Определение по дело №2662/2023 на Административен съд - Пловдив

Постъпила е молба от община Кричим, жалбоподател по горното дело, чрез адвокат И.К. и адвокат И.С., с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се иска в полза на НАП София се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вместо определените със съдебното решение разноски по реда на чл. 25,ал.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ответната по молбата страна - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Б., в представено писмено становище, счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, като разгледа искането и възраженията по него, намира молбата за допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна по делото, която е представила списък по чл. 80 ГПК, но разгледана по същество, неоснователна.

Производството, по което е постановено решението, чието изменение се иска е по реда на глава XIX от ДОПК.

Приложимата в случая разпоредба на чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето от ДОПК е изрична и е в насока, че в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Съответно тази разпоредба препраща към определяне на размера на възнагражденията по реда на Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид което искането за определяне за разноските по реда на чл. 24 от Наредбата за правната помощ е лишено от правно основание.

В случая, в съответствие с изречение трето на чл. 161, ал. 1 ДОПК дължимото на данъчната администрация юрисконсултско възнаграждение е определено именно в размера на минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 г., като е съобразен материалният интерес, за който жалбата на дружеството е отхвърлена.

В мотивите на съдебното решение е изложено, че правното основание за присъждане на разноски е чл. 8, ал.1 във вр.с чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не както е посочено в молбата за изменение за разноските - чл.25, ал. 4 от Наредбата за правната помощ.

В тази връзка Съдът намира за нужно да посочи също, че изрично с т. 2 от диспозитива на Решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е прието, че "чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт".

Действително с първия диспозитив на цитираното Решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, е прието, че "Член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.".

Но Съдът на Европейския съюз не е приел категорично, че институтът на минималното адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредби на европейското законодателство, а е предоставил тази преценка на националната юрисдикция. В случая, предвид спецификата на производствата по ДОПК – че се касае до определяне размер на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита от лице (юрисконсулт или служител с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност), който е в служебно/трудово правоотношение, че възнаграждението не се присъжда на юрисконсулта, а на страната – в случая на юридическото лице НАП (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания според чл. 2, ал. 1 ЗНАП, то няма как това да ограничава конкуренцията.

Законодателят е регламентирал изрично размера на юрисконсултското възнаграждение, като равен на минималното адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на правния спор.

Съдът не разполага с процесуална възможност да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, различен /по-нисък или по-висок/ от минималното възнаграждение за един адвокат. Това следва от нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, по силата на която при отхвърляне на жалбата, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

Ето защо молбата ще се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Кричим, направено с молба вх.№ 2965/16.02.2023г. по адм. д.№ 2662/2023г. за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е обжалваемо с частна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

Съдия:	/п/