О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1567 15.02.2018
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХІ граждански състав, в
закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Георгиева-Точевска
гражданско дело № 20637 по описа на съда за 2017 г., намира следното:
Делото е образувано
по искова молба, подадена от “Многопрофилна болница за активно лечение
Тримонциум” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, представлявано от у. С. И. И. против Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Кричим“ № 1, представлявана от *** на РЗОК – П., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 17 066 лева, представляваща
неплатения остатък по фактура № 7990 от 16.06.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки по сключения между страните по делото договор № 162382/19.02.2015
г. и спецификация към нея за м. април 2015 г., сумата от 4370 лева – мораторна
лихва за периода 16.06.2015 г. – 28.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
В срока за отговор
ответникът подава такъв, в който прави възражение за неподсъдност на делото.
Излага, че правоотношенията между НЗОК/РЗОК и *** на медицинска помощ възникват
по силата на двустранен договор, чиито страни не са равнопоставени по отношение
на очертаните в същия права и задължения. Сочи, че в процеса на изпълнение на
индивидуалните договори НЗОК/РЗОК реализира дейност по проверки, констатиране
на нарушения, респ. налагане на санкции, т.е. възложителят по договора действа
като административен орган, а не като субект на гражданското право. Нещо
повече, индивидуалните договори имат предмет и обхват строго лимитирани от
разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК, Закона за здравното осигуряване и
Националния рамков договор. От друга страна *** по този договор притежава
субективното право да бъде финансиран, но съобразявайки се с указанията на
финансиращата страна. Същият притежава и право да прекрати едностранно
правоотношението като понесе евентуално наложените му до прекратяването
санкции. С оглед изложеното, счита, че сключения между страните договори и
допълнителните споразумения към тях имат характер на административен договор по
смисъла на чл. 19а от АПК. Договорът не е облигационен и за уреждане на
споровете по него не следва да се прилагат правилата на ЗЗД.
Като
взе предвид фактическите твърдения, изложени в исковата молба и отговора на
същата, съдът намира следното:
Ищецът основава
претенцията си на сключен между страните договор № 162382/19.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
Съдът намира, че
сключеният между страните договор е административен по смисъла на чл. 19а АПК и
тъй като се касае за спор относно изпълнение на същия договор, съгласно чл.
128, ал. 1, т. 3 АПК /нова – ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г./, делото е
подведомствено на административен съд като първа инстанция, по следните
съображения:
Институтът на
административния договор е въведен от законодателя в нормите на чл. 19а – чл.
19ж от АПК, обн. в ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 20.09.2016 г. С приемането на
новата разпоредба на чл. 19а от АПК е въведено понятието „административен
договор“, който се сключва в производството пред административните органи по
въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК делата по искания за изпълнение на
такъв договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, са
подведомствени на административните съдилища. Съдебната практика е насочена към
разбирането, че страните по сключените между НЗОК/РЗОК и *** на медицинска
помощ договори не са равнопоставени по отношение на създадените права и
задължения, тъй като при възникването на тези правоотношения НЗОК действа в
качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право и
има право да извършва проверки, да налага предвидените санкции за
констатираните нарушения на ***, както и да претендира връщане на неоснователно
получени суми. *** на медицинска помощ от своя страна има право да бъде
финансиран от НЗОК и е длъжен да се съобразява с указанията му или да упражни
правото си да прекрати едностранно правоотношението, като понесе и евентуално
наложените му до прекратяването санкции. Ето защо съдът намира, че този договор
има характера на административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК.
В разпоредбата на чл.
128, ал. 1, т. 3 от АПК е предвидена възможността административните съдилища да
разглеждат дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото
не е предвидено друго в специален закон.
И тъй като към
момента на завеждане на исковата молба в съда, разпоредбата на чл. 128, ал. 1,
т. 3 от АПК е действаща и доколкото разпоредбата
е
процесуална, а процесуалните норми, съществуващи в момента на разглеждане на
делото, са задължителни за съда независимо от това, кога са възникнали
материалноправните отношения по даден спор, то и образуваното производство пред
гражданския съд следва да се прекрати и делото да се изпрати за разглеждане от
компетентния административен съд, в случая – Административен съд – Пловдив, без
да се извършват никакви други процесуални действия по администриране на
исковата молба и отговора на същата.
Водим от горното и на
основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 20637 по описа за 2017г. на
Районен съд - Пловдив.
ИЗПРАЩА
делото за разглеждане по компетентност на Административен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на определението,
делото да се изпрати на Административен съд – Пловдив.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!ВГ