Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 27.01.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1451 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.К.П. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000525 от 14.10.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания – „Глоба” в размер на 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като излага конкретни съображения в тази насока. Твърди се от жалбоподателя, че било допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, като се излагат конкретни съображения, както и фактически твърдения, въз основа на които счита, че не бил извършил процесното деяние по чл. 103 от Закон за движението по пътищата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Чрез упълномощения свой представител – адв. В. Л. заявява първоначално в съдебно заседание по делото, че поддържа подадената жалба и развива допълнителни съображения за нейната основателност. В хода по същество обаче заявява, че не оспорва нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и не поддържа, съответно оттегля жалбата срещу наказателното постановление в тази част – основание за прекратяване на производството по делото в тази част с решението на съда, предвид етапа, на който е отправено изявлението от жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, разполагащ с необходимия обем представителна власт.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 02.10.2019 г. свидетелите Тенчо К.К. и Г.П.К., съответно на длъжност „мл. инспектор“ и „полицай“ в Сектор „Патрулно – постова дейност и масови мероприятия“, град Хасково, към ЗЖУ - Кърджали били на работа, като при изпълнение на служебните си задължения, в около 16:30 часа, в град Хасково били установени със служебен автомобил – марка „Фолксваген“, с рег. № ******, когато възприели движението на лек автомобил марка „Опел“, модел „*****“, с рег. № *****“ по ул. „Република“ в посока бул. „Васил Левски“. При приближаването на лекия автомобил, към установения пост на служителите на ЗЖУ – Кърджали, водачът на същия спрял и пропуснал движещите се зад него моторни превозни средства, след което започнал да си служи хаотично със светлините на превозното средство, което направило впечатление на свидетелите Тенчо К. и Г.К. и решили да го спрат за проверка. Преди да подадат сигнал на водача на лекия автомобил, същият предприел маневра движение назад и след това завил надясно по ул. „Единство“ в град Хасково, при което бил последван от служителите на ЗЖУ – Кърджали с посочения по горе служебен автомобил, чрез който подали светлинен и звуков сигнал на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „***“, с рег. № ******“. Същият обаче, не преустановил, а продължил движението си към ул. „Младежка“ в град Хасково, а след това завивайки по различни улици в кв. „Република“ на град Хасково се отправил по ул. „Мир“, където до № 26 спрял, качвайки се отчасти на тротоара с управляваното от него МПС. Там, следвалите го през цялото време със служебния автомобил и без да губят визуален контакт, служители на ЗЖУ – Кърджали поискали от водача на превозното средство, пътуващ сам, документи удостоверяващи правоспособността му за управление, но същият не съумял да представи свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име и контролен талон. Уведомили за случая колегите им от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и поискали съдействие. На място пристигнал екип, в състава на който бил и свид. И.Н.К.. При осъществяване на последваща проверка, вече от органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и след установяване на самоличността му, жалбоподателят Д.К.П. не представил свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име, както и контролен талон. В резултат, бил съставен срещу него, в негово присъствие, на същата дата, от свид. И.Н.К. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 38263 за нарушения по чл. 103 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта за установяване на административно нарушение, без да впише възражения в него, връчен му бил екземпляр, но липсва удостоверяване на този факт с полагане на неговия подпис в приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: „1. Не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП и 2. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, от съответната категория и контролен талон към СМПС от съответната категория, с което виновно бил нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П.К. и Т.К.К. относно обстоятелствата, свързани с процесното управление на лекия автомобил от жалбоподателя, за неговото поведение на пътя и техните действия по извършване на проверката, начина по който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН, в частта за която имат преки и непосредствени впечатления и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По отношение на тяхната правна оценка, което се явява довод по същество и ще бъде обсъдено на съответното място по – долу в изложението на правните изводи на съда. За тези групи факти – за които има съответно опосредени и преки впечатления, съдът кредитира с доверие и изложеното от свид. И.Н.К., чиито показания за обективно и безпристрастно дадени.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания, предмет на наказателното постановление в частта, подложена на контрол, за законосъобразност, с оглед пределите на изследване, формирани с подадената жалба, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния АУАН в присъствие на лицето, сочено като нарушител, като действително липсва отразяване в приложената разписка на факта на връчване на екземпляр от него, което действие има самостоятелно правно значение, но от събраните гласни доказателства става ясно, че все пак е осъществено връчване на жалбоподателя на екземпляр от съставения срещу него АУАН. Следователно, със съставяне в присъствие на лицето и със запознаване със съдържанието на акта, чрез предявяването му, още на най – ранен етап е била обезпечена възможността да узнае фактите от състава на всяко от нарушенията, за които е привлечен към административнонаказателна отговорност, а така всъщност е било обезпечено и правото му на защита, включително и в аспекта на възможността да подаде възражения. Именно това е и ръководният критерий за преценка дали дадено процесуално нарушение е от категорията на съществените, оттам основание за отмяна на санкционния акт, а в случая пропускът да бъде удостоверен факта на връчване на екземпляр от акта се установи, че всъщност не води до извод за пропуск задължението за предприемане на това правно действие да бъде изпълнено. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, включително на т. 4 от цитираната разпоредба – да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, релевантни на дадената правна квалификация по отношение на деянието по чл. 103 от Закона за движението по пътищата, за да се прецени обема на фактически твърдения, за които се ангажира отговорността, съобразно обективните признаци от състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят при осъществяване на визираната по – горе правнорегламентирана дейност – управление на моторно превозно средство, не е изпълнил и разпореждане на органа по контрол на движението да спре при подаден светлинен и звуков сигнал чрез служебен автомобил с обозначителни знаци на Жандармерията и продължил посоката си на движение, след като преди това направил маневра, за да я промени и отклони траекторията на движение, така, че да не премине през установения пост на служителите на ЗЖУ – Кърджали, контролиращи в този момент обществения ред, в това число и при осъществяване на движението на превозни средства. Длъжностни лица от състава на жандармерията действително не могат да налагат санкции за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата, но жандармерията подпомага полицията при специализирани полицейски операции и служители от тази дирекция могат да извършват заградителни мероприятия, да спират превозни средства, да завършват проверка на хора, документи, автомобили. В тази връзка следва да се отбележи най – напред, че показанията на свид. Г.К. и свид. Т.К. са красноречиви и категорични за кой от движещите се автомобили се отнасял подадения сигнал /такъв в този момент е бил единствено този, управляван от жалбоподателя/ и водачът именно на този автомобил се явявал адресатът на разпореждането на контролните органи, поради което същите са възприети от съда като достоверен източник на гласни доказателства. Извод, в подкрепа на който се отнася и разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, съгласно която обстоятелствата отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за верни, до доказване на противното, макар изявлението на актосъставителя да е за факти, който той е възприел не пряко, а опосредено. В случая следва да се приеме за установено извършването на визираното от актосъставителя нарушение, за което впоследствие с издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя по пункт 1 от същото, като не се поставя под съмнение датата, мястото и основните признаци от обективна страна на осъществените деяния. Разрешен по безпротиворечив начин е и въпросът за авторството на деянието, доколкото установено от събраните доказателства е обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване, което обосновава и преценката, че в съответствие с материалния закон на същия е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушението по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП вр. чл. 103 от ЗДвП, както правилно деянието по пункт 1 от НП е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, че то е с установен специален минимум и наказващият орган, е възприел, въпреки данните и за други допускани нарушения на правилата за движение санкционирани по административен ред, индивидуализация в размер на кумулативно предвидените санкции, съобразно минималния предвид за всяка от тях размер. В тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Предвид изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 1 – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда. Като последица от това, с оглед изхода на спора, не е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на жалбоподателя, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при това положение, а съответно искане от другата страна за присъждане в нейна полза на разноски по делото не е отправено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД 1451/2019 г. по описа
на РС – Хасково по подадената жалба от Д.К.П. *** срещу Наказателно
постановление № 17 – 1253 – 000525 от 14.10.2019 г. на Началник Сектор ПП при
ОД на МВР Хасково, в частта, с която с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 3 от ЗДвП
на Д.К.П. *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева - за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000525 от 14.10.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково в обжалваната част, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д.К.П. *** са наложени съответни административни наказания – „Глоба” в размер на 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.