Решение по дело №2901/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7261
Дата: 1 ноември 2017 г. (в сила от 3 октомври 2018 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20161100102901
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2016 г.

Съдържание на акта

                                          

 

                                                        

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                         гр. София 01.11.2017 г.

 

                                          

                   В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

            

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Д.

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 2901 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ(отм.).

Ищецът М.П.Т., ЕГН **********, със съгласието на законния си представител Л.Б.П. чрез пълномощника му адв. Я.Д. е предявил против Г.Ф.*** иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на телесни увреждания получени при ПТП на 09.05.2015 год. за сумата от 45 000 лв. ведно със законната лихва от датата на отказа на Фонда за изплащане на обезщетение -  11.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 09.05.2015 год. в град София, на ул. Околовръстен път е пострадал при ПТП като водачът на лек автомобил, с неустановен регистрационен номер, нарушил правилата за движение по пътищата и го блъснал, докато пресичал на пешеходна пътека.

От описаното ПТП ищецът получил следните увреждания: контузия на гръдния кош и корема - охлузвания в областта на лява гръдна половина и палпаторна болка в ляво подребрие, счупване на първата фаланга на две места на палеца на десния крак.

 Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение така както е поискано и претендира присъждане на разноските по делото.

 Ответникът Г.Ф.оспорва иска по основание и размер и моли съда да го отхвърли, тъй като по делото не са доказани наличието на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и на чл. 288, ал. 1, т.1 от КЗ( отм.). Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол 374/ 09.05.2015 г. , Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от същата дата с фотоалбум и постановление за спиране на досъдебно производство № 513 ЗМТ 11188/2015 год. от 16.10.2015 год. на СРП установява, че на 09.05.2015 г. ищецът М.П.Т. е бил блъснат от неизвестно моторно превозно средство, пресичайки по пешеходна пътека на ул. Околовръстен път, в района на с. Казичене.

Посочената горе информация, а именно, че ищецът е станал жертва на ПТП, се потвърждава и от приетата и неоспорена по делото съдебномедицинска експертиза, която категорично заключва, че получените травматични увреждания са характерни за настъпил удар между лек автомобил и пешеходец.

От СМЕ се установява и че ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема. охлузвания на левия долен крайник. счупване на проксималната фаланга на палеца на дясното стъпало на две места. В УМБАЛ „Света Анна“ на М.Т. където е лежал от от 09.05.2015 г. до 12.05.2015 г. е приложено консервативно лечение.

Контузията на на гръдния кош и корема е причинила и охлузванията на левия долен крайник са причинили на пострадалия болки и страдания за около две седмици. Счупването на първата фаланга на палеца на десния крак е причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец. Касае се за счупване на първата фаланга на две места на най-големия пръст на ходилото. Установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат обяснени с ПТП, а именно при блъскане на пешеходец от автомобил.

Прието е заключение по АТЕ,от което се установява следния механизъм на ПТП: На 09.05.2015 г. около 13:30 ч. неизвестен автомобил се е движил по платното на „Околовръстен път” в посока от бул. „Ботевградско шосе” към бул. „Цариградско шосе” по втората лента, считано от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил и на пешеходната пътека срещу с. Казичане при разрешителен сигнал за пресичане на пешеходците, респективно забранителен за автомобила продължавайки движението си напред е ударил пресичащият пешеходец бутащ велосипед. Ударът е настъпил от към страната на велосипеда. Следствие на удара, пешеходецът е отлетял напред и на ляво при което е настъпил вредоносния резултат.

По делото е разпитан свидетеля В.Д.,от чийто показания се установява,че пострадалото момче е пресичало пътя на пешеходната пътека бутайки велосипеда си и в този момент е било ударено от лявата страна от автомобил,който не спрял на червена светлина на светофара.

От показанията на свидетеля Пламен Петров/баща на ищеца/ се установява, че състоянието на ищеца е било тежко след ПТП, същият е бил приет в болница, страдал и изпитвал болки.Поне две седмици си бил вкъщи и не е ходил на училище.Вече се е възстановил физически,но все още се притеснява,когато се налага да пресича пътя.

Видно от приложената към делото кореспонденция, на 16.11.2015 г. ищецът е сезирал ответника с искане за доброволно изплащане на претендираното пред настоящия съд обезщетение, по повод на което на 11.02.2016 г. е получил отказ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство и от него да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Г.Ф.ще бъде основателна.

От събраните в производството доказателства безспорно се установи, че ищецът е пострадал при ПТП в град София, като е бил блъснат докато е пресичал по пешеходната пътека на ул. „Околовръстен път” от неизвестно моторно превозно средство т.е. налице е виновно и противоправно поведение от страна на водача, изразяващо се в нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Увреждащото превозно средство и неговия водач са останали неизвестни,макар по досъдебното производство да е имало частични данни за номера на автомобила.

Установени са и телесните увреждания, които са нанесени на ищеца, както и причинно-следствената връзка с противоправното поведение на водача на неизвестното МПС.

Освен горното е налице е предпоставката по чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) т.е. ищецът е сезирал фондът за доброволно изплащане на обезщетението, но същото му е било отказано.

При така установеното съдът намира, предявения иск за основателен.

По размера на предявения иск:

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съдът намира, че справедливия размер на обезщетение за ищеца е 6 000 лв. Този размер на обезщетението е съобразен с установените по делото правно релевантни факти-възрастта на пострадалия, сравнително краткото време/около 10 дни/ през което е търпял болки и страдания с неголям интензитет, факта, че вече е напълно възстановен, а също и със социално-икономическите условия в страната и правилото, че обезщетението следва да служи само за репариране на причинените вреди.

Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на която е постановен отказът на Г. фонд, а именно 11.02.2016 г. съобразно правилото на чл. 288, ал.7 от КЗ(отм.), тъй като ответникът не е застраховател и не носи отговорност като такъв. В останалата част, до пълния предявен размер от 45 000 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съобразно този  изход на делото ответникът следва да заплати на адв.Я.Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на  370 лв.,а по сметка на СГС и сумите от 240 лв. държавна такса и 39 лв. разноски за експертизи.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 131 лв. деловодни разноски и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                                           

                                Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  Г.Ф.*** с ЕИК: ********да заплати на М.П.Т.,  ЕГН: ********** със съгласието на Л.Б.П.-майка и законен представител,чрез адв.Я.Д. на основание 288, ал.1, т. 1 КЗ(отм.) във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 6 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане -пътно-транспортно произшествие на 09.05.2015 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.02.2016 г.  до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част до пълния предявен размер за обезщетение от 45 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА М.П.Т.,  ЕГН: ********** да заплати на Г. ФОНД, *** разноски в размер на 131 лв. деловодни разноски и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА  Г. Ф.., *** да заплати на адв.Я.Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на  370 лв. ,а по сметка на СГС сумите от 240 лв. държавна такса и 39 лв. разноски за експертизи.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                               

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: