Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260567 25.09.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и осми август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17597
по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правна квалификация по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът Й.Т.Т., ЕГН ********** *** е
предявила искове против „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1 и „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1 за солидарно
осъждане на ответните дружества солидарно да заплатят сумата от 314 лева, недължимо платена сума по клауза за възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит № ****/24.09.2014 г., ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 28,10,2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцата, в
качеството й на кредитополучател и ответникът „Лайт Кредит“ ООД - кредитодател
бил подписан договор за потребителски кредит № ****/24.09.2014г., по силата на
който ищцата получила сумата от 3 000 лв. като обезпечение на вземането по
така сключения договор бил сключен и тристранен договор за гаранция между „Лайт
Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, в
качеството им на гарант и Й. Т. в качеството й на заемател. Съгласно този
договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение, което възнаграждение било
обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед на дължимото
възнаграждение.
Съгласно тристранния договор заемателят дължал на
гаранта възнаграждение в размер на 13 месечни вноски, всяка от по 54,18 лв.,
като всяка от тях се заплащала с всяка
погасителна вноска по основния договор за заем.
В договорът за заем в чл. 3 била уговорена
възнаградителна лихва в размер на 200% и ГПР по заема в размер на 615,53 %.
Твърди се, че така договорената възнагладителна лихва
е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че договорът бил потребителски по смисъла
на чл. 9 от ЗПК и недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22
от ЗПК.
Договорената
възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити, а за обезпечение – двукратния размер. Поради това се сочи, че се
предявява иск за връщаве ва недължимо платени суми по нищожната клауза за
възнаградителна лихва, което плащане било извършено при начална липса на
основание. Нищожността произтичала от обстоятелството, че целият договор бил
недействителен, както и от обстоятелството, че клаузата за възнаградителна
лихва била уговорена в противоречие с добрите нрави.
Навеждат се твърдения, че договорът е недействителен
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.
Претендират се и разноските в
настоящото производство.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 28.08.2020 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията
по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване
на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявения иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 50 лв.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на 300
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“
ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1 и „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1 да заплатят
солидарно на Й.Т.Т., ЕГН ********** ***,
сумата от 314 лева, получена без
основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит
№ ****/24.09.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 28,10,2019 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“
ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1 и „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1 да заплатят на Й.Т.Т., ЕГН **********
*** направените по делото
разноски в размер на 50
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“
ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1 и „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1,
да заплатят на адв. С.А.Г., сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ