е съгласило с размера на изплатеното на 28.05.2018 г.
обезщетение от 3746,95 лв., т.е. е налице хипотезата на чл. 511, ал. 3, изр. 1,
предл. последно КЗ.
От събраните
писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената и неоспорена
от страните първоначална САТЕ категорично се установява настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, механизма на
увреждането и причинените вреди на автомобила. По несъмнен начин се доказа и че
процесният вредносен
резултат е необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на
релевантното ПТП. Деянието на водача на лек автомобил „* е противоправно, защото е извършено в
противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Вината
се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
В този
смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че са налице всички елементи на
фактическия състав на визираната
в чл. 513, ал.
1, вр. чл.
511, ал. 1
и чл. 506, ал. 2 КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, поради което предявеният иск се явява доказан
по основание.
Спорът между
страните се съсредоточава върху обстоятелството какъв е дължимият от ответника
размер на застрахователното обезщетение за процесното
застрахователно събитие, като те не спорят, че процесното
МПС е негодно за употреба, т.е. е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ. Според посочената разпоредба „тотална щета“ на моторно
превозно средство представлява увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. При претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този
смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК;
Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК;
Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК.
При тези
съображения съдът намира, че дължимото от бюрото застрахователно обезщетение
следва да се определи при условията на „тотална щета“ по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като съгласно заключението на първоначалната и допълнителната САТЕ
размерът на разходите за необходимия ремонт (18 347,09 лв. с ДДС)
надвишава действителната стойност на увредения автомобил, определена като
пазарната му стойност към датата на ПТП (9800 лв.). Спазено е изискването на
чл. 390, ал. 1 КЗ за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, като върху
свидетелството за регистрация е отбелязано, че прекратяването на регистрацията на автомобила е поради настъпила тотална щета. В този смисъл отговорността на бюрото се равнява на действителната стойност
на процесния автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие, а именно 9800 лв. Ответникът не е навел възражение,
че сочената от ищеца в исковата молба действителна стойност на автомобила –
12 000 лв. надвишава застрахователната сума по международната застраховка “Зелена
карта”, а съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Решение №
138/07.11.2011 г. по т.д. №
976/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, установяването на застрахователната сума по застраховка
“Зелена карта” е чрез
доказване съдържанието на договора по
риска “Гражданска отговорност”, сключен между застраховател и застрахован, като доказателствената тежест за установяване
размера на застрахователната сума, определяща отговорността на застрахователя е за лицето, оспорващо
или черпещо права от този
размер. А както бе
изяснено, в настоящия случай такова оспорване от ответника не е направено.
От действителната
стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие следва да се
приспадне стойността на запазените части, респ. стойността на целия увреден
автомобил за скрап – 650 лв., която съставлява имуществена облага за ищцата, т.
нар. „ползи от вредите“, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. (В този смисъл – Решение № 24.10.2013 г. по
т. д. №
469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение от 09.11.2018 г., постановено по в.т.д.
№ 1369/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна).
Следователно,
застрахователното обезщетение е в размер на сумата от 9150 лв., но тъй като
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3746,95 лв., остатъкът от дължимото
застрахователно обезщетение се равнява на 5403,05 лв. Поради тези правни
съображения предявеният иск трябва да бъде уважен изцяло.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на сумата от 1066,12 лв., представляваща сбор
от заплатени държавна такса, депозит за съдебно-автотехнически
експертизи и адвокатско възнаграждение. С оглед на своевременно наведеното от
ответника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение на ищцата, съдът приема при спазване на изискванията на чл. 78,
ал. 5 ГПК, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 720
лв. е прекомерно с оглед на процесуалните действия, които е следвало да се
извършват при разглеждане на правния спор, предмет на делото пред Районен съд –
Варна. То следва да бъде редуцирано до размера, който съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото, а именно до сумата от 650
лв. (съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение и задължителните тълкувателни разяснения, дадени
в т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК).
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление гр. * заплати на
Д.Я.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, от сумата от 5403,05
лв. (пет хиляди четиристотин и три лева и пет стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на
действителната стойност на л.а. „* в резултат на настъпило на
30.03.2018 г. в с. * пътно-транспортно произшествие,
причинено от водач на тежкотоварен автомобил “*, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застраховател в Република * по системата „Зелена карта“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА * със седалище и адрес на управление гр. *, да заплати на Д.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1066,12 лв. (хиляда шестдесет и шест лева
и дванадесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: