Решение по дело №95/2021 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    № 20

 

 

Гр.В.

 

 

17.03.2025г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

В.ският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на   седми март две хиляди двадесет и пета  година в състав:

                                             Председател : Г.Й.

                                                     Членове :

                                                                      

при секретаря      ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гражданско дело №95      по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по Гл. 48 от Кодекса за застраховането (Съдебен иск    срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи ). 

Срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „-„Зелена карта“АД с ЕИК ********* пред Окръжен съд-В. са образувани три граждански дела :

1/гр.д.№95/2021 г. на Окръжен съд-В. с ищец Ц.И.Т. и ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „-„Зелена карта“АД с ЕИК *********;

2/ гр.д.№96/2021 г. на Окръжен съд-В. с ищци Б.П.Н. и И.К.Н. и ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „- „Зелена карта“АД с ЕИК *********;

3/гр.д.№97/2021 г. на Окръжен съд-В. с ищец И.И.А. и ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „-„Зелена карта“АД с ЕИК ********* .

Предмет на трите граждански дела са гражданските последици от деликт -неимуществени вреди ,причинени на близките на лице,загинало при пътно-транспортно произшествие-И.Б.К.,поради което е налице връзка между делата по смисъла на Чл.213 ГПК .С оглед разпоредбата на Чл.213 ГПК Съдът е преценил,че делата следва да бъдат съединени служебно в едно производство и да се издаде общо решение по тях.

Очевидна е връзката между делата, заведени от различни ищци против един и същ ответник, при идентичност на част от обстоятелствата, на които се основават исковете, което сочи за наличие на основания за съединяването им в едно производство, съгласно чл. 213 от ГГЖ. Мотивите за този извод на решаващия състав са, че в отделните производства, освен че ще се дублира ненужно събирането на доказателства за едни и същи правно релевантни факти, съществува риск от постановяване на противоречащи си решения по отношение на отделните лица, претендиращи обезщетение от застрахователя за вредите от едно и също застрахователно събитие. Освен това, ако бъде доказано основанието на исковете, при определяне размера на обезщетенията ще следва да бъде взет предвид и лимита на застраховката "гражданска отговорност", при пострадали няколко лица. А това по-лесно и по-точно може да бъде съобразено при разглеждането на претенциите на пострадалите в едно общо исково производство.Производството по трите дела следва да продължи под номера на най-рано образуваното дело.

Водим от горните съображения и на основание Чл.213 ГПК Съдът с определение от 23.02.2021 г. СЛУЖЕБНО СЪЕДИНИЛ В ЕДНО ПРОИЗВОДСТВО

1/гр.д.№95/2021 г. на Окръжен съд-В. с ищец Ц.И.Т. и ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „-„Зелена карта“АД с ЕИК *********;

2/ гр.д.№96/2021 г. на Окръжен съд-В. с ищци Б.П.Н. и И.К.Н. и ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „- „Зелена карта“АД с ЕИК ********* и

3/гр.д.№97/2021 г. на Окръжен съд-В. с ищец И.И.А.       и       ответник         Сдружение „Национално      бюро на

българските автомобилни застрахователи „-„Зелена карта“АД с ЕИК ********* ,като занапред производството ще се води по номера на най-рано образуваното дело-гр.д.№95/2021 г. по описа на Окръжен съд-В..

ПРЕКРАТЕНИ са   гр.д.№96/2021 г. с ищци Б.П.Н. и И.К.Н. и ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „-„Зелена карта“АД с ЕИК *********   и   гр.д.№97/2021 г. с ищец   И.   И.    А. и ответник       Сдружение         „Национално      бюро на българските автомобилни застрахователи „-„Зелена карта“АД с ЕИК ********* поради присъединяването им към гр.д.№95/2021 г. на Окръжен съд-В. .

 

Гр.д.№95/2021 г. по описа на Окръжен съд-В. е  образувано по искова молба на Ц.И.Т., ЕГН: **********,  с адрес: *** чрез адв.Г.  Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , **** № **, партер ,тел. **** срещу Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“ - „Зелена карта” АД, ЕИК: *********, представлявано от председател Б.Б.и секретар С.С., адрес на управление: гр.С., **** ул. ***, *** ,със съдебен адрес *** ,Адвокатско сдружение „Х.,Я и Ц.“.

Ищецът сочи,че настоящият иск произтича от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 от КЗ, поради което съобразно  по чл. 511, ал. 3 КЗ претенцията се насочва  именно към ответника - НББАЗ - единствено процесуално легитимирано лице пред компетентния български съд.

Поддържа се ,че ищцата притежава активна процесуална легитимация, доколкото нейната племенница - И.Б.К.ЕГН: ********** е починала вследствие ПТП, реализирано на 03.05.2017 г. около 19.30 ч. на главен път Е79 в участъка на км. 82 + 000 между автобус (ППС) на превозвача “Монтана Автобусен Транспорт” АД, ЕИК: *********, с рег. № ***, марка “Мерцедес”, модел “0350”, рама ИМВ61345513227309, свидетелство за регистрация № ********* с водач КИР ЕГН: ********** с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство и като втори участник в ПТП - товарен автомобил ТИР - ППС с рег. № 81DE366, модел 4Х2ЕХFОRСЕ105, рама № ХLRТЕ47М5ОЕ767507, свидетелство за регистрация № АJ 365332, собственост на ULUSLAR АRАСI, БУЛСТАТ: **********, управляван от турския гражданин СЧ,с личен № 61993400338, с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство. С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 301 р-8631/11.05.2017 г. на МВР, ОД - Монтана, сектор „Пътна полиция“ било установено гореописаното била е констатирана причина за ПТП - действията на пътя на водача на товарния автомобил - турския гражданин СЧ,който (както е видно от приложения обвинителен акт) бил нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 16, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП; Чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като с това бил осъществил  състава на деянието по смисъла на чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква Б, вр. ал. 1, буква А,Б,В, вр. 342, ал. 1 от НК.

Застраховката „Гражданска отговорност“ - Зелена карта била с № ТR/035/3956078/05.06.2016 г.- 05.06.2017 г. Във връзка с описаното събитие било образувано наказателно общ характер дело с № 164 по описа на Окръжен съд Монтана за 2018 г., по което подсъдимият турски гражданин СЧбил признат за виновен и за това, че е причинил смърт на ИК - племенница на ищцата ,като му било наложено наказание лишаване от свобода. Производството в момента било на втора инстанция - Апелативен съд София, по НОХД № 983/2019 г., по описа на 4-ти състав е било насрочено съдебно заседание за 10 март 2021 г.

Племенницата на ищцата - И.Б.К.на 03.05.2017 г.  пътувала седнала на редовно място и с редовен билет № 053689 в автобус марка “Мерцедес”, модел “0350”, с рег. № ****.

Ищцата Ц.И.Т. е сестра на бащата на ИК - БИ К., ЕГН: ********** и съответно леля на починалото в пътния инцидент момиче.

Твърди се ,че отношенията между ищцата и нейната племенница  били много топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич,че имало изградена  много силно изградена емоционална връзка помежду им. Ищцата живяла в един и същи град със своята племенница и  прекарвала всеки ден в компанията на И., като през годините  полагала грижи за нейното отглеждане, възпитание и израстване в голям човек. И. била била изключително близка с леля си, споделяла  своите радости.Всички празници били посрещани заедно от семейството на И.. Те били една задружна и щастлива фамилия, поддържали изключително близки отношения помежду си, като едно голямо, сплотено патриархално семейство. Ищцата обичала и обгрижвала своята племенница повече от свое собствено дете. Тя била нейната радост, гордост и смисъл на живота, като нейна единствена племенница. Никой не  допускал, че такава трагедия би могла да ги сполети. Ищцата  била изцяло съкрушена от смъртта на своята племенница и преживяла изключително тежко загубата на И., която  била едва на 21 години, в началото на своя съзнателен житейски път като пораснал човек, а не дете. Ищцата Ц.Т.  страдала и продължавала да страда безутешно за загубата на И., като  станала затворена и неконтактна. Постоянното й състояние било на плач и скръб от загубата на племенницата си ИК. Често посещавала гроба й, непрестанно говорела за нея и се връщала с горчивина към деня на трагичния инцидент. Мъката и болката били нестихващи за нея. Единственото, което й било останало, били спомените за нея и снимките. Постоянно мислела за това какъв живот е очаквал И., как ли би изглеждала тя с всяка измината година, какъв би бил нейния житейски път, като не можела да приеме несправедливостта на внезапната смърт, която я е сполетяла.

Поддържа се ,че и към настоящия момент ищцата страдала от посттравматично стресово разстройство, което не можела да преодолее вече почти 4 години. Вследствие настъпилото произшествие и загубата на И.  тя не можела да спи спокойно, чувствала се тревожна и изнервена, изпаднала  в депресия. Започнала  да приема успокоителни лекарства за облекчаване на разстроеното й психическо състояние и дискомфорта, който изпитвала. И към настоящия момент тя била с влошено психическо и емоционално състояние, което не можела да преодолее и да подобри, макар и все още да продължавала приемането на медикаменти.

След внезапната загуба на И. животът на ищцата не бил същият и никога нямало да бъде. Фамилията  потънала в скръб и печал. Загубили  своя весел нрав, обичайните си топли и радостни контакти и събирания помежду си, като сега се събирали предимно за отбелязване помените на И., която безкрайно им липсвала.

Не без значение бил и механизмът на причиняване на смъртта и пълното обезобразяване на тялото, което добавило допълнителен стрес -спомен, който винаги щял да  напомня на близките й за страданията, които е преживяла И. преди нелепата си смърт. Живеейки в региона с най-нисък социален стандарт и икономическо развитие в страната, понасяйки трудностите на битието с ограничени възможности за развитие и икономическа обезпеченост, цялата надежда на семейството, както и всичките й средства били насочени към осигуряване образованието и бъдещето на племенницата й, която загинала  в горепосоченото ПТП, едва навършила 21 години.

Ищцата  имала големи надежди за бъдещето на И.. Тя  била нейната светлина в живота, момичето, което е очаквала да бъде все така любящо и неотлъчно до нея в житейския й път, което да полага грижи за нея и да се грижи за нейната издръжка в старините, които й предстоят.

Между ответника и родителите на починалата ИК - СЦКи БИ К., била постигната съдебна спогодба по гр.дело №7720/2018 г. по описа на СГС, ГО, 1-5 с-в, на 11.12.2019 г., съгласно която приемали за обективно и справедливо платеното им до момента от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, случило се на 03.05.2017 г.

В случай че ответникът не оспорва реализираното ПТП и твърденията, изложени в исковата молба по посоченото гражданско производство, послужили при постигнатата спогодба, то се иска да се приеме , че същите имат сила на присъдено нещо и че са безспорни между страните. При оспорване от страна на ответника на твърденията на ищцата  се обосновавало искането  за назначаване на АТЕ и СМЕ в настоящото производство.

Предвид всичко изложено и съобразно разпоредбата на чл. 511, ал. 3, във връзка с чл. 380 КЗ, ответното дружество било уведомено по надлежния ред за настъпилото застрахователно събитие на 18.05.2017 г., за което била заведена щета 05-17-00-207- ТП. Предоставена била изисканата документация и НББАЗ изплатила обезщетения за болки и страдания на родителите.

НББАЗ било уведомено за претенцията на ищцата на 05.03.2020 г. с входящ номер 2-0613, на която било отговорено с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

С оглед гореизложеното и съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. постановено на 21.06.2018 г. на ОСГНК на ВКС за Ц.И.Т. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.Б.К.пряко от ответника Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“ - „Зелена карта” АД.

Иска се да бъде постановено съдебно  решение, с което да осъди ответника Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“ - „Зелена карта” АД, ЕИК: *********, представлявано от председател Б.Б.и секретар С.С., адрес на управление: гр.С., **** ул. ***, *** ,със съдебен адрес *** ,Адвокатско сдружение „Х.,Яи Ц“ да заплати в полза на ищцата Ц.И.Т., ЕГН: **********,  с адрес: *** чрез адв.Г.  Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , **** № 52, партер ,тел. 0889 800 000 сумата от 100 000 лв.,ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до нейното изплащане ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили от смъртта на И.Б.К.с ЕГН **********-племенница на ищцата.

Ищцата  И.И.А. с  ЕГН: **********,*** чрез адв. Г.Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , ****, партер ,тел. 0889 800 000 е предявила иск срещу Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“ - „Зелена карта” АД, ЕИК: *********, представлявано от председател Б.Б.и секретар С.С., адрес на управление: гр.С., **** ул. ***, *** ,произтичащ от  застрахователно събитие по чл. 111, ал. 1 от КЗ, поради което на основание  чл. 511, ал. 3 КЗ претенцията е насочена  си именно към ответника - НББАЗ – единствено  процесуално легитимирано лице пред компетентния български съд.

Ищцата твърди ,че притежава активна процесуална легитимация, доколкото нейната племенница - И.Б.К.ЕГН: ********** е починала вследствие ПТП, реализирано на 03.05.2017 около 19.30 ч. на главен път Е79 в участъка на км. 82 + 000 между аввтобус (ППС) на превозвача “Монтана Автобусен Транспорт” АД, ЕИК: *********, с рег. № ***, марка “Мерцедес”, модел “0350”, рама NMВ61345513227309, свидетелство за регистрация № 001799169 с водач КИР ЕГН: ********** с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство и като втори участник в ПТП - товарен автомобил ТИР - ППС с рег. № 81DE366, модел 4Х2ЕХFОRСЕ105, рама № XLRТЕ47МSОЕ767507, свидетелство за регистрация № АJ 365332, собственост на ULUSLAR АРАСI, БУЛСТАТ: **********, управляван от турския гражданин СЧ,с личен № 61993400338, с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство. С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 301 р-8631/11.05.2017 г. на МВР, ОД - Монтана, сектор „Пътна полиция“ било установено гореописаното и била констатирана причина за ПТП - действията на пътя на водача на товарния автомобил - турския гражданин СЧ,който (както било видно от приложения обвинителен акт)  нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 16, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП; Чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като с това е осъществил  състава на деянието по смисъла на чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква Б, вр. ал. 1, буква А,Б,В, вр. 342, ал. 1 от НК.

Застраховката „Гражданска отговорност“ - Зелена карта била с № ТR/035/3956078/05.06.2016 г,- 05.06.2017 г. Във връзка с описаното събитие било образувано наказателно общ характер дело с № 164 по описа на Окръжен съд Монтана за 2018 г., по което подсъдимият турски гражданин СЧбил признат за виновен и за това, че е причинил смърт на ИК - племенница на ищцата като му било наложено наказание лишаване от свобода. Производството в момента било на втора инстанция - Апелативен съд София, по НОХД № 983/2019 г., по описа на 4-ти състав  и било насрочено съдебно заседание за 10 март 2021 г.

Твърди се ,че племенницата на ищцата - И.Б.К.на 03.05.2017 г. е пътувала седнала на редовно място и с редовен билет № 053689 в автобус марка “Мерцедес”, модел “0350”, с рег. № М 0488 АР.

Ищцата И.И.А. била  сестра на бащата на ИК - БИ К., ЕГН: ********** и съответно леля на починалото в пътния инцидент момиче.

Поддържа се ,че отношенията между ищцата и нейната племенница  били много топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич,имали са много силно изградена емоционална връзка помежду си. Ищцата  живяла в един и същи град със своята племенница и  прекарвала всеки ден в компанията на И., като през годините  полагала грижи за нейното отглеждане, възпитание и израстване в голям човек. И. е била изключително близка с леля си, споделяла  своите радости.

Твърди ,че всички празници били посрещани заедно от семейството на И.. Те били една задружна и щастлива фамилия, поддържали изключително близки отношения помежду си  като едно голямо, сплотено патриархално семейство. Ищцата обичала и обгрижвала своята племенница повече от свое собствено дете. Тя била нейната радост, гордост и смисъл на живота, като нейна единствена племенница. Никой не  допускал, че такава трагедия би могла да ги сполети. Ищцата И.А.  била изцяло съкрушена от смъртта на своята племенница и преживяла изключително тежко загубата на И., която  била едва на 21 години, в началото на своя съзнателен житейски път като пораснал човек, а не дете. И.  страдала и страда безутешно за загубата на И., като  станала затворена и неконтактна. Постоянното й състояние било на плач и скръб от загубата на племенницата си ИК. Често посещава гроба й, непрестанно говорела  за нея и се връщала с горчивина към деня на трагичния инцидент. Мъката и болката били нестихващи за нея. Единственото, което й е останало, били спомените за нея и снимките. Постоянно мислела за това какъв живот е очаквал И., как ли би изглеждала тя с всяка измината година, какъв би бил нейния житейски път, като не можела да приеме несправедливостта на внезапната смърт, която я е сполетяла.

Твърди се ,че и  към настоящия момент ищцата страда от посттравматично стресово разстройство, което не можела да преодолее вече почти 4 години. Вследствие настъпилото произшествие и загубата на И., тя не можела да спи спокойно, чувствала се тревожна и изнервена, изпаднала  в депресия. Започнала  да приема успокоителни лекарства за облекчаване на разстроеното й психическо състояние и дискомфорта, който изпитва. И към настоящия момент ищцата била с влошено психическо и емоционално състояние, което не можела да преодолее и да подобри, макар и все още да продължава приемането на медикаменти.

След внезапната загуба на И., животът на ищцата не бил същият и никога нямало да бъде. Фамилията била потънала в скръб и печал. Загубили  своя весел нрав, обичайните си топли и радостни контакти и събирания помежду си, като сега се събирали предимно за отбелязване помените на И., която безкрайно им липсвала.

Не без значение бил  механизмът на причиняване на смъртта и пълното обезобразяване на тялото, което било допълнителен стрес - спомен, който винаги щял да  напомня на близките й за страданията, които е преживяла И. преди нелепата си смърт. Живеейки в региона с най-нисък социален стандарт и икономическо развитие в страната, понасяйки трудностите на битието с ограничени възможности за развитие и икономическа обезпеченост, цялата надежда на семейството, както и всичките й средства били насочени към осигуряване образованието и бъдещето на племенницата й, която загинала в горепосоченото ПТП, едва навършила 21 години.

Ищцата   имала големи надежди за бъдещето на И.. Тя е била нейната светлина в живота, момичето, което  очаквала да бъде все така любящо и неотлъчно до нея в житейския й път, което да полага грижи за нея и да се грижи за нейната издръжка в старините, които й предстоят.

Между ответника и родителите на починалата ИК - СЦКи БИ К., била постигната съдебна спогодба по гр.дело №7720/2018г. по описа на СГС, ГО, 1-5 с-в, на 11.12.2019 г., съгласно която приемали за обективно и справедливо платеното им до момента от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, случило се на 03.05.2017 г.

В случай ,че ответникът не оспорва реализираното ПТП и твърденията, изложени в исковата молба по посоченото гражданско производство, послужили при постигнатата спогодба, то се иска да се приеме,че  същите имат сила на присъдено нещо и че са безспорни между страните.

Предвид всичко изложено и съобразно разпоредбата на чл. 511, ал. 3, във връзка с чл. 380 КЗ, ответното дружество било уведомено по надлежния ред за настъпилото застрахователно събитие на 18.05.2017 г., за което била заведена щета 05-17-00-207- ТR. Предоставена била изисканата документация и НББАЗ изплатила  обезщетения за болки и страдания на родителите.

Ответникът НББАЗ бил  уведомен за претенцията на ищцата на 05.03.2020 г., с входящ номер 2-0613, на която е отговорено с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

С оглед гореизложеното и съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. постановено на 21.06.2018 г. на ОСГНК на ВКС за И.И.А. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.Б.К.пряко от ответника Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“ - „Зелена карта” АД.

Иска се да бъде постановено решение , с което да се осъди Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“, ЕИК: *********, представлявано от Б.Б.и С.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.И.А., ЕГН:********** сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до нейното изплащане, която сума представлява застрахователна сума за претърпени неимуществени вреди по Застраховка „Гражданска отговорност“ - Зелена карта с № ТН/035/3956078/05.06.2016 г,- 05.06.2017 г., във връзка с настъпилото застрахователно събитие - смърт на И.Б.К.ЕГН: ********** - племенница на ищцата.

Ищците Б.П.Н. с ЕГН ********** ***  и И.К.Н. с ЕГН ********** *** чрез адв. Г.Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , ****, партер ,тел. 0889 800 000 са  предявили иск срещу Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“ - „Зелена карта” АД, ЕИК: *********, представлявано от председател Б.Б.и секретар С.С., адрес на управление: гр.С., **** ул. ***, *** ,произтичащ от  застрахователно събитие по чл. 111, ал. 1 от КЗ, поради което на основание  чл. 511, ал. 3 КЗ претенцията е насочена  си именно към ответника - НББАЗ – единствено  процесуално легитимирано лице пред компетентния български съд.

Ищците твърдят  ,че притежават активна процесуална легитимация, доколкото тяхната внучка  - И.Б.К.ЕГН: ********** е починала вследствие ПТП, реализирано на 03.05.2017 около 19.30 ч. на главен път Е79 в участъка на км. 82 + 000 между автобус (ППС) на превозвача “Монтана Автобусен Транспорт” АД, ЕИК: *********, с рег. № ***, марка “Мерцедес”, модел “0350”, рама NMВ61345513227309, свидетелство за регистрация № 001799169 с водач КИР ЕГН: ********** с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство и като втори участник в ПТП - товарен автомобил ТИР - ППС с рег. № 81DE366, модел 4Х2ЕХFОRСЕ105, рама № XLRТЕ47МSОЕ767507, свидетелство за регистрация № АJ 365332, собственост на ULUSLAR АРАСI, БУЛСТАТ: **********, управляван от турския гражданин СЧ,с личен № 61993400338, с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство. С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 301 р-8631/11.05.2017 г. на МВР, ОД - Монтана, сектор „Пътна полиция“ било установено гореописаното и била констатирана причина за ПТП - действията на пътя на водача на товарния автомобил - турския гражданин СЧ,който (както било видно от приложения обвинителен акт)  нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 16, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП; Чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като с това е осъществил  състава на деянието по смисъла на чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква Б, вр. ал. 1, буква А,Б,В, вр. 342, ал. 1 от НК.

Застраховката „Гражданска отговорност“ - Зелена карта била с № ТR/035/3956078/05.06.2016 г,- 05.06.2017 г. Във връзка с описаното събитие било образувано наказателно общ характер дело с № 164 по описа на Окръжен съд Монтана за 2018 г., по което подсъдимият турски гражданин СЧбил признат за виновен и за това, че е причинил смърт на ИК - племенница на ищцата като му било наложено наказание лишаване от свобода. Производството в момента било на втора инстанция - Апелативен съд София, по НОХД № 983/2019 г., по описа на 4-ти състав  и било насрочено съдебно заседание за 10 март 2021 г.

Твърди се ,че внучката на ищците  - И.Б.К.на 03.05.2017 г. е пътувала седнала на редовно място и с редовен билет № 053689 в автобус марка “Мерцедес”, модел “0350”, с рег. № М 0488 АР.

Ищците Б.П.Н. с ЕГН ********** ***  и И.К.Н. с ЕГН ********** ***  били родители на бащата на ИК-БИ К. .

Поддържа се ,че отношенията между ищците  и тяхната внучка   били много топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич,имали са много силно изградена емоционална връзка помежду си. Ищците   живеели  в един и същи град със своята внучка и  прекарвала всеки ден в компанията на И., като през годините  полагала грижи за нейното отглеждане, възпитание и израстване в голям човек. И. е била изключително близка с баба си  и с дядо си , споделяла  своите радости,желания и емоции.

Твърди ,че всички празници били посрещани заедно от семейството на И.. Те били една задружна и щастлива фамилия, поддържали изключително близки отношения помежду си  като едно голямо, сплотено патриархално семейство. Ищците обичали и обгрижвали своята внучка повече от свое собствено дете. Тя била нейната радост, гордост и смисъл на живота, като нейна единствена племенница. Никой не  допускал, че такава трагедия би могла да ги сполети.

 Ищците   били изцяло съкрушена от смъртта на своята внучка и преживели изключително тежко загубата на И., която  била едва на 21 години, в началото на своя съзнателен житейски път като пораснал човек, а не дете. Те  страдали и продължавали да страдат безутешно за загубата на И., като  станала затворена и неконтактна. Постоянното им състояние било на плач и скръб от загубата на внучката им  ИК. Често посещавали гроба й, непрестанно говорели  за нея и се връщали с горчивина към деня на трагичния инцидент. Мъката и болката били нестихващи за тях. Единственото, което й им останало, били спомените за нея и снимките. Постоянно мислели за това какъв живот е очаквал И., как ли би изглеждала тя с всяка измината година, какъв би бил нейния житейски път, като не можела да приеме несправедливостта на внезапната смърт, която я е сполетяла.

Твърди се ,че и  към настоящия момент ищците  страдали от посттравматично стресово разстройство, което не можели да преодолеят вече почти 4 години. Вследствие настъпилото произшествие и загубата на И., те не можели да спят спокойно, чувствали се тревожни и изнервени, изпаднали  в депресия. Започнали  да приема успокоителни лекарства за облекчаване на разстроеното си психическо състояние и дискомфорта, който изпитвали. И към настоящия момент ищците били с влошено психическо и емоционално състояние, което не можели да преодолеят и да подобрят, макар и все още да продължавало приемането на медикаменти.

След внезапната загуба на И., животът на ищците не бил същият и никога нямало да бъде. Фамилията била потънала в скръб и печал. Загубили  своя весел нрав, обичайните си топли и радостни контакти и събирания помежду си, като сега се събирали предимно за отбелязване помените на И., която безкрайно им липсвала.

Не без значение бил  механизмът на причиняване на смъртта и пълното обезобразяване на тялото, което било допълнителен стрес - спомен, който винаги щял да  напомня на близките й за страданията, които е преживяла И. преди нелепата си смърт. Живеейки в региона с най-нисък социален стандарт и икономическо развитие в страната, понасяйки трудностите на битието с ограничени възможности за развитие и икономическа обезпеченост, цялата надежда на семейството, както и всичките й средства били насочени към осигуряване образованието и бъдещето на внучката им , която загинала в горепосоченото ПТП, едва навършила 21 години.

Ищците  имали големи надежди за бъдещето на И.. Тя е била тяхната  светлина в живота, момичето, което  очаквала да бъде все така любящо и неотлъчно до тях в житейския им път, което да полага грижи за тях и да се грижи за тяхната   издръжка в старините, които им предстоят.

Между ответника и родителите на починалата ИК - СЦКи БИ К., била постигната съдебна спогодба по гр.дело №7720/2018г. по описа на СГС, ГО, 1-5 с-в, на 11.12.2019 г., съгласно която приемали за обективно и справедливо платеното им до момента от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, случило се на 03.05.2017 г.

В случай че ответникът не оспорва реализираното ПТП и твърденията, изложени в исковата молба по посоченото гражданско производство, послужили при постигнатата спогодба, то се иска да се приеме,че  същите имат сила на присъдено нещо и че са безспорни между страните..

Предвид всичко изложено и съобразно разпоредбата на чл. 511, ал. 3, във връзка с чл. 380 КЗ, ответното дружество било уведомено по надлежния ред за настъпилото застрахователно събитие на 18.05.2017 г., за което била заведена щета 05-17-00-207- ТR. Предоставена била изисканата документация и НББАЗ изплатила  обезщетения за болки и страдания на родителите.

Ответникът НББАЗ бил  уведомен за претенцията на ищците на 05.03.2020 г., с входящ номер 2-0613, на която било  отговорено с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

С оглед гореизложеното и съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. постановено на 21.06.2018 г. на ОСГНК на ВКС за ищците бил налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.Б.К.пряко от ответника Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“ - „Зелена карта” АД.

Иска се да бъде постановено решение , с което да се осъди Сдружение „Национално Бюро на българските Автомобилни застрахователи“, ЕИК: *********, представлявано от Б.Б.и С.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ищците Б.П.Н. с ЕГН ********** ***  и И.К.Н. с ЕГН ********** *** сумата от по 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до нейното изплащане, която сума представлява застрахователна сума за претърпени неимуществени вреди по Застраховка „Гражданска отговорност“ - Зелена карта с № ТН/035/3956078/05.06.2016 г,- 05.06.2017 г., във връзка с настъпилото застрахователно събитие - смърт на И.Б.К.ЕГН: ********** – внучка на ищците .

В срока е постъпил писмен отговор вх.№261261/08.04.2021 г. от  СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО   НА    БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г., представлявано от Адвокатско дружество „З.В. и ТЯ”, с адрес на управление: ГР. С.  **** ул. ****, ап. дясно, регистрирано от Софийски градски съд по фирмено дело № 398/2017 г., БУЛСТАТ *********, чрез адв. З.Х. – САК със съдебен адрес ***

 Не се  оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „4Х2ЕХFORCE105“ с рег. № 81 DЕ 366 и прикачено към него ремарке № 81 EV 893 по застраховка „Гражданска отговорност“ - Зелена карта № ТК /035/3956078.”, валиден към датата на ПТП.

Поддържа се ,че  предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни и като такива се оспорват изцяло по основание и по размер.

Поддържа се ,че по  делото не са представени доказателства, установяващи близки отношения между починалата и ищците, които да попадат в допусната от Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС хипотеза, а именно доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална близост, които да представляват изключение от обичайната такава при подобен род взаимоотношения. Фактът, че ищците са в родствени отношения с починалото лице, не установява основателността на предявените искове.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г., правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. да получат обезщетение не било абсолютно и същото следвало да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Ищците, с оглед заявеното от тях и представените доказателства към исковата молба не били от кръга на най-близките на починалата лица, по смисъла на двете Постановления, с оглед на което по отношение на всеки един от тях било необходимо наличие на изключително и особени,специални основания за присъждане на обезщетения. Даденото от посоченото Тълкувателно решение разрешение било в смисъл,че  лицата извън най - близкия семеен и родствен кръг имат право да получат обезщетение, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, т.е. само по изключение и то само за случаите на особена близост между починалия и лицето.

При условия на евентуалност се оспорва  претендирания от ищците размер на обезщетение за неимуществени вреди,като се поддържа ,че  така предявените размери на обезщетения от по 100 000 (сто хиляди) лева за всеки един от ищците били несъответни на претърпените вреди и завишени, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Оспорва се  изцяло заявения в исковата молба механизъм на ПТП. По делото били представени единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Присъда на Окръжен съд - Монтана, без приложени към нея мотиви и която към настоящия момент не била влязла в сила. Предвид липсата на данни относно механизма на настъпване на ПТП, при условията на евентуалност се оспорва изключителната отговорност на водача СЧза настъпилите вредоносни последици, предмет на настоящото производство.

Оспорва се  претенцията за законна лихва, поради неоснователност на главния иск.

В допълнение, ответникът  не бил застраховател и не дължал лихва от датата на произшествието, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди. В съответствие със специалния закон и в частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ ответникът  дължал лихва едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.

 

След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа страна следното :

 

С присъда от 10.07.2019г. по НОХД №164/2018г., Окръжен съд-Монтана, НО е признал подсъдимия СЧза виновен за това, че на 03.05.2017 г. около 19.30 часа на главен път Е 79 км.82 в землището на с.Смоляновци, обл.Монтана при управление на МПС - седлови влекач „ДАФ” модел 105.406 с рег. №81 DЕ 366 и прикачено към него ремарке с рег. №81 ЕV 893 нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Б.К.и средни телесни повреди на шест лица - на ГАГ, на ЗГЛ, на ДНБ, на ММ П., на ТБ С. и на ЦЦИ, както и значителни имуществени щети в размер на 65 050 лв. на автобус „Мерцедес Бенц“ 0350 с ДК ****, собственост на „Монтана АТ“ ЕООД, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„г“, пр.1 НК вр, чл.343, ал.4 вр. ал.З, б.„б” вр. ал.1, б.„а“, б.„б” и б.„в” НК вр.Чл. 342, ал.1 НК и чл.54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години, като го е оправдал по обвинението за нарушаване на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Присъдата е потвърдена с решение №10027/24.11.2021 г. по НОХД 983/2019 г. по описа на Апелативен съд-София,което е оставено в сила с решение №17/17.01.2025 г. по н.д.№925/2022 г. на ВКС .

Приетите от съдебните инстанции факти са следните :

На 03.05.2017г. подсъдимият СЧуправлявал товарна композиция - седлови влекач, марка „ДАФ“ DAF XF, модел 105.460 с ДК №81 DЕ 366 и прикачено към него ремарке с ДК  №81 ЕV 893. В кабината с него пътувал св.РЙ, който  се прибирал към Република Турция.     

След преминаването през ГКПП „В. Дунав мост“подсъдимият продължил да управлява превозното средство с посока от гр.В. към гр.Монтана.

Около 19,30 часа на 03.05.2017 г. камионът се движел по главен път Е 79, в района на км. 82, в землището на с.Смоляновци, обл. Монтана.

Срещу него по същото време се движел автобус „Мерцедес Бенц“ 0350, с ДК ****, собственост на „Монтана АТ“ ЕООД - Монтана, управляван от св.КР, който се движел по линията София-Монтана-Белоградчик-В.. В автобуса пътували около 20 човека и не бил пълен, тъй като част от пътуващите слезли в гр. Монтана.

Времето било дъждовно, а пътният участък - хлъзгав и мокър.

Товарният автомобил, управляван от подсъдимия Ч, навлязъл в пътен участък с виражен завой, движейки се със скорост от 98 км/ч - над разрешената за движение на подобен род МПС скорост от 70 км/ч, като навлязъл в насрещната лента за движение на автомобили. В този момент подсъдимият Ч възприел насрещно движещия се автобус. Подсъдимият направил рязка маневра за прибиране в своята лента за движение, при което задните колела на седловото ремарке загубили сцепление с пътното платно и ремаркето започнало неконтролируемо да се плъзга, навлизайки под ъгъл в насрещната лента за движение. Подсъдимият предприел и маневра за спиране, като намалил скоростта на товарната композиция до около 60 км/ч в момента на последвалия удар.

Водачът на автобуса св.КР видял намиращото се в неговата лента за движение товарно ремарке и предприел намаляване на скоростта от 86 км/ч до 72 км/ч, но не успял да избегне опасността, при което последвал сблъсък.

От удара автобусът бил изтласкан извън пътното платно, разкъсвайки предпазната пътна мантинела. Св.Рангелов направил опит да върне автобуса в платното за движение, при която маневра колелата на автобуса зарили в мократа тинеста настилка извън пътя, автобусът се подпрял странично в крайпътно дърво и последвало обръщане на дясната страна.

След удара от автобуса започнали да излизат пътници, на мястото спрели и други автомобили. Част от водачите на спрелите автомобили, както и шофьорът на автобуса - св.Рангелов помагали на пътуващите в автобуса да излязат от него през счупените заден и преден прозорци. Помагал и шофьор на турски тежкотоварен камион, движещ се непосредствено след автобуса в посока гр.В., който донесъл  одеяла за част от пострадалите.     

Управляваният от подсъдимия Ч тежкотоварен автомобил спрял на повече от половин километър след произшествието и подсъдимият, заедно със св.Й се върнати към мястото на катастрофата, за да видят какви са последиците, но не взели участие в подпомагането на пътниците от автобуса.

Сигнал за произшествието на телефон 112 подала св. М. А. по молба на св.ГТ.

Вследствие на транспортното произшествие, пострадали пътуващи в автобуса:

1.      Настъпила смъртта на И. Б.К. Смъртта настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментарно счупване на костите на черепа (черепния покрив и черепната основа), с разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки и с разкъсване на мозъка. Смъртта настъпила непосредствено след инцидента в резултат на попадането на тялото на пострадалата под обърналия се автобус;

2.      Причинена е средна телесна повреда на ГАГ, която се изразява в счупване на дясна ключица, причинило трайно затруднение на движението на горен десен крайник с оздравителен период от около 2-3 месеца;

3.      Причинена е средна телесна повреда на ЗГЛ, изразяваща се в счупване на 6-то ребро по две линии и на 7-мо и 8-мо по една линия, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период от около 2-3 месеца;

4.      Причинена е средна телесна повреда на ДНБ, изразяваща се в травма в областта на гръдния кош, със счупване на от 4-то до 7-мо ребро в дясната гръдна половина и на 7-мо ребро в лявата гръдна половина, която е довела до трайно затруднение на движенията на снагата за срок над един месец и травма в областта на левия долен крайник, със счупване на бедрената кост, която е довела до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок над един месец;

5.      Причинена е средна телесна повреда на М.М. П., изразяващи се в счупване на 5-то и 8-мо леви ребра, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период от около 2 месеца и счупване на лява бедрена кост в областта на трохантерите, което е причинило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник, с оздравителен период от около 8-10 месеца;       

6.      Причинена е средна телесна повреда на Т.Б.С., изразяваща се в абрупция на плацентата (преждевременно  отлепване) с животозастрашаващо състояние за майката и плода,което увреждане й е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период от 1 - 2 месеца;

7. Причинената на Т.Б.С. травма наложило спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, за да бъде спасен живота на носеното от нея дете. Родило се дете - ЦЦИ. Като резултат от катастрофата и преждевременното раждане, на ЦЦИ също било причинено телесно увреждане, представляващо средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период от 1 - 2 месеца.

Вследствие на произшествието са причинени и значителни имуществени вреди в размер на 65 050 лв. - тотална щета - на автобус „Мерцедес Бенц“ 0350, с ДК ****, собственост на „Монтана АР‘ ЕООД - гр.Монтана.

Телесните увреждания на пътниците в автобуса и причините за смъртта на пострадалата К също се установяват безспорно от медицинската документация, изискана и приложена по делото, от заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи и от изявленията на вещите лица, направени при разпитите им пред първата инстанция.

При тази фактическа обстановка съдебните състави приемат, че е осъществен състав на транспортно престъпление, за което подсъдимият СЧтрябва да понесе своята наказателна отговорност.

От обективна страна - на 03.05.2017 година, около 19,30 часа на главен път Е 79, км. 82, в землището на с.Смоляновци. обл.Монтана, при управление на моторно превозно средство - седлови влекач, марка „ДАФ“ , модел 105.460 с ДК №81 DЕ 366 и прикачено към него ремарке с номер 81 ЕV 893, подсъдимият СЧе нарушил правилата за движение по пътищата, установени в

-чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“, като в момента на произшествието навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движел автобус „Мерцедес Бенц“ 0350, ДС № М 04 88 АР, собственост на „Монтана АТ“ ЕООД - Монтана;

-чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират  непрекъснато пътните превозни средства, които управляват ,като в зоната на произшествието загубил контрол над управляваното моторно превозно средство и част от управляваната от него композиция останала в лентата на насрещно движение, без да се прибере в попътната пътна лента и

-        чл.21, ал.1 от ЗДвП, като в зоната на произшествието, непосредствено преди момента на удара с насрещното пътно превозно средство се движел със скорост от 98 км/ч., която е забранена от посочената разпоредба на закона (превишавала е разрешената скорост от 70 км./ч. за движение извън населено място за пътни превозни средства от категория В+Е, С+Е и Д+Е) и сама по себе си не е била съобразена с усложнените атмосферни условия и състоянието на пътя,като по непредпазливост е причинил

-        смъртта на И.Б.К.от гр.Белоградчик, обл.В., настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментарно счупване на костите на черепа (черепния покрив и черепната основа), с разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки и с разкъсване на мозъка, както и

-        средна телесна повреда на ГАГ от гр.Белоградчик, обл.В., изразяваща се в счупване на дясна ключица, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движението на горен десен крайник с оздравителен период от около 2-3 месеца;

-        средна телесна повреда на ЗГЛ от гр.С., изразяваща се в счупване на 6-то ребро по две линии и на 7- мо и 8-мо по една линия, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период от около 2-3 месеца;

-        средна телесна повреда на ДНБот гр.Белоградчик, изразяваща се в травма в областта на гръдния кош, със счупване на от 4-то до 7-мо ребро, в дясната гръдна половина и на 7-мо ребро в лявата гръдна половина, която е от естество да води до трайно затруднение на движенията на снагата за срок над един месец и травма в областта на левия долен крайник, със счупване на бедрената кост, която е от естество да води до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок над един месец;

-        средна телесна повреда на М.М.П. от гр.Белоградчик, изразяваща се в счупване на 5-то и 8-мо леви ребра, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период от около 2 месеца и счупване на лява бедрена кост, в областта на трохантерите, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник с оздравителен период от около 8-10 месеца;

- средна телесна повреда на Т.Б.С. ***, изразяваща се в абрупция (преждевременно отлепване) на плацентата с животозаетрашавашо състояние на майката и плода, което увреждане й е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период от 1 - 2 месеца;

- средна телесна повреда на ЦЦИ, изразяваща се във вътреутробна асфикция и следствие абрупция (преждевременно отлепяне) на плацентата с животозастрашаващо състояние за плода, което увреждане му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период от 1 - 2 месеца;

като също така, вследствие на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 65 050 лева (тотална щета) на автобус „Мерцедес Бенц“ 0350, с ДК ****. собственост на „Монтана АТ“ ЕООД - Монтана.

Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между нарушенията на правилата за движение по пътищата и настъпилите телесни увреждания на преживелите лица, както и със смъртта на И. Б. К. Освен това в следствие на пътнотранспортното произшествие автобусът „Мерцедес Бенц“ 0350, с ДК ****, собственост на „Монтана АТ“ ЕООД - Монтана е бил напълно негоден за използване (тотална щета).

 

В с.з.на 17.09.2021 г.са разпитани свидетелите И.Г.С. ,М.Н.И.-Н.,Ц. Н. Л., с ЕГН ********** и  М.Н. Т., с ЕГН **********.

Свидетелят  И.Г.С. заявява ,че познава ищцата И.А. и починалата й племенница И.-те са леля и племенница. Тяхната връзка била  много силна емоционално, били много близки. И. била кръстница на починалата И., имали изключително близки отношения. От дете И. се грижела за И.. Може да се каже, че я обожавала, глезела я. В тинейджърските години й давала ценни съвети. И. много споделяла с нея. Свидетелят С.  присъствала на семейни тържества и на ежедневни обикновени срещи и тяхната близост можела да се В. и от обикновен човек, който не е близък на семейството, просто личала. Няма информация да са губили комуникация, много близки били, починалата И. много споделяла с леля си. Новината за смъртта на И. била  шок за И. и за всички близки. И. преживяла много тежко тези моменти.Тя  вече не е същата. Често се затваря и преживява трагедията по своя си начин. Те били изключително близки и това оставило трайни душевни рани. Четири години откакто минала трагедията, но още има некролог на вратата. И.  ходела редовно на гробищата, поддържала гроба, тя е човекът, който се грижи за гроба на И.. Може да се каже, че всеки ден се срещали, предвид на това, че живеели в едно населено място. Тя ходела винаги при нея след училище. Последните години И. била студентка във Враца.

Свидетелят  М.Н.И.- Н.  познава Ц., Б. и И.,както и починалата И.. Отношенията между Ц. и И. не били  като леля с племенница, по –скоро  като майка и дъщеря , имали много лични отношения. Б. и И. са баба и дядо, те са родители на бащата на момичето. Ц. е сестра на бащата на И.. Много близки отношения имаха. И. живеела в дома на родителите си в р., лелята Ц. ***, но в друга къща. Б. и И. - баба и дядото живеели  в с. р., но също в отделна къща. И.  живяла само с родителите си в отделна къща. Всеки ден били заедно, детето  било в контакт непрекъснато с бабата и дядото и с лелята. Трите къщи са разположени близо една до друга. Детето на Ц. също  дружало с И., били са постоянно заедно, заедно  израснали, празнували  заедно празници. Не знае да са имали конфликти помежду си. И. била студентка във Враца,получавала медицинско образование. И. и Б. тежко го преживели, това е страшна загуба, това е внучката им, при тях животът приключил едва ли не, особено за най-възрастните. И за бабата, и за дядото, и за лелята Ц. и техните семейства животът изведнъж спрял. Родителите на И. живеели в село р., имали магазинче в р., живеели и в Б.Повече в Б.живеели, но и в р.. Те имали работа в селото, имали едно магазинче в р., през деня основно са били в р.,иначе живеели в Белоградчик, но са преспивали в р. като останат до късно. За нея  лично това е пример за семейство.

СВИДЕТЕЛКАТА Ц. Н. Л. познава ищцата Ц.Т. повече от 30 години като своя съседка. Бабата и дядото Б. и И. ги познавала повече от 40 години, заедно  работели и са близки съседи. Къщите на Ц. и на И. и Б. са много близо, няма 300 метра. Ц. и И. във взаимоотношенията си били като майка и дъщеря, защото Ц. винаги е искала да има дъщеря, но има един син, който е в близка възраст с И., а бабата и дядото се грижели за И. от нейното раждане, когато нейните родители отсъствали. Пети май бил злощастен ден за тяхното семейство, включително и за Ц.. В такъв момент не можеш да утешиш роднините на починал при такава злощастна смърт. Ц. се променила изцяло, тя не можела да се храни като хората. Свидетелят Л. се опитвала се да й въздейства да се изправи духом. Бабата и дядото по същия начин преживели тежко загубата на внучката си. И. била едно слънчево момиче, образовано, интелигентно,общувала  и децата на свидетеля. Тя била душата на компанията. Лелята Ц.  я наричала  „моята принцеса“, за нея била душа и сърце. Разменяли си рецепти, тя искала да се научи да готви добре като леля си, но за съжаление всичко свършило. За Гергьовден трябвало първо да дойде при леля си и след това да отиде при мама и татко в Б.Бабата и дядото били в къщи, когато получили лошата новина. На Ц. депресията се изразява в това, че често  сънува И. и  след това дни наред преживява отново всичко, което се е случило. Близостта им била великолепна.

 Свидетелят М.Н. Т. познава Ц., И. и Б. и починалата И.. И. била  близка с баба си, дядо си и с леля си. Сестра и  им е съседка и свидетелката  всяка седмица  ходила при нея,тъй като  живее в Монтана.  Отношенията между И. и Ц. били много близки, всеки празник са били заедно. Загубата й се отразила много тежко. Ц.  изпаднала в депресия, не искала да вижда никого.  Отношенията на Ивелина с И. и Б. били много близки, като баба и дядо, тя се е отгледала при тях. И. и леля й Ц. били  много привързани една към друга. Бабата и дядото много тежко преживели смъртта на И. . Много я обичали като баба и дядо. След смъртта на И. те били  съкрушени. Не им се говореше абсолютно на всички.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите,тъй като са последователни и непротиворечиви  ,кореспондират напълно със заключенията на вещото лице-психолог и ние противоречат на нито едно друго доказателство по делото .Свидетелските показания не се и оспорват от ответната страна .

По делото е назначена съдебно -медицинска експертиза по писмени данни № 11/2022 г.,изпълнена от в.л. д-р А.П.И.,началник на отделение „.Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Петка „АД .

Вещото лице дава заключение,че на  И.Б.К.е причинено :   контузия   на     главата         с        разкъсно-контузни     рани,  ожулвания,  кръвонасядания      по          меките тъкани,раздробяващо счупване на черепните кости по покрива и основата на черепа,разкъсване на мозъчните обвивки и мозъка,ожулвания,кръвонасядания по меките тъкани на тялото.

Смъртта според вещото лице се дължи на тежка черепно-мозъчна травма,с несъвместими с живота увреждания.Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп,твърд предмет и отговарят да са причинени при ПТП,с притискане на главата от значителна тежест.Характерът на уврежданията сочи за първоначално изпадане от автобуса и последващо притискане в областта на главата.

Налице е пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и смъртта на К.

По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза ,изпълнена от вещото лице инж. Р.П.И.,Член на Съюза на независимите автотехнически експерти в България (СНАТЕБ),Член на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ),вещо лице към В.ския Окръжен съд.

На въпроса какъв е механизмът на процесното ПТП в.л. отговаря ,че на 03.05.2017 г. около 19:30 часа по главен път Е 79 в землището на с. Смоляновци, обл. Монтана в направление от гр. В. към гр. Монтана се движела  товарна ТИР композиция в състав влекач „DAF XF  105.460” с турски рег. №81 DЕ 366 с прикачено полуремарке „Тirsan TSN MG 3S“ с

турски рег. №81 EV  893 със скорост от 98 км/час при максимално разрешени 70 км/час, управлявана от гражданин на Р. Турция С. Ч. По същия път, по същото време, но в обратна посока се движел автобус „МЕRCEDES BENZ 0350” с ДК № М 0488 АР със скорост от 86 км/час при максимално разрешени 80 км/час.

Към момента на възникване на ПТП в пътния участък е валял дъжд. Платното за движение е било мокро, времето е било през светлата част на денонощието, В.мостта е била добра.

Навлизайки в км. 82 в участък от пътя, характеризиращ се с десен за него завой с радиус от около 150 м., обратен вираж, движейки се около средата на платното за движение и възприемайки насрещно движещия се автобус като опасност, водачът на товарния автомобил предприел рязка маневра за връщане в полагащата му се пътна лента. При тази маневра обаче поради високата скорост  центробежните сили от движение по крива превишили  силата на сцепление на гумите с пътя и осите на ремаркето се

плъзнали странично вляво, при което задната му лява част навлязла в насрещната лента за движение.

Двамата водачи осъзнали възникналата опасност и  задействали аварийно спирачните системи на автомобилите си, но поради недостиг на време и място  последвал неизбежен удар между двете МПС в областта на задна лява част на ремаркето (на товарния автомобил) на разстояние 3,60 метра преди неговия край и в областта на преден ляв фар на автобуса по дължина на около 4,0 метра от предната към задната му част. Настъпил  и вторичен камшичен удар между двете МПС в областта на задната част на автобуса и същата част от товарното ремарке.

Автобусът бил с по-малко количество за движение от това на товарното ремарке и от настъпилия удар бил  изтласкан извън пътното платно. На местото на ПТП липсва банкет, като е поставена предпазна мантинела. Автобусът  разкъсал  и стъпкал  поставената мантинела, навлязъл  с десните колела в крайпътния скат и полегнал  на дясната си странична част в близката нива.

В резултат на тези действия един от пътниците в автобуса (И.Б.К.)била изхвърлена извън автобуса през счупеното странично стъкло и затисната от него при обръщането си,при което загинала  на место. Другите пътници и водачът са с различна степен на наранявания без опасност за живота. Нанесени са материални щети на автобуса и ремаркето.

От експлоатационно-техническа гледна точка  непосредствените причини, довели до настъпването на процесното ПТП според вещото лице Р.И. са :

При навлизане в кривата на завоя прикаченото полуремарке на товарна ТИР композиция е загубило напречната си устойчивост и е започнало да се плъзга странично. Страничното занасяне на прикаченото полуремарке е в резултат на невъзможността за уравновесяване на инерционната центробежна сила от силата на странично сцепление между гумите и пътя. По тази причина полуремаркето не е било възможно да се следва траекторията на пътя и се е завъртял вляво спрямо посоката си на движение и влекача, като е навлязло в лентата за насрещно движение, по която се е движил автобуса и където е настъпил сблъсъкът.

Центробжната сила в най-голяма степен зависи от скоростта на движение, която значително превишава допустимата за движение на такъв вид МПС. Товарната ТИР композиция е навлязла в пътния участък с 98 км/ч, движила се е в средата на пътя, най-вероятно по осевата линия със своите леви колела. В момента ,когато водачът се е опитал да се прибере в своята лента за движение (рязко свиване в дясно и предприето намаляване на скоростта- спиране) радиусът  на завоя (траекторията му на движение) е станал значително по-малък и в съчетание с предприетото спиране задните колела на ремаркето са загубили сцепление и задния край на ремаркето е навлязъл в насрещната лента за движение, създавайки препятствие за движещият се там автобус.

В конкретния случай вещото лице  счита, че причината за настъпването на ПТП е превишената скорост на движение на товарна ТИР композицията в момента на навлизане в завоя.

От техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП според вещото лице са субективните действия с органите за управление на автомобила от страна на водача на товарна ТИР композиция  СЧ,довели до навлизане на задната част на ремаркето в лентата за насрещно движение.

По делото е назначена и изпълнена съдебно- психиатрична експертиза № 18/21 ,изпълнена от д-р Н.В.Н.- психиатър/ специалист, представляващ “АСМИ - Индивидуална психиатрична практика- Д-р Н. Н.”***.

Освидетелстването  на ищцата И.А. е проведено амбулаторно на 01.06.2021г. от 15.00 . в Психиатричен консултативен кабинет ,намиращ се в гр. В. на ул. «Търговска», №2, ет. III, к-т№1.

Относно инцидента с ПТП ищцата И.А. потвърждава сведенията, така като са представени в исковата молба. Уточнява, че с загиналата й племенница имали „специални отношения“. Били много близки и се чувствали и общували по- скоро „като приятелки, а не като леля и племенница... Още повече, че тя  и съпругът й били нейни  кръстници. Сочи ,че се виждали при всяка възможност, споделяли си,ИК  доверявала  интимни неща,съветвала се с леля си  по важни въпроси. Ищцата я  съветвала как да се облича и разкрасява. За инцидента разбрала от Фейсбук . Още тогава е „връхлетяло тревожно предчувствие за нещо лошо“. Събитията и изживявания около мястото на инцидента, стоенето пред болницата, моргата описва пред вещото лице като  „ужасяващи“. Последвалите дни преживяла в „плач, мъка,... не била на себе си... не могла да се съсредоточи, да си върши работата, да се храни... В днешни дни има чувството, че след смъртта на И. е „загубила част от тялото и душата си“. Нямало ден да не се сеща за нея, често с повод / носения/ годишнини / и без повод посещавала гроба й. Тя се имала за твърд човек и си носела мъката в душата си. Тя е шофьор с професионална книжка и самочувствие, че е добра в шофирането, но след инцидента  се качила да управлява   само два пъти и то в града на кратки разстояния.По онзи път повече не  минавала и възнамерявала така да е и за напред. Нямала навика да пие лекарства ( в това число и успокоителни) и не й  хрумвало да търси консултации и да приема лекарства.

По време на прегледа е В.мо потисната. Разказвайки фактите и събитията ,често заплаквала, лицето й се изчервявало. Ориентирана всестранно, с подредено поведение и реакции. Адекватна и съответна на стимулите. Емоционално и волево- без патологични особености. Мисловния процес е правилен по структура и темп на протичане. В съдържанието не се долавят признаци за значима психопатология. Памет и интелект- без особености, на нивото за възрастта и социалния опит и образование в границите на психичната нормата. Без признаци за личностови и характерови девиации.

Приложен е самооценъчен тест Depression Anxiety Stress Scals (DАSS  21). Отчетени са следните резултати по съответните скали: депресия-22 т.-средна към висока стойност- (референтни граници от о до 28).Отчетена  тревожност- 6т. -ниска стойност- ( референтни стойности от 0 до 20).Отчетен стрес- 12т. ( ниска стойност-) - референтни стойности от 0 до 34 ).Вещото лице дава заключение,че към момента на прегледа- 01.06.2021 г. тестовото изследване показва средна към висока стойност за значима депресия и към ниски стойности по скалите тревожност и стрес.

Вещото лице дава заключение,че освидетелстваната И.И.А., ЕГН********** адрес: ***15 към момента на ПТП / 03.05.2017 г. / по време на който загинала племенницата й И. , е преживяла психическа/ емоционална травма, която се е отразила на психическото й състояние, поведение и функциониране в рамките - остра реакция на стрес / Ф43.0 по МКБ- X /. През последвалите седмици и месеци психичните симптомите и изживяванията варирали по сила и честота в рамките на протрахирана реакция на стрес  със смесена тревожно- депресивна симптоматика и дезадаптация / Ф43.22 по МКБ-Х /.

Към момента на преглед- 01.06.2021 г. у ищцата И.  не са налице признаци за клинично изразени и значими нарушения на емоции и поведение ,свързани с преживяна загуба. Извършеното тестовото изследване показва средна към висока стойност за депресия и към ниски стойности по скалите тревожност и стрес.Към момента на прегледа- 01.06.2021 г.  е налична  динамика към възстановяване и връщане към предишния режим на живот и функциониране.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза от в.л.д-р Н. Б.Н.- психиатър/ специалист, представляващ “АСМП - Индивидуална психиатрична практика- Д-р Н. Н.”***, извърших експертиза на ищцата Б.П.Н., ЕГН********** с адрес по местоживеене:***.

Освидетелстването е проведено амбулаторно на 02.06.2021 г. от 13.00 ч. в Психиатричен консултативен кабинет намиращ се в гр. В. на ул. «Търговска», №2, ет. III, к-т №1.

Пред вещото лице  ищцата потвърждава сведенията, така като са представени в исковата молба. Уточнява, че след нелепата смърт на нейната внучка животът й се преобърнал. Тя я обичала като „родна дъщеря“, от малка контактували интензивно, гордеела се с нейната красота и доброта. Всички ваканции внучката прекарвала при тях, дори и като студентка. Когато научила за инцидента изпаднала в шок. Описва пред вещото лице ужаса от погребението, помените. Всички тези кошмарни картини й се въртят пред очите като на кинолента  вече толкова години. И до днес не можела да спи, сънувала кошмари / картини от детството й, от инцидента /, отслабнала на тегло. Влошило се ендокринологичното заболяване- базедова болест, сърцебиене, прескачане на сърцето. Споделила ,че с  дядо й се събуждат и лягат  с плач“. Изолирали се от съседи и близки, не празнували празници. Понастоящем не била годна дори и за къщна работа, придвижвала се с бастун, имала нужда от помощ за елементарни домашни дейности. Имала страхове от пътуване с автомобил. Дори бученето им я стресирало. Всяко посещение на децата им започвало с плач и споменаване на И.. Редките посещения в гр. Б.неминуемо включвали посещение на гроба на И.. До момента не търсела лекарска помощ, защото „няма лекарство, дума, което да облекчи болката и страданието й

В началото на прегледа ищцата е В.мо притеснена. Говорейки за инцидента, често прави паузи / да си поеме дъх /, по лицето й се стичат сълзи. Адекватна и съответна на стимулите. Ориентирана всестранно, с подредено поведение и реакции. Емоционално и волево- потисната, лабилна, към хипобулична. Мисловния процес е правилен по структура и темп на протичане. В съдържанието се долавят признаци за хронифицирал депресивитет. Памет и интелект- без особености, на нивото за възрастта и социалния опит и образование в границите на психичната нормата. Без признаци за личностови и характерови девиации.

В.л.дава заключение ,че ищцата  Б.П.Н., ЕГН **********  към момента на ПТП / 03.05.2017 г. / по време на който загинала внучката й И. Б.К. при ПТП  е преживяла психическа/ емоционална травма, която се е отразила на психическото й състояние, поведение и функциониране в рамките - остра реакция на стрес / Ф43.0  по  МКБ- X /. През последвалите седмици и месеци психичните симптомите и изживяванията варирали по сила и честота в рамките на протрахирана реакция на стрес  със смесена тревожно- депресивна симптоматика и дезадаптация / Ф43.22 по МКБ-Х /.

Към момента на преглед- 02.06.2021 г. у ищцата Б.  Н. са налице признаци за устойчиви нарушения на емоции, поведение функциониране     / хронифицирал депресивитет и социална дезадаптация /,свързани с преживяната загуба.

С оглед актуалното й телесно здраве и психично състояние,напредналата възраст и редуцираните й възможности за компенсации вещото лице не прогнозира динамика към пълно възстановяване  и връщане към предишен режим на живот и функциониране .

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза на И.К.Н. ,изпълнена от д-р Н. Б.Н.- психиатър/ специалист, представляващ “АСМП - Индивидуална психиатрична практика- Д-р Н. Н.” гр. В..

Освидетелстването е проведено  амбулаторно на 02.06.2021 г. от 15.00 . в Психиатричен консултативен кабинет, намиращ се в гр. В. на ул. «Търговска», №2, ет. III, К-т №1.

Ищецът  И.Н. потвърждава сведенията, така като са представени в исковата молба. Уточнява, че след нелепата смърт на неговата  внучка  живота си го „доизживявал“. Той много я обичал и тя много го обичала, била кръстена на него. Била им като родна дъщеря, от малка контактували интензивно, гордеели се с нейната красота и доброта. Всички ваканции прекарвала при тях, дори и като студентка. Когато научили за инцидента „изпаднали в шок“. Описва ужаса от погребението, помените. Всички тези кошмарни картини му се въртели пред очите като на кинолента вече толкова години. И до днес нямал сън, сънувал кошмари / картини от детството й, от инцидента /, загубил апетит, затворил се в себе си, нямал желание за дейности и контактуване. При честите вълнения му прилошавало- сърцебиене, прескачане, изчервяване на лицето, прималяване. „С бабата се събуждаме и лягаме с плач“. Изолирали се от съседи и близки, не празнували празници. Всяко посещение на децата им започвало с плач и споменаване на И.. Редките посещения в гр. Б.неминуемо включвало посещение на гроба на И..

Още от началото на прегледа ищецът е В.мо развълнуван. Преди да започне да говори плаче неовладимо.  Емоционално и волево- потиснат, лабилен, към хипобуличен. Мисловния процес е правилен по структура и темп на протичане. В съдържанието се долавят признаци за хронифицирал депресивитет. Памет и интелект- без особености, на нивото за възрастта и социалния опит и образование в границите на психичната нормата. Без признаци за личностови и характерови девиации.

Вещото лице дава заключение ,че ищецът  И.К.Н., ЕГН ********** от адрес: *** към момента на ПТП / 03.05.2017 г. / по време на който загинала внучката му И. Б.К. при ПТП  е преживял психическа/ емоционална травма, която се е отразила на психическото му състояние, поведение и функциониране в рамките - остра реакция на стрес / Ф43.0 по МКБ- X /. През последвалите седмици и месеци психичните симптомите и изживяванията варирали по сила и честота в рамките на протрахирана реакция на стрес със смесена тревожно- депресивна симптоматика и дезадаптация / Ф43.22 по МКБ-Х /.

Към момента на преглед-02.06.2021 г. у ищеца  Н. са налице признаци за устойчиви нарушения на емоции, поведение функциониране / хронифицирал депресивитет и социална дезадаптация /свързани с преживяната загуба.С оглед актуалното му психично състояние, напредналата възраст и редуцираните му възможности за компенсации вещото лице  не прогнозира динамика към пълно възстановяване и връщане към предишния режим на живот и функциониране.

По делото е назначена и изпълнена съдебно-психиатрична експертиза на ищцата Ц.И.Т. , ЕГН ********** ,изпълнена от в.л. д-р Н.В.Н.- психиатър/ специалист, представляващ “АСМП - Индивидуална психиатрична практика- Д-р Н. Н.”*** .

Освидетелстването е проведено  амбулаторно на 01.06.2021 г. от 13.00 ч. в Психиатричен консултативен кабинет намиращ се в гр. В. на ул. «Търговска», №2, ет. III, К-т №1.

Ищцата  Ц.Т. потвърждава сведенията, така като са представени в Исковата молба. Уточнява, че след нелепата смърт на нейната племенничка животът й се преобърнал. Тя я обичала като родна дъщеря, от малка контактували интензивно, гордеела се с нейната красота и доброта. Когато научила за инцидента изпаднала в шок. Първо не повярвала, че от всички пътници в автобуса точно тя ще е жертвата. Описва ужаса от висене пред моргата, разпознаването на трупа... погребението, помените. Всички тези кошмарни картини й се въртят пред очите като на кинолента  вече толкова години. Загубила спокойния си сън, сънувала кошмари, отслабнала на тегло. Влошило се ендокринологичното заболяване- базедова болест,сърцебиене, прескачане на сърцето, изпъкване на очите, по повод на което я лекували стационарно в ГР. С. . На последвалото освидетелстване пред ТЕЛК й увеличили процентите инвалидност от 50 на 80%. Понастоящем не била годна дори и за къщна работа, придвижвала се с бастун, имала страхове от пътуване с автомобил. Всяко посещение в гр. Б.неминуемо включвало посещение на гроба на И.. Всяка среща с близките започвала с плач и споменаване на паметта й. До момента не търсела консултация и лечение от психиатър, защото не виждала смисъл, не вярвала, че лекарствата биха могли да облекчат мъката й.Още от началото на прегледа ищцата е В.мо притеснена- заплаква, трябва й време да се овладее и да се включи в разговора. Поведенчески подредена, адекватна и съответна на стимулите. Ориентирана всестранно. Емоционално и волево- тревожно заредена, емоционално лабилна, затруднен самоконтрол. Мисловния процес е правилен по структура и темп на протичане. В съдържанието не се долавят признаци за значима психопатология. Доминираща тревожно депресивна картина. Памет и интелект- без особености, на нивото за възрастта и социалния опит и образование в границите на психичната нормата. Без признаци за личностови и характерови девиации.

 Приложен  е самооценъчен тест Depression Anxiety stress Scals  / DASS  21 /. Отчетени следните резултати по съответните скали: Депресия- 44  т.-много висока стойност- / референтни граници от 0 до 28/.Отчетена тревожност- 30 т. висока стойност- / референтни стойности от 0 до 20 /, Отчетен стрес- 30т. / висока стойност- референтни стойности от 0 до 34 /.

В.л.дава заключение ,че ищцата  Ц.И.Т., ЕГН********** с адрес: *** към момента на прегледа- 01.06.2021 г. са налични клиничните признаци за диагнозата : Персистиращо разстройство на настроението / Ф 34 по МКБ- X / и Протрахирана реакция на тежък стрес / с тревожно- депресивен облик / и разстройство в адаптацията / Ф43.22 по МКБ-Х.

Налице са минали и  съпътстващи заболявания: тиреотоксикоза- тежка форма, усложнена с екзофталм и тиреотоксично сърце. ИБС, Аритмия абсолута, Предсърдно мъждене.

Към момента на ПТП / 03.05.2017 г. / по време на който загинала племенницата й И. Б.К. при ПТП ищцата  преживяла психическа/ емоционална травма, която се е отразила на психическото й състояние, поведение и функциониране в рамките - Остра реакция на стрес / Ф43.0 по МКБ- X /. През последвалите седмици и месеци психичните симптомите и изживяванията варирали по сила и честота в рамките на Протрахирана реакция на стрес  със смесена тревожно- депресивна симптоматика и дезадаптация /      Ф43.22 по МКБ-Х /и Персистиращо разстройство на настроението / Ф 34 по МКБ- X /.

Към момента на преглед- 01.06.2021 г.у ищцата Ц.Т.  не се отчитат признаци за възстановяване психологическото здраве на ищцата от нивото на предишния режим на живот и функциониране. Налична е динамика към хронифициране на депресивитета и утежняване на хронични телесни страдания.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица ,тъй като намира ,че са изготвени професионално и компетентно  от експерти в своята област .Заключенията напълно корелират с останалите събрани по делото доказателства и не се оспорват от ответната страна .

 

При така установената фактическа обстановка В.ският окръжен съд  прие за установено следното от правна страна  :

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо НББАЗ, ГР. С. . Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително Национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение.

Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ  в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл.511, ал. 1, т. 2 от КЗ - не е налице кореспондент на територията на Република България на застрахователя на виновния водач.

Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

В случая извършването на деяние от СЧе довело до описаните по-горе телесни увреждания, като е налице причинно-следствена връзка между деянието и травматичните увреждания на ищците и претърпените неимуществени вреди.

При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото предположение е за ответника. По делото не бяха събрани доказателства, които да водят до заключението, че водачът на товарния  автомобил е действал невиновно.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с оглед безспорното между страните обстоятелство, че към датата на ПТП моторното превозно средство на виновния водач е застраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието Национално бюро е страна по Многостранното споразумение.

Предвид горното, преките искове срещу ответното НББАЗ за заплащане на обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди се явяват доказани по основание.

Налице е основанието за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, свързани с претърпените от тях болки, страдания и негативни изживявания, последица от пътно-транспортното произшествие.

За определяне на размера на дължимите обезщетения на всяка една от ищците, съдът взе предвид, че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – причинените болки и страдания в резултат на пътно-транспортното произшествие, съобразявайки възрастта на пострадалите, продължителността и степента на претърпените болки и страдания, нарушения житейски ритъм, продължаващото състояние на потиснатост и дискомфорт при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в следните размери :по 5000 лв.на всеки един ищец .

Съображенията за това са по-конкретно следните :

Съобразно Чл. 493а Кодекса за застраховането  (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) (1) в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.В случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

Съгласно Чл.493а ал.4 КЗ когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по Чл.493а ал. 2 КЗ.

В случая всички ищци са от кръга на лицата ,посочени в Чл.493а ал.4 КЗ –ищците Ц.И.Т. и И.И.А. са лели на загиналата И.Б.К.(сестри на бащата на загиналата –роднини от 3 степен по съребрена линия ),а ищците Б.П.Н. и И.К.Н. са дядо и баба на загиналата И.Б.К.(роднини от 2 степен по възходяща права  линия ).Съдът намира ,че всеки един от четиримата ищци е създал трайна и дълбока емоционална връзка ,характеризираща се с по-голям интензитет от обичайните връзки между  роднини (баба и дядо и лели  ) и дете .От разпита на свидетелите и от заключенията на вещото лице –психиатър  се установява ,че починалата И.Б.К.е била любимото дете в семейството и че е била особено обгрижвана от всички като собствено дете ,че е отглеждана от всички с особена любов.Смъртта и се е отразила особено тежко на всеки един от четиримата ищци,като вече доста години след смъртта на И. всички ищци продължават да страдат от персистиращо разстройство на настроението  и протрахирана реакция на тежък стрес ,като при ищците Ц.И.Т. ,Б.П.Н. и И.К.Н. се констатират устойчиви нарушения на емоциите,хронифицирал депресивитет и социална дезаптация,които не предполагат възстановяване и връщане към предишния режим на живот .Съдът намира ,че фактът ,че ищците са преживели особено тежко и че и към настоящия момент продължават на преживяват загубата на ИК се явява сам по себе си красноречиво доказателство за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка ,характеризираща се с по-голям интензитет от обичайните връзки между  роднини .

Съдът определя максималният предвиден в закона размер на обезщетението съобразно §96 ДР КЗ -5000 лв.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА

Като законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя или НББАЗ, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането бюрото изпада в забава от датата на отказа да бъде платено обезщетение или от изтичане на срока за произнасяне. В случая по делото са налице данни, че всички ищци са  предявили претенция пред НББАЗ на 05.03.2020 г.с вх.№2-0613, а постановеният отказ е от 06.04.2020 г.поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху обезщетението от датата на отказа- 06.04.2020 г.до окончателното издължаване.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ

Ищците са освободени от заплащането на държавни такси с определение на съда от 27 ноември 2020 г. /л. 44 от делото/, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса 4% върху сумата от  20 000 лв., възлизаща на 800 лв.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

 

За да се произнесе за размера на претендираните адвокатски възнаграждения съдът прие следното :  

Съгласно съдебната практика на Съда по правата на човека в Страсбург жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че същите са действителни и необходимо направени и са разумни по размер,като съдът преценява разумния размер във всеки конкретен казус с оглед сложността на делото  и необходимия адвокатски труд за запознаване с материалите по делото и изготвянето на съответните документи . В този смисъл са  решение от 25 март 2010 г. по дело ШИШКОВИ срещу БЪЛГАРИЯ по Жалба № 17322/04  ,дело „Алексей П. срещу България „  по жалба № 30336/10 .

 Съдът  по правата на човека в Страсбург има константна практика ,че разноските следва да се присъждат не съобразно представените документи за направени такива,а само и единствено с оглед на разумния размер на разходите.Така например по делото Атанасов и Овчаров срещу България по жалба 1596/00 жалбоподателите претендират 8500 евро хонорар на техния адвокат пред националните съдилища и Съда и представят договор за изплащане на адвокатско възнаграждение и  отчет за извършена работа по време, както и разписки за пощенските разходи.Съдът е подчертал в решението си ,че  според неговата практика жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само дотолкова, доколкото е доказано, че са били действително направени, необходими и разумни по размер. Отбелязвайки всички относими фактори, както и факта, че на жалбоподателите са били изплатени 824 евро от Съвета на Европа за правна помощ, Съдът е приел, че е разумно да присъди сумата от 500 евро за разходи и разноски, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите върху тази сума.

По делото Белев и др.срещу България (жалби номера 16354/02, 16485/02, 16878/02, 16885/02, 16886/02, 16889/02, 17333/02, 17340/02, 17344/02, 17613/02, 17725/02, 17726/02, 18410/02, 18413/02, 18414/02, 18416/02, 21023/02, 21024/02, 21027/02, 21029/02, 21030/02, 21033/02, 21038/02, 21052/02, 21071/02, 21284/02, 21378/02, 21800/02, 22430/02, 22433/02, 26478/02, 26498/02, 31049/02, 31333/02, 31518/02, 37816/02, 42567/02, 43529/02, 758/03, 3461/03 и 11219/03) за производството пред Съда жалбоподателите молят за сумата от 14 000 EUR за хонорар на двамата им адвокати и представят разбивка на положения труд, възлизащ на 146 часа за единия адвокат и  на 186 часа за другия адвокат.По отношение на адвокатския хонорар, дължим на жалбоподателите в рамките на вътрешните производства, Съдът е приел, че част от така исканите разноски следва да бъдат приети за нормално дължими . Що се отнася до адвокатските хонорари, дължими по  производството пред Съда по правата на човека, като има предвид сложността на делото и информацията, с която разполага, Съдът е приел за разумна общата сума от 8 000 EUR от общо претендираните 14 000  EUR .

         С решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург  от 23 ноември 2017 година (първи състав )по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС е прието ,че        Член 101, параграф 1 Договора за функциониране на Европейския съюз  във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства (НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ), съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция (българският съд )следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

С решение на Съда на Европейските общности  в Люксембург  (втори състав)от 25 януари 2024 година По дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд,Отнасящо се  до тълкуването на член 101, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз се приема ,че :

         1)      Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

2)      Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

3)      Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

         В решението съдът подчертава ,че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главното производство, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България и Фронтекс Интернешънъл, C‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890, т. 51 и цитираната съдебна практика).

         Решенията  на Съда на Европейските общности  в Люксембург  са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България по силата на Чл.633 ГПК .

         В мотивите на Определение № 50004/29.02.2024 г. по гр. дело № 4025/2021 г. на ВКС, IV г.о. е изложено, че: ,,...С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни... и не обвързват съда и при определяне на размера на адвокатското възнаграждение... “.

СЕС в гореопосоченото решение е изложил, че Наредба № 1/2004 г. не преследва легитимна цел и нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, поради което същата е нищожна, предвид чл. 101, параграф 2 ДФЕС, който урежда, че споразумения или решения, които са забранени в съответствие в този член, са нищожни - в този смисъл Решение от 1 юни 1999 г., Есо, Swiss, С-126/97, ЕU:С: 1999:26, т. 36 и от 20 септември 2001 г., Соurage и Сrehan, С- 453/99, ЕU:С:2001:465, т. 20 и 21. В Решението на СЕС е посочено„...че тази нищожност, на която може да се позове всеки, е задължителна за съда, щом са изпълнение условията на член 101, пар. 1 ДФЕС... Тъй като нищожността по член 101, пар. 2 ДФЕС има абсолютно действие, нищожно споразумение по силата на тази разпоредба няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопостави на трети лица. Освен това нищожността може да засегне всички минали или бъдещи последици на съответното споразумение ши решение... “ - в този смисъл Решение от 20 септември 2001 г., Соurаgе и Сrehan, С-453/99, ЕU:С:2001:465, т. 20 .

Ответникът „НАЦИОНАЛНО     БЮРО               НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** *** претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 42 120 лв. и представя документи ,удостоверяващи извършените плащания по Б.път.Съдът намира  ,че с оглед сложността на делото ,факта ,че ответникът е бил представляван от адвокат само в две от общо осемте съдебни заседания  претендиратият размер на адвокатското възнаграждение е прекалено завишен и следва да бъде уважен в размер на 4000 лв. по отношение на всеки един ищец.Делото не представлява фактическа и правна сложност и с оглед неговата сложност съдът намира ,че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение  под минимума,определен в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения ,който,както се посочи по-горе ,не е задължителен за съда .

Ищците са освободени от заплащането на държавни такси и разноски и не претендират такива.Техният представител адв.Г.А.Г. от Софийска адвокатска колегия претендира заплащането на адвокатско възнаграждение  на основание Чл.38 ал.2 ЗА  .С оглед броя на ищците  ,уважените размери на предявените граждански искове и обстоятелството ,че адв.Г. се е явил лично във всичките 8 проведени съдебни заседания  съдът намира ,че ответникът следва да бъде осъден да му заплати по 1500 лв. адвокатско възнаграждение за всеки един ищец или общо 6 000 лв.

Водим от горното Съдът

 

 

Р   Е   Ш    И :

 

 

ОСЪЖДА        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО           НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.да заплати на Ц.И.Т., ЕГН: **********,  с адрес: *** ,представлявана от  адв.Г.  Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , **** № 52, партер ,тел. 0889 800 000 сумата от 5 000 лв.,ведно със законната лихва от отказа да се уважи  претенцията-06.04.2020 г. до нейното изплащане ,която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили от смъртта на И.Б.К.с ЕГН **********-племенница на ищцата, ,като иска до пълния му размер от 100 000 ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО        НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.да заплати на  И.И.А., ЕГН: **********,***   ,представлявана от  адв.Г.  Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , **** № 52, партер ,тел. 0889 800 000 сумата от 5 000 лв.,ведно със законната лихва от отказа да се уважи  претенцията -06.04.2020 г. до окончателното  изплащане ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили от смъртта на И.Б.К.с ЕГН **********-племенница на ищцата, като иска до пълния му размер от 100 000 ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО        НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.да заплати на   Б.П.Н. с ЕГН ********** ***  ,представлявана от  адв.Г.  Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , **** № 52, партер ,тел. 0889 800 000 сумата от 5 000 лв.,ведно със законната лихва от отказа да се уважи  претенцията-06.04.2020 г. до нейното изплащане ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили от смъртта на И.Б.К.с ЕГН **********-внучка  на ищцата,като иска до пълния му размер от 100 000 ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО        НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.да заплати на  И.К.Н. с ЕГН ********** ***   ,представляван от  адв.Г.  Г. от САК, с адрес ***, партер ,тел. ****** сумата от 5 000 лв.,ведно със законната лихва от отхвърляне на  претенцията -06.04.2020 г.до окончателното  изплащане ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили от смъртта на И.Б.К.с ЕГН **********-внучка  на ищеца, като иска до пълния му размер от 100 000 ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО        НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.да заплати държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО        НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.да заплати на адв.Г.А.Г. от Софийска адвокатска колегия  възнаграждение за процесуално представителство но ищците  Ц.И.Т. ,Б.П.Н. , И.К.Н.  и И.И.А. в размер на по 1500 лв. или общо 6 000 лв.

ОСЪЖДА Ц.И.Т., ЕГН: **********,  с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО              НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.

ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН: **********,***   ,представлявана от  адв.Г.  Г. от САК, л.к. № *** с адрес за призоваване: ГР. С. , **** № 52, партер ,тел. 0889 800 000 ДА ЗАПЛАТИ на        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО            НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.

ОСЪЖДА Б.П.Н. с ЕГН ********** ***  ,представлявана от  адв.Г.  Г. от САК,  с адрес ***, партер ,тел. 0889 800 000 ДА ЗАПЛАТИ на        СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО      НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.

ОСЪЖДА И.К.Н. с ЕГН ********** ***   ,представляван от  адв.Г.  Г. от САК, с адрес ***, партер ,тел. 0889 800 000 ДА ЗАПЛАТИ на         СДРУЖЕНИЕ      „НАЦИОНАЛНО     БЮРО      НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”,със седалище и адрес на управление: ГР. С.  **** ул. *** ***, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.

Решението  подлежи на въззивно  обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен  срок от връчване на препис на страните.

 

 

 

                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД  :