Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4427/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 срещу А.А.А., ЕГН ********** с адрес ***
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 538,16лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № *********/27.02.2016г., сключен
между „Провидент Файненшъл
България” ООД и А.А.А., вземанията по който са
прехвърлени от „Провидент Файненшъл
България” ООД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г.; 36,15лева, представляваща договорна лихва за периода от
09.04.2016г. до 24.04.2017г., 24,30лева,
представляваща такса за оценка на досие;
461,64лева, представляваща такса за услуга „кредит у дома“ за периода от
09.04.2016г. до 24.04.2017г., 83,91лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до
07.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9201/10.12.2018г. по ч.гр.д. №
18509/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 27.02.2016г. между „Провидент Файненшъл България” ООД
и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № *********. Въз основа
на него, ответницата получила в брой по местоживеене от кредитен консултант
сумата от 600лева със задължение за връщането й на 60равни седмични вноски
всяка от по 11,97лева. С подписване на договора, ответницата удостоверила
получаването на сумата. Съгласно уговореното размерът на договорната лихва бил
118,35лева и така общо дължимата за връщане по договора сума 718,35лева.
Първата погасителна вноска била с падеж 05.03.2016г., а последната 24.04.2017г.
С подписването на договора ответницата се е съгласила да плати такса за оценка
на досие от 30лева, което плащане по волята на страните е разсрочено и включено
в погасителните вноски с размер 0,50лева. По волята на ответницата, кредитодателят се е задължил да предостави и допълнителна
услуга- „Кредит у дома“, чрез която отпуснатата в заем сума е била предоставена
в брой по местоживеене на ответницата. За тази услуга се дължала такса в размер
на 511,78лева. Ответницата е била уведомена относно естеството й, а именно че е
допълнителна услуга предоставена само, ако тя желае. Подписвайки договора,
ответницата е удостоверила, че е запозната, че 30% от таксата е равна на
разходите нужни за организиране на услугата, а останалата е за разходи за
събиране на вноските по нейното местоживеене. По волята на страните плащането
на таксата е било разсрочено съобразно погасителния план и така в погасителната
вноска е включена и сумата от 8,53лева. Общо дължимата сума по договора, която
ответницата е следвало да върне е 1260,13лева, от която 600лева главница,
договорна лихва от 118,35лева, 30лева такса за оценка на досие и 511,78лева
такса кредит у дома. Размерът на седмичната вноска е 21лева. Твърди се, че
ответницата не е платила в цялост задължението си. Извършила е плащане на
сумата от общо 176лева, с която са били погасени такса за оценка на досие-
5,70лева, такса кредит у дома- 26,26лева, договорна лихва от 82,20лева и
главница от 61,84лева. На кредитополучателя
е начислена и лихва за забава за период от 19.05.2017г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, в размер на законната такава. На
19.05.2017г. по силата на договор за цесия и приложение № 1 към него, ищецът
придобил вземането по договора за потребителски кредит, с всичките му привилегии,
обезпечения и принадлежности, за което на ответницата било изпратено
уведомително писмо, връчено й лично. Уведомяването за цесията се прави и с
настоящата искова молба, за което ищецът е бил упълномощен от цедента на
вземането. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител на ответника адв. В.Д., с който искът се оспорва по
основание и размер. Твърди, че така, както е вписана в договора размерът на
седмична погасителна вноска, не се обективира
погасителен план отговарящ на изискванията на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК, поради
което и договорът се явява нищожен по арг. на чл. 22 ЗПК. Липсвала разбивка по пера на задължението и информация относно частта
главница, лихва и допълнителни разходи по кредита включени във всяка погасителна
вноска, респ. такава показваща с всяка вноска каква част от задължението за тях
се погасява. Оспорва дължимостта на такса за допълнителна услуга Кредит у дома.
Твърди, че тези клаузи нарушават чл. 19, ал. ЗПК, защото не са включени в ГПР.
Ако същите са били включени, то събирайки ги с общия размер на фиксираната
лихва и таксата за оценка на досие, би се надвишил максималният размер на ГПР
предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което прави нищожна клаузата уговаряща
дължимостта й, по арг. на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Извън
това се сочи и нищожност поради накърняване на добрите нрави. Допълнително
твърди, че тези услуги не са изобщо предоставени. Таксата за оценка на досие се
оспорва като нищожна, тъй като противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Затова и на основание чл. 23 ЗПК счита искът за основателен само за чистата
стойност на кредита, редуциран с извършените от ответницата плащания отнесени
за погасяване на задължения основани на нищожни клаузи, която определя в размер
на главницата от 424лева. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция в
останалата й част.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответницата се
представлява в съдебно заседание от особен представител адв. Д.. Поддържа
отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответницата задължение по договор за потребителски кредит №
*********/27.02.2016г., сключен между ответницата и „Провидент
Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са прехвърлени от кредитодателя в полза на „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД по силата на договор за цесия от 19.05.2017г. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 18509/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 18509/2018г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за
потребителски кредит № *********/27.02.2016г., сключен между ответницата и „Провидент Файненшъл България”
ООД, по който цедентът е предоставил на ответника
сума пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер;
валидна клауза за дължимост на такса за оценка на досие и услуга Кредит у дома;
изпълнение на задълженията на цедента,
произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата и таксите в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по
делото писмени доказателства и експертно заключение се установява следното:
С договор за прехвърляне
на вземания от 19.05.2017г., „Провидент Файненшъл България” ООД като цедент
прехвърля на цесионера „Агенция за събиране на взамения” ЕАД свои вземания към длъжници, описани в
приложение № 1 към договора, включващо и това към длъжника Андеяна
А., вписано под № 1696. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е
посочен договорът с неговите номер, дата на сключване, отпуснатият по него кредитен
лимит, размер на дължимото по договора към датата на цесията, в т.ч. главница,
договорна лихва, такси, неустойки. Договорът е валиден и с
постигнатото съгласие по него вземането от стария към новия
му носител е преминало, което обуславя и активната материалноправна
легитимация на ищеца по иска. Цесията е потвърдена от цедента. С изрично
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера
по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е
приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия, както и
доказателства за получаването му от длъжника.
Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е
настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
От представения по делото договор за потребителски кредит
№ *********/27.02.2016г. се установява, че между „Провидент
Файненшъл България” ООД и ответницата е бил сключен
договор за кредит, по силата на който на последната е предоставен кредит в размер
на 600лева. В чл. 3 и буква Б е предвидена дължимост на такса за оценка на
досие в размер на 30лева платима при подписване на договора, като тя ще бъде
включена в седмичните вноски за улеснение на клиента. Връщането на сумата
следва да стане на 60седмични вноски, всяка от по 20,61лева, с изключение на
последната, което е в размер на 20,54лева. Първото седмично плащане се дължи на
05.03.2016г. Денят от седмицата определен като такъв за плащане е сряда. По
повод усвояването на кредита, ответницата е декларирала, че желае ползването на
услуга „кредит у дома“, регламентирана в чл. 25. В този случай чл. 27 сочи, че
подписвайки договора, кредитополучателят декларира, че е получил в цялост
отпуснатия му кредит в брой, т.е в тази му част договорът има характер на
разписка. Съгласно чл. 25 услугата е допълнителна, дължи се по желание на
клиента и при избора й, последният заплаща съответна такса. Размерът на таксата
е посочен в буква Д от договора и е 511,78лева. При тази такса, кредитът се
предоставя по местоживеене на клиента в брой и погасителните вноски се събират
ежеседмично също по местоживеене. Клиентът е декларирал, че 30% от таксата е
равна на разходите свързани с организиране и предоставяне на кредита по
местоживеене, както и че таксата се дължи при подписване на договора, но се
плаща на равни вноски през периода. Съгласно буква В общо дължимата
възнаградителна лихва е 118,35лева при фиксиран лихвен процент от 31,82% и ГПР
от 48%. Съгласно чл. 9 при пропускане на седмична вноска, същата се дължи
заедно със следваща, като кредитодателят по своя
преценка има право да претендира неустойка в размер на законната лихва за
периода между падежа и датата на плащане. С подписа си, ответницата е
удостоверила и факта, че е получила Стандартния европейски формуляр.
Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред
изключенията посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г./.
Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност на кредитодателя-
юридическо лице по см. на чл. 9, ал. 4 ЗПК е „отпускане на заеми”, а кредитополучателят-
физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при
сключването на договор за потребителски кредит е действал извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Възраженията на
ответника за липса на погасителен план, съдът приема за неоснователни. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е
договорът да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния случай в подписания между страните договор
действително липсва изрично изготвен и подписан погасителен план, но в договора
е посочен ясно броя на вноските, ден от седмицата, в който се дължат
плащанията, кога е първата вноска, какъв е размерът на вноските, с изключение
на последната, която е посочена в друг размер. И понеже за целия срок на
договора е договорен фиксиран лихвен процент от 31,82%, липсва задължение
погасителният план да съдържа и информация за последователността на
разпределение на вноските
между различните неизплатени суми.
За установяване твърденията по усвояване на кредита и
размера на задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания
на в.лице в областта на счетоводството. От заключението на в.л. по приетата
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че: Отпуснатият кредит е усвоен на
27.02.2016г. при подписване на договора. Плащанията са разсрочени за периода
05.03.2016г. до 22.04.2017г. на 60 броя седмични вноски. Начислени са 600лева
главница, 118,35лева договорна лихва, 30лева такса оценка на досие и 511,78лева
такса кредит у дома. Общият размер на извършените погашения е сумата от 176лева,
с която заемателят е погасил главница от 103,58лева,
договорна лихва от 14,34лева, такса оценка на досие от 2лева и такса кредит у
дома от 56,08лева. Размерът на остатъчното задължение по договора към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е 496,42лева главница, 104,01лева
договорна лихва за периода 09.04.2016г. до 24.04.2017г., 28лева такса оценка на
досие, 392,96лева такса кредит у дома и 95,49лева обезщетение за забава за
периода 19.05.2017г. до 07.12.2018г.
Анализът на ангажираните по делото доказателства, налагат
извод, че действително между цедента и ответника е била налична валидно
възникнала облигационна връзка по договор за кредит. Както се посочи
подписвайки договора и избирайки услугата кредит у дома, ответницата е
удостоверила получаването на сумата в брой. Неизправна по договора страна се явява тя, тъй като не е изпълнила задължението си да извършва
плащания на уговорената седмична вноска от 21,01лева и на уговорения падеж-
всяка сряда от месеца. Поради това и ответницата
дължи връщане на главницата. Следователно, исковата претенция за главница се явява доказана до размера
посочен от в.лице, а именно сумата от 496,42лева. За разликата до пълния заявен
размер от 538,16лева претенцията следва да се отхвърли.
Ответницата дължи и договорна
лихва, съобразно
уговореното в б. В от договора начислена за периода от 09.04.2016г. до 22.04.2017г.,
когато е падежът на последната вноска. Съдът намира, че разпоредбата от
договора уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, не е нищожна.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването
й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Същата се дължи за срока на действие на договора, т.е за
въведения период от 09.04.2016г. до 22.04.2017г. Следва да се приеме, че така уговореният размер на възнаградителната лихва от
31,82% и годишен размер на разходите 48% не противоречат на закона и добрите
нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението
на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От заключението на в.лице се установи,
че размерът на възнаградителна лихва за периода 09.04.2016г. до 24.04.2017г. е
104,01лева и доколкото претенцията е заявена за сумата от 36,15лева, то същата
се явява основателна изцяло.
Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер
на законната лихва и предвид установената забава в погашенията на дълга и на
основание уговореното в чл. 9 от договора, същата се явява доказана по
основание. Тя е заявена за периода от 19.05.2017г. до 07.12.2018г. в размер на
83,91лева. Според в.лице размерът й за този период е 95,49лева, поради което
същата следва да бъде изцяло уважена.
Относно такса за оценка на
кредитно досие и такса за услуга
„кредит у дома", настоящият състав приема следното:
За
действителността на тези клаузи от договора съдът следи служебно предвид дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. За това страните са били изрично
известени съобразно чл. 7, ал. 1 ГПК с определението по чл. 140 ГПК и са
получили съответните указания по повод доказателствената тежест в процеса.
Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Следователно клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за оценка
на досие дефакто прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК и води само до допълнително увеличаване
размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата противоречи на цитираната
норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
По отношение на другия компонент такса за допълнителни услуги- такса за
услугата „Кредит у дома", съдът намира, че клаузата на чл. 25
регламентираща дължимостта й противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Съдебната практика приема, че при двустранните договори
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме
за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на
свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. В случая уговорената стойност на таксата за услуга „кредит у дома"
се равнява приблизително на чистата стойност на отпуснатия заем. С
уговарянето й длъжникът не извлича полза или изгода, т.е. не получава услуга, а
само бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост,
което обезсмисля единствения мотив на длъжника да сключи процесния договор за
потребителски кредит, а именно да си набави средства в спешен порядък за
задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива разумна и
съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената такса и
кореспондиращата й насрещна престация, т.е. налице е очевидната
нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по
облигационното правоотношение. Този извод не може да се промени от твърденията
на ищеца, че дължимостта й е свързана с желанието на потребителя и касае
услуга- доставка на заемната сума в брой по местоживеене и посещения за
събиране на вноските. На първо място заетата сума се отпуска еднократно- т.е.
предполага едно единствено посещение от служител на кредитора, което не може да
оправдае размера на таксата. Освен това еднократното посещение очевидно е
свързано с усвояването на кредита, при условие, че с чл. 10а, ал.2 ЗПК е
въведена забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Очевидно потребителят при всички
положения би дължал заплащане на такса „кредит у дома", на което
кореспондира чисто хипотетично задължение на заемодателя за извършване на
посещения в дома на длъжника за събиране на вноските, доколкото същото е
обвързано изцяло с текущото финансово състояние на заемателя.
В този смисъл реално липсват и доказателства за предоставяне на услугата
посещение у дома за събиране на седмичните вноски. В обобщение
неравностойността в насрещните престации на страните уговорили клаузата „Кредит
у дома" е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна
на кредитодателя, при което правно положение съдебната практика е категорична и
константна, че е налице противоречие на договореното с добрите нрави. Още повече, че евентуален разход за дейност на лице/
служител по осъществяване на дейност по усвояване и събиране на задължението,
касае плащане на възнаграждение по трудов или друг вид граждански договор.
Така, че опитът то да бъде получено под формата на такса би водел до
неоснователно обогатяване на заемодателя.
В
заключение, така уговорените неустойки излизат извън присъщите им обезщетителни функции, поради което се явяват нищожни.
Затова и така претендираните суми не се дължат и исковата претенция за тяхното
присъждане следва да се отхвърли.
Стана ясно от заключението на в.л., че по договора
ответницата е извършила плащане на сумата от общо 176лева, с която са погасявани
главница от 103,58лева, договорна лихва от 14,34лева, такса оценка на досие от 2лева
и такса кредит у дома от 56,08лева. Доколкото съдът прие, че са нищожни
клаузите на уговорените такси, то следователно същите са изначално недължими. Затова
и правените от ответницата по тях погашения във време на действие на договора
от общо 58,08лева /2лева+ 56,08лева/, следва да бъдат отнесени към погасяване
на главницата и лихви, чиято дължимост съдът прие за доказана в своето
основание и размер, предвид изрично направеното възражение от процесуалния
представител на ответницата в този смисъл. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява,
правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в
следния ред: погасява се изцяло най- обременителното задължение, а след него
следващото по обременителност задължение в реда по
чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най- старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76,
ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. В случая задължението касае главница и лихви, поради което и на основание
чл. 76, ал. 2 ЗЗД извършеното плащане по приети за нищожни клаузи в размер на
сумата от 58,08лв, следва да бъде отнесено към погасяване на дължимите по
договора лихви. От тях по правилото на чл. 76, ал.1 ЗЗД най- обременително се
явява това за законна лихва, доколкото е в по- голям размер. Следователно от исковата
претенция за мораторна лихва, в който размер съдът я
прие за доказана, а именно 83,91лева, следва да бъде приспадната сумата от
58,08лева, което обосновава извод за уважаването й до размера на сумата от 25,83лева
и отхвърляне за разликата до пълния заявен размер от 83,91лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в размер 225лева
допълнителна ДТ, 150лева депозит за в.лице, 150лева депозит за особен
представител и юк. възнаграждение. На основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа
и правна сложност на спора. Или общият размер на разноските е 625лева. Съразмерно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 305,03лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са в размер на 25лева за платена ДТ
и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева. От тях и
съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят
разноски в размер на общо 36,30лева.
Ответникът е представляван в производството от особен представител, поради
което по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК не му се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 съществува вземане срещу
ответника А.А.А., ЕГН ********** с адрес *** за сумите, както следва: 496,42лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № *********/27.02.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД
и А.А.А., вземанията по който са прехвърлени от „Провидент Файненшъл България” ООД
в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.05.2017г.; 36,15лева,
представляваща договорна лихва за периода от 09.04.2016г. до 24.04.2017г., 25,83лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 19.05.2017г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
9201/10.12.2018г. по ч.гр.д. № 18509/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
разликата над присъдената сума от 496,42лева до пълния заявен размер от
538,16лева; за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от
25,83лева до пълния заявен размер от 83,91лева; за сумата от 24,30лева, представляваща такса за
оценка на досие и за сумата от 461,64лева, представляваща такса за услуга
„кредит у дома“ за периода от 09.04.2016г. до 24.04.2017г., на основание чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********
да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 305,03лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********
да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 36,30лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 18509/2018г. по описа
на ВРС, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: