Решение по дело №343/2014 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 277
Дата: 16 юли 2014 г.
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20145310100343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                  16.07.2014г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на пети юни две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Й.А.

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 343 по описа за 2014г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС, чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху УПИ V-663 в кв. 71 по плана на с. Болярци, а ответникът – върху съседния имот УПИ ХІІІ-657. На границата между двата имота К.Н. е построил стопанска сграда, но не е спазил наклона на покрива й. Върху него се излива дъждовната вода и от покрива на жилищната му сграда, като всички води, стичащи се от двата покрива се изливат върху стопанска постройка, принадлежаща на ищеца и намираща се в неговия УПИ. През 2011г. по административен път ответникът бил задължен да коригира наклона на покрива, но той не направил това. В резултат на изливащата се вода от неговите сгради цялата южна стена на стопанската сграда на ищеца е с паднала мазилка, основите се подкопават, а около пет кв.м. от нея са съборени от 01,03,2013г. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден да му заплати сумата от 1250 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от сградата на ответника поради изграждането на покрива й в разрез със строителните правила и норми, както и да преустанови действията си, с които уврежда сградата на ищеца като предотврати отводняването на покрива си в имота му и го преведе в състояние, съответно на строителните правила и норми. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че дъждовните води, стичащи се от покрива на неговата стопанска постройка, се отводняват чрез улук в неговия имот, където се намира и свършва стрехата й. Стопанската постройка на ищеца е по-висока от неговата, поради което дъждовните води от  покрива й се изливат върху покрива на неговата сграда и се поемат от неговия улук. Ако някога той не може да отводни всички води, то причината за това е, че поема тези от покривите на стопанските постройки в двата съседни имота. При всички случаи обаче, тази вода се стича в неговия имот. Освен това наклонът на покрива на неговата стопанска сграда е 16 градуса и съответства изцяло на одобрения проект за узаконяване. Отделно от всичко това, зидът на сградата на ищеца, представляващ южната й стена, за който ищецът твърди, че се срутва, попада в дворното място на ответника и на основание съдебно решение по гр. д. №165/2000г. ищецът е задължен да го премахне и да премести стопанската си постройка. Поради това няма право да претендира да заплащане на сума за възстановяване на зид, който е задължен да събори. Ето защо ответникът не е извършвал и не извършва противоправни действия и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски. 

            След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – нотариален акт №72, том І, дело №261/1978г. и съдебно решение №186 от 19,07,2000г. по гр.д.№165/2000г. по описа на АРС, се установява, че те притежават два съседни урегулирани поземлени имота в с. Болярци – УПИ V-663 в кв. 71 (на ищеца) и УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 (на ответника). В тях се намират намират стопански постройки, за които има издадени актове за узаконяване съответно от 15,01,1997г. и съгласно приложения проект за парцел ХІІІ-657. От последния и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че те представляват навес с три оградни стени, както и че наклонът на покрива на стопанската сграда на ответника по проект е 16º, а на място е изпълнен с наклон от 22º. Това е констатирано и при извършена проверка от административния орган във връзка с подадена жалба от С. Стойков от 04,04,2011г. С писмо от 30,05,2011г. на ответника е наредено да изпълни наклон от 3%, както е по одобрения проект. Това предписание не е изпълнено, поради което ищецът е подал жалба от 04,03,2013г. Във връзка с нея Община Садово е назначила комисия, която извършва проверка, при която е наредено на С. Стойков да отстъпи 3 кв.м. и да изгради нов зид на стопанската си сграда с оглед решението по гр.д. №165/2000г. по описа на АРС. С цитирания съдебен акт С. Стойков и Йордан Стойков са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на К.Н. върху дворно място с площ от 3,00 кв.м., представляващо част от парцел ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Болярци. Въз основа на същото е извършен въвод във владение с протокол от 16,11,2000г., което е извършено чрез набиване на колчета от вещото лице по изпълнителното дело. Вещото лице е констатирало, че към настоящия момент няма следи от така извършените действия. От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява обаче, че южната стена на стопанската постройка на ищеца, описана в исковата молба, е идентична с „кирпичена стена“ и „тухлена стена“, описани в съдебното решение по гр.д.№165/2000г. по описа на АРС и този зид попада в имота на ответника. В тази връзка показанията на свидетелите са противоречиви, като според Татяна Шопова след влизане в сила на решението стената на постройката на С.Г. е изместена в изпълнение на същото, а според Елена Николова и Стефка Георгиева местоположението й не е променяно. Съдът кредитира показанията на свидетелите Николова и Георгиева, тъй като същите са логични и подкрепени от заключението на вещото лице.

            Противоречие е налице и относно обстоятелството дали дъждовната вода, която се влива по улука на стопанската сграда на ответника, се излива върху тази стена. Според свидетелите, доведени от ищеца, това е така, а според тези, доведени от ответника – водите от улука се изливат в неговия имот. Безспорно е установено, че улука на стопанската сграда поема и част от водата от покрива на жилищната сграда, както и че поради това е възможно преливане. Определящото за разрешаване на правния спор е дали водата достига до стената на стопанската сграда на ищеца. В тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на това обстоятелство. А от събраните доказателства (с оглед противоречивите показания и с оглед заключението на вещото лице) не може да се достигне до категоричен извод, че всички води се стичат върху стената на стопанската сграда на ищеца, нито че е налице причинна връзка между падането на мазилката и изградения в разрез със строителните правила и норми покрив, съответно отичането на води от него. 

            Съществено в случая е и обстоятелството, че южната стена на стопанската сграда на ищеца попада в УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Болярци, принадлежащ на ответника. С това неоснователно се пречи на К.Н. да упражнява правото си на собственост върху имота. Ето защо дори да се приеме, че водите от навеса са причинили посочените в исковата молба повреди, то никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Поради това липсва неоснователно засягане на правото на собственост на ищеца, въпреки че покривът на стопанската постройка на ответника действително не е с предвидения по проект наклон. По така изложените съображения предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1250 лева и за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия следва да бъдат отхвърлени.

            На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение и 80 лева, внесен депозит за съдебно-техническа експертиза.   

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Б.Г., ЕГН ********** ***, против К.А.Н., ЕГН ********** ***, за  заплащане на сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща  обезщетение за имуществени вреди – паднала мазилка на 5 кв.м. от южната стена на стопанската сграда, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на с. Болярци, причинени от изливането на вода от покрива на стопанска сграда, построена в УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Болярци поради изграждането на покрива й в разрез със строителните правила и норми, ведно със законната лихва от 01,03,2013г. до окончателното й заплащане, както и за преустановяване на действията, с които уврежда сградата, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на с. Болярци, като предотврати отводняването на покрива на стопанската сграда, построена в УПИ ХІІІ-657 в кв. 71 по плана на с. Болярци в УПИ V-663, и го преведе в състояние, съответно на строителните правила и норми.

ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.Н., ЕГН ********** *** сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: