№ 47
гр. Асеновград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200043 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 10.06.2021г. от ХР. Т. Т., с ЕГН ********** с
адрес гр. Садово, ул. „ Дружба” № 67, против Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3624480 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.2
вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на ХР. Т. Т., с ЕГН ********** с адрес гр. Садово, ул. „
Дружба” № 67, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.
Настоящето разглеждане на делото е второ по ред. Във връзка с подадената
жалба от страна на ХР. Т. Т., на 29.07.21г. първоначално е било образувано НАХД
№502/2021г. по описа на РС Асеновград, на ІІ-р н.с. Същото е приключило с Решение
№58/17.09.2021г., с което обжалвания електронен фиш е бил потвърден. Цитираното
решение е било обжалваното от адв. Т.Т. в качеството му на повереник на
жалбоподателя, във връзка с което е било образувано КНАХД №2842/2021г. по описа
на Административен Съд Пловдив. С решение №33/10.01.2022г. на касационната
инстанция, постановеното решение на АРС е било отменено и делото е било върнато за
ново разглеждане от друг състав .
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят ХР. Т.
Т. не се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата, се излагат
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за
1
неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото
издаване.
Сходно е и становището на адв. Т.Т., който се явява в съдебната зала като
повереник на нарушителя. По отношение на обжалвания електронен фиш, са излагат
множество основания подробно развити, както в жалбата, а така и в депозираната на
08.03.2022г.молба допълнителни мотиви. По същество, той от своя страна счита, че в
хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални и материални нарушения. Претендира за присъждане изцяло на
направените по производството разноски, включващи всички тези във връзка с
разглеждането на делото пред различните инстанции.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу ХР. Т. Т., за това, че на
06.03.2020г. в 16.28 часа, в Община Садово, на главен път І 8, в зоната на км. 251+550
в посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, при разрешена
скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на
измерената скорост от минус 3 % процента в полза на водача, като водач на МПС
товарен автомобил “Ивеко 35 СЕ 4”, с ДК№ РВ 9559 СВ, е извършил нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566 /
с установена скорост от 71 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч./.
Като собственик, на когото е бил регистриран автомобила, жалбоподателят бил
установен и на същият била наложена глоба в размер на 50.00лв. Съставения фиш е
бил връчен срещу подпис на нарушителя на 31.05.2021г. / справка към адм. нак.
преписка /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните от настоящия съд в хода на производството, писмените и
веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано
техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М”, Справка и схема от ОПУ Пловдив /листи 24 и 25
от НАХД №43/2022г. на АРС/.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
2
неоснователна.
От намиращия се към административно наказателната преписка, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с дата от 06.03.2020г.
се установява, че той е бил съставен от полицейския служител К.С.. От показанията на
св.С. и от съдържането на протокола, се установява,че на 06.03.2020г. служителят е
+550
бил на работа и около 16.00 часа се е намирал на главен път І-8 в зоната на км.251,
в района на кръстовище преди с. Поповица, обл. Пловдивска, съдържащо
отклонението от главен път І-8 за с.Селци и гр. Асеновград. От постъпилата справка и
схема от ОПУ Пловдив /листи 24 и 25 от НАХД №43/2022г. на АРС/ се установява, че в
зоната на същия път, в този ден, е имало въведено ограничение за скоростта на
движещите се МПС в посока от гр.Свиленград към гр. Пловдив до 60 км.ч. въведено с
+950
пътен знак „В26”. Точното месторазположение на знака е на км.251, като неговата
зона на действие е до следващото кръстовище, което реално представлява това
отразеното на схемата. Направеното възражение от страна на повереника, че такъв знак
не е бил наличен се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. На
посоченото мястото полицейския служител се намирал със служебен автомобил с ДК№
РВ 7519 ВК, който бил позициониран след пътен знак „В26”, ориентиран срещу
идващите след знака за ограничение, от изток на запад или посока от гр.Свиленград
към гр. Пловдив автомобили. В купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М
№ 566, което при включен режим контролирало движещите се в посока от изток на
запад МПС-та. В 16.28 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се
активирало, като с него било заснет клип № 5125 /протокол към адм.нак. преписка / с
движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 9559 СВ, който преминал със скорост от 74
км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на служителят С. във връзка с
работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съставения от него протокол. На
по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 06.03.2020г. била обработена,
като се е установило, че заснетия в 16.28 часа видеоклип № 5125 МПС, съдържа запис
на движещ се товарен автомобил “Ивеко 35 СЕ 4” с ДК№ РВ 9559 СВ, собственост на
ХР. Т. Т.. Това се потвърждава и от приложения към преписката снимков материал.
Именно превишението на скоростта от 11 км.ч., след приспадане на толеранса от 3
км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания електронен фиш.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
3
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.” Направените възражения относно липсата на конкретни реквизити и елементи
от състава на нарушението се явяват неоснователни. При анализа на събраните по
делото доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган нарушения
при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на
обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното АТСС е било
закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК. Съгласно дадената
легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно
такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено
на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно
изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима
на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая
“П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския
автомобил, който се е намирал на запад след знак В26 / на схемата на лист 25 от
съд.дело/ заснетия автомобил е приближаващ. Това означава също така, че самото
нарушение е установено, след като автомобила вече се движил в зоната на ограничение
на забраната въведена със знака. Направеното възражение в тази насока се явява
неоснователно, както се явява неоснователно и възражението за това, че нарушението
не е било в мястото на контролирания участък. В действителност въведената забрана
със знак „Б26” важи от мястото на неговото разположение , което видно от схемата е
+950
км.251до следващото кръстовище, което се намира не както е посочено в отговора
+600 +500
от ОПУ, км.251, а след км.251. Видно е, че в тази му част отговора от ОПУ на
лист 24 не съответства на означеното на схемата на лист 25. Отразеното на схемата
+600
кръстовище очевидно не свършва на км.251, така както е посочено в отговора,
като е нелогично забраната за ограничението да скоростта въведена със знак „Б26”, да
свършва в средата на кръстовището. Самото кръстовище е по сложно като схема, като
същото не представлява типично „Х” образно кръстовище, а „У” образно такова . За
същото обаче в пълна степен важи даденото в т.8 от §6 от ДР към ЗДвП легално
определение от което става ясно, че “Кръстовище” е място, където два или повече пътя
4
се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. След като това е така, то няма
логика посоченото в схемата кръстовище да свърша в мястото, където е предвидено
автомобилите идващи от с. Селци респективно гр. Асеновград да се включват в главен
път І-8, а не където същите могат да се отклонят от основния път. Явно, че забраната
въведена с пътен знак „Б26” обхваща цялото кръстовище отразено на схемата, като
+550
самото то започва от преди км.251, т.е. от мястото, от където идващите по главен
път І-8 могат да се отбият за с. Селци респективно гр. Асеновград. По отношение на
това обстоятелство са и показанията на св.С.. В този смисъл съдът, не кредитира
отговора съдържащ се в писмото от ОПУ Пловдив в тази му част. След като,
автомобила управляван от нарушителят Т. се движил със скорост от 71 км.ч. и е бил в
зоната след знак „Б26”, но преди края на кръстовището означено на схемата, то явно,
че същия е извършил вмененото му с обжалвания електронен фиш нарушение. В
случая не е оспорен и факта на управление на товарния автомобил от страна на
нарушителя на посочените в ел.фиш време, при което се потвърждава изводът за
несъщественост на възраженията по отношение на липсата на пълна конкретика
относно снимката на разположението на уреда за измерване по чл.10 ал.3 от Наредбата.
В тази насока направеното възражение се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 06.03.2020г. ,са
отразени номер на първо статично изображение-5122 и номер на последно статично
изображение-5152. От същия протокол се установява, че за времето от 16.15 часа до
18.00 часа на 06.03.2020г. по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 31 клипа, като клипа от 16.28 часа, с номер 5125 въз основа
на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях.
В протокола е отбелязан и пътния знака въвеждащ ограничение на скоростта-
„В26” и неговото разположение спрямо АТСС, което съответства на отразеното в
схемата на лист 25 от съд.дело. Наличието или липсата на съответния знак, се явява от
съществено значение за основателността на жалбата и за реализиране на
административнонаказателната отговорност в случая. Съдът като прецени всички
обстоятелства по делото счете, че на 06.03.2020г. в контролирания от страна на
полицейския служител участък от пътя, посредством АТСС TFR1-М № 566, такъв знак
е съществувал. Неговото точно разположение се установява, от намиращите се на
листи от 24 до 25 по НАХ№ 43/2022г. справка и схема изпратена с писмо от ОПУ
Пловдив. Наличието на пътния знак се установява и от съдържанието на съставения
протокол попълнен от полицейския служител. В този смисъл, схемата от ОПУ
Пловдив, в конкретиката на фактите - не разколебава и не опровергава
доказателствената сила, както на протокола, а така и на снимковия материал /арг. от
чл.189 ал.15 ЗДвП - официалният документ служи за доказване на факти от предмета
5
на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими процесуални способи/.
Преценката за същественост на конкретни реквизити от протокола следва да се
основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката. В този смисъл жалбата и направените
възражения се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-32-19
от 16.10.2019. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
15.10.2020г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.10.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 06.03.2020г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, то неговата годност е удължена вече до 15.10.2020г., то следва
извода, че заснемането на нарушението е било извършено с разрешено и валидно
техническо средство.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в извън населено място за което е въведено
ограничение, е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят Т. е заснет при движение със
скорост от 11 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при определяне на
размера на точната скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3
км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч. Неоснователни
се явяват в тази насока и възраженията относно точния размер на приспаднатия
толеранс. В действителност в съдържанието на обжалвания електронен фиш, АНО е
посочил, че от определената скоростта на движение вместо 3 км.ч. е приспаднал 3%
толеранс в полза на водача. Това обаче не представлява съществено нарушение, което
да обоснове извод относно отмяна на ел.фиш. В същия фиш, определяйки размера на
превишената скорост, която е фиксирана от 11 км.ч. АНО явно все пак е съобразил, че
приложимия толеранс следва да е 3 км.ч. а не 2,13 км.ч. / каквато стойност е
6
равнозначна на 3 % при заснета скорост от 71 км.ч./.
Направеното възражение във връзка с неприлагането на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от
ЗАНН, се явява неосновното, като то следва да бъде оставено без уважение.
Действително от текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН, се установява, че в „случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш”. Същия следва
да се тълкува във връзка с чл. 85а ЗАНН и чл.39 ал.2 ЗАНН. От текста на чл.85а от
ЗАНН става ясно, че “Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата”. Т.е. в случаи от категорията на процесния, ЗАНН няма
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл следва да се тълкува и текста на
чл. 165, ал.3 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приет в съответствие с Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, съгласно който на Министъра на
вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така
и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и
конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в
съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на
извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се
установяват и санкционират с издаване на електронен фиш чрез използване на
стационарни АТСС и мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Налице е нова нормативна уредба, съгласно която електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато
нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че
процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия,
регламентирани в наредбата. Относно неприложимостта на чл.34 ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН
са и следните постановени решения: Решение № 693 от 30.09.2021 г. по КНАХД № 835
/2021 г. на Адм.съд Пазарджик, Решение № 536 от 02.07.2021 г. по КНАХД № 446 /
2021 г. на Адм.съд Пазарджик, Решение № 12 от 21.01.2022 г. по КНАХД № 482 / 2021
г. на Адм.съд Стара Загора, Решение от 15.02.2022 г. по КНАХД № 1173 / 2021 г. на
7
Адм.съд Хасково, Решение от 07.04.2021 г. по КНАХД № 45 / 2021 г. на Адм.съд
Сливен, Решение № 382 от 09.03.2022 г. по КНАХД № 3244 / 2021 г. на Адм.съд
Пловдив и Решение № 25 от 10.02.2022 г. по КНАХД № 155 / 2021 г. на Адм.съд
Ямбол. В действителност налице са и решения в противоположна посока /цитирани от
повереника в допълнителното становище/, но съдът не споделя тази съдебна практика,
поради и което намира това възражение за неоснователно, като го остави без уважение.
Анализа на приложимите норми дава основание да се направи извод, че процедурата
по издаване и обжалване на електронния фиш е уредена в чл.189, от ал.4 до ал.11 от
ЗДвП, приложим по изричното препращане на чл.85а от Особените разпоредби на
ЗАНН. В действителност в текста на чл.189 ал.14 от ЗДвП се предвижда, че за
неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания
се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Тъй като обаче в ЗАНН няма процесуални норми
за издаването на ЕФ, то следва да намери проява общият принцип, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност не може да бъде обосновано с
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия на закона. Всички тези
обстоятелства, явно са били отчетени от АНО, като същия правилно е счел, че в
случая следва да процедира съобразно правилата посочени в чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2 т.2 от ЗДвП, а не тези по чл.39, ал.4 вр. ал. 2 от ЗАНН.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 11 км.ч. над
допустимата скорост, като на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.2 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 км/ч глоба 50 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 50 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа
и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
8
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
С оглед решението на съда искането на повереника да присъждане на разноски за
адвокатска защита се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3624480 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на ХР. Т. Т.,
с ЕГН ********** с адрес гр. Садово, ул. „ Дружба” № 67, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА ХР. Т. Т., с ЕГН ********** с адрес гр. Садово, ул. „ Дружба” № 67, да
заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата от
80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9