Решение по дело №216/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 297
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Теодорина Димитрова
Дело: 20224100500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20224100500216 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление град София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от Александър
Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, с упълномощен представител адв. Свилен
Стоянов, обжалва постановление от 08.02.2022 година по изп. дело № 20228090400004 по
описа на ЧСИ Силвия Косева за приетите разноски по изпълнителното дело. С обжалваното
постановление ЧСИ е определен размерът на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите по
ЗЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до размер на
200 лв. Счита, че адвокатският хонорар значително надвишава предвидения в чл. 10, т. 10 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а освен това действията на упълномощения адвокат се
свеждали само до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и посочване на
способът за изпълнение. Жалбоподателят счита, че и определената по т. 26 от Тарифата за
таксите по ЗЧСИ е неправилно определена с оглед на това че размерът на платеното
адвокатско възнаграждение е включен в събраната сума, върху която се определя тази такса.
Цитира се съдебна практика според която то не следвало да бъде включвано в основата за
определяне на таксата по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ. Предвид това отправя искане към съда
да постанови акт с който да отмени обжалваното постановление като намали адвокатското
1
възнаграждение на взискателя до размер на 200 лева и съобразно това на коригира размера
на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Претендира присъждане в своя полза на
сторените в настоящото производство разноски.
Взискателят СВ. Н. ИЛ. е подал писмено възражение по отношение на частната жалба
чрез което я оспорва като неоснователна. Твърди, че определеното адвокатско
възнаграждение е съобразено с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения и същият е изцяло платен. Моли съда да остави без уважение частната
жалба.
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Взема
становище за допустимост на жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна. Разноските по
изпълнителното дело са уредени в чл. 79 от ГПК където е заложен принципа, че се заплащат
от длъжника, освен в изрично предвидените изключения. Не приема за основателно
възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя,
тъй като същото било съобразено с Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения и от приложените доказателства се установява, че същото е платено.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи
и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 4/2022 по описа на ЧСИ
Силвия Косева, рег. № 809 по регистъра на КЧСИ, въз основа на представен от С.И. чрез
адв. Росен И. изпълнителен лист, издаден на 05.01.2022 година по ГрД № 657/2020 год. по
описа на ВТОС за присъдената в полза на взискателя сума от 2710,00 лв. – присъдено на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение по делото.
Длъжник по делото е ЗАД ОЗК –Застраховане, гр. София. По делото е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие по силата на който адв. Росен И. е
упълномощен от С.И. да осъществи адвокатска защита – образуване на изпълнително дело и
процесуално представителство по него. Договорено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, което е изцяло платено в брой, обстоятелство изрично отбелязано в договора.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която изрично е посочен
размерът на задължението, размерът на разноските по делото дължими на взискателя – 400
лв. платен адвокатски хонорар, както и дължимите към момента такси по изпълнителното
дело.в размер на 412,06 лв. Произнасяне за такса по т. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ не
е налично. Към настоящия момент доброволно изпълнение на задължение също не е
извършено. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 27.01.2022 година на
електронна поща на длъжника.
На 03.02.2022 година е постъпило по изпълнителното дело Възражение от длъжника
вх. № 02839/03.02.2022 година, чрез което се прави възражение по отношение прекомерност
на присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя, както и възражение относно
неправилно определяне на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ.
С постановление от 08.02.2022 година на Доротея Жекова – ПЧСИ при ЧСИ Силвия
2
Косева е отказано намаляване на присъдените в тежест на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като по този начин е оставено без уважение
възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По искането за коригиране на таксата по
т. 26 от Тари5фата за таксите по ЗЧСИ липсва произнасяне.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 08.02.2022 година, в което е
налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски и с оглед ТР № 3 от
10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е
допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея
оплаквания. Жалбата всъщност е допустима само в частта и относно направеното в нея
оплакване за незаконосъобразност на постановление с което е отказано намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение. В частта й с която се обжалва определяне
размерът на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ жалбата е недопустима, тъй
като липсва изобщо първоначално произнасяне на ЧСИ за определяне на такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ. Такава до момента не е определяна. Следователно искането в
разглежданата жалба се явява преждевременно и поради това недопустимо и съдът следва да
го остави без разглеждане.
Разгледана по същество жалбата против постановление от 08.02.2022 година по изп.
дело № 4/2022 година по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. 809 на КЧСИ, с която се
оспорва размера на разноските, които длъжникът следва да заплати на взискателя и е
направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на
длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват.
Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни,
поради това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Взискателят се
представлява в изпълнителния процес от адв. Росен И., за което е представено пълномощни
и Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022 година. Обемът на правната защита
и съдействие е изрично определен като подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело и процесуално представителство по образуваното изпълнително дело. Видно от
Договора адвокатското възнаграждение е определено в размер на 400,00 лв., което е в
съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004 година към датата на
образуване на делото и подписването на договора за правна защита и съдействие между
взискателя и адв. И.. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за което съдът прави
извод от вписаното в документа изявление, че договореното възнаграждение в размер на 400
лева е платено в брой. В случая така представения договор представлява и разписка за
извършеното плащане в брой. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК
направено от длъжника. Договореното и платено адвокатско възнаграждение не надвишава
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално възнаграждение и макар
3
конкретното изпълнително дело да не се отличава с фактическа и правна, то адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерно. Неоснователно е и направеното от жалбоподателя
възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на
пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на
взискателя. Освен това по делото на този етап липсва каквото и да било изпълнение на
дълга. Възстановяването на вече платени от взискателя разноски за адвокатска защита не
зависи от това обстоятелства. Дължимостта на сторените от взискателя разноски е функция
от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат направени
такива, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до
ангажирането на адвокатска защита и образуване на изпълнително дело за принудителното
събиране на дълга.
Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, с упълномощен
представител адв. Свилен Стоянов против постановление от 08.02.2022 година по
изпълнително дело № 20228090400004 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 към
КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за коригиране на определената такса по
т.26 от Тарифа за таксите по ЗЧСИ инкорпорирано в жалбата на ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, с упълномощен представител адв. Свилен Стоянов против постановление от
08.02.2022 година по изпълнително дело № 20228090400004 по описа на ЧСИ Силвия
Косева, рег. № 809 към КЧСИ, като недопустимо, поради липса на произнасяне на ЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5