№ 163
гр. Видин, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Делото е образувано по искова молба на И. А. И. и Й. А. И., и двамата от гр. ******,
чрез адв. Л. С. против Е. А. И. от гр. ******, обл. ******, с която е предявен установителен
иск за собственост на недвижим имот.
Твърди се в исковата молба, че първият ищец и ответницата са единствени
наследници на починалите им родители – С. Б. В., починала на **.**.****г. и А. И. В.,
починал на **.**.****г.
Твърди се също, че докато родителите им били живи, те приживе разделили
имуществото, което притежавали като на ищеца бил даден апартамент в гр. ******, а на
ответницата били дадени имотите в гр. ******.
Поддържа се, че от 2000г. ищецът заедно със съпругата си – втората ответница,
живели необезпокоявано, владели и ползвали като свой собствен апартамент в гр. ******,
находящ се в ж.к. ****** със застроена площ от 76.10 кв.м.
От 1996г. до 2003г., ищците живели в гр. ******. През 2000г. родителите на ищеца
заявили, че дават посочения по –горе апартамент на ищеца, но не могли да осигурят
средства за ремонт. Имотът се нуждаел от ремонт и ищеца и съпругата му от 2000г. до 2003г.
направили основен ремонт на жилището, а през 2007-2008г. изцяло санирали с техни
средства жилището.
Поддържа се, че през целия 20 годишен период родителите на ищеца идвали при тях
като на гости, никога не са се държали като собственици, преспивали са в апартамента 2-3
пъти по настояване на ищеца и съпругата му, за да ги водят по болници.
От 2003г. до момента ответницата е идвала в апартамента само веднъж или два пъти
по покана на ищците на гости.
1
Твърди се, че родителите на ищеца пред всички, включително и пред ответницата
манифестирали, че ищците са собственици на имота, като последните така са се чувствали.
В периода след 24.11.2003г. когато ищците се регистрирали като постоянно живущи на
адреса, при условията на необезпокоявано владение повече от 10 години, придобили
собствеността върху апартамента.
Твърди се също, че поради заболявания на родителите на първия ищец и ответницата,
отлагали оправянето на документите за собственост във връзка с този апартамент.
През ****г. след смъртта на бащата на първия ищец и ответницата, ищецът разбрал,
че родителите им дали на ответницата пълномощно, по силата на което последната да
ипотекира цялото имущество, вкл. и апартамента, за който й било известно, че е дадено на
ищеца от родителите.
Поддържа се също, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост по
давност върху имотите в гр. ******. Върху апартамента има учредена договорна ипотека по
усвоен кредит от ответницата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на процесния апартамент на
основание наследство от родителите по отношение на първия ищец и на основание
давностно владение по отношение на втория ищеца в режим на СИО, продължило повече от
10 години след 2003г.
Ответницата в срока за отговор е оспорила иска като неоснователен.
Не е оспорила обстоятелството, че първия ищец е неин брат, както и че двамата са
наследници на посочените наследодатели. Не е оспорила, че ищците живеят в имота в гр.
******.
Посочва, че до смъртта на бащата, ищецът не е имал никакви права върху имота,
освен наследствената му идеална част 1/6 ид.ч. След смъртта на майката, ищецът и
ответницата притежават по ½ ид.ч. всеки от тях.
Оспорила е предпоставките на твърдяното давностно владение, като е посочила, че
до предявяване на иска, ищците не са манифестирали намеР.е за своене на имота. Пред
всички родителите посочвали, че апартамента е техен, а на ищците са дали възможност да
живеят в него. През 2020г. родителите като собственици са учредили ипотека върху имота
Оспорила е твърдението, че ищците заедно и поотделно са владели имота от 2003г., като се
твърди, че до 2006г. са живели в гр. ******.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на
страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че първият ищец И. И. и ответницата Е. И. са брат и сестра, а техни
родители са А. И. В., починал на **.**.****г. и С. Б. В., починала на **.**.****г. Не е
2
спорно също, че ищците са съпрузи, видно от представения препис на удостовеР.е за
сключен граждански брак, издадено на **.**.****г. от Община ******.
От представения препис на нотариален акт № 143, том III, н.д. № 1190/1989г. на
нотариус Т. А. при Видинския районен съд, е видно, че на 13.11.1989г. , С. Б. В. -майка на
ищеца и ответницата, е придобила собствеността върху процесния недвижим имот в гр.
****** от баща си срещу задължение за гледане и издръжка.
От представения препис на нотариален акт № 85, том II, рег. № 3643, дело №
270/2009г. на нотариус А. А. с район на действие РС – Видин, е видно че на 29.12.2009г. С.
Б. В. е продала на ответницата недвижим имот в гр. ******, обл. ******, представляващ
УПИ I-698 в кв. 80 по плана на гр. ******, целият с площ от 640 кв.м.
С нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение,
издаден по обстоятелствена проверка № 140, том XIII, рег. № 17806, дело № 1103/2012г. на
нотариус Н. А. с район на действие Районен съд – Видин, на 27.12.2012г. ответницата е
призната за собственик на основание покупка и давностно владение на построената в УПИ
I-698 в кв. 80 по плана на гр. ******, целият с площ от 640 кв.м. двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 105 кв.м. и гаража от 50 кв.м.
С нотариално заверено пълномощно на 31.07.2020г. С. Б. В. и А. И. В. са
упълномощили дъщеря си – ответницата Е. И. да учреди договорна ипотека в полза на
„Булгаро“ АД върху процесния недвижим имот в гр. ******. Такава е учредена на същата
дата, като родителите С. и А. се явяват ипотекарни длъжници, а ответницата се явява
поръчител и ипотекарен длъжник, всичките в полза на „Булгаро“ АД за обезпечаване на
задължения на ЗП А. Р. К. – син на ответницата по сключен договор за стоков кредит. Видно
е, че ответницата е ипотекирала и собствените имоти в гр. ******, обл. ******, за които са
издадени горепосочените нотариални актове.
По делото са разпитани четирима свидетели на ищците и трима свидетели на
ответницата.
Свидетелите С. Е. и Е. Е. , които живеят в съседен апартамент с процесния, посочват,
че ищците И. и Й. през 2000г. са започнали ремонт на апартамента, а от 2003г. живеят
постоянно в този апартамент заедно с двете си деца. Свидетелите установяват, че когато
ищците са дошли да ремонтират апартамента, са казали, че апартамента е за тях и за това
правят ремонт. Направили са основен ремонт на апартамента, а след няколко години са го
санирали.
Свидетелят Е. посочва, че ремонтът е правен със средства на И. и Й. и това го знае,
тъй като те са го питали от къде е теглил заем, те също са теглили заем за ремонта.
Свидетелката Е. посочва, че ищците са приели жилището за тяхно, живеят постоянно в това
жилище, канили са ги на гости. Според свидетелката не е имало покани ищците да напускат
жилището и никой друг не е живял в него. Свидетелят Е. също установява, че ищците са се
държали като собственици на апартамента.
И двамата свидетели установяват, че родителите на ищеца живеят в гр. ****** и са
3
идвали 1-2 пъти по поводи и празници. Сестрата на ищеца Е. също е идвала на бала на
дъщеря им, но не са я виждали в жилището.
Свидетелят А. А. – син на ищците също установява, че от 2003г. заедно с родителите
си живеят в спорното жилище. От това жилище ключ имат само родителите му, той и сестра
му, и друг не е живял в него. Свидетелят установява, че знае че апартамента е на родителите
му и това е неговия дом. Баба му и дядо му са идвали много рядко и са се държали като
гости.
Свидетелят М. Д. – първи братовчед на майката на ищеца и ответницата, установява,
че е поддържал близки отношения със С. и съпруга й, общували са ежедневно. С. и А. са
живели в гр. ******, свидетелят също живее в гр. ******. Посочва, че А. е починал през
**** г. , а С. е починала през ****г.
Свидетелят установява, че С. и А. са построили две къщи в гр. ****** в един двор.
Имали са и апартамент в гр. ******, в ж. к. ******. Този апартамент го имали от бащата на
С.. Свидетелят посочва, че те никога не са живели в апартамента. С. дала ключ на И. да
направи ремонт на апартамента, това е било преди повече от 20 г. И. си направил ремонт и
той си живеел в апартамента. С. споделила на свидетеля, че апартамента в гр. ****** ще
бъде за И., а двете къщи в гр. ****** ще бъдат за Е.. С. и А. искали да направят това
разделяне приживе, но починали и не успели.
Свидетелят посочва, че е ходил в апартамента след ремонта. В него е живял И. с
цялото си семейство. Знае, че И. и Й. сами са си направили ремонт на апартамента, С. не им
е давала пари за ремонт. Не е чувал С. да казва, че им е помогнала с пари да направят
ремонта. С. била притеснена, не била добре, финансовото й състояние не било много добро,
имала много задължения. Е. също е имала задължения. Хората са им дали земи, но те не са
им платили. Имали са финансови затруднения, може би бизнеса не е вървял добре. С. му е
казвала, че някаква жена от гр. ****** е идвала и са я убеждавали да подпише и е подписала
нещо, но свидетелят не знае какво. Свидетелят посочва също, че С. не излизала сред
хората, психически на моменти не говорела свързано, на моменти изключвала. Това е било
някъде след 2020 г., особено след като тя разбирала, че затъват и че имат много дългове и
всичко е ипотекирано. Свидетелят е чул, че земята, която имали С. и А., била заложена от Е.
на някаква фирма заради пари. Това го знае от С..
Според свидетеля, тенденцията била апартамента в гр. ****** да бъде на И., а
къщите в гр. ****** да бъдат на Е.. Свидетелят посочва, че Е. е водела С. и А. по болници,
но погребенията ги извършил И..
Свидетелят Д. Д. посочва, че познава страните от дете, както и познава С. и А., това
са родителите на И. и на Е.. Помагал е много на С. и на А.. Работил е при тях, карал е
трактора им, помагал е в товаренето на бали, в домашните работи. През 2020 г. - 2021 г. е
работил с тях. Свидетелят посочва, че по това време били адекватни и двамата. Посочва, че
С. имала баща, който живеел в гр. ****** и след смъртта му С. и А. наследили този
апартамент. Свидетелят не е чул нито от С., нито от А. да са казвали, че определен имот е за
4
едното или за другото им дете, никога не е ставало на въпрос. Те гледали крави, телета,
прасета и продавали продукцията. Парите ги делили между децата си, не спестявали.
Свидетелят посочва, че А. не е казвал, че мисли да дава нещо на някой, никога не го е чувал
да говори за делба. Свидетелят посочва, че е работил както при С. и А., така и при Е. като
тракторист, помощник, механик.
Свидетелят посочва, че познава И. и Й.. Те известно време живели в гр. ******, това
било преди десетина години. След това живели в гр. ******. Свидетелят знае, че са живели
в апартамента на С. и А.. Не знае, че Е. и А. са имали кредити. Не е знае, че къщата в гр.
****** на С. и А. е била обявена на публична продан.
Свидетелят Мирослав А., който живее в гр. ******, посочва, че познава Е., съседи са.
Свидетелят познава и И. и Й. също от гр. ******. Познава и С. и А. от 14-годишен. Според
този свидетел, през 2021 г. С. и А. разбирали това, което правят. Свидетелят знае, че са
имали апартамент в гр. ******. Свидетелят посочва, че е помагал на А. и на Е. в общата
работа. Не е чул С. и А. да са говорили за делба на имоти. С. и А. са работили и продавали
продукцията, която произвеждали. Парите, които са ги изкарвали, са ги делили между децата
си. Това го знае, бил е там и е чул. От време на време, когато нямал работа на други места,
работил за Е. и за А., а те му плащали. Помагал е и на И..
Свидетелят А. К. – син на ответницата посочва, че той е закарал баба си и дядо си за
ипотеката на апартамента в гр. ******, която трябвало да направят, но не помни точно кога е
било това. Свидетелят посочва, че те осъзнавали какво подписват. Свидетелят не може да
каже защо са положили палеца си върху документите, можели да си движат ръцете.
Според този свидетел, баба му и дядо му са идвали в апартамента в гр. ****** и са го
ползвали. По принцип живеят в гр. ******, но са идвали и в гр. ******. Свидетелят
посочва, че е живял в гр. ****** и от около 2015 г. - 2016 г. се преместил да живее в гр.
******. През това време до смъртта на дядо му през **** г. и на баба му през **** г., те са
идвали в апартамента в гр. ******, в ж. к. ******. Знае, че са идвали в апартамента, защото
той ги е карал с колата до пред блока. Свидетелят не може да каже за колко време са идвали.
Посочва, че докато с майка му живели в гр. ******, периодично са идвали да ползват
апартамента в гр. ******.
Посочва също, че вуйчо му и вуйна му са живели в апартамента в гр. ******, но не
може да си спомни от колко време. Докато били по-малки, всички живели в гр. ******.
Когато е ходил в апартамента, свидетелят посочва, че е бил заедно с вуйчо си, който
отключвал апартамента. Майката на свидетеля не е живяла в този апартамент. Свидетелят
посочва, че не е имал ключ от апартамента, не знае дали майка му има ключ от апартамента,
не може да отговоря дали баба му и дядо му са имали ключ от апартамента. Не може да
отговори дали са взели парите от ипотеката, от кредита. Не знае защо баба му и дядо му са
ипотекирали апартамента. Не може да отговори кой е изтеглил кредита. Не може да
отговори дали майка му има задължения към хора.
При анализа на свидетелските показания, съдът съобразява както обективността им,
5
така и дали същите са логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите по делото
събрани доказателства. При преценка на достоверността на показанията, съдът кредитира
показанията на свидетелите Е., Е., А. А. и М. Д.. Същите са достатъчно подробни, логично
издържани, вътрешно непротиворечиви, както и взаимно допълващи се относно
релевантните за делото факти.
Показанията на свидетелите Д., А. и А. К. са едностранчиви, лишени от конкретика
по отношение на установяване на относимите за делото факти и противоречащи на
останалите събрани по делото доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, че е собственик на имота, предмет на спора на посоченото в исковата молба
придобивно основание.
В случая, ищците твърдят, че са станали собственици на процесния апартамент на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години. За начален момент на
давностното владение сочат момента когато са заживели трайно в жилището през 2003г.
Ответницата е въвела правоизключващото възражение, че ищците не са придобили
имота по давност.
Твърденето за изтекла придобивна давност може да бъде уважено, ако безспорно са
доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79 от ЗС - упражняване на явно,
несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 5 години при добросъвестното
владение и в продължение на повече от 10 години при недобросъвестното владение, като
владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта намеР.ето си да държи
вещта като своя.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт
върху недвижимия имот владелецът може валидно да упражнява, както лично, така и чрез
трети лица, като законодателят няма предвид само господство над вещта във физическия
смисъл на думата. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание
действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което
да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато.
Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намеР.ето да
се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа
власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намеР.ето си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече
6
придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намеР.ето фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително
и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да
не е установено по скрит начин.
В конкретния случай безспорно се установява от свидетелските показания, че през
2000г. ищците И. и Й. са започнали ремонт на апартамента в гр. ****** със съгласието на
родителите на ищеца И., които били негови собственици. Ищците извършили основен
ремонт изцяло със собствени средства, като през 2003г. се нанесли и са заживели трайно в
имота заедно с децата си. Установява се също, че ищците започнали да упражняват
фактическа власт върху спорния имот, като демонстрирали собственически намеР.я. В този
смисъл са показанията на свидетелите Е., Е., Ал. А. и Д.. Всички свидетели посочват, че
ищците са упражнявали непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху имота.
Демонстрирали са поведение на собственици. След основния ремонт са правили още един
ремонт – санирали са жилището. Всички свидетели, включително и свидетеля А. К. – син на
ответницата, посочват че ключ от апартамента са имали само ищците и само те са живели в
него. Свидетелите установяват също, че родителите на ищеца И. и ответницата Е. са живели
в гр. ******, като са посещавали апартамента в гр. ****** само един или два пъти по поводи
и са се държали като гости. Съдът дава вяра на показанията на св. А. – син на ищците,
въпреки близката родствена връзка, като обективни, тъй като същите съответстват на
показанията на св. Е., Е. и Д.. Самият свидетел е живял в този апартамент заедно с
родителите си от 2003г. и има непосредствени впечатления за отношенията на родителите
му с баба му и дядо му. Същият посочва, че през цялото това време никой друг не е живял в
жилището, освен семейството му. Никой не се е противопоставял на това да живеят там и да
ползват имота като свой. Според свидетелските показания, ответницата също не е
посещавала апартамента, не е имала ключ и е ходила веднъж заради бала на дъщерята на
ищците.
Показанията на св. А. К. относно ползването на имота от баба му и дядо му са
неконкретизирани по време и продължителност, поради което не сочат на категоричност за
отблъскване на установеното владение от ищците.
Особено конкретни са показанията на св. Д. – първи братовчед на С., който е
поддържал близки отношения с нея и съпругът й. Този свидетел посочва, че от разговорите
си с родителите на ищеца и ответницата, знае че намеР.ята на същите са били да поделят
приживе имотите между двете си деца като за сина е апартамента в гр. ******, а за дъщерята
са имотите в гр. ******. Съдът няма основания да подлага на съмнение тези показания, тъй
като видно от представените по делото писмени доказателства е, че ответницата
последователно в края на 2009г. и на 2012г. е станала собственик на имотите в гр. ******
чрез покупка и снабдяване с констативен нотариален акт за давностно владение. Именно по
това време ищците са упражнявали необезпокоявани явна фактическа власт върху
апартамента и са манифестирали поведение на собственици, което не е било отблъснато по
7
никакъв начин от родителите на ищеца. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелите Д. и А. относно твърдените от тях обстоятелства, че С. и А. никога не са
споменавали намеР.я да поделят имоти между децата си. Както се установи, тези свидетели
са били работници при С. и А. и макар да ги познават отдавна, то отношенията им са били
сведени до това свидетелите да работят възложена им от С. и А. работа. Поради това,
житейски логично е, С. и А. да не са споделяли с тях намеР.я от такова лично естество.
Обстоятелството, че ищецът е поддържал добри отношения с родителите си и последните
спорадично са посещавали апартамента и са му ходили на гости, не може да се приеме за
демонстрирано от тях отблъскване на владението на ищците. В този смисъл е решение №
97/19.10.2020г. по гр.д. № 325/2020г. на I- во г.о. на ВКС. Напротив, родителите на ищеца и
ответницата са допуснали сина си и неговото семейство не само да живеят в жилището, но
и да го владеят като собственици и това владение е било явно, непрекъснато и
необезпокоявано от тях повече от 10 години. Следователно в полза на ищците е изтекъл
срока по чл. 79 от ЗС за периода от 2003 г. до 2020г. и те са го придобили по давност. По
делото няма доказателства за прекъсване или спиране на продибивната давност по
отношение на двамата ищци при осъществяваното от тях владение на имота, считано от
2003г. на основание чл. 81 от ЗС и чл. 116 от ЗЗД. За да бъде смутено едно владение
действията на противопоставяне трябва да имат такъв характер, че успешното им
провеждане да може да доведе до загуба на владението. Фактическите смущения на
владението, които не са се изразили в отнемане на владението за срок повече от шест месеца,
не водят до прекъсване на придобивната давност. Именно след изтичане на придобивната
давност в полза на ищците, родителите на ищеца и ответницата са упълномощили
последната да ипотекира процесния имот – на 31.07.2020г. Към този момент обаче, те са
изгубили собственически права върху имота, тъй като същият е бил вече придобит по
давност от ищците.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по делото, че ищците са
собственици на процесния недвижим имот в режим на СИО, тъй като същият е придобит по
давност на основание чл. 79 от ЗС от тях и предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е
основателен и доказан и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора, ответницата ще следва да понесе разноските по
производството като заплати на ищците разноски в размер на 137.40 лева за платена
държавна такса и разноски в размер на 1000.00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. И. с ЕГН ********** от гр.
******, обл. ******, ул. ******, че И. А. И. с ЕГН ********** и Й. А. И. с ЕГН
**********, и двамата от гр. ******, ж.к. ******, са собственици в режим на СИО на
недвижим имот с идентификатор 10971.504.84.1.57 по КККР на гр. ****** с адрес на имота:
8
гр. ******, ж.к. ******, в сграда с идентификатор 10971.504.84.1., разположена в поземлен
имот с идентификатор 10971.504.84, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент с площ от 76.10 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 6 с площ от 7.49
кв.м., 7.34% ид.ч. от общите части на сградата и 7.34% ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : 10971.504.84.1.56,
под обекта: 10971.504.84.1.54, над обекта: 10971.504.84.1.60, на основание давностно
владение, продължило повече от 10 години, считано от 2003г.
ОСЪЖДА Е. А. И. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** да
заплати на И. А. И. с ЕГН ********** и Й. А. И. с ЕГН **********, и двамата от гр.
******, ж.к. ****** разноски по производството в общ размер на 1137.40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9