Определение по дело №670/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 604/12.11.2019г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

       Председател:Албена Палова

членове: Борислав Илиев

Ели Каменова

като разгледа докладваното от съдия М. Димитрова  ч.гр.дело №670  по описа на съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение вх.№3796/25.04.2019г. на Н.И.К. *** срещу издадена в полза на „Куин“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността: с.К.Д.,обл.Пазарджик,ул.“Георги Д.“№1А Заповед № 600 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от  21.12.2018г. по ч.гр.дело № 1748/2018г. по описа на Районен съд гр.Пещера.Във възражението се сочи, че длъжникът не е узнал своевременно за заповедта за изпълнение.Формулирано е искане съдът да приеме депозираното възражение.

Ответникът по възражението е депозирал отговор в срок,в който се излагат съображения за неоснователност на възражението.

Пазарджишкият окръжен съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 27.11.2018г. от „Куин „ЕООД,със седалище и адрес на управление на дейността : с.К.Д., обл.Пазарджик, представлявано от К.Б.-управител със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Н.И.К. ***  за сумата в размер на 9 300,00 лева,ведно със законната лихва ,считано от 26.11.2018г. до изплащане на вземането.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №1748/2018г. по описа на Пещерския  районен съд и  на 21.12.2018г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която заявлението е уважено,и изпълнителен лист.

Въз основа на изп.лист  по молба на заявителя е образувано изп.дело № 45/2019г. по описа на ЧСИ 904 на КЧС . ПДИ по посоченото изп.дело, ведно със заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК са връчени на длъжника на местоработата му „ „Лариса Бюти“ЕООД , получени от С.Г.С. на 03.04.2019г.

От показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка С. С. се установи, че получените  от нея покана и съобщение, е предала на жалбоподателката в края на месец април 2019г.

Възражението е подадено в преклузивният едномесечен срок,поради което е допустимо.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423,ал.І,т.1-4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. От доводите  във възражението се налага изводът,че длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423,ал.І,т.3 от ГПК.

Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Правомощие на въззивния съд в настоящото производство е проверка наличието на предвидените в чл. 423, ал.І от ГПК основания.

За реда на връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и самата заповед за незабавно изпълнение, се прилагат общите правила на връчване на книжа и съобщения. Съгласно чл. 49 от ГПК, мястото на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от ГПК следва  да се приеме, че ищецът, респ. взискателят може да посочи адрес на едно от изброените в чл. 49 от ГПК места за връчване. В случая взискателят е посочил по изпълнителното дело и съдебният изпълнител е връчил поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на адреса по местоработата на длъжника чрез управителя на дружеството-работодател С. Г.Б. / С.,която се е подписала със задължение да предаде призовката на адресата. С получаване на съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради което и срокът за подаване на възражение е започнал да тече от 03.04.2019г., съответно е изтекъл на 17.04.2019 г. Самата С. се е подписала, че е запозната с връчените документи. Предвид това съдът приема, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46,ал.2 от ГПК. Основателно се явява обаче оплакването на жалбоподателката, че не била узнала за направеното връчване. В този смисъл са достоверните показания на св.С.,която категорично заяви,че поради четиричасовия работен ден на жалбоподателката-от една страна, и от друга страна-ангажиментите на свидетелката ,свързани с отглеждане на бебето й, е забравила да уведоми служителката си за получените книжа, и едва при срещата им в края на месеца ги е предала. Настоящият съдебен състав,приема,че се доказа по несъмнен начин,че получилото книжата лице не е изпълнило по обективни причини задължението си да ги предаде жалбопадетлката.

Предвид изложеното, настоящият състав на въззивната инстанция приема,че са налице основанията на  чл. 423, ал.І,т.3  от ГПК – длъжникът не е успял своевременно да узнае за заповедта за изпълнение,поради което възражението следва да бъде прието.Делото следва да се върне на ПРС,който да продължи разглеждането му с даване на указания по чл. 415, ал.І от ГПК.

По жалбата против разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 600 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена на  21.12.2018г. по ч.гр.дело № 1748/2018г. по описа на Районен съд гр.Пещера ,настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.419,ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. От това следва, че допустимите за разглеждане оплаквания са само тези, които са свързани и произтичат единствено от редовността на акта от външна страна.Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – чл.418,ал.2 от ГПК. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. Съгласно чл. 486 ал. 1 от ТЗ, падежът на менителницата може да бъде определен по четири начина – на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. В случаите, когато менителницата е издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, същата е нищожна, което правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 486 ал. 2 ТЗ. Записът на заповед, следва да има максимална определеност, поради което законът е въвел строго формални изисквания, касаещи валидността му. Паричното вземането, за което кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу частния жалбоподател, е основано на документ по чл.417,т.9 от ГПК- запис на заповед, издаден на 02.12.2015г. Документът носи наименованието "запис на заповед", което е поставено, както като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати с посочване на всички правно индивидуализиращи данни, както и е обективирано изявлението му, като издател, че се задължава "безусловно" да заплати определена сума, а именно сумата от 16 400 лева. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати със съответните правно индивидуализиращите го данни.Но, настоящият съдебен състав приема,че процесния запис на заповед от 02.12.2015г. е нищожен на основание чл.486 ТЗ. Както се посочи по-горе цитирания текст в ал.1, посочва изчерпателно начините, по които може да бъде определен падежът на менителницата, респективно записа на заповед, предвид препращащата норма на чл.537 ТЗ – на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. В ал.2 изрично е регламентирана нищожност на ценната книга, когато падежът е определен по друг начин или с последователни падежи, какъвто именно е настоящият случай. Съдебната практика е константна по въпроса за нищожност съгласно чл.486, ал.2 ТЗ, ако е налице запис на заповед, в който са посочени последователни падежи.Падежът на менителничния ефект следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и основание за различно тълкуване. В разглеждания казус представеният от кредитора запис на заповед е с фиксиран падеж на 02.12.2015г., а освен това в записа е посочено още : „да плати сумата в размер на 16 400 лева за период от 33 месеца, както следва: всеки месец да се дава по 500 лева“.Запис на заповед, в който падежът е посочен едновременно на определена дата и на месеци –за падежи на части от общото задължение е нищожен съгласно чл.486, ал.2 от ТЗ.При това положение следва да се приеме, че записът на заповед не е редовен, съгласно чл.535 от Търговския закон,поради което кредиторът не разполага с правото да установи вземането си на основание ценната книга. При така установената нередовност на документа по чл.417, т.9 ГПК от външна страна, заповедния съд не е следвало да постановява незабавно изпълнение на вземането. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист – обезсилен. На жалбоподателката се следват сторените разноски, като са представени доказателства за такива в размер на 545,50 лева,от които 450, 00 лева-възнаграждение за адвокат.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИЕМА възражението на Н.И.К. *** по реда на чл.423,ал.1,т.3 от ГПК срещу издадена в полза на „Куин“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността: с.К.Д.,обл.Пазарджик,ул.“Георги Д.“№1А Заповед № 600 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от  21.12.2018г. по ч.гр.дело № 1748/2018г. по описа на Районен съд гр.Пещера.

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 600 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от  21.12.2018г. по ч.гр.дело № 1748/2018г. по описа на Районен съд гр.Пещера.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него изпълнителен лист. 

Връща делото на Пещерския районен съд,който да продължи разглеждането му с даване на указания по чл.415,ал.І от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                  

                                                                             членове:1.

 

                                                                                           2.