Решение по дело №17891/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260057
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330117891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   260057                Година  2020                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 18.08                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 20.07.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 17891 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 781, 74 лева – главница; сумата 212, 17 лева – договорна лихва за периода ***г.; сумата 48, 78 лева – обезщетение за забава за периода ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – * г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за стоков кредит № ***г., сключен между ответницата и «Банка ДСК» ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на * г. с Приложение № * към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. на праводателя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» АД), които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС * гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и Ю.ско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата М.Т.С., в срока по чл.131 от ГПК не е представила отговор на исковата молба, не е взела становище по иска, не е направила доказателствени искания, не се е явила и не е изпратила процесуален представител в съдебните заседания по делото и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС * гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 212, 17 лева – договорна лихва за периода ***г.; сумата 48, 78 лева – обезщетение за забава за периода ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – * г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за стоков кредит № ***г., сключен между ответницата и «Банка ДСК» ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на * г. с Приложение № * към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. на праводателя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» АД), както и разноските по делото в размер на 25 лева - внесена държавна такса и 50 лева – Ю.ско възнаграждение.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както вече бе посочено, в срока по чл.131 от ГПК не е представила отговор на исковата молба, не е взела становище по иска, не е направила доказателствени искания, не се е явила и не е изпратила процесуален представител в съдебните заседания по делото на 28.05.2020 г. и на 20.07.2020 г., и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение, ответницата е била предупредена за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание. Както се установява от събраните по делото доказателства, искът с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК е вероятно основателен.

Поради това, с оглед направеното от ищеца в исковата молба и в молбата на пълномощника му Ю. И.Н.за съдебното заседание по делото на 20.07.2020 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като взе предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважи изцяло предявеният иск.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по частното гражданско дело в размер общо на 150 лева – платени ДТ и Ю.ско възнаграждение за производството по двете дела в размер общо на 100 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА М.Т.С., ЕГН **********,***,ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от И. д. Д. Б. Б., сумата 781, 74 лева – главница; сумата 212, 17 лева – договорна лихва за периода ***г.; сумата 48, 78 лева – обезщетение за забава за периода ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – * г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за стоков кредит № ***г., сключен между ответницата и «Банка ДСК» ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на *г. с Приложение № * към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. на праводателя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» АД), които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – * гр. състав.

            ОСЪЖДА М.Т.С., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И за производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС * гр. състав В РАЗМЕР НА 150 лева И 100 лева Ю.ско възнаграждение.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписът за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.

ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № ***г. по описа на  ПРС * гр. състав, ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                  

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.