Решение по дело №456/2023 на Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№ 451

Стара Загора, 18.12.2023 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                         

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ 

                                                                

при секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора ЮЛИАНА СТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 456 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                          

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на Я.С.А. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Р.Р. ***, с която против ОД на МВР Габрово са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва:

за сумата от 1551,31  лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОД на МВР Габрово, ведно с лихва за забава, считано от 08.12.2022 г. (датата на връчване на НП) до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

за сумата от 1551,31 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОД на МВР Габрово, ведно лихва за забава, считано от 08.12.2022 г. (датата на връчване на НП) до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът обоснова претенцията си за имуществени вреди като пропуснати ползи (неполучени доходи) през времето, когато бил спрян и му била извършена проверка на 21.03.2022 г. в гр. Трявна и което му отнело връчването на АУАН и НП в Първо РУ към ОД на МВР гр. Стара Загора съответно на 12.04.2022 г. и на 08.12.2022 г., както и обжалването на НП по съдебен ред – според него общо един ден, равняващи се на 1/365 от годишния му доход, възлизащ на 566229,44 лева.

Претенцията си за неимуществени вреди, оценена от него в същия размер – 1/365 от годишния му доход, ищецът  обосновава с причиненото му неудобство, стрес, изнервеност, тревожност и неприятно усещане от загубата на време във връзка с незаконното административно обвинение, което можел да посвети на работата си и/или на семейството си, както и от това, че трябвало да обяснява на адвоката си какво и как се е случило.

Ищецът претендира и за направените по делото разноски.

Ответникът ОД на МВР Габрово, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор на исковата молба, подаден чрез пълномощник – главен юрисконсулт Изабела Славчева, излага доводи за неоснователност на предявените искове и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца на процесуалния му представител.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че предявените искове са основателни, и предлага на ищеца да бъдат присъдени обезщетения, чиито размери да бъдат определени по справедливост.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С НП № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОД на МВР Габрово въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 6045 от 21.03.2022 г., на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ищеца Я.С.А. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено на 21.03.2022 г. в гр. Трявна нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в несъобразяване с пътен знак Б2, като на кръстовище не спира за пропускане на движещите се по пътя с предимство, а предприема маневра завиване на дясно и продължава движението си. В НП изрично е отразено, че за извършеното нарушение на Я.А. се отнемат 8 контролни точки от притежаваните от него към онзи момент 39 контролни точки.

По жалба на ищеца срещу НП № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОД на МВР Габрово, било образувано АНД № 1/2023 г. на Районен съд Трявна и с постановено по него решение № 8 от 15.03.2023 г., влязло в сила на 07.04.2023 г., НП било отменено като незаконосъобразно. В съдебното производство по обжалване на НП Я.А. бил защитаван от адвокат – пълномощника му по настоящото дело.

Съдът допусна и разпита като свидетел съпругата на ищеца – А.А.А., според показанията на която през времето от съставянето на АУАН до отмяната на издаденото въз основа на него НП ищецът бил напрегнат, което се отразило и в семейството им – станал по-раздразнителен, обезпокоен и не споделял почти нищо с нея, тъй като се притеснявал, че му се отнемат контролни точки и при последващо нарушение по ЗДвП, ако му бъдат отнети още контролни точки, могат да му отнемат и свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), а му се налагало да шофира ежедневно във връзка с работата му.  

Приложено бе АНД № 1/2023 г. на Районен съд Трявна, видно от което по делото е било проведено едно съдебно заседание, на което Я.А. и пълномощникът му не са присъствали.

От материалите по АНД № 1/2023 г. на Районен съд Трявна – л. 7 и 8, се установява още, че АУАН и НП са били връчени на ищеца чрез органите на МВР в гр. Стара Загора, в каквато насока са и показанията на съпругата му по настоящото дело.

Като писмени доказателства са приети представени от ищеца доказателства във връзка с упражняваната от него дейност, доходите и осугиряването му – годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2001 г., удостоверение за декларирани данни и справка-декларация за осигуряване за периода 01.03.2022 г. – 30.04.2022 г., договор за незивисим финансов одит на ИФО от 30.02.2021 г. и приемо-предавателен протокол по него от 26.04.2022 г.     

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Процесните искове за обезщетение за вреди са допустими, като предявени от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник (чл. 205 от АПК) и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основават претенциите – НП, по съответния ред (чл. 204, ал. 1 от АПК). Доколкото НП за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение е издадено в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на  административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на исковете за вреди от незаконосъобразно НП като такава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо съдът приема, че предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. незаконосъобразният акт, респективно – действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. реално претърпяна вреда – имуществена и/или неимуществена; и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване на правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред (в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК).

В случая с предявените искове се претендират обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение НП за налагане на глоба за нарушение на ЗДвП. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, следва да се приеме, че налагането на административни наказания и санкции представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административно-наказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП за налагане на административни наказания за извършени административни нарушения като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21 от АПК, като властнически акт, издаден от орган на администрацията по административен ред и при изпълнение на административна (изпълнителна) дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с НП на ищеца е било наложено административно наказание – глоба, за извършено административно нарушение – на правилата за движение по ЗДвП, което той е обжалвал по съдебен ред и с влязло в сила решение на съда е било отменено като незаконосъобразно. Съдът приема, че с постановената отмяна на НП като незаконосъобразно са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Габрово по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране на отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

 Имуществената вреда, обезщетение за която се претендира, се свързва с пропуснати ползи (неполучени доходи) през времето, когато ищецът бил спрян и му била извършена проверка на 21.03.2022 г. в гр. Трявна и което му отнело връчването на АУАН и НП в Първо РУ към ОД на МВР гр. Стара Загора съответно на 12.04.2022 г. и на 08.12.2022 г., както и обжалването на НП по съдебен ред, според ищеца – общо един ден, поради което и претенцията му е за сума, равняваща се според него на 1/365 от годишния му доход. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно – на увреденото лице (на ищеца). В закона няма презумпция, по силата на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила, поради което в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно – в случая поради ангажираността на ищеца във връзка с извършената му проверка на 21.03.2022 г. в гр. Трявна, последващото връчване/получаване на АУАН и на НП в гр. Стара Загора съответно на 12.04.2022 г. и на 08.12.2022 г. и обжалването на НП по съдебен ред. Такива доказателства обаче не бяха представени, поради което и тъй като на обезщетяване подлежат само ралните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не за предполагаемите и хопотетични, доколкото обратното може до доведе до неоснователно обогатяване, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди не беше доказан по основание и като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Претенцията си за неимуществени вреди, оценена от него в същия размер – 1/365 от годишния му доход, ищецът  обосновава с причиненото му неудобство, стрес, изнервеност, тревожност и неприятно усещане от загубата на време във връзка с незаконното административно обвинение, което можел да посвети на работата си и/или на семейството си, както и от това, че трябвало да обяснява на адвоката си какво и как се е случило. Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди също се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на него ищецът следва да проведе пълно и главно доказване – вредите трябва да се установят с конкретни факти, а не с общи твърдения и термини. В случая от показанията на разпитаната свидетелка действително се установи, че в резултат на съставения му АУАН и издаденото му въз основа на него НП ищецът е станал напрегнат и раздразнителен, но това му състояние не може да бъде определено като пряка и непосредствена последица от образуваното и водено срещу него административно-наказателно производство, в частност – като произтичащо от загубата на време във връзка с незаконното административно обвинение, което можел да посвети на работата си и/или на семейството си, както и от това, че трябвало да обяснява на адвоката си какво и как се е случило, тъй като според свидетелката притесненията на съпруга й са се дължали на това, че при последващо нарушение на ЗДвП могат да му отнемат още контролни точки и да се стиигне до там, че да му отнемат СУМПС, а то му било необходимо във връзка с работата му, налгаща ежедневното ползване на МПС, т.е. емоционалният и психически дискомфорт на ищеца е бил обусловен от предполагаемо бъдещо събитие, хопетичното случване на което би могло да доведе в субективните му представи до нежелан и затрудняващ ежедневието му резултат, при това събитие – неспазване на правилата за движение, избягването на което е под контрола на ищеца – не би се случило, ако той спазва правилата за движение. Ето защо съдът намира, че и искът за неимуществени вреди е недоказан по основание. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, според която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер, т.е. по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. Не всяко неприятно усещане или чувство, не всяка душевна депресия и т.н. дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От тази гледна точка не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за установените от показанията на свидетелката и описани по-горе негативни емоционални усещания и изживявания на ищеца, намиращи при това само субективно отражение в психиката му, но не и обективен израз в цялостното му поведение и психологическия статус, сочещ на сериозно засягане на неговата личност и то именно в резултат единствено и само на образуваното и водено срещу него административно-наказателно производство, приключило с отмененото като незаконосъобразно НП. По тези съображения съдът намира, че като неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявения иск за неимуществени вреди.

Отвеникът не претендира разноски, а с оглед на изхода от делото на ищеца не следва да се присъждат сторените от него разноски.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.С.А., ЕГН **********, против ОД на МВР Габрово иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 1551,31 лева (хиляда петстотин петдесет и един лева тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОД на МВР Габрово, ведно с лихва за забава, считано от 08.12.2022 г. (датата на връчване на наказателното постановление) до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.С.А., ЕГН **********, против ОД на МВР Габрово иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 1551,31 лева (хиляда петстотин петдесет и един лева тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОД на МВР Габрово, ведно с лихва за забава, считано от 08.12.2022 г. (датата на връчване на наказателното постановление) до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: