Определение по дело №281/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 383
Дата: 28 февруари 2019 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100500281
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 383                                                                                               град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и осми февруари, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                        мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 281 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Медия груп 24“ – ЕООД – гр.Пловдив – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №2212/26.10.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№4432 по описа за 2018г., в частта, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на М.Ц.Б. сума, в размер на 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснение от публикувана на 10.07.2017г. в интернет сайта „Burgas24.bg”, собственост на ответното дружество, без нейно съгласие статия със заглавие: „Бургазлийка: Загубих майка си заради пародийния професионализъм на един хирург от „Лайф Хоспитал“, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г., до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Изложена е хронология на здравословното състояние на майката на ищцата, неговото влошаване, настъпилата смърт, както и състоянието на ищцата в следствие на тези факти, породило желанието й да оповести случая в пресата. Според въззивника, свидетелските показания установяват, че това си желание, ищцата споделила с близки и им продиктувала своя разказ, който бил предаден от дъщерята на св.Андонова на журналиста – св. Стиляна Стелиянова, която публикувала текста.

Изложени са лични разсъждения по въпроса за наличие/липса на причинна връзка между статията и емоционалното състояние на ищцата, в контекста на неоттегляне на изявленията й, направени пред св.Андонова и истинност на написаното в статията.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за противоправност на публикацията, съотнесена към Етичния кодекс на българските медии, който няма нормативен характер; Националния съвет за журналистическа етика, който не е официален орган и предвид липсата на императивна правна норма, която да е нарушена.

Не са направени доказателствени искания.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 02.11.18г., чрез адв. Д.. Въззивната жалба е подадена с куриер на 16.11.18г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявен срещу него е частично уважен. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата М.Ц.Б., чрез адв.Д. на 12.02.2019г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 19.02.19г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението.

Анализирани са предпоставките на чл.49 ЗЗД, за да се обоснове извод, че издателят на електронното издание носи отговорност като възложител на работа по отношение на лицата, които публикуват журналистически материали.

Изложени са и съображения за противоправност на публикацията, с позоваване на съдебна практика. С позоваване на свидетелските показания, се обосновава твърдението, че ищцата не е давала съгласието си за публикуване на статията – това е направено от св.Андонова, чрез нейната дъщеря; журналистката не се е свързала с ищцата; това е направила с лечебното заведение.

Не са направени доказателствени искания.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №281/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 27.02.19г. - на 01.04.2019г. от 14.20 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

Препис от отговора на въззивната жалба на въззиваемата, ДА СЕ ВРЪЧИ на въззивника, ведно с призовката.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                          2.