О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 273
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 21.06.2017 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от двадесет
и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова търг. дело № 620 описа на ПАС за 2017 г., установи следното:
Производство по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адвокат Е. Б. , като процесуален представител на ответниците
П.Г.Б. и Е. А. Б., за изменение на
постановеното решение по делото №139 от 11.05.2018 г. относно
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 18 348,65 лв.,което
следва да и бъде заплатено от Б.к.б. АД
на основание чл.38 от ЗАдв.
Молителите считат , че неправилно е определен размерът на
адвокатското възнаграждение по подробни съображения за това, основаващи се на
чл.78,ал.3 от ГПК. Намират , че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат
на всеки един от ответниците за отхвърлената част на исковете,от което
следва,че ищецът следва да заплати на процесуалния пълномощник на
ответниците адвокатско възнаграждение в
размер на 36 697,30 лв.-по 18 348,65 лв. за защита на всеки един от тях, а не
18 348,65 лв.
Моли се да се измени постановеното решение в
частта му за разноските,като се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв. за защита на всеки един от ответниците П.Б. и Е.Б. в размер на 36 697,30 лв. - по 18 348,65 лв.
за защита на всеки един от тях.
Ответната страна Б.к.б.
АД ,чрез адвокат Б. , е подала отговор, в който моли да се остави без
уважение подадената молба,като неоснователна . Изложила е подробни съображения ,вкл. и за тълкуване на
разпоредбите на чл.78,ал.3 от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв. в смисъл , че те не
могат да съдействат за процесуална злоупотреба и неоснователно
обогатяване.
Съдът ,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, и с делото, по което същият
е постановен , намери за установено следното:
Решението
по делото е връчено на молителя на 17.05.2018 г., молбата за изменението
по реда на чл.248 от ГПК е постъпила на 30.05.2018
г. ,което е в двуседмичния срок ,
посочен в закона.
Установява се , че по делото са
приложени два списъка за разноски по чл.80 от ГПК ,ведно с приложени към тях
договори за правна защитна и съдействие/л.135-л.139 от делото/. Съгласно чл.248
от ГПК , няма пречка съдът да допълни
или измени постановеното си решение в частта му за разноските с изключение на
случая, когато се иска изменение на решението и
не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Ето защо и при наличието на посочените списъци са налице предпоставките за допустимост на
молбата. Същата следва да се разгледа по същество.
От данните по делото се установява , че
ответниците Е. и П. Б. са представлявани пред въззивното производство от
адвокат Е.Б.. В тази връзка са представени списък с разноски и договори за правна помощ /л.135-л.139 от
делото/,удостоверение за родствени връзки. Видно от договорите , договорена е
безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38,ал.1,т. 3 от ЗАдв. Претендирано е и присъждане на направените
разноски съгласно представените списъци, както и се заплащане от ищеца на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. Установява се и родствената
връзка-пълномощникът е племенница на ответниците,П.Б. е брат на баща и.
Съгласно чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. адвокатът
може да осъществява безплатна адвокатска помощ на роднини . В този случай и
когато насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът има право на
възнаграждение в размер не по-нисък от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този
фактически състав е посочен в чл.32,ал.2 от цитирания закон и в случая е
налице. Спори се за размера на възнаграждението – съразмерно отхвърлената част
на исковете 18 348,65 лв. или двойната сума при положение,че разноски се
дължат на всеки един от двамата ответници.
Несъмнено по силата на чл.78,ал.3 от ГПК
ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска.
В случая е предявен специалният установителен иск по чл.422 от ГПК срещу
длъжника и поръчителите по договор за банков кредит, който е частично
уважен.Отхвърлената му част е за 840 932,76 лв. За предявените с една
молба искове в защита на един интерес се
събира една ДТ независимо от броя на ответниците съгласно чл.72 от ГПК. Тази
норма заедно с чл.78,ал.3 от ГПК се
намират в една и съща глава осма от ГПК , в един и същи раздел.Ето защо ,
следва да се вземе предвид при определяне на разноските в конкретния случай. С
оглед систематичното и място от значение при ДТ и разноските е интересът. При
положение , че двамата ответници по делото Б., като поръчители по договор за
банков кредит, са били защитавани във въззивното производство от един и същи
адвокат ,който е представил едни и същи отговори срещу въззивната жалба , едни
и същи молби по делото с еднакво съдържание , възнаграждението за защитата им
следва да е съобразно интереса. Това е
сумата 18 348,65
лв.,която е посочена в решението , чието изменение се иска. Ето защо , не
следва да се изменя решението в частта му за разноските и досежно присъдения
адвокатски хонорар в полза на адвокат Б..
Ето защо , апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на постановеното решение по делото №139 от
11.05.2018 г. относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на
18 348,65 лв.,което следва да и бъде заплатено на адвокат Б. от Б.к.б. АД на основание чл.38 от ЗАдв.
Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна касационна
жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.