Решение по дело №462/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 12
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Анелия Ангелова Димитрова
Дело: 20191450200462
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

  

Година

20.01.2020

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

І-ви наказателен

състав

На

Осми януари

 

Година

2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели

 

Секретар

Е.Г.

 

Прокурор                                                                     

 

 

Като разгледа докладваното от

Съдия ДИМИТРОВА

 

АНХ

дело номер

462

по описа за

2019

година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000307/07.11.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В., с което на нарушителя „Л.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител М.С.З., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.10 §5 б.”а”, /ii/, предл.първо от Регламент 561/06 на ЕО, като незаконосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

„Л.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител М.С.З. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26-0000307/07.11.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. К.Т. от ВАК, преупълномощена от адв. В.Ч. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното НП като незаконосъобразно, като се поддържат доводите, изложени в депозираната по делото жалба. С депозираната жалба се акцентува, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Акцентува се, че е налице неправилна квалификация на нарушението, която е опорочила цялото административнонаказателно производство. Визира се, че е следвало да бъде посочено нарушение по чл.91в от Закон за автомобилните превози, като посочения Регламент 561/06 е неприложим в настоящата хипотеза. Посочва се, че както в акта, така и в НП не е посочено кога, къде и дали е извършен превоза от страна на жалбоподателя и не е достатъчно конкретизирано в какво се е изразило обективно отговорното поведение на наказаното дружество. Визира се, че няма доказателства как е установено, че нарушителя не е осигурил съхранение на листа. Непредставянето им при поискване е едно, а неосигуряване на съхранението им е друго изпълнително деяние на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, но е взел становище по делото. С него се поддържа, че жалбата е неоснователна и че при проверката е установено, че превозвача не съхранява тахографските листа на посочения товарен автомобил за периода на проверката. Извършеното от жалбоподателя нарушение е такова на изискванията на Регламент на Европейския съвет № 561/2006 г. и е с висока обществена опасност.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.11.2019 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 19.11.2019 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 269447/11.10.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 11.10.2019 год. около 15.00 часа в гр.М., ул.”Г.Д.” № 8, в офиса на Фирма „Л.” ООД, при комплексна проверка на фирмата, притежаваща Лиценз за превоз на товари в Р Б. № 07470 за периода на проверката от 11.10.2018 г. до 11.10.2019 г. е констатирано, че превозвачът не е осигурил съхранението на тахографските листа за периода на проверката за срок от една година на товарен автомобил марка „М.”, категория N3, с рег.№ ХХХ, оборудван с аналогов тахограф марка „Kienzle”, № 524256, видно от Протокол за контролна проверка № BG 31/**********. С това е прието, че е нарушен чл.10 §5 б.”а”, /ii/, предл.първо от Регламент 561/06 на ЕО. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 26-0000307/07.11.2019 г., АУАН № 269447/11.10.2019 г., Пълномощно от 14.11.2019 г., Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Становище под рег.№ НП 26-0000307/07.11.2019 г., Протокол от контролна проверка на тахограф от 11.04.2018 г. и Констативен протокол за извършена комплексна проверка под рег.индекс 33-20-13-156/11.10.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите К.Г. и К.К. и двамата работещи като инспектори в ОО „Автомобилна администрация” гр.В., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 11.10.2019 г. в гр.М., на ул.”Г.Д. № 8 в офиса на Фирма „Л.” ООД свидетелите Г. и К., в качеството си на инспектори в ОО „АА” гр.В., извършили комплексна проверка на превозвача, обхващаща периода 11.10.2018 г. до 11.10.2019 г. От всички събрани по делото доказателства се установява, че „Л.” ООД гр.М. притежава Лиценз за превоз на товари в Р Б. с № 07470. При извършената проверка било установено, че превозвачът не е осигурил съхраняването на тахографските листа за периода на проверката 11.10.2018 г. до 11.10.2019 г., за срок от една година на товарни автомобили с рег.№ ХХХ, рег.№ ХХХи рег.№ ХХХ. За установеното нарушение на 11.10.2019 г. в офиса на фирмата е изготвен Констативен протокол – Приложение № 11 за установеното от комплексната проверка, в присъствието на Управителя на фирмата. Процесният акт е съставен на 11.10.2019 г. в присъствието на управителя на фирмата и на свидетелите Г. и К.. Акта е подписан от управителя на фирмата без възражения. От приложения по делото Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 11.10.2019 г. се установява, че допуснатото нарушение е за три броя товарни автомобили с рег.№ ХХХ, рег.№ ХХХи рег.№ ХХХ. Административнонаказващият орган е приел, че превозвачът не е съхранил тахографските листа за периода от една година на посочените три броя МПС-та, като е съставил три броя АУАН, съответно № 269447, който е обект на настоящето производство, както и № 269438, касателно МПС с рег.№ 3012 ВР и АУАН № 269439 касателно МПС с рег.№ ХХХ. На съдия-докладчика по делото е известно, че въз основа на така съставените актове в Районен съд гр.М. са образувани три броя АНХД, съответно АНХД № 454/2019 г., АНХД № 461/2019 и настоящето АНХД № 462/2019 г.   

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от „Л.” ООД гр.М.. В конкретния случай АУАН е съставен от К.Г. на длъжност “инспектор” при ОО „АА“ гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава  описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля К.К., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

На първо място съдебния състав намира за основателно да посочи, че не споделя така направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, досежно неправилно посочена материалноправна квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл.104 ал.7 предл.1 от Закона за автомобилните превози предвижда, че ако превозвача или лицето по чл.12б ал.1, извършващо превози за собствена сметка, не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни, подлежат на санкциониране с имуществена санкция в размер на 5 000 лева. В аналогичен смисъл е и нормата на чл.10, § 5, б.”а”ii, предл.1 от Регламент 561/2006г. посочена като нарушена от наказващия орган, която е въвела аналогично задължение - „Транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент - ii) осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието”. В случая, нормата на чл.104, ал.7 от ЗАвтП съдържа в себе си едновременно и задължението за съхраняване на тахографските листи и санкцията за неизпълнение на това задължение и именно тя е приложимия закон, като няма основание жалбоподателя да претендира приложимост на чл.91в, т.1 от с.з., който само регламентира материалното задължение за съхраняване, но не съдържа в себе си санкция, поради което тази норма е самостоятелно неприложима.

Съдебният състав намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура. По-конкретно, от съдържанието на АУАН и на НП е видно, че дружеството е санкционирано за това, че не е съхранило тахографските листове на товарен автомобил с рег.№ ХХХ за периода от 11.10.2018г. – 11.10.2019г. Нито в АУАН, нито в НП обаче са посочени датите, респективно периодът, в рамките на който е извършван процесният превоз. А това е от съществено значение за преценка съставомерността на санкционираното неизпълнение, доколкото в приложената от наказващия орган разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвтП е предвидена отговорност за превозвач, извършващ превози за собствена сметка, който не съхранява тахографските листа в период 365 дни. След като не са посочени датите на извършване на превоз от страна на водача, не може да се извърши преценка дали към датата на проверката наказаният субект е имал задължение за съхраняване на тахографските листове за процесното МПС, нито дали към датата на съставяне на АУАН е изтекъл едногодишният срок по чл.34 от ЗАНН, в рамките на който може да се инициира административнонаказателно производство за осъщественото нарушение. Това от своя страна обосновава извода, че за да е спазено изискването на чл.42 т.3, респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване датата на извършване на нарушението, не е достатъчно да се посочи датата, на която същото е установено, а следва да се посочи и датата, респективно периода, в чиито рамки е бил извършен превозът, за който се отнасят тахографските листове. Този извод не се променя от факта, че в цитираните в АУАН и НП документи е отразен периода, за който се отнася извършената от органите на Областен отдел “АА“ гр.В. проверка. И това е така, доколкото посочването на този период, чието начало датира повече от една година преди отпочване на административнонаказателното производство, не изключва необходимостта от прецизиране на периода, в рамките на който е бил осъществен самият превоз, тахографските листове за който не са били съхранени. В този смисъл е налице неяснота в описанието на соченото за нарушено правило за поведение, обусловено от непосочване на датата, на която е бил осъществен превоз на товари с процесния товарен автомобил, респективно за незаконосъобразност на санкционния акт. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на Констативния протокол липсва разграничение за всеки от товарните автомобили за кои дни и/или месеци се отнася липсата на листове. Липсата на подобно съдържание в Констативния протокол е налагало разграничението да се извърши в обстоятелствените части на акта и Наказателното постановление. Това не е сторено, поради което е налице неясно и неточно обвинение спрямо действително установената от наказващия орган фактическа обстановка по деятелността на превозвача. Налице е съществено нарушение на формата на акта и Наказателното постановление, относно съставомерно за отговорността фактическо обстоятелство, което не може да бъде и не подлежи на саниране в съдебното производство. Безспорно рамките на обвинението относно периода на извършване на деянието определят обхвата на защитата на дееца. Неясното и непълно обвинение е достатъчно основание за отмяна на Наказателното постановление. Отново следва да се акцентува, че за да се приеме задължение за съхраняване на такива листа, следва да бъдат посочени факти, че действително са осъществени пътувания и е следвало най-малкото да съществуват такива тахографски листове. Такива данни няма нито в НП, нито в акта. Също в НП не са посочени доказателствата, които установяват нарушението, едно от изискванията за съдържание на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наред с изискването за описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съгласно чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН Актът за установяване на административно нарушение, респективно Наказателното постановление следва да съдържат точно описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават, които изисквания в случая не са спазени. Нарушението е съществено, тъй като не само нарушава правата на наказаното лице, но и съставлява пречка да бъде извършена проверка за изводите на административнонаказващия орган и актосъставителя за извършено нарушение на конкретната разпоредба. На следващо място, но не по значение следва да се посочи, че административнонаказващия орган при извършената проверка на 11.10.2019 г. е констатирал нарушение за три броя товарни автомобила с твърдение, че за периода от 11.10.2018 г. до 11.10.2019 г. превозвачът не е осигурил съхранението на тахографските листа за периода на проверката за срок от една година. Видно от отразеното в по-горните абзаци на жалбоподателя са съставени три боря актове, като по този начин изкуствено административнонаказващия орган е разграничил задължението на нарушителя при констатирано неизпълнение на посочения регламент и е приложил три броя санкции по чл.104 ал.7 пр.първо от Закон за автомобилните превози, което не е оправдано от Закона. Това се дължи на неправилно разбиране на разпоредбата на чл.104 ал.7 пр.първо от Закон за автомобилните превози от контролните органи, която санкционира като едно административно нарушение неизпълнението от превозвач на задължението да съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни. В случая с налагането на три отделни наказания за същото деяние наказващия орган е допуснал търсене на отговорност три пъти за едно и също, с оглед което наказателното постановление е неправилно. Следвало е административнонаказващия орган да състави един брой акт за допуснато нарушение с три броя товарни автомобили. Неговото неизпълнение следва да се счита за едно нарушение и да се наложи една санкция, а не три.

Затова и съда отмени обжалваното Наказателно постановление № 26-0000307/07.11.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: