№ 8500
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110131140 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.6, т.9 ЗУЕС.
Производство по делото е образувано по искова молба от Е**************
представлявана от управителя ************** против Д. П. О., с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 470,45 лева, формирана от сумата от 141,06 лева,
представляваща дължима сума за извършване на ремонт на пропадането и стълбите,
съгласно решение на ОС на ЕС от 18.10.2017 г. и от сумата от 329,39 лева,
представляваща дължима сума за доплащане на ремонта на пропадането, съгласно
решение на ОС на ЕС от 02.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.05.2023 г. до
окончателното изплащане
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на недвижим имот –
ателие № Б5, находящо се в жилищна сграда в **************, заедно с 1,493 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ, върху който е построена сградата. Сочи се, че гореописания
недвижим имот се владее от ************** и нейния съпруг **************
Поддържа се, че на 18.10.2017 г. било проведено ОС на ЕС на собствениците и
обитателите на самостоятелно правно основание на недвижими имоти в процесната
етажна собственост, на който било взето решение да се събере сума в размер на 10
000,00 лева, която да се използва за финансиране на ремонт на пропадане от към
**************, а вследствие и на плочките по етажните площадки и стълбището,
1
както и пребоядисването им. Твърди се, че горепосочената сума била разпределена
между собствениците на самостоятелни обекти във входа, на база притежаваните от
тях идеални части от общите части, като краен срок за събирането им бил определен
м.февруари 2018 г. Въпреки предходното, Вангелова не била внесла дължимите суми.
Твърди се още, че на 02.06.2020 г. било проведено последващо ОС на ЕС, на което
била приета оферта за извършването на ремонта, като било взето решение да бъдат
използвани 15 000 лева от наличните в касата на ЕС, като се досъберат от
собствениците сумата от още 8 000 лева. Последната следвало отново да бъде
разпределена между собствениците, съобразно притежаваните от тях идеални части от
общите части на ЕС, в срок до края на м.август 2020 г. Сочи се, че в този срок отново
не постъпило плащане от страна на ответницата, в качеството й на собственик,
съобразно притежаваните от нея идеални части. Твърди се още, че опитите от страна
на професионален домоуправител, представляващ ЕС, да събере дължимата сума от
владеещото имота лице - Вангелова, останали без резултат. В отговор на изпратено
уведомление до Вангелова, последната оспорила взетото на 02.06.2020 г. ОС на ЕС, но
изразила желание да заплаща дължимото на вноски. В резултат на водената между
страните кореспонденция, Вангелова и нейния съпруг заплатили сумата от 164,72 лева
за ползваното от тях ателие Б5 – собственост на ответника, както и сумата от 200,00
лева – за собствения им апартамент Б6. Сочи се, че като основание за частичните
преводи било посоченото основание „вноска ремонт, пропадане на стълби след ОС от
18.10.2017 г. 01/22 (частично)“. Тъй като друго плащане не последвало, на проведено
на 03.11.2022 г. собствениците взели решение за събиране на дължимите суми по
съдебен ред. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищците
обуславят правния си интерес от предявените искове и молят за тяхното уважаване.
Претендират заплащане и на сторените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът излага доводи за
липса на активна процесуална легитимация на ищеца. В тази връзка се излагат доводи,
че ищецът е предявил не свои, а чужди права, тъй като са ремонтирани общи части на
цялата сграда, а не общи части на вх.Б. Поддържа се становище, че липсва решение от
съвместно общо събрание на етажните собственици за избор на лице, което да
представлява ЕС на сградата пред съда. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения, че имотът се владее от **************. Излагат се доводи и за нередовност
на исковата молба, тъй като по отношение на ответника липсва фактическо
изложение, както и не ставало ясно какво включва процесната сума – допълнителни
вноски към ЕС или неплатени разходи за извършен ремонт на общите части на ЕС,
като не са представени доказателства какви ремонти са извършени в общите части на
вх.Б по вид, количество и стойност. По същество се изразява становище за
неоснователност на предявените искове, като се оспорват изложените в исковата молба
твърдения, че са ремонтирани общи части на ЕС на вх.Б. Поддържа се становище, че
2
ремонтните дейности са на общи части на цялата сграда, тъй като по естество или по
предназначение служат за общо ползуване, а и конструкцията на сградата е обща за
двата входа. Поддържа се още, че не са взети по надлежния ред решения за събиране
на средства за необходим ремонт на общите части на сградата, съответно липсва
решение за утвърждаване на вече направените разходи за ремонти. Сочи се, че по
делото не са представени доказателства за извършени ремонтни дейности в общите
части на сградата, а в случай, че се установи, че такива са направени, прави възражение
относно дължимостта на разходите за ремонт на тротоара, изграден по дължината на
фасадата на сградата, пред търговските обекти, с площ от 90 кв.м., с доводи, че
собственик на тротоара е общината. Предявените искове се оспорват и по размер с
доводи, че към исковата молба не са представени документи, установяващи вида,
количеството и стойността на извършените СМР. Поддържа се становище, че ако се
установи, че са извършени ремонтни дейности по пропадането на тротоара, то техния
размер следва да се разпредели между всички собственици в сградата, съразмерно на
идеалните им части от общите части на сградата. С оглед предходното, припадащата се
част от тези разходи за ответницата съответства на 3,513 % ид.ч. от общите части на
сградата. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията за сумата от
141,06 лева, за която се твърди да е в неизпълнение на решение на ОС на ЕС от
18.10.2017 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска прекратяване на
производството като недопустимо, оставяне без движение на исковата молба за
отстраняване на нередовности, а по същество – за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се направените по производството разноски.
С определение, обектиривано в протокол от проведено на 23.04.2024 г. открито
съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размера на
исковите претенции, като същите се считат предявени за сумата от общо 595,40 лева.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото са постъпили
писмени защити и от двете страни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 40, том II, рег.№ 7369, дело № 204/2006 г. по
описа на **************, нотариус с район на действие СРС се установява, че
ответницата е собственик на недвижим имот - ателие № Б5, находящо се в жилищна
сграда в гр.София, район **************, **************, ет.2. С оглед предходното
това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване още с
проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно
заседание, без възражения от страните в тази му част.
Към исковата молба е представен неподписан протокол за проведено на
3
18.10.2017 г. общо събрание на етажните собственици в гореописаната жилищна
сграда, в който по т.3 от дневния ред е обективирано решение за събиране на сумата от
10 000 лева, която да се разпредели по имотите в етажната собственост на база на
притежаваните от тях идеални части от общите части.
Към исковата молба е представен и неподписан протокол за проведено на
02.06.2020 г. общо събрание на етажните собственици в гореописаната жилищна
сграда, в който по т.1 от дневния ред е обективирано решение за приемане оферта за
„Реконструкция на тротоар и околоблоково пространство“ на адрес в **************,
вх.Б на фирма **************, както и да бъдат използвани 15 000 от наличните в
касата на ЕС средства за започване на строително-монтажните работа. Посочено е още,
че сумата, която не достига до необходимите за ремонт 19 800,00 лева с включен ДДС,
е в размер на 11 300,00 лева, поради което следва да бъде разпределена за събиране в
срок до м.август 2020 г. съобразно идеалните части за всеки имот от общите части.
Към исковата молба е представено неподписано писмо от 21.04.2021 г. до
ответницата от представляващ етажната собственост, с което същата се уведомява за
задължения за целеви ремонти за ап.Б5 и Б6 в процесната етажна собственост в общ
размер на 2 113,56 лева.
По делото е приложен отговор от ответницата, с което изразява несъгласието
относно дължимата сума с доводи, че е извършен ремонт на тротоар, който е публична
общинска собственост, както и на част от пространство, което е обща част на цялата
сграда, а не само на входа, в който същата притежава самостоятелни обекти.
Към исковата молба е представен и неподписан протокол за проведено на
03.11.2022 г. общо събрание на етажните собственици в гореописаната жилищна
сграда, в който по т.1 от дневния ред е обективирано изявление на г-н **************
от ************** в което уведомява етажните собственици, че работа по
договорените дейности по ремонта на пропадането от страна на ************** не е
извършвана от есенно-зимния период на 2020 г., като поради липса на обратна връзка с
изпълнителя, са предприети съответните действия. По т.2 от дневния ред в протокола е
обективирано решение за заплащането на ************** на сумата от 3100,00 лева
във връзка с направени от тях разходи по завършване на ремонта.
По делото е представена таблица, без данни за съставител, за разпределение на
средствата за ремонт пропадането и стълбите, съгласно решение на ОС от 18.10.2017
г., в която е разпределена сумата от 10 000 лева между имотите в етажната
собственост.
По делото е представена таблица, без данни за съставител, за разпределение на
средствата за ремонт пропадането и стълбите, съгласно решение на ОС от 02.06.2020
г., в която е разпределена сумата от 11 300 лева между имотите в етажната
собственост.
По делото е представен договор за извършване на строително-монтажни
4
дейности, сключен на 10.06.2020 г. между процесната етажна собственост и трето за
спора дружество на стойност 16 500 лева без ДДС и Приложение № 1 към него с
описание на видовете СМР.
По делото е приложен препис от книгата на етажните собственици, в която не
фигурират притежаваните идеални части от общите части по отношение на всички
самостоятелни обекти в сградата.
По делото са приложени вноски бележки за платени суми на 23.08.2023 г. с
посочено основание „вноска ремонт пропадане и стълби“ за ап.Б5 и Б6, както и за
платени месечни такси за същите имоти през периода 28.01.2020 г. до 06.11.2023 г.
Видно от обективираното в протокол от проведено на 05.12.2023 г. открито
съдебно заседание е, че съдът е констатирал, че представените към исковата молба
протоколи от ОС на ЕС не съответстват на представените от процесуалния
представител на ответника оригинали. В изпълнение на предоставената от съда
възможност по делото са представени заверени преписи от оригиналите на
протоколите. В изпълнение на предходното ищецът е депозирал молба от 11.12.2023 г.,
към която освен преписи от протоколите от ОС са представени за първи път
приложения към тях, както и документи относно свикване на общите събрания, които
съдът не обсъжда, тъй като са представени след изтичане на преклузивния срок и не са
в изпълнение на предоставено от съда възможност. Видно от протокола от първото
открито съдебно заседание на ищеца е предоставена възможност да представи
единствено книгата на етажните собственици, а на основание чл.183 ГПК и задължен
да представи оригиналите на приложените към исковата молба протоколи.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в
което вещото лице е описало необходимите СМР за отстраняване на повредите в
общите части, както и припадащата се на ответницата част от разходите за ремонт на
общите части на сградата и тротоара. При изслушване в открито съдебно заседание
вещото лице е посочило, че дружеството-изпълнител е изпълнило 85 % от СМР, в
които са включени и ремонт на тротоарни плочки, които са собственост на общината.
Вещото лице е констатирало още, че по делото няма данни на дружеството-изпълнител
да е платено за ремонта и няма съставяни протоколи относно извършваните СМР.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални
части.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
5
ответникът е собственик на самостоятелен обект в режим на етажната собственост; че
е налице редовно прието решение на общо събрание на ЕС за заплащане на
задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддръжка на общи
части в твърдения размер, както и че претендираната сума се равнява на припадащата
се на ответника част съобразно притежаваните от него идеални части от общите части
на сградата.
В тежест на ответника е при установяване на горепосочените факти да докаже
плащане.
В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, че
ответницата е собственик на недвижим имот в процесната сграда в режим на етажна
собственост. В хода на производството ответникът не доказа останалите кумулативни
предпоставки за уважаване на предявените главни искове.
Действително, съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, след
влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички
собственици включително и за тези, които са гласували против. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано
лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като
процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението – чл.40, ал.2 ЗУЕС.
Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че
нищожност може да се установява без срок /в този смисъл е решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. на ВКС/.
Въпреки гореизложеното, в конкретния случай по делото не са представени
безспорни доказателства, от които да се установява, че одобрените от общото събрание
разходи за ремонт действително са направени. Първото решение на ОС на ЕС за
събиране от собствениците на сумата от 10 000 лева е от преди повече от пет години
преди датата на подаване на исковата молба в съда – от 18.10.2017 г. и три години
преди сключване на договора за СМР, като в него освен за ремонт на т.нар.“пропадане“
е взето решение и да се „ремонтират, пребоядисат и закърпят долните площадки“.
От друга страна, в протокола за проведено на 02.06.2020 г. ОС на ЕС /близо три
години след горепосоченото ОС/ е обективирано решение за събиране на сума в размер
на 11 300 лева, която не достига до необходимите за ремонта 19 800,00 лева с ДДС.
Цитира се оферта, която ищецът представя за първи път по делото с молба от
11.12.2023 г. и за която по-горе бяха изложени мотиви, че е представена след изтичане
на законоустановения преклузивен срок /в първото по делото открито съдебно
заседание след доклада на съда или в изпълнение на предоставена възможност, с оглед
разпределената доказателствена тежест/. Буди недоумение обстоятелството, че този
документ не е представен от ищцовата страна още с исковата молба така, както
6
повелява разпоредбата на 127, ал.2 ГПК или поне в първото по делото открито съдебно
заседание, с оглед подлежащите на доказване обстоятелства.
Следва да се отбележи, че тази оферта е описана в заключението на изслушаната и
приета съдебно-техническа експертиза, но както е посочило и вещото лице при
изслушването му в открито съдебно заседание на 23.04.2024 г. по делото не са
представени протоколи за СМР. Такива не бяха представени и от дружеството –
изпълнител въпреки указанията на съда по реда на чл.192 ГПК.
Не на последно място следва да се отбележи, че от ищцовата страна не са
представени каквито и да било доказателства за плащане на извършени СМР, като
видно от приложения по делото договор от 10.06.2020 г. е, че това е следвало да се
осъществи по банкова сметка на изпълнителя.
При липса на доказателства за заплащане от страна на Етажната собственост за
извършените СМР от трето за делото лице ************** и тяхната стойност, не
може да се обуслови извод, че за ответника е възникнало задължение съобразно
взетото на ОС решение. По отношение решението на ОС на ЕС за изплащане на сумата
от 3100,00 лева на двама от етажните собственици „довършили започнатия ремонт“
също липсват доказателства за извършените дейности и тяхната стойност. Следва да се
има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 и 2 ЗУЕС общото събрание на
собствениците следва да поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, средствата в който се
набират от ежемесечни вноски от собствениците. В случая по делото са представени
доказателства за плащане на месечни вноски от страна на ответницата.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове за неоснователни и
недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени, без да е необходимо да
се обсъждат останалите обективирани в писмения отговор и поддържани в хода на
производство възражения.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноски по чл.80
ГПК и доказателствата по делото за тяхното извършване е, че ответникът е направил и
претендира разноски в общ размер на 800,00 лева /депозит за СТЕ и адвокатско
възнаграждение/. Горепосочената сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е************** против Д. П. О., ЕГН **********
искове с правно основание чл.6, т.9 ЗУЕС - за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 595,40 лева, представляваща дължима сума за извършване на
ремонт на пропадането и стълбите, съгласно решения на ОС на ЕС от 18.10.2017 г. и от
7
02.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.05.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е************** да заплати на Д. П. О.,
ЕГН ********** сумата от общо 800,00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8