Решение по дело №59/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 99
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 10 юни 2019 г.)
Съдия: Диана Тонева Петкова
Дело: 20197280700059
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 99/15.5.2019г.                                    гр.Ямбол

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ,ВТОРИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  

На седми май 2019 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДИАНА ПЕТКОВА

                                                                                                                                                                           

Секретар  С.Гюмлиева

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.д. № 59   по описа на 2019 г.

         За да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на чл.145 и сл АПК във вр. с чл.107 ал.2 от закона за автомобилните превози/ЗАвтП/.

         Образувано е по жалба от Ю. И.С.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-289/7.02.2019 год. издадена от Началник Областен отдел „АА“-Ямбол,  с която е наложена ПАМ по чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП-спиране от движение на лек автомобил  за срок от 6 месеца,чрез сваляне и отнемане на предна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ.

          В жалбата се твърди ,че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.Жалбоподателят сочи че от м.ноември 2017 год. до момента на издаване на заповедта лекия автомобил не е бил в негово владение поради което не носи отговорност за допуснатите с него нарушения. С оглед на това ,както и че заповедта не отговаря на целите на закона, иска оспорената заповед да бъде отменена.Претендира присъждане на съдебни разноски.

         В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло жалбата.

         Ответната страна  оспорва изцяло основателността на жалбата.сочи,че оспорения административен акт е издаден в пълно съответствие със законовите разпоредби..В представено пред съда становище моли съда да потвърди атакуваната заповед като законосъобразна и постановена при безспорно установено нарушение.,като излага подробни съображения.

        Съдът, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

        Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД 14-289/7.02.2019 год. издадена от началник Областен отдел “АА“ –Ямбол, на основание чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП е постановено спиране от движение за срок от шест месеца на лек автомобил марка * с рег*, собственост на Ю.И.С. чрез сваляне  и отнемане на предна табела с регистрационния номер и отнемане на свидетелството за регистрация част ІІ.В мотивите на заповедта е посочено,че на 6.02.2019 год. при извършване на съвместна проверка на служители сектор „ПП“ и служители“АА“-Ямбол за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове,е установено че лицето В.К.извършва обществен превоз на пътници с лек автомобил марка * с рег*, като автомобилът се е намирал в момент на изчакване на клиенти на таксиметрова стоянка в комплекс “Златен рог“, до магазин „Вилтон“, обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметров превоз, приведен в готовност,с включен таксиметров апарат на свободен режим.При извършване на проверката, от електронния таксиметров апарат с фискална памет/ЕТАФП/ е направена разпечатка, от която е видно че на 6.02.2019 год. има регистриран един брой платен курс за извършен таксиметров превоз.Извършена е и справка в информационната система на ИА“АА“ от която се установява че за Ю.И.С.,собственик на процесния автомобил няма издадено заверено копие на лиценз на Общността,удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на РБ или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.По делото е представен и АУАН от 6.02.2019 г. съставен срещу лицето  В.К.за нарушение по чл.24 ал.1 ЗАвтП, като изложената фактическа обстановка е напълно идентична с тази отразена в ЗППАМ.

        По делото е представени и приети като доказателства и заверено копие от служебен бон от 6.02.2019 год. разпечатан към момента на проверката и справка от информационната система на ИА“АА“ по регистрационния номер на лекия автомобил.Представени са и копие от Постановление от 1.08.2018 год. за отказ да се образува наказателно производство по пр.№1846/2018 год. по описа на РП-Ямбол , копие от Определение №74/9.01.2019 год. постановено по гр.д.4898/2018 год. на РС-Ямбол/без отразена дата на влизане в сила/ и Удостоверение от 2.01.2019 год. на с-р ПП при ОДМВР-Ямбол за регистрацията на лекия автомобил.

       По делото е разпитан като свидетел Цв.П.-*** ,съставител на АУАН.В показанията си същия сочи,че при проверка на 6.02.2019 год.  е установил че около 16.00 ч. процесния лек автомобил се е намирал на таксиметровата стоянка  до паркинга на магазин“Вилтон“, к-с Златен рог.Жалбоподателят се е намирал вътре в автомобила , на мястото на шофьора. Автомобила е бил с обозначения като таксиметров и вътре е имало включен таксиметров апарат.При проверката, от електронен документ от таксиметровия апарат  е установено, че около 14.30 ч. е извършена таксиметрова дейност.Водача не е представил документи разрешаващи извършването на таксиметрова дейност.

       ЗППАМ е връчена на Ю.С. на 11.02.2019 год.,а на 20.02.2019 год. лицето депозира жалба против нея пред Адм.съд-Ямбол.

       При така установената фактическа обстановка,настоящия състав на Адм.съд-Ямбол при спазване на изискванията на чл.168 ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146  АПК, прави следните правни изводи:

        Жалбата е  подадена от надлежна страна ,чийто интереси са засегнати неблагоприятно от оспорения административен акт.Този извод следва от характера на мярката по чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП и сферата в която рефлектира.Видно от законовия текст, ПАМ представлява “спиране от движение за срок от 6 месеца на моторно превозно средство“.Т.е. мярката се налага срещу собственика на автомобила,който се спира от движение.Правото на собственост върху една вещ включва правомощията на собственика да владее,да ползва същата и да се разпорежда с нея.Чрез спиране от движение,собственика се лишава от възможността да ползва същия.Засягането на правната му сфера настъпва по силата на заповедта за прилагане на ПАМ ,поради което и  Ю.С.. има правен интерес да я обжалва. Съгласно чл.107 ал.2 ЗДвП заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбата е подадена пред надлежния компетентен административен съд.Настоящия състав счита че жалбата е подадена в срок.Пред вид на това  жалбата е процесуално допустима.

       Разгледана по същество, същата е неоснователна.

       Предмет на настоящото производство е индивидуален административен акт-заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП. По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК.

       За да издаде своя административен акт,административния орган е приел,че се извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане с процесното моторно превозно  средство,без същото да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на  таксиметров превоз.Въз основа на това е издал и оспорената заповед,с която на осн.чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП е приложена ПАМ.

       Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на ИА“АА“ или от упълномощени от него длъжностни лица.Видно от представената от ответника Заповед №РД-01-212/15.05.2015 год. на осн.чл.107 ал.1 ЗАвтП и чл.7 т.5 от Устройствения правилник на ИА“АА“,изп.директор е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а ЗАвтП,сред които и началниците на ОО“АА“ .

       Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 ал.2 АПК, а именно: писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59 ал.1 т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. В нея е посочено че се издава въз основа на АУАН, като са описани  установените с Акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваването на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагането на принудителната административна мярка.При това положение за жалбоподателя е безспорно ясно за какво точно нарушение е приложена ПАМ.Самият той не оспорва фактите по делото , но се позовава на липсата на вина за допуснатото нарушение, тъй като към този момент процесния автомобил не е бил в негово владение.

       При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Заповедта е издадена въз основа на АУАН,съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.92 ал.1 ЗАвтП,при спазване на задължителните реквизити за съдържание.Административния орган е изпълнил задължението си по чл.36 АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти.Към административната преписка са приложени писмени доказателства,удостоверяващи наличието на фактическите основания,мотивирали органа да издаде заповедта.

       Оспорената заповед е издадена  и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.Съдебния контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.Съгласно чл.22 ЗАНН ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите в които могат да се прилагат ПАМ, техния вид и органите които ги прилагат се уреждат в съответния закон/чл.23 ЗАНН/.

          Съгласно чл.6 ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници и товари на територията на РБ, лиценз за извършване на международен превоз на пътници и товари-лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътниците ,както и документите,които се изискват от този закон.ИА“АА“ води регистър на МПС към всеки лиценз за извършване на превоз и издава удостоверение по образец определен с наредбата по чл.7 ал.3 ЗАвтП за всяко превозно средство.Видно от представената по делото справка за процесния лек автомобил липсва информация да е включен в този регистър.За нарушение изискванията за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение е предвидено прилагането на ПАМ визирани в чл.106а ЗАвтП.Според чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП за преустановяване на административните нарушение се прилага ПАМ-спиране от движение  на МПС за срок от 6 месеца,като съгласно ал.2 т.1 на същата разпоредба това се осъществява чрез сваляне и отнемане на предната табела с регистрационния номер и отнемане свидетелството за регистрация на лекия автомобил.Следователно за да се наложи ПАМ по чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП е необходимо да са налице следните предпоставки- извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС и за този превоз да няма издадено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.По смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗАвтП “обществен превоз“е превоз който се извършва от МПС срещу заплащане.безспорно извършването на таксиметров превоз попада под понятието“обществен превоз“.

       В случая от събраните по административното производство и по делото доказателства и признанията на жалбоподателя по безспорен начин се установява извършването на обществен превоз без наличието на издаден лиценз за извършване на превоз на пътници и товари на територията на РБ или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.От съставения АУАН,показанията на разпитания свидетел, фискалния бон ,обясненията на жалбоподателя, съдът обосновава извода че е изпълнен фактическия състав на чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП.В хода на съдебното производство по никакъв начин не се опровергаха констатациите на съставения АУАН.Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 ЗДвП редовно съставените актове по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното.Макар посочената разпоредба да урежда отношенията свързани с реализиране на административно наказателната отговорност  спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП,то същата е приложима и по отношение на ПАМ.При това положение опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест на жалбоподателят, което по делото не е сторено. Неоснователни и ирелевантни са възраженията на жалбоподателя,че към този момент лекия автомобил не е бил във негово владение поради което същия не следва да бъде санкциониран.Законът не изисква задължително собственика на лекия автомобил да е предоставил лично същия на третото лице.Текста на нормата на чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП изисква да е установено по несъмнен начин  осъществяването на обществен превоз на пътници именно с този автомобил,без издаден лиценз за извършване на обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници

       Оспорената заповед е съобразена и с целта на закона.В ЗАвтП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за такова поведение.В хипотезата на чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП административния орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на установените в нормите предпоставки той е длъжен да приложи ПАМ.

       Съдът не констатира основания по чл.146 АПК за отмяна на оспорената заповед,поради което жалбата на Ю.С. като неоснователна следва да се отхвърли изцяло.

        Водим от горното,съдът

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.И.С.,*** против  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД 14-289/7.02.2019 год. изд.от Началник на ОО“АА“-Ямбол.

       Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.

 

 

 

                                                                 АДМ.СЪДИЯ:/п/не се чете