Р
Е Ш Е Н И Е № 595
Гр. Пловдив, 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори март
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1898 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът „Е.-***” АД – ***, ***, със съд.
адрес:***, чрез адв. С.Б., е предявил срещу ответниците Н.Р. К.и Д.Р.Д. иск по чл. 135 от ЗЗД за
обявяване на относителна недейстивителност на дарението, извършено с нот. акт №
24, том 2, рег.№ 1662, нот. дело № 202/2013 г. на нотариус С.Х., рег. № *на НК,
по отношение на 1/2 ид. ч. от недв. имот – апартамент в ***, с площ - 98,54
кв.м, ведно с изба № 4, с площ от 11,57 кв.м и 10,27 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, която 1/2 ид.ч. Н. К.е подарила на сестра си Д.Д..
Твърди, че срещу ответницата Н. К.е образувано н.о.х.д.№ 8264/2015 г., ПРС,
5 н.с., за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1
от НК за това, че в периода 11.05.2011
г. – 27.02.2013 г. в ***, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – ***на „Е.-***” АД, е присвоила чужди движими
вещи – пари в общ размер на 51 000 лв., собственост на ищеца, връчени
ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги пази и управлява,
подробно описани по дати и размери. Дружеството е конституирано като граждански
ищец по н.о.х.д.№ 8264/2015 г., ПРС, 5 н.с., като е претендирало заплащане на
сумата 51 000 лв., ведно с лихви, които за периода 27.08.2013 г. –
15.01.2016 г. за в размер на общо 12 363,90 лв.
На 15.07.2013 г. Н. К.дарила на сестра си Д.Д. половината от процесния
апартамент, закупен от двете сестри през 2000 г., с което се осуетява
възможността на ищеца да събере принудително дължимите от К.суми, като не е
известно тя да разполага с друго имущество, от което ищецът би могъл да
удовлетвори вземането си.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителен спрямо него договора за дарение, сключен с нот.акт № 24, том 2, рег.№ 1662, нот. дело №
202/2013 г. на нотариус С.Х., рег. № *на НК, по отношение на 1/2 ид.ч. от
описания в него недв. имот, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ответницата Н.Р.Д. /преди развода с
фамилия К./, ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Х.Д., е подала
отговор, в който заявява, че искът е недопустим и неоснователен.
Твърди, че за допустимостта на иска по чл. 135 от ЗЗД е необходимо да е
налице падежирало вземане на ищеца, което да обуславя правния му интерес от
иска, а в случая самият ищец твърди, че към настоящият момент не е налице
установено такова вземане. Ето защо, ищецът няма качеството на кредитор по
отношение на ответницата, тъй като не съществува валидно задължение от нейна
страна в полза на ищеца.
Искът е и неоснователен, тъй като с извършената сделка не е налице
намерение за увреда на кредитора.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения излага в отговора си и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответницата Д.Р.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, *, чрез адв. А.К.,
в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК, т.е. до 04.11.2017 г., не
е подала отговор. В първото съдебно заседание заявява, че искът е недоказан и
неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения за това излага в писмено становище „Отговор“ и в
писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор, а и от събраните писмени
доказателства и от приложеното н.о.х.д.№ 8264/2015 г., ПРС, 5 н.с., се установява, че ответницата Н.Р.Д. е
работила в ищцовото дружество на длъжност „***– *“. В началото на м. *** 2013
г. във връзка с изготвяне на справка за получени и изплатени суми и установени
от ***на дружеството В.Д.несъответствия в изготвените за това документи, е възложено
със Заповед *** на ИД на дружеството извършване на вътрешна ревизия за периода
01.01.2010 г. – 12.07.2013 г., като назначената за това комисия е установила
погрешно въвеждани и поправяни данни, както и липси в касата на дружеството за
общо 51 000 лв.
Веднага след започване на проверките и
ревизията в дружеството ответницата Н.Д. е излязла в отпуск за временна
нетрудоспособност, като е представила болничен лист за периода 10.07.2013 г. –
19.07.2013г. с диагноза „Депресивен епизод – умерено тежък“, след което със
Заявление вх.№ ЕП-130/15.07.2013 г. е поискала трудовият ѝ договор да
бъде прекратен по взаимно съгласие или заявлението да се счита за 1-месечно
предизвестие за напускане (л. 79, 80 и 81 от ДП).
Дружеството обаче е сезирало „ИП“ при
ОД на МВР – Пловдив, като е подало на 03.09.2013 г. жалба, в резултат на която
е образувано ДП № 476/2013 г. С влязла в сила Присъда № 333/28.11.2016 г. по
цит. наказателно дело ответницата Н.Р.Д., ЕГН **********, е призната за виновна
в това, че в периода 11.05.2011 г. – 27.02.2013 г. в ***, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – ***на
„Е.-***” АД – ***, е присвоила чужди движими вещи – пари в общ размер на 40 800
лв., собственост на дружеството, връчени ѝ в това ѝ качество и
поверени ѝ да ги пази и управлява, подробно описани по дати и размери,
като общият размер на присвоената сума е в големи размери, поради което и на
основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъдена
на лишаване от свобода, като е призната за невинна и е оправдана за разликата
над 40 800 лв. до 51 000 лв. по първоначално повдигнатото ѝ
обвинение.
Със същата присъда Н.Р.Д., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на гражданския ищец „Е.-***” АД – *** сумата 40 800
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 27.02.2013 г. до окончателното плащане,
както и да заплати сумата 2 100 лв. – направени от гражданския ищец
разноски по производството, като за размера до 51 000 лв. гражданският иск
е отхвърлен като неоснователен.
С Решение № 191/19.06.2017 г. по
в.н.о.х.д.№ 169/2017 г., ПОС е изменил присъдата на първоинстанционния съд само
относно размера на наказанието лишаване от свобода и я потвърдил в останалата
част.
Видно от представения нот. акт № 24,
том 2, рег.№ 1662, нот. дело № 202/2013 г. на нотариус С.Х., рег. № *на НК, на
15.07.2013 г. Н.Р.Д. е дарила на сестра си Д.Р.Д. притежаваните от нея 1/2 ид.
ч. от следния недв. имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1524.1.8
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ
се в ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.523.1524, с предназначение на СОС - жилище, апартамент;
брой нива - 1, с площ - 98,54 кв.м, ведно с изба № 4, с площ от 11,57 кв.м и
10,27 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи:
на същия етаж - 56784.523.1524.1.7, под обекта - 56784.523.1524.1.6, над обекта
- 56784.523.1524.1.10, като данъчната оценка на подарената част от имота е
50 156,90 лв.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният Павлов иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна –
кредитора, и е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора.
Искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно действие, тъй като
увреждащата сделка остава действителна за страните по нея, а се счита за недействителна
(нестанала) само по отношение на кредитора (ищеца). При уважаване на Павловия иск прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателката, а кредиторът по
паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то
вече е преминало в патримониума на трето лице. Затова интересът от провеждането
на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловен от възможността принудителното изпълнение
да може да се насочи към чуждата вещ, въпреки че приобретателката й не отговаря
за задължението на длъжника към кредитора. Собственикът, който е придобил вещта,
понася санкцията да търпя изпълнение срещу нея за чужд дълг, но той (тя) не е солидарно отговорен за изпълнението на
паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, и не е негов длъжник. За него единствено се въвежда
задължението да предостави придобитата вещ за удовлетворяване на чуждо парично
задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може да плати на
кредитора, погасявайки задължението на праводателката си, след което може да
иска възмездяване от нея.
В конкретния казус е безспорно установено с влязла в сила Присъда № 333/28.11.2016 г. по н.о.х.д.№ 8264/2015 г., ПРС, 5 н.с., че ищецът „Е.-***” АД – *** е кредитор на ответницата Н.Р.Д., ЕГН **********, (с фамилия К.до
развода през *** г.), която е осъдена да заплати на дружеството в качеството му на гражданския ищец по делото сумата
40 800 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършеното
от ответницата престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата 2 100 лв. – съдебни разноски в
наказателното производство, поради което съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на
иска по чл. 135 от ЗЗД – ответницата Н.Д. е длъжник на ищцовото дружество, което
е неин кредитор.
Няма спор, че на 15.07.2013 г.
ответницата Н.Д. се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от
процесния недв. имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.523.1524.1.8, в
полза на сестра си Д.Р.Д. с едностранна безвъзмездна сделка – дарение,
обективирано в нот. акт № 24, том 2, рег.№ 1662, нот. дело № 202/2013 г. на
нотариус С.Х., рег. № *на НК, с което имуществото на длъжника безспорно е
намаляло. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на кредиторите, поради което съдът намира, че с
извършването на оспорената безвъзмездна прехвърлителна сделка длъжникът Н.Д. е
намалила секвестируемото си имущество и по този начин е увредила кредитора „Е.-***”
АД – ***, като го е лишила от възможността да насочи принудителното изпълнение
за удовлетворяването на вземането си по цитираната присъда в гражданската
ѝ част върху отчуждената половина от процесния недв. имот.
Въпреки, че увреждащата ищецът-кредитор разпоредителна сделка от 15.07.2013 г. е извършена преди влизане в сила на Присъда № 333/28.11.2016 г. по н.о.х.д.№ 8264/2015 г., ПРС, 5 н.с., то вземането е възникнало и е било
изискуемо още към момента на присвояване от ответницата Н.Д. на всяка една от
сумите през инкриминирания период , тъй като при вземания, произтичащи от
деликт по чл. 45 и сл. от ЗЗД, дори и да не е установено извършено
престъпление, изискуемостта настъпва от датата на деликта, съгласно чл. 84, ал.
3 от ЗЗД, когато вземането възниква без да е необходимо то да е установено
непременно по съдебен ред.
Ето защо, съдът намира, че атакуваната
разпоредителна сделка е била предназначена именно да увреди кредитора, тъй като
от писмените доказателства по приложеното н.о.х.д.№ 8264/2015 г.,
ПРС, 5 н.с., е видно, че прехвърлителката още в началото на м. юли 2013 г. е знаела за
предприетите от ищеца действия по установяване на липсите, за които
впоследствие е била привлечена към наказателна отговорност, като веднага е
излязла в отпуск по болест, опитала се е да прекрати трудовото си
правоотношение с ищеца и се е разпоредила с притежавания от нея недв. имот,
като го е подарила на сестра си.
В този смисъл е и трайната практика на
ВКС - Р-663-69-І, Сб. 1969, с. 42; ПП-І-65, Сб. 1965, с. 5; Р-2760-66-ІІ, Сб.
1966, с. 164; Р-2473-78-І, Спр. 1979, бр. 3, с. 28; Р-1562-82-ІІ, Сб. 1982, с. 62,
както и Решение № 311/16.04.2010 г. по гр.д.№ 308/2009 г.; Решение №
18/04.02.2015 г. по гр.д.№ 3396/2014 г.; Решение № 100/14.06.2016 г. по гр.д.№
3071/2015 г., според която не е необходимо вземането на кредитора да е ликвидно
и изискуемо при извършване на увреждащите го действия, или да е установено с
влязло в сила съд. решение, а е достатъчно да са налице действия на евентуалния
длъжник, целящи именно увреждане на бъдещия кредитор.
Тъй като третото лице, с което длъжникът
Н.Д. се е договорила - приобретателката
на половината от процесния недв. имот Д.Д., е сестра на длъжника, то съгласно
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието ѝ за увреждането на кредитора при
изповядане на тази сделка се предполага до доказване на противното, като
ответниците не опровергаха при условията на пълно и главно доказване тази
законова презумпция. В случая, обаче това обстоятелство е ирелевантно на спора,
тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна и то няма правно значение.
Неоснователни са твърденията на
пълномощника на ответницата Д.Д., че с атакуваната отчуждителна безвъзмездна
сделка дарение, предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД, всъщност се прикрива друга
сделка с възмезден характер, поради което следва да се опровергае със съответни
доказателства презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД относно знанието на третото
лице приобретател на имота, което е сестра на длъжника. Не са ангажирани
доказателства по делото, а и няма такива твърдения, че атакуваното сделка е
призната с влязло в сила съдебно решение за нищожна на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 5 от ЗЗД, тъй като е привидна и с нея се прикрива друга сделка между
сестрите, която е възмездна. Само въз основа на възражение на страната по пътя
на косвения съдебен контрол съдът не може да игнорира вещноправните последици
на дарението, изповядано в необходимата форма за валидност по чл. 18 от ЗЗД.
Освен това, не е налице правен интерес
за ответниците от обявяване на атакуваната сделка за нищожна, тъй като е
привидна, защото в този случай дарението не произвежда правно действие и
подареният недв. имот остава в патримониума на прехвърлителката, като няма
пречка ищецът да насочи принудителното изпълнение за събиране на вземането си
върху него.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е признат с
влязла в сила присъда в гражданската ѝ част за кредитор на ответницата Н.Д.,
която се е разпоредила с безвъзмездна едностранна сделка - дарение, с
притежвания от нея недв. имот, с което е целяла да намали имуществото си като
длъжник на бившия си работодател и да го увреди чрез осуетяване на възможността
да насочи принудително изпълнение за събиране на вземането си върху подарената
от нея 1/2 ид.ч. от процесния недв. имота.
По делото не се твърди и не се
представиха от ответниците доказателства, че длъжникът Н.Д. разполага с друго
имущество, от което кредиторът би могъл да удовлетвори вземането си, поради
което предявеният Павлов иск срещу страните по увреждащата сделка, които са
задължителни другари в това производство, се явява доказан и основателен и
следва да бъде уважен, като се обяви за относително недействителен спрямо ищеца
договор за дарение на 1/2 ид.ч. от процесния недв. имот – апартамент в ***, на
основание чл. 135 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по
съдебното производство в размер на общо 4 226 лв., съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо „Е.-***” АД, ЕИК *********,
със съд. адрес:***, чрез адв. С.Б., сделката, изповядана с нот. акт № 24, том 2, рег.№ 1662, нот.
дело № 202/2013 г. на нотариус С.Х., рег. № *на НК, с която Н.Р.Д. /преди развода - К./, ЕГН **********,***,
е дарила на сестра си Д.Р.Д., ЕГН **********,*** идеална част от следния недв. имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.523.1524.1.8 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.523.1524,
с предназначение на СОС - жилище, апартамент; брой нива - 1, с площ - 98,54
кв.м, ведно с изба № 4, с площ от 11,57 кв.м и 10,27 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж -
56784.523.1524.1.7, под обекта - 56784.523.1524.1.6, над обекта -
56784.523.1524.1.10, на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Р.Д. /К./, ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Х.Д.,
и Д.Р.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, *, чрез адв. А.К., да
заплатят на „Е.-***” АД – ***, ***, със съд. адрес:***, чрез адв. С.Б., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата 4 226 лв. (четири хиляди двеста
двадесет и шест лв.) – такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – *** в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/