О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. С., 11.11.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4853 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
С молба от 04.08.2016 г. Т.Г.Ч. – синдик на „С. - **” АД, е представил пред съда по
несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредиторите,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и списък на неприетите от синдика
вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
Списъците на приетите и
неприетите от синдика вземания са обявени в търговския регистър на 09.08.2016
г.
На 11.08.2016 г. от кредитора Частен
съдебен изпълнител С.В.Б. е подадено възражение срещу списъка на приетите от
синдика вземания, с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на вземането на този кредитор,
като счита, че то следва да бъде включено с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Кредиторът твърди, че
вземането му е за заплащане от длъжника на разноски по проведено принудително
изпълнение върху имот, върху който е имало учредена ипотека. Ето защо и
доколкото ипотеката обезпечава и вземането на кредитора за разноски по
изпълнението съгласно чл. 174, изр. 3, предл.
последно ЗЗД, то следва да се приеме, че разноските, които са направени по
изпълнителното дело и които се дължат от длъжника, следва да се удовлетворят
като вземане, обезпечено с ипотека, т.е. с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочва, че ако съдът приеме, че предявеното вземане не е обезпечено с
ипотека, то тогава същото следва да бъде включено в списъка на приетите
вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като то е за
заплащане от длъжника на разноски, които са направени за попълване на масата на
несъстоятелността. Твърди, че с продажбата на имота в хода на изпълнителното
дело, образувано пред ЧСИ С.Б., е осребрен актив от масата на несъстоятелността
и това действие ще ползва всички кредитори, които ще се удовлетворят директно
от вече събраната от осъществената публична продан сума, поради което и
направените в тази връзка разноски следва да се квалифицират като такива по
производството по несъстоятелност.
Срещу списъка на приетите от
синдика вземания е подадено и възражение от кредитора Национална агенция за
приходите /НАП/, с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от предявените от този
кредитор вземания, а именно на тези за получаване на сума в размер на 1 524, 99
лв., представляваща такава, присъдена с два изпълнителни листа, издадени на
20.06.2013 г., по гр.д. № 8789/ 2011 г. по описа на СРС, 55 състав, както и на
сума в размер на 808, 07 лв., представляваща лихва, начислена върху сумата от 1
524, 99 лв., за периода до 21.06.2016 г. Кредиторът сочи, че доколкото тези
вземания представляват установени публични вземания за държавни такси, които са
възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, то те следва да бъдат удовлетворени в производството по
несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, както е посочено от синдика в изготвения от него списък на приетите
вземания.
Синдикът Т.Ч. е представил
становища по постъпилите възражения, в които заявява, че те са неоснователни.
Длъжникът - „С. - **” АД, не заявява становище по
подадените възражения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражениието, подадено от кредитора Частен съдебен изпълнител
С.В.Б.:
Възражението на кредитора Частен
съдебен изпълнител С.В.Б. срещу списъка на приетите вземания е подадено в срока
по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 09.08.2016 г. - дата на обявяване
на съставените по реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите и неприетите вземания,
и изтича на 16.08.2016 г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице,
което има право и интерес да направи възражение срещу определената от синдика привилегия
на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, която има
значение за реда на удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се заключи,
че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
Разгледано по същество подаденото възражение е и основателно.
За да се отговори на въпроса дали
вземането на ЧСИ С.Б. към длъжника „С. - **” АД е обезпечено и с оглед на това
се ползва с привилегия, която дава право на този кредитор да се удовлетвори в
първи ред в производството по несъстоятелнст, то
съдът следва да съобрази, че съгласно твърденията в молбата за неговото
предявяване то е такова за получаване на такси по изпълнението, начислени в
хода на и.д. № 20147530401108/ 2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., съгласно Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
От приетите в настоящото
производство писмени доказателства се установява, че и.д. № 20147530401108/
2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано по молба на „Ю.Б.” АД срещу „С. -**”
АД за принудително събиране на вземания, дължими по договор за предоставяне на
инвестиционен кредит № 100-878/ 12.06.2009 г., присъдени в полза на взискателя с изпълнителен лист от 31.03.2014 г., издаден по
гр.д. № 14379/ 2014 г. по описа на СРС, 42 състав.
От представения към молбата за
предявяване на вземане нотариален акт № 100 от 03.08.2009 г. се доказва и че за
обезпечаване на всички вземания на „Ю.Б.” АД по договор за предоставяне на
инвестиционен кредит № 100-878/ 12.06.2009 г. длъжникът „С. -**” АД е учредил договорна
ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 5**71.513.12 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91/ 13.10.2008
г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Перник. Установява
се, че принудителното изпълнение по и.д. № 20147530401108/ 2014 г. по описа на
ЧСИ С.Б. е насочено към описания недвижим имот, ипотекиран в полза на „Ю.Б.” АД,
като този изпълнителен способ е реализиран до край – осъществена е публична
продан на имота, приключила с влязло в сила постановление за възлагане от
11.08.2015 г., с което той е възложен на „К. – Н” ЕООД срещу заплащане на цена
в размер на 850 202, 50 лв.
След като се доказа, че в хода на
образуваното изпълнително дело, в което се твърди, че е възникнало предявеното
вземане на кредитора за получаване на сума в размер на 25 073, 36 лв. за
дължими и неплатени такси по ТТРЗЧСИ, е продаден недвижим имот, собственост на
длъжника, върху който е учредена ипотека, обезпечаваща именно вземането на взискателя, за събиране на което е образувано това
производство, то първо следва да се даде отговор на въпроса какви вземания
обезпечава тази ипотека и съответно дали предявеното такова е сред тях, както и
как се отразява върху това факта, че тя е погасена в резултат на осъществената
преди откриване на производството по несъстоятелност публична продан.
В чл. 174 ЗЗД е предвидено, че ипотеката
обезпечава вземането до размера на сумата, за която тя е вписана, лихвите върху
него, ако то е лихвоносно, за двете години, които предшестват годината на
връчването на призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата
година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота, както и вземането
на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, за съдебните
разноски и разноските по изпълнението. С оглед на това в случая следва да се
приеме, че ипотеката, учредена с нотариален акт № 100/ 03.08.2009 г.,
обезпечава както всички вземания на кредитора „Ю.Б.” АД към длъжника „С. -**”
АД, описани в договора за учредяването й, т.е. тези, възникнали по сделката за
банков кредит, сключена между тези юридически лица на 12.06.2009 г., а също
така и вземанията на този кредитор за разноски по изпълнението, които са тези
разноски, които са направени за събиране по принудителен ред на обезпеченото
вземане включително чрез проджбата на ипотекирания
имот с цел удовлетворяване от получената в резултат на реализиране на този
изпълнителен способ сума. Това са и вземанията, които подлежат на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ от получената сума при реализация на ипотеката, която ги обезпечава.
В натоящата
хипотеза се установява, че ипотеката, учредена в полза на „Ю.Б.” АД с нотариален
акт № 100/ 03.08.2009 г., обаче, е реализирана преди откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на длъжника „С. -**” АД в хода на образуваното
срещу него индивидуално принудително изпълнение по и.д. № 20147530401108/ 2014
г. по описа на ЧСИ С.Б., като в резултат на това е получена сума от 850 202, 50
лв., която е налична по сметка на съдебния изпълнител, като не е преведена на взискателите в производството, тъй като последното е спряно
на основание чл. 638 ТЗ. С оглед на това и предвид факта, че с откриване на
производство по несъстоятелност спрямо длъжника удовлетворяването на всички
кредитори следва да стане в него, тъй като то има характер на универсално
принудително изпълнение и изключва протичането на индивидуаните
такива, то следва да се приеме, че всички взискатели
по и.д. № 20147530401108/ 2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. следва да се удовлетворят
в производството по несъстоятелност, наред с другите кредитори на дружеството и
по правилата на чл. 722, ал. 1 ТЗ, включително и от сумата, събрана от
извършената преди това публична продан на ипотекирания имот. За да се постигне
справедливо удовлетворяване на взискателя, в полза на
който е учредена реализираната преди откриване на производството по
несъстоятелност ипотека, следва да се приеме, че и в самото производство по
несъстоятелност вземанията на това лице към длъжника ще се ползват с привилегията,
която му дава учредената ипотека, по същия начин, както ако тя беше реализирана
в хода на това универсално изпълнение, а именно тези вземания ще се
удовлетворяват с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ от събраната в резултат на
проданта на ипотекирания имот сума. Приемането на обратното би означавало
заличаване на действието на учреденото от длъжника в полза на този кредитор
обезпечение, само защото не е реализирано в хода на производството по
несъстоятелност, което е недопустимо, още повече, че именно с оглед активното
поведение точно на този кредитор е събрана сума от реализиране на това негово
обезпечение, която ще бъде включена в масата на несъстоятелността, без да
следва да се извършват допълнителни действия от синдика по него. Ето защо и
няма как да се счете, че ипотекарният кредитор ще
загуби правото си на предпочитателно удовлетворяване
от сумата, получена от публичната продажба на ипотекирания имот, ако това е
станало в хода на индивидуалното принудително изпълнение преди производството
по несъстоятелност, но тази сума не е разпределена, а това ще следва да се
осъществи по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Напротив, привилегията, която той има да
се удовлетвори за вземанията си, които са обезпечени с учредената в негова
полза ипотека, предпочитателно от цената на
ипотекирания имот, остава в производството по несъстоятелност и му дава право
да получи удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, независимо кога е
събрана цената – дали това е станало в хода на това производство или преди
това.
С оглед изложеното следва да се
приеме, че с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ от получената в резултат на
реализираната ипотека сума от 850 202, 50 лв., следва да се удовлетворят
вземанията на „Ю.Б.” АД към длъжника „С. -**” АД, възникнали по договора за
банков кредит, сключен на 12.06.2009 г., както и вземанията за разноски по тяхното
принудително събиране, сред които безспорно попадат и таксите по изпълнението,
които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия
и на други действия в производството по принудително изпълнение в размерите, определени от ТТРЗЧСИ.
Таксите по изпълнението, които се
дължат на частния съдебен изпълнител, представляват възнаграждение за положен
от него труд /в този смисъл е налице произнасяне от ОСГТК на ВКС в мотивите на
т. 11 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Те са
дължими от взискателя, доколкото именно той е
страната, която възлага на частния съдебен изпънител
да извърши срещу възнаграждение, определено по размер в ТТРЗЧСИ, действия по
принудително събиране от длъжника на вземания, за които има издаден
изпълнителен лист. Това, че таксите по изпълнението се дължат от взискателя е предвидено и в нормата на т. 34 ТТРЗЧСИ, като
принципът е че те се заплащат от този субект авансово, т.е. преди извършване на
съответното действие / чл. 80 ЗЧСИ и т. 29 ТТРЗЧСИ/.
Ето защо следва да се заключи, че
всички такси, начислени в хода на и.д. № 20147530401108/ 2014 г. по описа на
ЧСИ С.Б., съгласно ТТРЗЧСИ, част от които в размер на 25 073, 36 лв. са
предявени в производството по несъстоятелност на „С. -**” АД от ЧСИ С.Б., представляват
вземания на съдебния изпълнител към взискателя в това
производство „Ю.Б.” АД по силата на възникнало между тях облигационно отношение
за получаване на възнаграждение за извършване на действия по принудително
събиране на вземането, което е обезпечено с ипотеката, учредена с нотариален
акт № 100 от 03.08.2009 г. Като такива те са платими от кредитора „Ю.Б.” АД,
поради което и за това лице те имат характер на разходи, които то следва да
направи за принудителното събиране на своето вземане от длъжника, който отказва
да го изпълни доброволно и следователно представляват разноски по изпълнението
по смисъла на чл. 174 ЗЗД, които са обезпечени с учредената в полза на взискателя договорна ипотека.
Посоченият характер на вземането
за такси не се променя от факта, че в закона е предвидена възможност, в
случаите, в които то не е погасено от задълженото лице, а именно от взискателя, какъвто е настоящия, да бъде събрано от
съдебния изпълнител направо от длъжника, който отговаря за тях пред взискателя на извъндоговорно
основание – по силата на законовата норма на чл. 79, ал. 1 ГПК, която урежда
отговорността на длъжника, чието поведение е станало причина за образуване на
изпълнителното производство, към взискателя за
възмездяване на направените разходи по изпълнението /уредената в тази норма
отговорност не е такава към съдебния изпълнител, с който длъжникът не е в
никакви облигационни отношения/. Възможността за събиране на неплатените такси
по изпълнението е уредена в нормата на чл. 79, ал. 2 ГПК. С нея всъщност се
избягва извършването на двойно плащане във възникналите различни облигационни
отношения – от една страна, тези между съдебния изпълнител и взискателя, по силата на които взискателят
следва да заплати дължимите такси по ТТРЗЧСИ, и от друга страна, тези между взискателя и длъжника, по силата на които след като изпълни
задължението си към съдебния изпълнител, взискателят
следва да търси платените суми от длъжника, който отговаря за тяхното възстановяване
по силата на закона. Това става като в чл. 79, ал. 2 ГПК е предвидено правото
на съдебния изпълнител той да събере тези суми директно от длъжника, без да е
негов кредитор, поради което и то има характер на предвидена в закона суброгация на съдебния изпълнител в правата на взискателя, които са възникнали в негова полза на основание
чл. 79, ал. 1 ГПК към длъжника по изпълнението. След като частният съдебен
изпълнител встъпва в чужди права, то тези права запазват характера, който имат
за техния носител, както и обезпеченията, с които се
ползват по отношение на него, което в процесния
случай означачва, че вземането за дължимите такси по
ТТРЗЧСИ, въпреки, че се претендира от съдебния изпълнител, а не от неговия
носител взискателя, има характер на разноски за последния
за принудително събиране на вземането, обезпечено с ипотека, и на основание чл.
174, изр. 3 ЗЗД също е такова, коетп е обезпечено с
тази ипотека.
Ето защо и таксите по ТТРЗЧСИ,
начислени в хода на и.д. № 20147530401108/ 2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. за
извършени от съдебния изпълнител действия по изпълнението, които са в размер на
25 073, 36 лв. и които съдебният изпълнител на основание чл. 79, ал. 2 ГПК претендира
направо от длъжника в изпълнителното производство „С. -**” АД, тъй като са
останали неплатени от взискателя „Ю.Б.” АД, в чиито
права съдебният изпълнител встъпва, имат характер на вземане за разноски на ипотекарния кредитор, направени за принудителното събиране
на вземанията, за обезпечаване на които е учредена договорна ипотека, сключена
с нотариален акт № 100/ 03.08.2009 г. и също са обезпечени с тази ипотека. С
оглед на това и те се ползват с привилегията да бъдат удовлетворени предпочитателно от цената на ипотекирания имот с ред по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, независимо дали са предявени за плащане към длъжника от
платилия ги авансово взискател или направо от
съдебния изпълнител на основание чл. 79, ал. 2 ГПК.
С оглед на това и съставеният от синдика
списък на приетите вземания следва да бъде изменен като вземането, предявено от
частен съдебен изпълнител С.Б., бъде включено в него с ред на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по чл. 722,
ал. 1, т. 8 ТЗ, както се е произнесъл синдика.
По възражениието, подадено от
кредитора НАП:
Възражението на кредитора НАП
срещу списъка на приетите вземания също е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ
– изпратено е по пощата на 16.08.2016 г. видно от клеймото, поставено върху
пощенския плик. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има
право и интерес да направи възражение срещу определената от синдика привилегия
на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, която има
значение за реда на удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се заключи,
че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
Разгледано по същество подаденото възражение е и основателно.
Вземанията на НАП, които са
предявени в производството по несъстоятелност, и които са предмет на
направеното възражение са за получаване на сума в размер на 1 524, 99 лв.,
представляваща такава, присъдена с два изпълнителни листа, издадени на
20.06.2013 г., по гр.д. № 8789/ 2011 г. по описа на СРС, 55 състав, както и на
сума в размер на 808, 07 лв., представляваща лихва, начислена върху тази
главница за периода до 21.06.2016 г. От съдържанието на представените от този
кредитор изпълнителни листи се установява, че вземанията в общ размер на 1 524,
99 лв. са такива за държавни такси и разноски, които „С. -**” АД е осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд и на Софийски градски съд с две
влезли в сила съдебни решения от 03.07.2012 г. и от 23.11.2012 г. Това са
държавни такси, които са дължими от страната по образуваното пред съда
гражданско производство, които, обаче, не са заплатени от нея при сезиране на
съда, каквото е правилото, поради което и са събрани впоследствие с
постановеното по делото съдебно решение, като са възложени на страната загубила
делото, която в случая е длъжника „С. -**” АД.
Заплащането на държавни такси, които
се събират от съдилищата по образувани пред тях граждански дела по искови
производства, е задължение, което е установено в тежест на страните със закон –
чл. 71 и сл. ГПК. Ето защо и вземането за такива такси представлява публично
държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. В тази насока се е
произнесъл и ВКС – Решение № 64 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 3283/2013 г. по
описа на ВКС, IV гр.о.
Публично държавно е и вземането
за лихви за забавено плащане на вземанията за такси съгласно чл. 162, ал. 2, т.
9 ДОПК.
Следователно и двете предявени от
НАП вземания, по отношение на които е подадено възражение, представляват
публични вземания на държавата. Те са възникнали с влизане в сила на съдебните
решения, с които длъжникът е осъден да ги заплати, което е станало най-късно на
20.06.2013 г., когато въз основа на тях е издаден изпълнителен лист, което е
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „С.
-**” АД. С оглед на това и тези вземания подлежат на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а не по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ, както е посочено от синдика в съставения от него списък на
приетите вземания. Ето защо същият следва да бъде изменен като описаните
вземания на НАП бъдат определени с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
6 ТЗ.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставеният от синдика списък на приетите вземания
следва да бъде изменен в частта, с която е определен реда за удовлетворяване на
вземанията на възразилите кредитори, след което същият следва да бъде одобрен
от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Предвид одобряване на списъка на
приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по
възражение с вх. на СГС № 10**66/ 11.08.2016 г., подадено от Частен съдебен изпълнител С.В.Б., списъка на приетите
от синдика вземания на кредиторите на „С. -**” АД, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 09.08.2016 г., като ОПРЕДЕЛЯ ред на удовлетворяване на включеното в него вземане на кредитора Частен
съдебен изпълнител С.В.Б., предявено с молба с вх. на СГС № 100275/ 26.07.2016 г. за получаване на сума в
размер 804, 50 лв., представляваща такси, начислени по и.д. № 20147530401108/
2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. и дължими съгласно т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 10,
т. 12, т. 13 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, които не са заплатени авансово от взискателя в изпълнителното производство „Ю.Б.” АД, и на
сума в размер на 24 268, 86 лв., представляваща такса, начислена по и.д. №
20147530401108/ 2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. и дължима съгласно т. 26 от
ТТРЗЧСИ, които не са заплатени авансово от взискателя
в изпълнителното производство „Ю.Б.” АД, по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ от сумата от 850 202, 50 лв., получена в резултат
на реализиране на ипотеката, учредена в полза на „Ю.Б.” АД с нотариален акт №
100/ 03.08.2009 г.
ИЗМЕНЯ по възражение
с вх. на СГС № 108**8/ 19.08.2016 г., подадено
от Национална агенция за приходите, списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „С. -**” АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който
списък е обявен в Търговския регистър на 09.08.2016 г., като ОПРЕДЕЛЯ ред на удовлетворяване на включените в него вземания на кредитора Национална
агенция за приходите, предявени с молба с вх. на СГС № *364/ 28.07.2016 г. за получаване на сума в
размер на 1 524, 99 лв., представляваща такава, присъдена с два изпълнителни
листа, издадени на 20.06.2013 г., по гр.д. № 8789/ 2011 г. по описа на СРС, 55
състав, както и на сума в размер на 808, 07 лв., представляваща лихва,
начислена върху сумата от 1 524, 99 лв., за периода до 21.06.2016 г., по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „С. -**” АД, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 09.08.2016
г. и е изменен от съда с настоящото определение.
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „С. -**” АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис 13, което ще се проведе на 14.12.2016 г. от 11:00 часа в сградата
на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. С.,
бул. “*****” № *, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС,
Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а
именно: 1. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 2.
Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и
определяне на възнаграждението им.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: