№ 11453
гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110130495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Х. М. М. срещу Прокуратура на
Република България, с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата
от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
незаконно лишаване от свобода за периода 01.05.2022 г. – 07.06.2022 г. във
връзка с неизпълнение на определение от 23.12.2021 г. по НОХД 15678/2021
г. по описа на СРС, 106. състав, влязло в законна сила на 08.01.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че с утвърдено от съда споразумение по
НОХД 15678/2021 г. на Софийския районен съд ищецът е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК във връзка чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. С определение по същото дело от 23.12.2021 г.,
на основание чл. 25, ал. 1 НК във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил
едно общо най-тежко наказание по НОХД 1225/2021 г. по описа на
Софийския градски съд и по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, а именно: лишаване от свобода в размер на една година и два
месеца, като на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал наложеното
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година по НОХД
1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд, което е изтърпяно изцяло на
26.11.2021 г. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 59, ал. 2 НК съдът
е приспаднал времето, през което по НОХД 15678/2021 г. ищецът е бил
задържан на 21.04.2021 г. съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа,
фактическото задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 22.04.2021 г. за срок
от 72 часа, както и времето, през което е търпяна мярка за неотклонение
1
„задържане под стража“, считано от 24.04.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл. и от
26.11.2021 г. до 23.12.2021 г. Ищецът твърди, че въпреки постановеното
групиране на наказанията и приспадане на времето, през което е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, ответникът на 01.05.2022 г. е
предприел действия по задържане на ищеца за изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД 15678/2021 по описа на Софийския районен
съд, 106. състав, като незаконното задържане за изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ продължава и към датата на подаване на исковата
молба. Поддържа, че с тези свои действия ответникът му е причинил
физически и психически тормоз, като в резултат на тях ищецът е преживял
болки и страдания, безпокойство, страх и отчаяние. Поради това, моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 20 000 лв. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника – Прокуратура на Република България, с който предявеният иск се
оспорва по основание и размер. Твърди, че с постановление на заместник
градския прокурор при СРП е прекъснато изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ на ищеца за срок от 30 дни, считано от 29.12.2021 г. до
27.01.2022 г. Ищецът не се е явил в затвора на 28.01.2022 г., поради което е
издирван и на 01.05.2022 г. е задържан за изпълнение на наказанието по
НОХД 15678/2021 г., като към дата 25.07.2022 г. на ищеца оставали още 08
дни за наложеното наказание „лишаване от свобода“. Ответникът счита, че не
са представени доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца
вследствие на задържането. Оспорва размера на претендираното обезщетение
като прекомерно завишен и несъобразен с константната съдебна практика и
икономическия стандарт. Представя справка за съдимост на ищеца и писмо от
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“).
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебното заседание ответникът чрез прокурор Владимирова от СРП
оспорва иска и посочва, че не е налице изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“ по отношение на ищеца над постановения от съда срок. Поради
това, моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно стр. 9 и стр. 10 от представената от ответника справка за
съдимост на ищеца, находящи се на лист 55 – 57 по делото, с утвърдено от
съда споразумение на 17.05.2021 г. по НОХД 1225/2021 г. по описа на
Софийския градски, Наказателно отделение, 9. състав, ищецът е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във връзка с
ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК в във връзка с
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, и са му наложени наказания „лишаване от свобода“
в размер на една година, което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим,
и глоба в размер на 5000 лв. На основание чл. 59, ал. 1 НК от определеното
2
наказание е приспаднато времето, през което ищецът е бил задържан и по
отношение на него е било взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, както следва: за времето от 23.02.2018 г. до 07.08.2018 г. вкл. и от
30.12.2020 г. до 11.01.2021 г. вкл.
Съгласно представения от ищеца протокол № 426 от 23.12.2021 г. по
НОХД 15678/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 106.състав,
находящ се на лист 3-9 по делото, съдът е утвърдил споразумение, с което
ищецът се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 НК във връзка с чл. 194, ал. 1, и
чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и два месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим. С определение по същото дело, на основание чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание по НОХД
1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд и по НОХД 1225/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, а именно: лишаване от свобода в размер на
една година и два месеца, като на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година по
НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд, което е изтърпяно
изцяло на 26.11.2021 г. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 59, ал. 2
НК съдът е приспаднал времето, през което по НОХД 15678/2021 г. ищецът е
бил задържан на 21.04.2021 г. съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24
часа, фактическото задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 22.04.2021 г.
за срок от 72 часа, както и времето, през което е търпяна мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.04.2021 г. до 20.05.2021
г. вкл. и от 26.11.2021 г. до 23.12.2021 г.
Съгласно представено от ответника писмо от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ от 25.07.2022 г. (на лист 34 по делото), от
21.05.2021 г. ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на
една година два месеца, определено като най-тежко наказание на основание
чл. 25 НК във връзка с чл. 23, ал. 1 НК за наказания по НОХД 1225/21 на СГС
и по НОХД 15678/2021 г. на Софийския районен съд. Изпълнението на
наказанието е прекъснато за периода от 29.12.2021 г. до 27.01.2022 г., като на
28.01.2022 г. ищецът не се е върнал в затвора, поради което на 01.05.2022 г. е
задържан и от тази дата се намира в затвора в гр. София. Към 25.07.2022 г.
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, който следва да бъде
изтърпян от ищеца е в размер на осем дни.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ. Този
иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е изтърпял наложено
наказание над определения срок или размер и е претърпял вреди, които са в
причинна връзка с незаконосъобразното изпълнение на наложеното наказание
над определения срок или размер. Съгласно практиката на Върховния
касационен съд (ВКС) – Решение № 52/14.03.2016 г. по гр. дело № 4554/2015
г., IV ГО, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ
3
не е необходимо освен установяване на факта на изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ над определения срок да бъде установено
действие или бездействие на Прокуратурата на Република България, в
резултат на което са причинени вредите. Това разрешение произтича от
характера на отговорността на държавата, която отговорност е обективна и не
е обусловена от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността е
установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието
на държавния орган – т.е ако въобще не са регламентирани в закон или
противоречат на материални или процесуални норми, в какъвто смисъл са и
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело
3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е установено, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година по НОХД 1225/2021 г. по описа на СГС за
времето от 20.05.2021 г. до 25.11.2021 г., като с утвърденото от съда
споразумение по делото на 17.05.2021 г. на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК
при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е приспаднато
времето, през което ищецът е бил задържан и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, както следва: от
25.02.2018 г. до 07.08.2018 г. вкл. /в размер на пет месеца 15 дни/ и от
30.12.2020 г. до 11.01.2021 г. вкл. /в размер на 13 дни/. Съгласно
представеното писмо от ГИ „ИН“ на лист 34, ищецът е постъпил в затвора в
гр. София на 21.05.2021 г. за изпълнение на наложеното наказание по НОХД
1225/2021 г. Така ищецът е изтърпял наложеното му със споразумение по
НОХД 1225/2021 г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година
на 26.11.2021 г. (както е отбелязано и в определението за кумулация на
Софийския районен съд, влязло в сила).
Съгласно представените споразумение по НОХД 15678/2021 г. и
определение по същото дело (на лист 6 – 9 от настоящото) за извършеното от
ищеца М. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК във връзка чл. 194, ал. 1 НК
вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и два месеца. На основание чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал.
1 НК Софийският районен съд е определил едно най-тежко наказание по
НОХД 1225/2021 г. по описа на СГС и НОХД 15678/2021 г. по описа на СРС,
като е приспаднал както напълно изтърпяното наказание от една година, така
и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 59, ал. 2 НК времето, през
което ищецът е бил задържан по НОХД 15678/2021 г. по описа на СРС, както
следва: от 21.04.2021 г. до 22.04.2021 г., през което лицето е било задържано
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР (1 ден); от 22.04.2021 г. до 24.04.2021 г.,
през което ищецът е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 НПК (3 дни); от
24.04.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл., през което време на ищецът е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ (27 дни) и от
26.11.2021 г. до 23.12.2021 г. вкл., през което време на ищецът е била
наложена мярка „задържане под стража“ (28 дни). Общата продължителност
на времето, което е било приспаднато на ищеца на основание чл. 59, ал. 1, т. 1
НК, е 59 дни. Съгласно поставения печат на определението по чл. 306, ал. 1,
4
т. 1 НПК, същото е влязло в сила на 08.01.2022 г.
Съгласно представеното писмо от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (на лист 34 по делото) за времето от 29.12.2021 г. до 27.01.2022
г. изпълнението на постановеното наказание лишаване от свобода по НОХД
15678/2021 г. е прекъснато. На 01.05.2022 г. ищецът е задържан за изпълнение
на определеното най-тежко наказание по НОХД 1225/2021 г. по описа на
Софийския градски съд, и НОХД 15678/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, като към 25.07.2022 г. ищецът се намира в затвора в гр. София и
му остават още 8 дни изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че към
01.05.2022 г., когато ищецът е задържан за изпълнение на определеното най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ от една година и два месеца, е
липсвало правно основание за продължаването на задържането на ищеца.
Съгласно влязло в сила на 08.01.2022 г. определение по НОХД 15678/2021 г.
от изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и два месеца е приспадната една година от изтърпяно на
26.11.2021 г. наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 1225/2021 г. по
описа на СГС, и 59 дни са приспаднати за времето на предварително и
полицейско задържане, а на 29.12.2021 г. изпълнението на наказанието по
НОХД 15678/2021 г. е било прекъснато и ищецът е било освободен. Предвид
изложеното, съдът приема, че цялото определено с определение по НОХД
15678/2021 г. най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година и два месеца е изтърпяно от ищеца М. на 26.12.2021 г. и съответно
изпълнението по отношение на него на наказание „лишаване от свобода“ от
01.05.2022 г. на това основание е незаконосъобразно и представлява
изпълнение на наказание над определения срок по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6
ЗОДОВ.
По делото не са налице доказателства, от които да бъдат установени
твърдените претърпени от ищеца болки и страдания, изразяващи се във
физически и психически тормоз, безпокойство, страх, отчаяние, усещане за
безнадеждност. Съдът обаче намира, че от самия факт на противозаконно
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ над определения от съда
срок произтичат вреди за Х. М., тъй като в резултат на този
незаконосъобразен акт се нарушават редица установени в Конституцията на
Република България и международните договори, по които държавата е
страна, основни права на личността, сред които правото на свобода и
сигурност, правото на свободно придвижване, правото на избор на
местоживеене и др.
С оглед субсидиарното прилагане на гражданското законодателство по
искове по ЗОДОВ, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно указанията, дадени в Постановление на Пленума на
върховния съд № 4/1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие и при
определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно практиката на
5
ВКС – Решение № 814/08.01.2019 г. по гр.д. 3931/2017 г., IV г.о. при вреди от
изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ над определения
срок, тези обстоятелства са личността на увредения, начина му на живот и
обичайната среда, трудовата биография, отражението върху личния и
социалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето,
продължителността на търпяното наказание над определения срок, условията
в мястото, където е изпълнявано наказанието лишаване от свобода, режимът,
отношението на затворническата администрация, данни за физически и
психически тормоз или дискриминация, осъществявани от служители или от
други затворници и пр.
В конкретния случай, като съобрази данните за личността на ищеца – че
същият е осъждан многократно, видно от представеното свидетелство за
съдимост на лист 47 –60, че е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
няколко пъти, и липсата на каквито и да било доказателства, а по повечето от
горепосочените обстоятелства – и на твърдения, за претърпени допълнителни
вреди вследствие на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ над определения срок за времето 01.05.2022 г. – 07.06.2022 г., съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението е 800 лева, съответстващи
на обезщетение за лишаване от свобода за малко над един месец от около
1000 лева, но намалени поради по-малката интензивност на вредите, търпени
от вече многократно осъждано лице. Върху тази сума се дължи и законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Следователно искът за неимуществени вреди на ищеца следва да се
уважи за сумата от 800 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от
20 000 лв.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
10а, ал. 3 ЗОДОВ. Ищецът е доказал разноски в размер на 10 лв. за заплатена
държавна такса по делото, която следва да му се присъди в пълния си размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Х.
М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 351,
ет. 8, ап. 48, сумата от 800 лева (осемстотин лева) – обезщетение за
неимуществени вреди от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“
над определения с влязло в сила Определение от 23.12.2021 г. по НОХД
15678/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 106. състав, срок, за
времето от 01.05.2022 г. – 07.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, и сумата от 10 лева (десет лева) – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 800
6
лева до пълния предявен размер от 20 000 лева (двадесет хиляди лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7