Решение по дело №474/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1153

 

гр. Пловдив, 20.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV наказателен състав в публично заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,

като разгледа АНД № 474/2020  г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 1587 от 23.12.2019 г., издадено от Й.А.С.– Заместник кмет „Транспорт” в Община Пловдив с което на А.Р.И., ЕГН********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив за нарушение на чл.4а от същата наредба.

  С жалбата се  прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

 Жалбоподателят А.И.,  редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

           Въззиваемата страна – Община Пловдив редовно призована се представлява от юрк.Т.Т., която излага доводи за потвърждаването на наказателното постановление.

  Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 Жалбоподателят А.Р.И. управлявал лек автомобил „Мерцедес” с регистрационен № ***, собственост на К.Л.. На 29.09.2019 г. същият бил паркиран в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител” до № 78 в зоната на действие на пътен знак „В-27“. Това било констатирано от Б.Д. – ***, който залепил на лекия автомобил фиш № ********** за нарушение на чл.4а, от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Фишът бил оспорен от собственичката К.Л., като образуваното съдебно производство било прекратено и материалите изпратени за съставяне на АУАН на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН. В жалба тя сочела, че е предоставила автомобила за ползване на А.Р.И. и сочела адрес за призоваване на това лице.

В последствие на 24.10.2019 г. бил проведен телефонен разговор от св.Б.Д. с А.Р.И., който заявил желание съставения АУАН да му бъде изпратен за връчване по делегация. За констатираното спрямо жалбоподателя А.Р.И. на 04.11.2019 г. бил съставен АУАН за нарушение по чл.4а от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, който му бил връчен на 27.11.2019 г. Същият бил подписан с отбелязване от А.И., че има възражения, но конкретни такива не били изложени нито в АУАН, нито в законоустановения срок. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от свидетелските показания на св.Б.Д., св.Д.Д. и св.С. Г., както и от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, фиш, докладна записка,  оправомощителни заповеди, жалба.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

           Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

          Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

            На първо място АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложените по делото оправомощителни заповеди. Същевременно се установява, че АУАН е съставен в неприсъствено, но с жалбоподателят е бил проведен телефонен разговор и той е пожелал АУАН да бъде съставен в негово отсъствие и да му бъде връчен по делегация. Ето защо и в конкретния случай няма нарушено право на защита на жалбоподателят. Спазен е и законоустановения 3 месечен срок за съставяне на АУАН по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Даденото описание на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, за да не се приеме за нарушено правото на защита на нарушителя, т.е. изпълнени са изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Съдебния състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че лек автомобил „Мерцедес” с регистрационен № *** е бил паркиран в нарушение на изискванията на чл.4а от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив в зоната на действие на пътен знак „В27“ - на бул. бул. „Цар Борис III Обединител” до № 78. Следва да се посочи и че съставения АУАН съдържа всички изискуеми реквизити.

По отношение на наложената санкция следва да се има предвид, че е приложена правилната санкционна норма, а размерът на санкцията е определен в твърд размер, поради което и не подлежи на индивидуализация от наказващия орган.

В конкретния случай липсва основание да се приеме случаят за маловажен, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения. Ето защо и съдът счита, е правилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат  право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 1587 от 23.12.2019 г., издадено от Й.А.С.– Заместник кмет „Транспорт” в Община Пловдив с което на А.Р.И., ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив за нарушение на чл.4а от същата наредба.

ОСЪЖДА А.Р.И., ЕГН ********** да заплати на въззиваемата страна Община Пловдив направените в производството разноски в размер на 100 лева.

  Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                           

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ