О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч,………….2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря……….
като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева ч.гр.д. № 619 по описа за
2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение № 4097/31.10..2018 год.,
постановено в закрито съдебно заседание, Плевенският районен съд е прекратил производството
по гр.д. № 1666/2018 год. по описа на съда поради процесуална недопустимост на
подадения от „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК ....... против К.М.Д.иск с правно
основание чл.415 от ГПК.
Против това определение е подадена частна
жалба вх. № 28342 от 06.11.2018 г. от „Топлофикация Плевен” ЕАД чрез
юрисконсулт Ц.Мъцин, в която изразява становище за неговата незаконосъобразност.
На първо място посочва, че не му е дадена възможност да уточни исковата си
претенция и конкретизира същата. Твърди, че в рамките на исковия процес за
ищеца – кредитор съществува правото да прецени коя част от първоначално
заявеното от него вземане се нуждае от съдебна защита и каква вероятността
такава да бъде получена. Твърди, че районният съд не му е дал възможност да
депозира допълнително писмени доказателства, както и да допълни и поясни
исковата си молба на осн. чл.143, ал.2 от ГПК. На следващо място счита, че
производството по гр.д. № 647/2018 г. по описа на РС – Плевен, образувано по
предявен от К.Д.отрицателен установителен иск, следва да се прекрати като
недопустимо на осн. чл.126, ал.1 от ГПК. Излага съображения, че в случая е
налице хипотеза на образувано по-рано висящо производство по чл.422, ал.1 от ГПК, чийто предмет съвпада с предмета на гр.д. № 647/2018 г. Предявеният
положителен установителен иск с пр.основание чл.422, ал.1 ГПК се счита предявен
от по-ранна дата, а именно датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Твърди, че средство за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е чрез
подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което има същите правни последици и
пренася спора в исковото производство по чл.422 ГПК, където ще бъде разрешен
със сила на пресъдено нещо. Счита, че предявеният от длъжника иск е лишен от
правен интерес, тъй като дублира защитата, която би постигнал с подаване на
възражение. Моли съда да отмени определение № 4097/31.10.2018 г., постановено
по гр.д. № 1666/2018 г. по описа на РС Плевен и върне исковата молба за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпила молба от адв.Д.Ц.като пълномощник на К. Д., в която изразява
становище, че производствата по гр.д. № 647/2018 г. и гр.д. № 1355/2018 г. по
описа на РС – Плевен предхождат гр.д. № 1666/2018 г. и са образувани между
същите страни. Те касаят различни периоди, отнасят се до различни суми, като
производството по гр.д. № 1666/2018 г. се поглъща от периодите и сумите по тези
две дела. Затова счита, че правилно районният съд е прекратил производството по
настоящето дело, тъй като другите са образувани преди него. На следващо място
прави искане съдът да върне частната жалба, тъй като е подадена от страна без
процесуално представителство. Моли съда да му присъди направените разноски.
При извършената проверка съдът
констатира, че частна жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
От приложените по делото доказателства
се установява, че производството по гр.д. № 1666/18 год. по описа на РС -
Плевен е образувано по повод постъпила искова молба с вх. № 6418/08.03.2018 г. от
„Топлофикация Плевен” ЕАД против К.М.Д.с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
цена на исковете 549.28 лв., от които 455.80 лв. главница и 93.48 лв. лихва. В
нея се твърди, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К.М.Д.за сумата 1107.81 лв., от които 844.22
лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2017 г. и 263.59 лв. лихва за забава за
периода от 03.01.2013 г. до 05.12.2017 г. По образуваното ч.гр.д. № 9372/2017 г.
по описа на РС подаденото заявление е уважено и е издадена заповед за
изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, което
обуславя предявяването на положителния установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът К.М.Д.е направил искане за прекратяване на
производството по делото, тъй като преди връчването на заповедта за изпълнение
е завел в деловодството на РС Плевен искова молба, по повод на която е
образувано гр.д. № 647/2018 г. Изложени са доводи, че производството по гр.д. №
647/2018 г. по описа на РС Плевен е между същите страни, за друг период от
време и друга дължима сума, в която попада и сумата, предмет на гр.д. №
1666/2018 г., поради което по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено.
С обжалваното определение № 4097/31.10.2018 г. ПлРС е
уважил направеното от ответника искане и прекратил производството по гр.д. №
1666/2018 г. по описа на съда. Изложени са мотиви, че исковата претенция по
гр.д. № 1666/2018 г. се включва в исковата претенция по първото образувано
гр.д. № 647/2018 г. между същите страни. Посочено е, че производството по гр.д.
№ 647/2018 г. е образувано по искова
молба на К.М.Д.против „Топлофикация Плевен” ЕАД с искане да се постанови
решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи сумата от 1214.02 лв., от които 1209.56 лв. главница и 4.46 лв. лихва
по фактура от 31.12.2017 г., представляваща просрочено задължение по консумирана
топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 31.12.2017 г. Въз основа на
приетото е направен извод, че първото образувано исково производство е първо по
право и всяко следващо задължително се прекратява.
Настоящият съдебен състав счита, че така поставеното
определение е неправилно и следва да бъде отменено. Според разпоредбата на
чл.422, ал.1 от ГПК искът по чл.422 се смята предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл.415, ал.4 от ГПК. Депозирането на исковата молба, с която кредиторът
предявява специалния положителен установителен иск е продължение на заповедното
производство и се развива само в изброените в чл.415, ал.1 хипотези. В случая
от приложеното ч.гр.д. № 9372/2017 г. по описа на ПлРС е видно, че заявлението
на „Топлофикация Плевен” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.М.Д.е постъпило в съда на 13.12.2017 г. Производството по
гр.д. № 647/2018 г. по описа на ПлРС е образувано по постъпила на 26.01.2018 г.
от К.М.Д.против „Топлофикация Плевен” ЕАД искова молба, с която е предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, включени в
предмета гр.д. № 1666/2018 г.
Следователно в случая не е налице хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК, тъй като
гр.д. № 647/2018 г. по описа на ПлРС е по-късно заведеното дело.
Поради изложените съображения съдебният състав счита,
че обжалваното определение № 4097/31.10.2018 г. ПлРС, с което съдът е прекратил
производството по гр.д. № 1666/2018 г., като неправилно следва да бъде отменено
и делото върнато на РС Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Следва да се отбележи, че предявеният от длъжника
отрицателен установителен иск, че паричното вземане не съществува, е допустим
винаги, когато вземането е предявено по реда на заповедното производство, но до
изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК, както е в конкретния случай. От
доказателствата по делото се установява, че длъжникът е подал едновременно
възражение по чл.414 от ГПК и предявил отрицателен установил иск за
несъществуване на вземането. На съдебният състав е служебно известно, че в ОС
Ловеч е висящо в.гр.д. № 405/2019 г., образувано по постъпила въззивна жалба на
„Топлофикация Плевен” ЕАД против решението, постановено по гр.д. № 647/2018 г.
Ето защо при разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе по
предявения от „Топлофикация Плевен” ЕАД положителен установителен иск само за
периода, за който е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4097/31.10.2018
год., постановено по гр.д. № 1666/2018
г. по описа на РС Плевен.
ВРЪЩА делото РС Плевен за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване съгласно чл.274,
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.