Р Е Ш Е Н И Е № 214
Гр. Сливен, 07.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 283 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от И.И.Г.,
ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0804-000670/22.07.2020 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението
по пътищата, издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Сливен, с която е разпоредено прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно: за 190 дни. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че административният акт не е мотивиран, тъй като
липсват фактическите и правни основания за неговото издаване. Допуснато било
съществено нарушение на админстративнопроизводствените
правила, като в диспозитива на заповедта липсвало посочване на нормативната
разпоредба, дала основание на органа за прилагане на мярката. Счита още, че
заповедта е антидатирана, с което бил нарушен основен
принцип на правото, повеляващ никой да не черпи права от собственото си
противоправно поведение. Към датата на връчване на заповедта било и отпаднало
нейното основание, тъй като в предходния ден дължимата глоба била заплатена.
Счита още, че нарушението е маловажно, доколкото автомобилът бил управляван на
посочената дата само и единствено, за да бъде прибран на адреса на собственика.
Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
адв. С. С. ***, който поддържа жалбата на посочените в същата основания.
Претендира разноски.
В с.з. административният орган Началник група в Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 22.07.2020 г. около 21.10 часа в гр. Сунгурларе полицейски служител
към РУ – Сунгурларе спрял за проверка водач на специален автомобил марка „Форд“
с рег. № ******, при която било установено, че И.И.Г.
(който е и с. на процесното ППС) управлява при наличие на неплатени глоби,
наложени му с НП 20-0454-000064/05.03.2020 г. в размер на 50 лева, връчено на
25.03.2020 г. и други, както и че Г. управлява с изтекъл срок на АУАН сер. АА, бл. № 675138. Съставен бил АУАН № GA46304/22.07.2020 г. за управление на МПС с наложено наказание „глоба“ с
наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно плащане. На същата дата упълномощен полицейски инспектор в РУ –
Сунгурларе издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0454-000137, с която разпоредил временно спиране от движение на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0454-000136/22.07.2020 г. по отношение на И.Г. било постановено временно
отнемане на СУМПС.
на На 22.07.2020 г. около 23.35 часа в с. Чинтулово полицейски
служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен спрели за проверка специален
автомобил Форд Транзит с рег. № ******, при която установили самоличността на
водача и собственик на ППС – И.И.Г., както и
констатирали, че същият управлява в посока с. Гавраилово без СУМПС (иззето със
Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0454-000136/22.07.2020 г.). Срещу Г.
контролиращият полицейски служител съставил акт за установяване на
административно нарушение № GA22084/22.07.2020 г. за управление на МПС, спряно
от движение и след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171 т. 1 от ЗДвП.
На 22.07.2020 г. Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000670
по чл. 171 т. 2а б. „а” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на И.И.Г. временно прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до една година, а именно 190 дни. Заповедта била връчена на Г. на 30.07.2020
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 12.08.2020 г.
Към доказателствата по делото са приобщено банково извлечение, от което
се установява, че на 29.07.2020 г. по сметка на МВР са заплатени следните
задължения: 280 лв. по ел. фиш сер. К №
3772356/10.07.2020 г., 50,00 лв. по ел. фиш сер. К №
3390836/15.02.2020 г., 50,00 лв. по НП № 20-0454-000064/05.03.2020 г. и справка
за собственост на ППС марка „Форд“, модел „Транзит 190“ с рег. № ******.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
са оправомощени Началници на групи „РОППССВ“, „ОПТПАНДИАД“ и „ОДПКПД“ в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника група
в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на
оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като
законосъобразна – постановена в съответствие с материалния закон и при спазване
на всички съществени административнопроизводствени
правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Изискването за
форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната
заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
според която императивна норма, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат
какви точно фактически констатации е формирал административният орган при
издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и
приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е
предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6
месеца до една година, като в случая мярката е приложена точно според указаното
в нормата и е определена на 190 дни. Действително, диспозитивът на оспорения
акт е непрецизен, като срокът на мярката е вписан след указание, че жалбата не
спира изпълнението на приложената мярка, с което е цитиран чл. 172 ал. 6 от ЗДвП, но от цялото съдържание може да се извлече по неоспорим начин волята на
административния орган досежно срока, а именно – 190 дни. Същият е в рамките на
указания от законодателя срок, за който е допустимо и законосъобразно да се
приложи съответната ПАМ – от шест месеца до една година, като административният
орган е определил мярката около минимума, въведен от законодателя. Твърдението
на жалбоподателя, че заповедта е антидатирана, не
намира опора в доказателствата. Необосновано е и твърдението за незаконосъобразност
на акта, доколкото към датата на неговото връчване дължимите глоби са били
заплатени. Съгласно чл. 142 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. От доказателствата
се установява, че към датата на постановяване на процесната заповед дължимите
глоби не са били заплатени, т.е. Заповед № 20-0454-000136/22.07.2020 г. не е
била с отпаднало основание и същата е валидно послужила като фактическо
основание за прилагане на настоящата принудителна административна мярка. Противно
на твърдяното в жалбата, заповедта е и надлежно мотивирана, като в същата са
посочени изчерпателно както фактическото, така и правно основание за нейното
издаване. Както се отбеляза по – горе, фактическо основание за издаване на акта
е установеното от контролните органи на МВР, а и от събраните пред органа
доказателства, че на посочената дата жалбоподателят Г. е управлявал собствено
ППС, спряно от движение към момента на проверката и без СУМПС (временно отнето
по надлежен ред с прилагане на ПАМ). Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна
мярка, т.е. за този вид административни актове законодателят е предвидил
незабавно изпълнение – това касателно приложените от орган на РУ – Сунгурларе
на същата дата две ПАМ.
На следващо място
необосновано е и твърдението на оспорващия, че в диспозитива на атакувания акт
не е посочено правното основание за налагане на санкция. Видно от Заповед №
20-0804-000670/22.07.2020 г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Сливен, в разпоредителната част на същата ясно е изписано „Принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП.
При горните
съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна
административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност
и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0804-000670/22.07.2020 г. по чл. 171
т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник група в
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен е законосъобразна, а подадената
срещу същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.И.Г., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000670/22.07.2020 г. по чл. 171 т.
2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: