Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 4975/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба „П.Л.“ АД – длъжник по изп.д. № 20191110400161 - срещу
постановление от 01.03.2019 г., с което е отказано изменение на определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски. Жалбоподателят поддържа, че няма
доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение от взискателя, както и
че възнаграждението е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалния представител изпълнителни действия и
служебното събиране на дължимата сума в срока за доброволно изпълнение.
Изложеното довело и до неправилно определяне на пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Взискателят
С.Я.Д.счита жалбата за неоснователна, като твърди, че са налице доказателства
за плащане на възнаграждението. Счита, че същото не е прекомерно, тъй като
погасяването е извършено не доброволно, а в резултат от предприети изпълнителни
действия и то такива, които изрично са посочени от процесуалния представител на
взискателя.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като възнаграждението било заплатено, а договорът за правна
помощ включвал задължения не само за образуване на делото, но и за процесуално
представителство по него.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2019 г., издаден в
полза на С.Я.Д., за сумата от 500 лева – деловодни разноски по гр.д. №
52889/2017 г. на СРС. С молбата за образуване на изпълнителното производство
съобразно изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК молителят е направил и искане за
налагане на запор върху вземанията на длъжника от посочена в молбата търговска
банка. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, като в срока за доброволно
изпълнение дълъг е бил изцяло погасен чрез изпълнение на запорното съобщение.
От представения по делото препис от договор за правна защита и съдействие се
установява, че сумата от 450 лв. е платена в брой в полза на процесуалния
представител на взискателя.
При тези
факти е видно, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с
образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на
изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му не
съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Следователно
минималното възнаграждение, до което следва да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на взискателя поради прекомерност, се определя при условията на
чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими за
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума
отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от
извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно
изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване
способ, ако той се осъществява с еднократно действие (както е в случая – чрез
изпращане на запорно съобщение). Щом в настоящия случай такива допълнителни
действия не са извършвани поради погасяване на вземането, то отговорността на
длъжника е ограничена само до разноските за необходимо извършените действия.
Пропорционалната
такса, изчислена съобразно т. 26 ТТРЗЧСИ, възлиза на 70 лв., като в базата за
изчисляването ѝ са включени вземането по изпълнителния лист и дължимото в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.
В
посочения смисъл следва да бъде отменено постановлението за разноските.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 01.03.2019 г. по
изп.д. № 20191110400161, с което е отказано изменение на определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски, и вместо него НАМАЛЯВА
определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 200 лв., и ОТМЕНЯ
определената в поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса по т.
26 ТТРЗЧСИ над сумата от 70 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/