№ 405
гр. Благоевград, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500471 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Въззивна жалба с вх.№4655/24.02.2025г е подадена от В. В. П., ЕГН
**********, с адрес: **, чрез адв. В. У., против Решение №49/27.01.2025г по
гр.д.№1565/23г по описа на РС-Благоевград, в частта, с която съдът е изменил
режим на лични контакти на бащата с детето.
Частна жалба №9097/11.04.2025г е подадена от адв. В. У., като
процесуален представител на В. В. П., ЕГН **, против Определение
№657/26.03.2025г по гр.д.№1565/23г по описа на РС-Благоевград.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и определяне на режим на лични контакти с по -
дълъг преходен период. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че
депозираната жалба е неоснователна, като се моли същата да бъде отхвърлена
и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр.с
чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена
е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от
1
обжалване.
По делото е постъпила и частна жалба №9097/11.04.2025г. от адв. В. У.,
като процесуален представител на В. В. П., ЕГН **, против Определение
№657/26.03.2025г по гр.д. №1565/23г по описа на РС-Благоевград, с което е
оставена без уважнение молбата по чл.248 ГПК. В частната жалба се изтъкват
подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като се
иска неговата отмяна и изменение на решението в частта за разноските, като
присъдените разноски в тежест на В. П. да бъдат отменени.
Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която е
подала отговор, с който оспорва основателността й.
С Решение №49/27.01.2025г по гр.д.№1565/23г по описа на РС-
Благоевград, съдът ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. П., с ЕГН **********, с
адрес гр. **, чрез адв. В. У., вписана в АК - Благоевград, с адрес гр.
Благоевград, ** против Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес общ. С., с. **, иск
с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, с който се иска от съда да постанови
решение, с което да се измени влязлото в сила Определение № 351,
постановено по гр. д. № 611/2021 г. по описа на PC - С. относно определения
режим на лични отношения на бащата с детето, в частта касаеща личните
отношения след навършване на 3 годишна възраст на детето, като вместо това
да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с детето
както следва :
- след навършване на 3 годишна възраст до навършване на 7
годишна възраст: „Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч.
до 12:00 ч., както и по един ден от Коледните и Великденските празници, за
рождения ден на детето в неучебен ден от 09:00 ч. до 12:00 ч., а в учебен - по
споразумение между страните“;
- след навършване на 7 годишна възраст до навършване на
пълнолетие : „Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в
събота до 18:00 ч. в неделя с нощувка, един месец през лятото, когато майката
не е платен годишен отпуск, както и по един ден от Коледните и
Великденските празници, за рождения ден на детето в неучебен ден от 09:00 ч.
до 12:00 ч., а в учебен - по споразумение между страните“, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес
в **, с адрес за призоваване : гр. ** партер, чрез адв. М. П. Н. - ВАК, против В.
В. П., ЕГН **********, постоянен адрес в гр. **, иск с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК, съединен с иск с правно основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК,
с който се иска да се постанови решение, по силата на което да бъде изменено
Определение № 351/ 21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 611/2021г. по описа
на PC - С., като бъде предоставено упражняването на родителските права над
малолетното дете В.Н. Н., роден на ** с ЕГН **********, на неговия баща Н.
С. Н. с ЕГН **********, а на майката В. В. П., ЕГН ********** да се
определите режим на лични отношения с детето, всяка първа и трета събота и
2
неделя от 09:00ч.в събота до 18:00ч. в неделя и един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск; - да се определи местоживеенето на
детето В.Н. Н., с ЕГН ********** на постоянния адрес на бащата в с. **; - да
бъде осъдена В. В. П., ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на
детето В.Н. Н. с ЕГН **********, в размер на 200,00 /двеста/ лв. месечно,
платими до 5-то число на текущия месец чрез неговият баща и законен
представител, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка просрочка до настъпване на обстоятелства,
изключващи плащането й, като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 51, ал. 4 от СК мерките
относно режима на лични отношения на Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес:
общ. С., с. ** с детето В.Н. Н., с ЕГН **********, родено на дата ** г. в гр. С.,
определени с протоколно определение № 351/21.07.2021г., постановено по
гр.д. № 611/2021г. по описа на Районен съд - С., като новият по разширен
режим на лични отношения между бащата Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес
общ. С., с. ** и детето В.Н. Н., с ЕГН **********, родено на дата ** г. в гр. С.,
е както следва :
- през първите шест месеца, считано от датата на влизане на
решението в сила, бащата има право да осъществява контакт с детето всяка
първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 ч до 12:00 ч., в
присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен
от ДСП - Благоевград, както и в присъствието на майката, на място
определено от ДСП - Благоевград.
- след изтичане на този шест месечен период, през следващите два
месеца срещите на бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10:00 ч до 12:00 ч., в присъствието на социален
работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП -Благоевград, на
място определено от ДСП- Благоевград, в присъствието на майката, а след
12:00 ч. без присъствието на майката, социален работник, психолог или друг
специалист, като детето бъде върнато от бащата в дома, където детето живее
до 14:00 ч.
- след изтичане на посочения общо осем месечен период, бащата и
детето да осъществяват режим на лични контакти, както следва : всяка първа и
трета седмица от месеца от 10:00ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден,
с преспиване при бащата, като същия взима и връща детето от и в дома,
където то живее; 20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 май
на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а
ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи
дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 15.06 на
съответната година.
- през четните години бащата да взима детето от дома, в който то
живее с майката, съответно да го връща там по време на следните празници :
3
Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата
(24 май), Деня на съединението (6 септември), като взима детето в 10:00 ч. и
го връща до 18:00 ч. в съответния ден; и за Коледните празници (24-26
декември), като го взема от 10:00 часа на 24-ти и го върне в 17:00 часа на 26-ти
декември.
- през нечетните години бащата да взима детето от дома, в който то
живее с майката, съответно - да го връща там по време на следните празници :
Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година
са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22
септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима
детето в 10:00 ч. и го връща до 18:00 ч. в съответния ден.
- на рождения ден на детето, когато съвпадне с почивните дни от
седмицата, бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката,
съответно да го връща там от 10:00 ч. до 14:00 ч., а през останалите дни - по
споразумение между страните.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия по ГПК срок, от надлежна
страна, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Решението на РС Благоевград е валидно, тъй като съдържа реквизитите
по чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Спорът е по
СК.
Решението е допустимо.
Изготвени са доклади от Дирекция "Социално подпомагане", гр.
Благоевград.
Изслушани са и страните по делото.
Разпитани са свидетели.
По делото е допусната и назначена съдебно-психологична експертиза,
което заключение съдът кредитира, като обективно и компетентно. Вещото
лице след преглед на материалите по делото и резултатите от психологичната
оценка на детето В. Н. и родителите му Н. Н. и В. П. е дало заключение, че
между родителите няма рационален и спокоен диалог свързан с нуждите на
детето им.
И двамата реагират емоционално и под въздействие на собствените си
родители. Детето само по себе си не е способно да изгради обективна
собствена оценки на събитията свързани с раздялата на родителите, тъй като
му липсва зрелост и адекватно ниво на емоционална интелигентност, за да
интерпретира случващото се. Оценките и реакциите му са свързани с
4
характерните за децата на неговата възраст потребности, които са важни за
комфортното им оцеляване, тоест детето реагира според познатата и
прогнозируема грижа, която е получавало до момента, само от майката и
нейните родители. В. все още няма изграден устойчив спомен за бащата и
неговата роля в живота му. С оглед възрастта на детето и обсебващия
родителски стил на майката, стимулирането необходимо да се затвърди
устойчив образ за социалната роля „баща“ е твърде недостатъчно. Родителите
са тези които носят и предават по близки и точни до възрастта на детето
правила и норми важни за социалното му функциониране, а не бабите и
дядовците. Възрастовата разлика между родител и дете е по-адекватен
сензорен, емоционален и социално-ролеви стимул. Значимата връзка за
правилното социално -емоционално и психично развитие на детето е „ дете-
родител”, а не „дете- прародител”. В този смисъл активното присъствие на
бабите и дядовците в живота на В. не улеснява създаване на здрави
емоционално ангажирани връзки между него и бащата. Поведението на В. П. е
свързано с тревожността на всяка майка за здравето и близостта на детето й.
Тази тревожност тя генерализира и проектира върху В., искайки да упражнява
контрол при срещите и контактите на детето с бащата, съответен на страховете
й. В създалата се ситуация бащата се чувства дистанциран, и счита че времето
прекарано с детето не му е достатъчно за да изгради връзка с него. Изпитва
напрежение и тревога, че отсъства от живота на В., което не е съобразено с
нуждите и интересите на децата по принцип. Бащата помага на детето да
установи вътрешна структура чрез способността му да създава такава в
семейството. Неговото присъствие прави възможно детето да научи как да се
себеутвърждава, да развива способността си за самозащита и абстрахиране.
Бащата е и фигурата, която заедно с майчината помага на децата да направят
прехода от света на семейството към света на голямото общество. Ако
родителите се въздържат от обвинения и са коректни и лоялни един към друг
и обсъждат съвместно решенията си за живота и бъдещето на детето си
автономно, значително ще компенсират напрежението и тревожността, които
преживяват, както и ще спестят на детето си емоционални дефицити които
неминуемо възникват при положение, че те не са заедно. Вещото лице
посочва, че нуждата да бъде с бащата е изводима, както от възрастта в която се
намира В., така и от необходимост от мъжко присъствие, като модел на
поведение който детето да наблюдава и този модел най-добре е да бъде
биологичният баща, още повече, че Венелин Н. заявява желание да се грижи
за сина си. Потребностите на децата, за правилното им израстване и развитие
се определят не от условията и комфорта на средата, а от емоционалните
връзки, които създават със своите родители. За да съществуват тези връзки и
двамата родители трябва да имат възможност да общуват с детето си
самостоятелно и да предлагат свои стимули за общуване. Вещото лице
посочва още, че възпрепятстващото поведението на майката, заради
собствените й страхове и съмнения не би се отразило благоприятно на
функционирането и развитието на детето В.Н. в дългосрочен аспект. По време
5
на психологичната оценка вещото лице сочи, че не са наблюдавани реакции
които да оправдаят страховете на майката, тъй като детето не е било
стресирано от присъствието на баща си, то е останало прегърнато с него и го
целунало, когато бащата го е повикал. Сочи, че налаганите ограничения за
времето на контактите на детето с бащата водят до взимане на еднолични
решения на родителя, който отглежда детето, което го поставя в условия на
риск и неравнопоставеност по отношение на родителската грижа. Имайки в
предвид данните от психологичното наблюдение и оценка и данните по делото
вещото лице е дало заключение, че детето В. Н. има позитивно отношение
към баща си, но то не е на нивото на нормалпсихологичната емоционална
връзка. Процеса на адаптация на детето В. Н. за изграждане на емоционално
комфортна връзка с бащата зависи от добронамереността и на двамата
родители. До момента детето е ограничавало общуването си със значими
възрастни - само с майката и родителите на майката. Липсата на изградени
емоционални поведенчески стереотипи за образа на бащата е значима и за да
се преодолее тази липса, според вещото лице времето, когато се осъществяват
срещите насаме с бащата би трябвало да се увеличава, като в началния етап на
срещата майката присъства, но когато детето се заиграва, трябва да си тръгва.
Взаимното сътрудничество в тази насока от страна на двамата родители е
необходимо и важно за психичното здраве на детето им. Тримесечния период в
съответствие с практиката на ВКС е достатъчен да се създаде доверие към
образа на бащата и да се изградят трайни и емоционално комфортни връзки
между бащата и детето. Удължаването на периода във времето и липсата на
ритуалност в срещите на детето и бащата особено в тази възраст лишава
детето от възможността да се радва на общуването с бащата и да изгради
представа за бащин модел на поведение, който се изгражда именно в тази
възраст - три години, когато и започва половата идентификация на децата.
Симбиотичната връзка, която майката В. е създала и това, че В. остава
непрекъснато обвързан с нея е довело и до изоставане в развитието на
автономност и речеви умения у детето, съответни на календарната възраст.
Няма спор между страните по установената от РС фактическа
обстановка. Окръжен съд Благоевград приема, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд такава е пълна, правилна
и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, не счита за необходимо да ги преповтаря, а
препраща към тях.
В случая решението следва да отмени в частта на лични отношения,
определен като преходен период, тъй като съдът намира, че в тези части
решението не е в интерес на детето, както и в частта за разноските.
Неоснователно е оплакването на въззивницата срещу предвидената
възможност детето да остава да преспива при бащата и искането за
определяне на по-дълъг преходен режим. Бащата не представлява заплаха за
сина си, а детето трябва да има време и възможности да го осъзнае. По
настоящото дело изцяло в интерес на детето е възстановяване на нормалната
6
връзка с бащата. Висш интерес на всяко дете, негово право и задължение, е да
живее съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от
тях, като поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на
родителя; правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно
основно човешко право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9,
ал. 3 КПД. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла
на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Когато някой от
родителите създава пречки и руши отношенията на детето с другия родител,
съдът, а и всички други държавни и общински органи са длъжни да
предприемат действия за препятстване на подобно поведение и охрана
интересите на детето.Промяната на взети предвид при определяне на
първоначалните мерки обстоятелства, може касае промяна на родителските,
на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките,
на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение,
както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи -
обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на
жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или
подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на
родителя да се справи с детето. Изменението на обстоятелства може да се
изразява в: нововъзникнали права или задължения на родителя по повод
задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина
отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при
когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител,
невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на
когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и
неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
Режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с
оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен
възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира
комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за
детето, вкл. да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител,
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Той, също така, трябва да
преценява наличие на обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически
и емоционално детето. Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда
при определяне режимът на лични отношения, са физическите, психически и
емоционалните характеристики на родителите и съответните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето и на
родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към
7
родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети
лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им
съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо
детето; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на
лични отношения. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и
до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се
избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост
да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за
осъществяването му, вкл. и предписание на други подходящи защитни мерки,
някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно),
когато това е необходимо. Осъществяването на лични контакти на детето с
родителя, при когото не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението
на родителя да не е рисково. Казаното се отнася и в пълна степен за случаите,
когато между родителя и детето е налице отчуждаване, като тогава
задължително в интерес на детето е предприемане на действия по
възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за децата и при
установяване на причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на
евентуални рискове от осъществяването на лични контакти. Мерките на лични
отношения с родителя, при когото детето не живее трябва да са практически
осъществими и, при необходимост да е възможно да бъдат принудително
изпълнени по реда и със способите, предвидени в ГПК. Съдът е в правото да
постанови осъществяването на личните отношения на определено място,
както и в присъствието определено лице, което ако не е конкретно посочено от
съда, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено в този случай
кой ще го определи. Съдът, предвид особеностите на всеки конкретен случай,
може да постанови, че единият от родителите е този, който ще определя
третото лице или може да възложи избора на компетентната Дирекция
"Социално подпомагане". Извън изрично посочените в чл. 59, ал. 8 СК мерки,
съдът може да предпише в своето решение и други, предвидени по ЗЗДетето,
както и определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес
на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива
могат да бъдат предприети и без съдебно предписание - било по искане на
родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).
Както е изяснено в решение № 60287/09.12.2021 г., постановено по
касационно гр. д. № 85/2021 г. на ВКС, IV г. о., Дирекцията е сред органите,
които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред
мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са
осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или
лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с
отглеждането, възпитанието и обучението на децата, социална работа за
улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и
кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността
(терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната
8
разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП), към който препраща
ЗЗДт). В тази връзка ДСП извършва "социална работа" - професионална
дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата и семействата чрез
комплекс от подпомагащи дейности, изготвя индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и
даване на насока, съобразно отчетените проблемни области) и изработване на
индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на
потребностите.
В решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на III-то гр. отд.
на ВКС е прието следното: В спора относно режима на лични отношения с
детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в
случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в
отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия
родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от
интереса на детето и преценявайки съвкупността от обстоятелства, съдът
може да постанови за определен период от време режимът на лични
отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция
„Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на
детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на
лицето, медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на
личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури
възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. В същия смисъл е и решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело
№ 2578/2018 г. на IV- то гр. отд. на ВКС, в което се изтъква, че съдът не може
да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и
личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за
преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги
приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако
такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от
експерта и съдът ги намира полезни.
В настоящото производство, от събраните по делото доказателства пред
първата инстанция е установено изключително задълбочаване влошаването на
отношенията между двамата родители (страните). На съда е служебно
известно, че с влязло в сила въззивно решение молбата за защита от домашно
насилие е отхвърлена. Няма данни за осъществена агресия от страна на бащата
спрямо детето. Постановеното от съда трябва да бъде и реално изпълнено,
поради което на детето и родителите, вкл. бащата, е нужно да бъде осигурена
психологическа помощ. Съдът е длъжен да предложи мерки по чл. 59, ал. 8
СК, като няма законодателна възможност да проследи тяхното изпълнение,
ефективност и да предлага промени. Органът, който следва да съдейства за
изпълнение на решението, а и в по-общ план, да следи за интереса на детето
В., е Дирекция „Социално подпомагане“ - Благоевград. Мерките по чл. 59, ал.
8 СК следва да бъдат гарантирани чрез възлагане на отговорности на
Дирекцята за изготвяне на оценка на потребностите на родителите и детето и
9
изготвяне на план за работа със специалист, според конкретните нужди,
проблеми и промени в ситуацията. Ситуацията изисква наблюдение и помощ
от специалист, навременно реагиране с оглед състоянието на детето и
развитието на отношенията му с бащата. Социалните служби следва да
ползват всички законови инструменти, за да обезпечат осъществяване на
планираната от тях работа, вкл. издаване на заповед за насочване на
родителите и детето към социална услуга в общността по реда на чл. 20, ал. 4
от Правилника за приложение на ЗЗДт, съответно – издаване на задължително
предписание на несъдействащия родител с последващо прилагане на
санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт.
Въззивният съд намира, че в интерес на детето е срещите с бащата да се
осъществяват в присъствие на трето лице. В случая с оглед влошените
отношения между родителите не е подходящо срещите да са изцяло в
присъствието на майката. Въззивният съд също намира, че е необходим
преходен период за възстановяване на връзката между бащата и детето и
предвид данните по делото, който следва да е съобразен със заключението на
допусната по дело експертиза. Наложително е майката по това дело да
постави интересите на детето си над своите лични чувства. Зрялото
родителство изисква от родителите да бъдат отговорни за преминаването на
децата по максимално щадящ начин през процеса на раздяла. Отговорността
за психоемоционалния статус на детето, страданията, поведенията или
отчуждението, е изцяло на двамата родители. Детето има нужда от
насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при когото не живее
постоянно, а в случая майката му въздейства по начин, който разрушава
съществуващата емоционална близост с бащата. Капацитетният родител е
този, който предприема действия за подпомагане на детето и за коригиране на
собственото си поведение, включително чрез консултиране със специалист и
спазване на предписания на социалните служби, за възстановяване на
нормалната комуникация и емоционална връзка между детето и бащата. В
този аспект и майката демонстрира дефицит на родителски капацитет и носи
лична и морална отговорност за сегашните и евентуално бъдещи
психоемоционални страдания и негативни последствия в развитието и
растежа на детето. Съобразявайки се с мнението на вещото лице майката
следва да присъства само в началото на срещите между бащата и детето.
Съдът намира, че подходящият режим на лични отношения е през първите три
месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, бащата да има
право да осъществява контакт с детето всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10:00 ч до 17:00 ч., в присъствието на социален работник, психолог
или друг специалист, посочен от ДСП - Благоевград, както и в присъствието
на майката – която следва да присъства на срещите за 3 часа през първия
месец, за 2 часа през втория месец и за 1 час през третия месец, след което
срещите да продължат без нейно участие, на място определено от ДСП –
Благоевград, като детето бъде доведено и взето от майката или лице,
определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали
10
могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП.
Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават
пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата. След изтичане
на тримесечния период, за период от 3 месеца срещите на бащата и детето да
се осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00ч. до 18.00ч. в
съботния ден и от 09.00ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без преспиване и без
присъствието на трето лице, като бащата взема и връща детето от и в дома на
майката; след изтичане на преходния период бащата и детето да осъществяват
режим на лични контакти, както следва : всяка първа и трета седмица от
месеца от 09:00ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден, с преспиване при
бащата, като същия взима и връща детето от и в дома, където то живее.
Необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда
за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при
разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, а ако е
необходимо - и услугите на ДСП- Благоевград. Усилия в тази насока следва да
положи майката, на която съдът е предоставил упражняването на
родителските права и тя е в ежедневен контакт с детето, като предвид и
неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от изключителен
интерес за детето е то да има пълноценни контакти с бащата, независимо от
това какви са личните отношения между двамата родители. Бащата от своя
страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към него и желанието
му да го вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо майката
и/или самото дете, а най-вече чрез личния му - именно бащински подход към
детето при осъществяването на срещите с него. Поради това и за да не
накърнява чувствата му и отношението му към самия него, бащата следва да
търси съдействието на полицията, съдебен изпълнител и други форми на
принуда, като крайна мярка, а не при всяко разногласие с майката относно
осъществяването на личните контакти с детето. Както вече беше посочено, в
такива случаи и двамата родители следва да търсят на първо място диалог
помежду си и с детето, което е от изключителния негов интерес. При
съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане
на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на
този режим.
В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Частна жалба №9097/11.04.2025г е подадена от адв. В. У., като
процесуален представител на В. В. П., ЕГН **, против Определение
№657/26.03.2025г по гр.д.№1565/23г по описа на РС-Благоевград. В
производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата
е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по
делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от
11
страните. В случая съдът с решението си замества липсващата обща воля на
страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои
ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която
страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска
чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В
първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, вкл. и по отношение на определянето на
издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно
упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено и
всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство. При обжалване на постановеното от
първоинстанционния съд решение, страната, защитавайки собствения си
интерес и поддържаната в производството теза, инициира образуване на дело
във въззивната инстанция, по което насрещната страна може да направи
разноски. И в производството пред въззивния съд, прилагайки едновременно
както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може служебно да
измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в
жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, при което не важи
и забраната за влошаване на положението на обжалващия. И в този случай
всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 49/27.01.2025г. по гр.д.№1565/2023г. по описа на
РС-Благоевград, в частта относно определения преходен период, в частта
относно времето на контакт след определения преходен период, както и в
частта на разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Определя режим на лични отношения между бащата Н. С. Н., с ЕГН
**********, с адрес общ. С., с. ** и детето В.Н. Н., с ЕГН **********, родено
на дата ** г. в гр. С., е както следва:
през първите три месеца, считано от датата на влизане на решението в
сила, бащата Н. С. Н., да има право да осъществява контакт с детето В.Н. Н.
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 ч до 17:00 ч., в
присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен
от ДСП - Благоевград, както и в присъствието на майката – която следва да
присъства на срещите: за 3 часа през първия месец, след което срещата да
продължи без участието на майката, за 2 часа през втория месец, след което
срещата да продължи без участието на майката и за 1 час през третия месец,
след което срещата да продължи без участието на майката, на място
12
определено от ДСП – Благоевград, като детето бъде доведено и взето от
майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени
часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката,
бащата и ДСП. Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да
не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.
След изтичане на тримесечния период, за период от 3 месеца срещите на
бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца от
09:00ч. до 18.00ч. в съботния ден и от 09.00ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без
преспиване и без присъствието на трето лице, като бащата взема и връща
детето от и в дома на майката.
След изтичане на шестмесечния преходен режим бащата и детето В.Н.
Н. да осъществяват режим на лични контакти, както следва : всяка първа и
трета седмица от месеца от 09:00ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден,
с преспиване при бащата, като същия взима и връща детето от и в дома,
където то живее; 20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 май
на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а
ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи
дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 15.06 на
съответната година.
Потвърждава Решение № 49/27.01.2025г. по гр.д.№1565/2023г. по описа
на РС-Благоевград, в останалата обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 657/26.03.2025г. по гр.д.№1565/2023г. по
описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13