Присъда по НЧХД №1192/2025 на Районен съд - Казанлък

М О Т И В И към НЧХД № 1192/25г.

Производството е по реда на чл.80 и следващите от НПК.

С частна тъжба е повдигнато обвинение на Н. Х. С. затова,че на 25.04.2025г. в
гр. М. публично е разгласил позорно обстоятелство и е преписал
престъпление на частния тъжител Г. С. Д., че като част от проверяващите го
лица служители във РУ на МВР е бил дрогиран или пиян – престъпление по
чл. 148 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.
С тъжбата частния тъжител е предявил и граждански иск за причинените му
неимуществени вреди в размер от пет хиляди лева ведно със
законоустановената лихва.
В съдебното заседание повереника на частния тъжител поддържа тъжбата и
пледира съдът да признае подс. за виновен като му определи наказание, както
и да изплати обезщетение и направените разноски.
Подс. Н. Х. С. редовно призован не се явява. Въпреки това съдът счете, че са
налице основанията за даване на ход на делото, тъй като по дела от частен
характер неявяването на подс. не е пречка за разглеждане на делото и поради
това, че е получил препис от тъжбата и е упълномощил защитник.
Упълномощения защитник на подс. С. пледира съдът да го признае за
невиновен и да го оправдае.Алтернативно моли ако съдът го признае за
виновен да не уважава изцяло предявения граждански иск с тъжбата.
Съдът като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички събрани в хода на
производството доказателства установени с доказателствени средства-
показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност
приема за установено следното.
На 25.04.2025г.частния тъжител Г. Д. и св. Х. К.- полицейски служители във
РУ на МВР К. след полунощ видели автомобил- джип който се движил в гр.
М. обл. С. З. управляван от подс. С..
С помощта на светлинен и звуков сигнал спрели автомобила управляван от
подс. С. който бил във видимо нетрезво състояние.
На подс. С. полицейските служители обяснили, че ще бъде тестван за
установяване употребата на алкохол и шофиране след това на превозното
средство с което бил спрян.
Около десетина пъти подс. бил пробван с техническо средство но не издишвал
достатъчно въздух поради което пробата не могла да се получи.
Отказал също така да даде кръв за изследване.
Поради това му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение от св. К. във който подс. С. написал саморъчно- „проверяващите
1

лица бяха дрогирани или пияни“, което изрично заявил и пред тях.
Поради това дежурния във РУ-К. св. И. К. заедно със дежурния екип на КАТ
отишли във гр. М. където полицейския екип който проверил подс. и във
състава на който бил частния тъжител Г. Д. бил тестван със техническо
средство за установяване употребата на алкохол по настояване на подсъдимия.
Пробата за алкохол на частния тъжител била отрицателна.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. И. К. и
Х. К. и от писмените доказателства по делото- АУАН с бл. №
*******/25.04.25г., наказателно постановление № **-****-
******/19.05.2025г., докладна записка и др..
Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира,че от
обективна и субективна страна подс. Н. Х. С. е осъществил състава на чл.148
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;

За осъществяването на престъплението ‘клевета’ е необходимо от обективна
страна да се разпространяват неистински позорни обстоятелства или да се
приписва другимо престъпление.
От субективна страна деянието може да бъде осъществено само умишлено,
като деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого които
не отговорят на действителността или, че му преписва престъпление което
оклеветения не е извършил.
От обективна страна пострадал от престъплението ‘клевета’ може да бъде
само конкретно определено физическо лице /Р-87/71-2-ро и др../.
За да е налице клевета по смисъла на чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и 3 вр. чл.147 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК е необходимо разпространените клеветнически твърдения
да бъдат конкретизирани по място, време ,начин и обща характеристика на
извършване, по отношение на авторството, а не да бъдат изложени в
абстрактна форма т.е. да не бъде посочено съответното инкриминирано лице-
автора на деянието.
За съставомерността на престъплението ‘Клевета’ по чл.147 ал.1 от НК от
обективна страна е необходимо да се разпространяват неистински позорни
факти или да се преписва другимо престъпление.
Клеветата представлява разпространяваното на факти а не на мнения.
Преписването на престъпление пък се осъществява чрез изнасяне на неверни
факти.
Липсата на един от посочените по-горе обективни или субективни признаци
води до липса на престъпление.
По аргумент от чл.147 ал.2 от НК следва да се приеме, че елемент от състава
2

на това престъпление се явява неистинността на разгласеното позорно
обстоятелство или преписаното престъпление без наличието на който не е
налице престъплението- клевета.
Предвид на това ако позорното обстоятелство или преписаното престъпление
е истина то извършеното деяние няма да бъде съставомерно и съобразно
разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК подс. няма да бъде наказан.
Позовавайки се на установената фактическа обстановка съдът приема, че
подс. С. на 25.04.2025г. в гр. М. публично е разгласил позорно обстоятелство
и е преписал престъпление на частния тъжител Д. като е записал във АУАН с
бл. № *******/25.04.25г., и казал пред частния тъжител и св. К. а
впоследствие потвърдил и пред св. К., че проверяващите го полицаи в състава
на които е влизал и частния тъжител Д. са били „ дрогирани или пияни“ е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението „Клевета“ .
В случая „позорните обстоятелства“ се отнасят както до поведението на
частния тъжител така и до конкретни негови служебни постъпки.
Тези позорни обстоятелства са били възприети от неограничен кръг хора както
в момента така и впоследствие при обработката на съставения АУАН.
С твърдението на подс. С., че проверяващият го частен тъжител Д. е бил
дрогиран, на последния му е било преписано и престъпление.
Това е така защото законът забранява държането на наркотични вещества, а за
да бъде дрогиран частния тъжител трябва да е държал такива, което ще е
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
Разгласените позорни обстоятелства и преписаното престъпление цялостно
противоречат на установените добри нрави и общоприети морални ценности
както и закона.
От субективна страна деянието може да бъде осъществено само умишлено,
като деецът съзнава,че разпространява позорни обстоятелства за някого които
не отговорят на действителността или, че му преписва престъпление което
оклеветения не е извършил, или като допуска, че обстоятелствата са
неистински, респ.,че пострадалия не е извършил престъпление съответно с
пряк или евентуален умисъл.
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на
подс. С. съдът прави извода,че е действал умишлено.
Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал
настъпването им.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-
горе законови разпоредби съдът намира,че подс. Н. Х. С. следва да бъде
признат за виновен и наказан.

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
3

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема - чистото му съдебно
минало .
Отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Следователно наказанието на подс. Н. С. следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
За гореописаното деяние закона предвижда наказание глоба от хиляда до
петнадесет хиляди лева както и обществено порицание.
До настоящия момент подс. не е осъждан /справка за съдимост-
реабилитиран/, пълнолетно лице е, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава 8 от НК и от деянието няма причинени
имуществени вреди.
Следователно наказанието му следва да се определи чрез приложението на
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК предвид императивния характер на нормата
и с оглед постигане целите на чл.12 ЗАНН,респ. чл.36 от НК- глоба от хиляда
лева.
В случая не се касае за изключението по чл.78а ал. 7 от НК тъй като деянието
представлява клевета .

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ ;

С деянието осъществено от подс. С. което представлява престъпление на
частния тъжител Г. Д. са му причинени неимуществени вреди изразяващи се в
страдание и обществено неудобство.
На основание чл.45 и следващите от ЗЗД подс. С. дължи обезщетение което
по размер и на основание чл.52 от ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните
обстоятелства;
1.Начина на причиняване на вредите- чрез престъпление по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.
2.Формата на вина- пряк умисъл.
Следователно при анализа на тези обстоятелства съдът счита,че по
справедливост следва да се определи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер от 1000 лв..В тази му част гражданския иск е
основателен и доказан и следва да се уважи а във останалата част до 5000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.86 вр. чл.84 от ЗЗД подс. Н. Х. С. дължи и законната лихва
от датата на непозволеното увреждане 25.04.2025г. до окончателното
изплащане на главницата.
4

Подс. Н. Х. С. следва да заплати и държавна такса от 50 лв. върху уважената
част от гражданския иск- чл. 2 от Тарифата за държавни такси които се
събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК подс. Н. Х. С. следва да заплати на частния
тъжител Г. С. Д. направените от него разноски в размер от 600 лв.,
възнаграждение за повереника му и сумата от 14,30 лв. представляваща
държавна такса за завеждане на частната тъжба в размер от 12 лв. и такса
превод в размер от 2,30 лв..
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ ;

5

Номер на акта:	80
Дата:	20 октомври 2025 г. (в сила от 4 ноември 2025 г.)
Съдия:	Тодор Стойков Тодоров

Дело:	20255510201192
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 септември 2025 г.

Присъда по НЧХД №1192/2025 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите