Решение по дело №1772/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. Кюстендил, 06.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1772 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Р.К.Р. против Л.З.Й..

В исковата молба се сочи, че ищцата е майка на А.Р. и баба по бащина линия на малолетното дете Н. Р., родено от фактическото съжителство между ответницата и нейния син. Това съжителство било прекратено, като с решение на КРС по гр.д. №2217/2013 г. родителските права досежно детето били преодставени на майката, а на бащата бил определен режм на контакти. След раздялата си ответницата и синът на ищцата имали постоянни раздори по повод упражняването на личните контакти с детето, като тя използвала всякакви средства, да пречи на общуването му с неговия баща и роднините му. Това дало повод на бащата да образува изп.д. №80 от описа на СИС при КРС за 2015 г. В отговор на това ответницата депозирала молба пред съда по реда на ЗЗДН, в която молба твърдяла редица неверни обстоятелства за бащата и бабата на детето, вкл. и такива за упражнено психическо и физическо насилие. Ответницата продължавала да пречи на контактите с бащата и близките му, за което бащата уведомил КРП, но наказателно производство не било образувано, като становищено на прокурора било за маловажност на деянието, макар и формално да било извършено престъпление. Бащата на детето отново нямал контакт с него, макар и ответницата да обещавала, че няма да има проблеми. За да преустанови срещите с бащата ответницата сигнализирала Държавна агенция за закрила на детето гр. София, като подала жалба с вх. № 97-Л-2/10.08.2015 г. В същата посочила неверни, клетнически и приписващи престъпление на ищцата, твърдения. Такива били посочени от ответницата и в молба от 10.07.2015 година, написана и подписана от нея, по повод на която било образувано гражданско дело № 1099 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, и с отговор на исковата молба от 12.02.2016 година по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година.

В първото заседание по гражданско дело № 1099 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, проведено на 11.08.2015 година, ищцата узнала за соченото в молба, написана и подписана от ответницата, по повод на която било образувано гражданско дело № 1099 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, където се твърдяло: „баба му Р. и баща му А. са го удряли силно „по пилето и дупето“, „по главата“, „по челото“, „по бузата“, „по коремчето“, „по крачетата“, „натискали са му очичките“; „баба му и баща му не са му давали да пие вода и че отново са го натискали по очите и главата“.

В същото съдебно заседание ищцата узнала за соченото от ответницата в жалба № 97 - Л - 2/10.08.2015 година до Държавна Агенция „Закрила на детето“, гр. София, където се твърдяло: „най - притеснителното е, че последния случай ми показа (детето Н.) и действия свързани с половите органи. Според детето такива действия са били извършвани и от майката на А. - Р.Р.“;

В първото заседание по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския
Районен съд за 2015 година, проведено на 10.06.2016 година, ищцата узнала за соченото от
ответницата в отговора на исковата молба от 12.02.2016 година по гражданско
дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, където се
твърдяло: „Предвид поведението и личността на ищцата (Р.Р.) считам, че
същата представлява опасност за физическото и психическото здраве на
малолетното ми дете“. „След един от случаите на престой при баща си, на който е присъствала ищцата, детето ми инициира, че спрямо него са осъществени действия, свързани с половите му органи от ищцата - Р.Р.“; „Детето е подлагано на перманентен психически тормоз, като многократно ми е споделяло, че не харесва при баба, тъй като тя го биела ако цапа и е шумен“.

От посочените по-горе твърдения на ответницата, които не били верни, а клеветнически по своята същност, позорящи й приписвали извършване на престъпление, ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в изживени неприятни емоции, стрес, засягане на нейната чест и на доброто й име в обществото, душевни болки и страдания, както и претърпените от нея дискомфорт и негативни емоции, които са в пряка причинно-следствена връзка между тях и увреждането. Същата била обвинена, че е извършвала физическо и психическо насилие над своето единствено внуче, че е извършвала блудствени действия с половите органи на детето, което е тежко престъпление от общ характер по см. на чл. 149 от НК.

Ето защо се поддържане искане за присъждане на сумата в размер на 3000,00 лв., или по 1000 лева за всяко едно от деянията, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се изразяват в изживени неприятни емоции, стрес, засягане на нейната чест и на доброто й име в обществото, душевни болки и страдания, както и претърпените от нея дискомфорт и негативни емоции от отправени към нея клеветнически и позорящи неистински твърдения и от приписаното й извършване на престъпление от датата на извършване на деянията (узнаването на същите), КАКТО СЛЕДВА: за това, че на 10.07.2015 година в гр. Кюстендил, пред надлежен орган на властта - Районен съд - Кюстендил ответницата е депозирала молба, написана и подписана от нея, по повод на която е образувано гражданско дело № 1099 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, с която е разгласила твърдения, които не са верни и са клеветнически по своята същност, че: „баба му Р. и баща му А. са го удряли силно „по пилето и дупето“, „по главата“, „по челото“, „по бузата“, „по коремчето“, „по крачетата“, „натискали са му очичките“; „баба му и баща му не са му давали да пие вода и че отново са го натискали по очите и главата“; за това, че ответницата е депозирала жалба № 97 - Л - 2/10.08.2015 година до Държавна Агенция „Закрила на детето“, гр. София, като е отправила клеветнически, позорящи и приписващи престъпление на ищцата, че „най-притеснителното е, че последния случай ми показа (детето Н.) и действия свързани с половите органи. Според детето такива действия са били извършвани и от майката на А. - Р.Р.“; както и за това, че в отговора на исковата молба от 12.02.2016 година по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, ответницата твърди: „Предвид поведението и личността на ищцата (Р.Р.) считам, че същата представлява опасност за физическото и психическото здраве на малолетното ми дете“. „След един от случаите на престой при баща си, на който е присъствала и ищцата, детето ми инициира, че спрямо него са осъществени действия, свързани с половите му органи от ищцата - Р.Р.“; „Детето е подлагано на перманентен психически тормоз, като многократно ми е споделяло, че не харесва при баба, тъй като тя го биела ако цапа и е шумен“. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на всяко от деянията до окончателното изплащане. Претендират се и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото си на отговор, като сочи, че исковата претенция е неосновтелна. Оспорва изложените фактически обстоятелства. Твърди, че не е извършила деянията, които се твърдят в исковата молба. сочи, че в исковата си молба по гр.д. № 1099/2015 г. на КРС е пресъздала твърденията на детето си, а не нейни лични. Досежно изложеното в жалба № 97 - Л - 2/10.08.2015 година до Държавна Агенция „Закрила на детето“, гр. София заявява, че действително е изложила лични твърдения, но те се свеждали до описание на физическото и емоционално състояние на детето, като за действия, свързани с половите органи на детето изрично посочила, че това са негови твърдения. Допълва, че в отговора на исковата молба от 12.02.2016 година по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, изложила единствено нейни оценъчни, негативни твърдения относно личността, възпитателския капацитет и поведението на ищцата, както и данни за емоционалното съттояние на детето след срещите му с нея, но не били клевтнически. Не й била приписвала престъпление, т.к. твърденията за действия спрямо детето изхождали от него самото. Счита, че изказването на мнение не било клевета, като навежда доводи, че се е възполвала от конституционно гарантираното й право на жалба, респ. на правото на потърси защита на правата си по съдебе нред. Смята, че процесните твърдения не били разгласявани публично. Ето защо моли съдът да отхвърли изцяло така предявения иск, като й  се присъдят сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание исковата молба, както и отговорът към нея се поддържат от процесуалните представители на страните.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че ищцата е майка на А.Р. и баба по бащина линия на малолетното дете Н. Р., родено от фактическото съжителство между ответницата и нейния син. Липсва спор и досежно това, че съжителството им е било прекратено, като с решение на КРС по гр.д. №2217/2013 г. родителските права по отношение на детето били преодставени на майката, а на бащата бил определен режм на контакти.

Видно от приложеното по делото заверено копие от писмен отговор по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, ответницата е посочила, че: „Предвид поведението и личността на ищцата (Р.Р.) считам, че същата представлява опасност за физическото и психическото здраве на малолетното ми дете“. „След един от случаите на престой при баща си на който е присъствала и ищцата, детето ми инициира, че спрямо него са осъществени действия, свързани с половите му органи от ищцата - Р.Р.“; „Детето е подлагано на перманентен психически тормоз, като многократно ми е споделяло, че не харесва при баба, тъй като тя го биела ако цапа и е шумен“.

В приложената по делото молба до Районен съд Кюстендил от 10.07.2015 година в гр. Кюстендил, ответницата посочила, че: „баба му Р. и баща му А. са го удряли силно „по пилето и дупето“, „по главата“, „по челото“, „по бузата“, „по коремчето“, „по крачетата“, „натискали са му очичките“; „баба му и баща му не са му давали да пие вода и че отново са го натискали по очите и главата“.

В жалба № 97-Л-2/10.08.2015 година до Държавна Агенция „Закрила на детето“, гр. София, ответницата заявила, че „най-притеснителното е, че последният случай ми показа (детето Н.) и действия свързани с половите органи. Според детето такива действия са били извършвани и от майката на А. - Р.Р.“.

По повод последната жалба, изпратена по компетентност до ДСП-Кюстендил, е изготвен социален доклад, в който се сочи при проведените срещи с детото, в присъствието на баща му и баба му по бащина линия, то е било спокойно и е търсело вниманието на баща си.

Според установеното от д-р В. Р. обективно състояние при прегледа на детето Н. Р. на 29.07.2015 г., вписано в приложения Амбулаторен лист № 00970/2015 г., то е било спокойно в присъствието на майката, търсейки подкрепата и одобрението й, но е споделило, че е обект на агресивно поведение от страна на семейството на бащата, като открито разказало и показало, че е било обект на действия, свъзрани с интимните му части, които са му предизвикали болка. Поради това детето е насочено за психологична оценка.

След извършено социално проучване обаче, в писмо с изх. №123-0013/2015 г. социалните работници от ОЗД при ДСП-Кюстендил са посочили, че към този момент – 08.09.2015 г. за детето не съществува риск, макар и родителите да не са успели да го изолират от семейните си конфликти. По този повод те са били консултирани, като социалните работници са приели, че детото следва да общува пълноценно с двамата си родители, без лошите им отношения да се отразяват на психо-емоционалното му състояние. Становището на ДСП по гр.д. № 1099/2015 г. на КРС е в същия смисъл.

Приложено е и психологическо становище на В.П. – магистър по психология, според което у детето Н. Р. е налице тревожност и страх при отделяне му от майката във времето за срещи с бащата.

Видно от заповед, издадена по гр.д. № 1099/2015 г. на КРС, са постановени мерки за защита от домашно насилие, извършени от А.Р. спрямо Л.Й. и детето Н. Р..

 

 

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Д.П. и А.С.Р. – син на ищцата.

            Свидетелят П., която е психолога изготвил психологическото становище, описано по-горе твърди, че при проведените консултации с детето нямало данни за синдром на родителско отчуждение, като макар и да не отказвало срещите с баща си и неговото семейство, детето се чувствало неспокойно след тях, но данни, че е имало действия от страна на бабата с детето, които да го застрашават, не са били установени и то не  е съобщавало за такива. Сочи, че имало изразени съмнения от майката – тук ответник, че спрямо детето е било упражнявано насилие, но според свидетеля такова не съществува, като изводът й се базира на проведена работа с детето.

            Свидетелят Р. сочи за усложени отношения между родителите на детето след раздялата им, в частност и между страните по делото, като напрежението най-често било подсилвано при осъществяване на режима на лични контакти,т.к. ответницата не го изпълнявала надлежно. Твръди, че имало случаи, когато детето не е пожелало да доближава до ищцата, като му обяснило, че майка му не му разрешава. Смята, че депозираните жалби са „измислени“. Ищцата приемала много лошо всичко това. Психически й действало изключително зле. Разстроена била, не можела да спи и взимала хапчета за сън. Сочи тай и семейството му желаят да общуват с детето, но майката го настройвала да не ходи при тях.

Останалите доказателства, не са свързани с предмета на делото и не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

  

 

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидителя Петър Райчов велков, който сочи, че работи на длъжност „главен специалист“ при ответната община, сектор „Бездомни и безстопанствени животни“ от 2008 г. и до  

 

 

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност на причинителят на вредата е необходимо да бъде установено деянието (действие или бездействие), което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. Противоправността по смисъла на нормата означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.

В случая не се спори, че в писмен отговор по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, молба до Районен съд Кюстендил от 10.07.2015 година в гр. Кюстендил, и жалба № 97-Л-2/10.08.2015 година до Държавна Агенция „Закрила на детето“, гр. София, ответницата е заявила описаните в исковата молба изрази. Спорно по делото е дали те представляват клевета, респ. дали са позорящи и дали чрез тях на ищцата е било приписано пресъпление.

В този контекст не се споделя съждението на ответника, че е недопустимо в рамките на гражданското производство да се установява извършено престъпление от общ характер. Следва да се посочи, че всяко престъпление може да е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че не е образувано наказателно производство, не следва, че не са налице предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД, както и че е възможно деликтът да се разглежда на самостоятелно основание (във връзка с разглеждане на дело по същество по предявен иск по чл. 45 ЗЗД за твърдени отправени обидни и клеветнически реплики и без наличието на присъда - Решение № 329 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., ГК). От друга страна клеветата е престъпление по Наказателния кодекс – чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал. 2 НК, което е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия – частен тъжител, който осъществява обвинителната функция самостоятелно като главна страна в процеса и има изключителни права да се разпорежда с предмета на делото. Той има качеството на пострадал от деянието и негова е волята дали да защити правата си по наказателен ред и да доказва, че деецът е извършил престъплението „клевета” от обективна и субективна страна (при пряк или евентуален умисъл), или по граждански път – чрез иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, чиито предпоставки, са различни от тези в наказателното производство. Ето защо няма пречка посочените обстоятелства да бъдат изследвани тук на плокостта на деликта. В т.см. е и Решение № 242 от 06.04.2010 на ВКС по гр.д. № 4431/2008 г., ІV г.о.

От събраните по делото доказателства се установява, че изложените в писмения отговор по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година обстоятелства, че: „Предвид поведението и личността на ищцата (Р.Р.) считам, че същата представлява опасност за физическото и психическото здраве на малолетното ми дете“. „След един от случаите на престой при баща си, на който е присъствала и ищцата, детето ми инициира, че спрямо него са осъществени действия, свързани с половите му органи от ищцата - Р.Р.“; „Детето е подлагано на перманентен психически тормоз, като многократно ми е споделяло, че не харесва при баба, тъй като тя го биела ако цапа и е шумен“, не са верни. Нито едно и събраните по делото доказателства не навежда на извод в обратна посока. Без съмнение в качеството си на страна по конкретно дело ответницата разполага с ненакърнимото право да осъществява предоставените й от ГПК процесуални възможности, включително и това да излага в писмен вид пред съда свои тези и съждения в защита на правата си, но посоченото право не съдържа възможността да се разпространяват неистини, уронващи престижа, личните качества и доброто име на други лица. В този аспект законодателят е предвидил в чл. 3 от ГПК, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, като са длъжни да изнасят пред съда само истината. За това именно институтът на непозволеното увреждане урежда границата за упражняване на гарантираните от правовия ред права – да не се вреди другиму. Нарушаването на тази граница, какъвто е разглежданият случай, следва да ангажира отговорността за обезщетяване на причинените вреди.

Не се събраха доказателства и че посочените в молба до Районен съд Кюстендил от 10.07.2015 година в гр. Кюстендил, обстоятелства -  „баба му Р. и баща му А. са го удряли силно „по пилето и дупето“, „по главата“, „по челото“, „по бузата“, „по коремчето“, „по крачетата“, „натискали са му очичките“; „баба му и баща му не са му давали да пие вода и че отново са го натискали по очите и главата“ – са били осъществени.

В същата степен не се потвърдиха и изложените в жалба № 97-Л-2/10.08.2015 година до Държавна Агенция „Закрила на детето“, гр. София, твърдения, че „последният случай ми показа (детето Н.) и действия свързани с половите органи. Според детето такива действия са били извършвани и от майката на А. - Р.Р.“.

Поради това тези „обвинения“ се възприемат за противоправни деяния. Те безспорно са позорящи честта и достойнството на ищцата. Обобщено, в съдебната практика се приема, че „позорно обстоятелство“ са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Изложените в процесните документи обстоятелства са именно такива, т.к. разгласяването им, представя ищцата в негативна светлина и освен че са позорящи от гледна точка на морала, не отговарят на действителността.

В изложения контекст съдът отчита и това, че сезирането на държавен орган и подаването на жалби, предложения и петиции е конституционно закрепено право на гражданите (чл. 45 от Конституцията на Република България), но в случая е налице очевиден дисбаланс между конституционно защитените ценности – правата по чл. 45 от Конституцията на Република България, дори и свободата на словото, и доброто име на гражданите, насложен в процесните изявления поради репликите на ответника. Оповестените в процесните молби и жалби обстоятелства представят ищцата в негативна светлина пред институциите, а и пред близките й, вкл. семайството й. Това поведение на ответницата представлява злоупотреба с право, доколкото би трябвало да допуска, че тези действия не са се осъществили. Самата сочи, че някои от изложените обстоятелства са й били разказани от детето, а тя само ги пресъздала в процесните книжа. В т.см. не може да не се вземе предвид не само липсата на доказателства за осъществяването им, но и това, че към този момент детето е било на около 4 г., възраст, в която поради ограничената способност за словесно изразяване и характерното за тази степен на емоционално развитие смесване на фантастичното и реалното, децата нямат възможност да разграничават истина и лъжа, правилно и неправилно – спр. социален доклад от 03.08.2015 г. Процесните твърдения са били изложени единствено с цел да бъдат увредени права и законни интереси на ищцата, по аргумент от чл. 57, ал. 2 от Конституцията и в противоречие с интересите на обществото – чл. 8, ал. 2, изр. второ ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, в постановените Решение № 245/05.11.2014 г. по Г. д. № 1734/2014 г., III г. о. , Решение № 758 от 11.02.2011г. по Г. д. № 1243/2009 г., IVг.о., Решение № 668/19.03.2010г. по гр.д. № 320/2009 г., IV г.о., като това, че страните са били в сложни отношения след раздялата на родителите на малкия Н. е още един довод в т.см. Че е бил налице умисъл за причиняване на вредоносен резултат може да се изведе и от това, че ответницата е посочила сходни обстоятелства в молбата си до съда, в отговора на исковата молба и в жалбата си до ДСЗД, макар и още при първата извършена проверка от ДСП през лятото на 2015 г. да е било установено, че не са налице нарушения от страна на ищцата в посочения смисъл – спр. л. 74, 75 от делото. Заключението на психолога В.П. – спр. л. 27 и 28 от делото, че отношението на детето към неговата баба е било изпълнено с напрежение и безпокойство, се обяснява с негативните отношения между неговата майка и баба, но както заяви и в показанията си пред съда г-жа П., детето не е посочвало действия в смисъла, изложен от ответницата, които да са извършвани с него както от бабата, така и от бащата. Въпреки това, макар и психологическото изследване е било известно на ответницата към 08.02.2016 г., в отговора си по гр.д. № 1969/2015 г. на КРС, депозиран на 12.02.2016 г. е посочила отново, че: „Предвид поведението и личността на ищцата (Р.Р.) считам, че същата представлява опасност за физическото и психическото здраве на малолетното ми дете“. „След един от случаите на престой при баща си на който е присъствала и ищцата, детето ми инициира, че спрямо него са осъществени действия, свързани с половите му органи от ищцата - Р.Р.“; „Детето е подлагано на перманентен психически тормоз, като многократно ми е споделяло, че не харесва при баба, тъй като тя го биела ако цапа и е шумен“. Анамнезата в амбулаторен лист № 000970/29.07.2015 г. не може да обоснове увереност за осъщестяване на процесните действия, т.к. е била снета по данни на майката, която, както вече се посочи е пресъздавала свои съмнения, градени върху евентуално разказаното от дете в невръстна възраст, за която и в житейски план е установимо, че се характеризира с ограничена способност за оценка на събитията от живота чрез разграничаване на фантазия и реалност.

От друга страна действително в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за вярност, тъй като представляват коментар на факти, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Процесните изрази обаче, не могат да се характеризират като общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, т.к. са свързани с изложение на конкретни факти, сочени като извършени от ищцата, която се е засегнала от тях. Напр. „След един от случаите на престой при баща си, на който е присъствала и ищцата, детето ми инициира, че спрямо него са осъществени действия, свързани с половите му органи от ищцата - Р.Р.“; „Детето е подлагано на перманентен психически тормоз, като многократно ми е споделяло, че не харесва при баба, тъй като тя го биела ако цапа и е шумен“, че: „баба му Р. и баща му А. са го удряли силно „по пилето и дупето“, „по главата“, „по челото“, „по бузата“, „по коремчето“, „по крачетата“, „натискали са му очичките“; „баба му и баща му не са му давали да пие вода и че отново са го натискали по очите и главата“, че: „най-притеснителното е, че последният случай ми показа (детето Н.) и действия свързани с половите органи. Според детето такива действия са били извършвани и от майката на А. - Р.Р.“.

Ето защо съдът приема, че от изложените в процесните книжа изявления на ответницата, за ищцата са налице вреди, като освен че не е можела да общува нормално с внучето си е била изключително разстроена и не е можела да спи, заради което се налагало да взима медикаменти. В т.см. са показанията на св. Р., които съдът възприема с доверие, въпреки възможната заинтересованост, т.к. той е близък до ищцата. Той обаче има преки впечатления от начина й на живот, а и показанията му не се опровергаха от другите доказателства по делото.

С дължимата процесуалната активност ищецът установи и обективния елемент от състава на чл. 45, ал.1 от ЗЗД - причинната връзка между деянието и причинения резултат. Между тези негативни изживявания и поведението на ответника има пряка причинна връзка, за което следва да се аганжира имуществената му отговорност за обезщетяването им. Отговорността за вреди от злоупотреба с процесуално право е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл е решение № 189/20.06.2014 г., по гр. д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО. Съобразявайки се с принципа за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение в чл.52 ЗЗД, съдът приема, че със сумата от 400 лв. за всяко деяние, ще бъдат компенсирани претърпените вреди, макар и в човешки план да не подлежат на остойностяване. В тези размери исковата претенция ще бъде уважена, като до пълния предявен размер ще бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед основателността на главните искови претенции в посочения размер, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Тя се дължи от датата на увреждането, в случая от узнаването, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, и от този момент ще бъде уважена.

 

 

 

По разноските:

С оглед изхода от делото на страните се следват деловодни разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК - на ищеца в размер на 296 лв., а на ответника – 300 лв. Липсва искане за присъждането им по компенсация, поради което съдът не може служебно да се произнесе в т.см.

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

                                                                  

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОСЪЖДА Л.З.Й. ДА ЗАПЛАТИ НА Р.К.Р. обезщетение в размер на общо 1200,00 лв. - по 400,00 лева за всяко едно от деянията, КАКТО СЛЕДВА:

-                     400,00 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за изживени неприятни емоции, стрес, засягане на нейната чест и на доброто й име в обществото, душевни болки и страдания, както и претърпените от нея дискомфорт и негативни емоции от отправени към нея клеветнически и позорящи неистински твърдения и от приписаното й извършване на престъпление, за това, че на 10.07.2015 година в гр. Кюстендил, пред надлежен орган на властта - Районен съд - Кюстендил ответницата е депозирала молба, написана и подписана от нея, по повод на която е образувано гражданско дело № 1099 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, с която е разгласила твърдения, които не са верни и са клеветнически по своята същност, че: „баба му Р. и баща му А. са го удряли силно „по пилето и дупето“, „по главата“, „по челото“, „по бузата“, „по коремчето“, „по крачетата“, „натискали са му очичките“; „баба му и баща му не са му давали да пие вода и че отново са го натискали по очите и главата“, ВЕДНО със законната лихва върху главницата в размер на 400 лв., считано от датата на узнаването за това – 11.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;

-                     400,00 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за изживени неприятни емоции, стрес, засягане на нейната чест и на доброто й име в обществото, душевни болки и страдания, както и претърпените от нея дискомфорт и негативни емоции от отправени към нея клеветнически и позорящи неистински твърдения и от приписаното й извършване на престъпление за това, че ответницата е депозирала жалба № 97 - Л - 2/10.08.2015 година до Държавна Агенция „Закрила на детето“, гр. София, като е отправила клеветнически, позорящи и приписващи престъпление на ищцата, че „най-притеснителното е, че последния случай ми показа (детето Н.) и действия свързани с половите органи. Според детето такива действия са били извършвани и от майката на А. - Р.Р.“, ВЕДНО със законната лихва върху главницата в размер на 400 лв., считано от датата на узнаването за това – 11.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;

-                     400,00 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за изживени неприятни емоции, стрес, засягане на нейната чест и на доброто й име в обществото, душевни болки и страдания, както и претърпените от нея дискомфорт и негативни емоции от отправени към нея клеветнически и позорящи неистински твърдения и от приписаното й извършване на престъпление, за това, че в отговора на исковата молба от 12.02.2016 година по гражданско дело № 1969 по описа на Кюстендилския Районен съд за 2015 година, ответницата твърди: „Предвид поведението и личността на ищцата (Р.Р.) считам, че същата представлява опасност за физическото и психическото здраве на малолетното ми дете“. „След един от случаите на престой при баща си, на който е присъствала и ищцата, детето ми инициира, че спрямо него са осъществени действия, свързани с половите му органи от ищцата - Р.Р.“; „Детето е подлагано на перманентен психически тормоз, като многократно ми е споделяло, че не харесва при баба, тъй като тя го биела ако цапа и е шумен“, ВЕДНО със законната лихва върху главницата в размер на 400 лв., считано от датата на узнаването за това – 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;

КАТО за разликата до пълния предявен размер общо от 3000 лв. или по 1000 лв. обезщетение за всяко деяние, оставя без уважение исковите претенции, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА   

 

ОСЪЖДА Л.З.Й. ДА ЗАПЛАТИ НА Р.К.Р. сумата в размер на 296,00 лв. (двеста деветдесет и шест лева нула стотинки) за сторените деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА   

 

ОСЪЖДА Р.К.Р. ДА ЗАПЛАТИ НА Л.З.Й. сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева нула стотинки) за сторените деловодни разноски в настоящото производство.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                        

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: