гр. Велинград, 07.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти граждански състав, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 987 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, във втора фаза
по извършване
на делбата.
Предявен е иск за делба по чл.34 ЗС, вр. чл.341,
ал.1 ГПК от ищците С. Ш. К.,
ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********-***а-Кърдин К.”, ЕИК *********-
физическо лице-търговец К.А.К. *** и 2. ,,Севдалина” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул.„Свобода” №37, представлявано
от управителя С.А.К..
Иска се съдебна делба на следните собствени на
страните недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Сърница, ЕКАТТЕ 70648,
община Сърница, област Пазарджик, а именно: Поземлен имот №012048, застроен и
незастроен целия с площ от 8.100дка, с начин на трайно ползване-стопански двор,
местност „Стойчов чарк”; осма категория на земята, при граници и съседи: имот
№012045-дере на община Сърница; имот №012034-ливада на община Сърница; имот
№012032- ливада на община Сърница; имот №000290- полски път на община Сърница;
имот №012031-нива на н-ци Ф.С.Т.; имот №012030-нива на А.Р.И.; имот
№000762-полски път на община Сърница; имот №012020-ливада на н-ци Р.М.К. и имот
№012047-пасище с храсти на община Сърница, ВЕДНО с построените в имота сгради: СГРАДА-ОВЧАРНИК
на застроена площ от 1 285кв.м. и СГРАДА с друго предназначение на ЗП от 410
кв.м., при квоти: от по 1/3 ид.част за всяка от страните.
С влязло в законна сила на 23.03.2019г. съдебно
Решение № 53/27.02.2019г. на РС Велинград е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С.Ш.К. ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********-*** от една страна,
и ЕТ „Севдалиан-К.К.“ ЕИК **********,
физическо лице търговец – К.А.К., с адрес ***,
и „Севдалина“ ООД ЕИК *********, седалище и адрес на управелине
гр.Сърница, ул.“Свобода“ № 37, представлявано от управителя С.К. от друга, на
следния недвижим имот: Поземлен имот с кадастрален номер 012048, целият с площ
от 8100 дка, с начин на трайно ползване – стопански двор, местност“Стойчов
чарк“, осма какегория при граници и съседи
- имот №012045-дере на община Сърница; имот №012034-ливада на община
Сърница; имот №012032- ливада на община Сърница; имот №000290-полски път на
община Сърница; имот №012031-нива на н-ци Ф.С.Т.; имот №012030-нива на А.Р.И.;
имот №000762-полски път на община Сърница; имот №012020- ливада на н-ци Р.М.К.
и имот №012047-пасище с храсти на община Сърница, ВЕДНО с построените в имота сгради, а именно:
СГРАДА- ОВЧАРНИК на застроена площ от 1285кв.м и СГРАДА с друго предназначение
на ЗП от 410 кв.м.
ПРАВАТА на страните са определени в решението
както следва: 1/3 ид.част за ЕТ„Севдалина-Кърдин К.”, 1/3 ид.част за
„Севдалина” ООД и 1/3-една трета
ид.част за съпрузите С.Ш.К. и Д.И.К..
В с.з. ищците С. и Д. К., предявяват претенции по сметки, срещу съделителите си, за сумата от общо
15000лв. – представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на наема, за
това тяхната 1/3 ид.част да е владяна от ответниците в период от 5 години,
тоест 60 месеца в периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. и им се дължи такова
от по 250лв. на месец.
В с.з.ответниците правят искане да им бъде
възложен общ дял от имота. Предявяват и претенции по сметки, срещу съделителите
С. и Д. К., за сумата от 13 387,98лв. – представляваща 1/3 от подобрения в
размер на 40163,98лв. в периода от м.02.1999г. до м.02.2019г.,подробно описани
в молбата.
Като се запозна с представените по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе
съдът прие за установено следното:
От заключението на допуснатата и изслушана по
делото ССЕ, изготвена от в.л.Т., се установява стойността на месечния наем за
притежаваната от ищците 1/3 ид.част от делбените имоти да е 190,30л., а за
период от 5 години, тоест 60 месеца в периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.
да е общо 11418,0лв.
От заключението на допуснатата и изслушана по
делото основна и допълнителна съдебно техническа експертиза, изготвени от в.л.Ш.
– не оспорени от страните и приети от съда като доказателство, се установява
следното: Поземления имот № 012048 е
целият с площ от 8100 дка. Намира се в стопански двор км селеното място гр.Сърница
и е осма категория. Имота е с добри транспортна и инжинерна инфраструктура. В
него има построена сграда ОВЧАРНИК на застроена площ от 1285кв.м и СГРАДА с
друго предназначение на ЗП от 410 кв.м. Сградите са строени през 1970-1972г. от
ТКЗС –Сърница. В момента 2/3 от очарника дърводелска работилиница, а останалата
1/3 от сградата 8428кв.м./ е в развалини като 300кв. са разрушени до основата
от каменна зидария с височина от 1,30м. От тази сграда има и друга част,
представляваща сграда в североизточната част с площ 170 кв.м., която е с
пропаднала вътрешна покривна конструкция и напукани ограждащи стени и за която
има възможност от самострутването й. В имота има построена още една сграда с
друго предназначение, която е Навес/сеновал/ със ЗП от 400кв.м, която е
изградена от дърнена конструкция, като ограждащите стенет са от греди с дъсцена
общивка, а покрива е двускатен с дървена конструкция и покрит с керемиди.
Процесният имот е 8100кв.м. и има достатъчно площ
за разделяне на два УПИ, което прави процесният имот реално поделяем, тъй като
има достатъчно площ за обособяване на два парцела. Освен това сградите са в
двете страни на имота и не позволяват разделянето му.
Поради това и е направен извода, че имота е реално
поделяем на две УПИ, като е изготвена и скица-проект за това разделяне.
Пазарната стойност на имота е определена по
сравнителен метод ("метода на аналога") на метър квадратен за
дворното място и за сградите, като е отчетоно и овехтяването им.
Според
заключението пазарната стойност на процесния имот, определена по метода на
аналога е общо 174 324,00лв, в това число: 64800 лв. - стойността на
дворното място с площ 8100 м2; 88591,00лв. - стойността на дърводелска
работилница със ЗП от 790 м2 и 20933,00 лв. - стойността на сградата Навес със
ЗП 400 м2.
Общата пазарна стойност на делбения имот земя и
сгради е 174324лв. Стойността на 1/3 ид.ч. е 58108 лв., а на 2/3 ид части е
116216лв.
В основно заключение по СТЕ е даден вариант за
делба на процесния имот, като са обособени два дяла:
- Първи дял,
включващ: Новообразуван им. № 012048А с площ от 5400кв.м., представляваща 2/3
от имота и Дърводелска работилница /бивш овчарник/ със ЗП от 790кв.м. Общата
стойност на дела е 131791,00лв., в т.ч. 88591,00лв. на дърв. Работилница и
88591,0лв. - на земята.
Втори дял, включващ: Новообразуван им. № 012048Б с
площ от 2700кв.м., представляваща 1/3 от имота и Навес със ЗП от 400кв.м.
Общата стойност на дела е 42533,00лв., в т.ч. 20933,00 лв. на навеса и 21600,0лв.
- на земята.
За уравнение на дяловете притежателя на дял първи
следва да заплати на този на дял втори 15557,0лв.
Видно от същото заключение по СТЕ е, че: Стойността
на претендираните и посочени на място СМР от ответниците е в размер на 20447.0
лв., в това число: 5818,54 лв. – за
демонтаж и направа на нова покривна конструкция на работилницата; 844,50 лв. – доставка
и полагане на проводник ПВА 4х2,5мм; 550,лв. изграждане на гръмоотводна
инсталация; 582,0лв. – вътрешна водопроводна инсталация от полиетиленови тръби;
3090,0лв. -подмяна на керемиди с поцинкована ламалина върху покривна
конструкция от южната част; 3310,98лв. –
бетонова подова настилка 10 см.; 82,30лв. – за вътрешна открита ел.инсталация;
3950лв. – за изграждане на външен водопровад с пожарен и спирателен кран;
195,94лв. за изграждане на дворно осветление; 720лв. за закупуване на носачи;
1302,64лв. за даставка и полагане на проводник ПВА 3х50+54,6мм с носачи, клеми,
конзоли и изолатор.
Обща стойност на подобренията-СМР претендирани от
ответниците е в размер на 20447,00 лв.
Цените за таксите и услугите при изготвяне на
всички строителни книжа и документи за узаконяване на дърводелската работилница
и издаване на Удостоверение за ползване 2003 год. е около 21000 лв. (устно заявени
от ответника). Според доп.заключение стойността на направените разходи от
ответниците за заплащане на таксите и услугите при изготвяне на всички
строителни книжа и документи за узаконяване на дърводелската работилница и
издаване на Удостоверение за ползване е в размер на 15042лв.
Извършените от ответниците подобрения са
допринесли за увеличаване стойността на имота. Стойността на имотите – земя и
сгради без подобренията е общо 174324,00лв., а с подобренията 194476,00лв. Подобренията, извършени от ответниците са
допринесли с 20152 лв. в тая стойност,
Съдът кредитира заключенията по СТЕ, като
компетентни, обективни и безпристрастни.
От представеното по делото Становище на главния
архитект на общ.Сърница /л.255/ в
него се потвърждават изводите направени в основна СТЕ по отношение подялбата на
имотите и образуване на два дяла от тях. Според това становище имота е делим и
от него е възможно е обособяване на отделни УПИ-та по квоти на собственост, по
начина показан в изготвения проект за ПУП-ПРЗ.
По делото е представен и одобрен ПУП-ПРЗ за имота
с идентификатор 70648.12.48 по плана на стопански двор гр.Сърница, със Заповед
№ 3-133/23.05.2022г. на кмета на общината, влязла в сила на 12.07.2022г. Видно
от него от имота са образувани два урегулирани имота, а именно: УПИ ХLVIII- за производство, търговия и услуги с площ 5180 кв.м.
и УПИ LIV- за производство, търговия и услуги с
площ 2590 кв.м. От общото площ на имота, която е 8100кв.м. е
отделена за улица, осигуряваща достъп и до двата имото площ от 330кв.м.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът формира и правните си изводи:
Производството по делото се разглежда по реда на
чл. 341 и сл. от ГПК. Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство
се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие –
чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен протокол дялове, чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.
349, ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това
съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване
на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до
делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното
извършване.
Установи се по делото, че делбените имоти земя и
сгради, са поделяеми между съделителите, тъй като от имото могат да се
образуват два дяла, като във всеки от тях попода и сграда, а и съсобствениците независимо
да са трима, то двамата ответниците са поисали да получат ощ дял. Според заключение
по СТЕ имотите са реално поделяеми на два дяла – първи и втори дял. От
представеното становище на главния архитект се установява също, че разделяне на
делбения имот на два дяла е възможно, като не са необходими никакви
преустройства за това. Нещо повече налицее влязъл в сила ПУП-ПРЗ с който са
обособени от делбения имот две нови УПИ-та, които имат самостоятелни входове.
При което всяка от двете страни съделители може да
получи в самостоятелен дял едно УПИ и сграда в него.
В случая съдът намира за удачен за разпределяне на
дяловете предложения в СТЕ такъв, поради следното: По делото не се спори, че ответниците
са ползвали и подобрявали сградата „овчарник“, а ответника не ползвал имота. При
което с поставянето в дял на ответниците на имота в който е построена тази
сграда, ще се запази съществуващото до момента ползване на сградата от страните.
В настоящото производство ищеца е с квота 1/3
ид.част , а ответниците са общо с ковато от 2/3 ид части и според заключението
на вещото лице имотите са реално поделяеми, като е възможно да се обособят два
реални дяла. Това означава, че е възможно всеки от съделителите да получи
реален дял от делбените имоти. Всъщност страните са напровили искане да получат
реален дял от имота.
Предвид което и делбата следва да се извърши чрез разпределението
на имотите по реда на чл. 353 ГПК.
Разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК
също е способ, който предполага съществуването на повече от един реален дял, за
да е възможно разпределение на всеки един от съделителите при критерии,
заложени в цитираната разпоредба. Способът по
чл. 353 ГПК е приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем
или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо
неудобство. Тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно в случаите,
когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки
е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради,
големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез
жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези
случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител
има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий, в какъвто смисал е т. 5
на ППВС № 7/1973 г.
Извършването на подобрения в някой от дяловете от
част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено
като един от критериите за извършване на разпределение по чл.353 от ГПК, защото
прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения и
необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери. При
разпределянето по чл.353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите,
тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на
всеки съделител да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната
цена, но и според вида и предназначението им.
По делото безспорно се установи, както наличие на
възможност за обособяване на два реални дяла от допуснатите до делба недвижими
имоти – по един за всеки от съсобствениците – един за ищеца и общ дял за
ответниците. В случая способа жребие е неприложим и поради факта, че имотите са
различни по стойност.
По горните съображения съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл.353 ГПК, предложение последно, и извършванена на
делбата следва да станае по способът -разпределянето
по чл.353 ГПК, тъй като прилагането му е обословено от фактическото ползване и
извършване на подобрения от съсобствениците в част от сградите, тоест теглене
на жребие се явава много неудобно за съделителите.
По тези съображения и до колкото ответниците ЕТ„Севдалина-Кърдин
К.” и „Севдалина” ООД ползват и са правили подобрения на сградата „овчарник“
попадаща в УПИ ХLVIII- за производство, търговия и услуги с площ 5180 кв.м. и имат
квота от общо 2/3 ид части, то и следва да им бъде разпределен първи дял от вариант
№1 на СТЕ. А на ищците съпрузи С. и Д. К., да се разпредели в дял УПИ LIV- за производство, търговия и услуги с
площ 2590 кв.м., тъй като имат квота от общо 1/3 ид части, като им бъде
разпределен втори дял от вариант №1 на СТЕ. До колкото в ПУП-ПРЗ от площта на
имота е взета част за обособяване на улица, захранваща двете упита с площ от
330 кв.м., то към дял първи ще се разпредели е площ от 220кв.м., представляваща
2/3 от тази улица, а към дял втори 110кв.м., представляващи 1/3 ид част от нея,
колкото са квотите на съделителите. А в резултата площите на имотите стават,
съответно: за дял 1- 5400кв.м. и за дял 2- 2700кв.м.
Според заключение по СТЕ стойността на първи дял е - 131791.00 лв., а на втори дял е
42533.00 лв., тоест налице е разлика в стойността, която да бъде компенсирана. Поради
това и ще се осъди притежателя на дял пърди да заплати на притежателя на дял
втори сумата от 15575.00 лв. за уравнение на дяловете.
При това положение съдът приема,че съсобствеността
следва да се прекрати при условията на
чл. 353 от ГПК, като допуснатите до делба имоти се разпределят между
съделите по варианта на СТЕ, а именно:
- Първи дял,
съдържащ: Новообразувано УПИ ХLVIII- за производство, търговия и услуги с площ
5180 кв.м., ведно с Дърводелска работилница /бивш овчарник/ със ЗП от 790кв.м.,
построена в това УПИ, както 220кв.м. от улица за достъп до имота,
представляващи припадащи се 2/3 от нея. Общата стойност на дела е 131791,00лв. Този
дял се разпределя на ответниците ЕТ„Севдалина-Кърдин К.” и „Севдалина” ООД.
- Втори дял,
съдържащ: Новообразувано УПИ LIV- за производство, търговия и услуги с площ 2590
кв.м., ведно с Навес със ЗП от 400кв.м. построен в това УПИ, както 110кв.м.
от улица за достъп до имота, представляващи припадаща се 1/3 от нея. Обща
стойността на дела е 42533,00лв. Този дял се разпределя на ищците С. и Д. К..
По претенциите по сметки, съдът намира следното:
Ответниците са претендирали извършени подобрения в
делбения имот и полезни разноски направени за имота в размер на сумата от 13387,98лв.
– представляваща 1/3 от подобрения и полезни разноски в размер на 40163,98лв. направен
в периода от м.02.1999г. до м.02.2019г.
Общата претенция по сметки на ищците е в размер на
сумата от 15000лв. – представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на
наема, за това тяхната 1/3 ид.част да е владяна от ответниците в период от 5
години и в периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.
Съгласно чл.72-74 от Закона за собствеността
владелецът /добросъвестен или не/ има право на необходимите разноски за
запазване на вещта. Единствено добросъвестният владелец /както и приравнените
на него недобросъвестен владелец - добросъвестен подобрител има право и на
обезщетение за подобренията или полезни разноски, което право се основава и е
проявление на общия принцип в гражданското право за недопустимост на
неоснователното обогатяване.
Подобренията, или полезните разноски за имота, са
тези, при които вложените труд, средства и материали имат практически смисъл и
са довели до увеличаване на стойността на имота. Подобренията трябва да
съществуват и да са оценяеми към деня на постановяване на решението.
Движимостите, които не са трайно прикрепени, могат да бъдат отделени, без
съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не
съставляват подобрение.
Необходимите разноски са разходите за запазване и
съхраняване на вещта, които не увеличават стойността й.
При изясняване на правата за необходими и полезни
разноски следва да се изхожда от две законови презумпции, които са оборими.
Първо, че този, който държи вещта, я държи за себе си /т.е. е владелец/ и
второ, добрсъвестността му също се предполага. Страните не спорят по обстоятелствата, че ответниците са правил ремонт и
подобрения в ползваната от тях сграда сега дърводелска работилница /бивш
овчарник/, както и да са захранили същата с ток и вода и да са изработвали
книжа и документи за да бъде въведен в екслоатация. Не спорят и по
обстоятелствата, че ищецът не ползвал имота, а той е ползаван само от
ответниците. Определено с извършените от ответниците подобрения е увеличена
стойността на имотите –сграда дърводелска работилница /бивш овчарник/ и дворно
място. А за въвеждането й в експлоатация са правени разходи от тях.
Съгласно нормата на чл.30, ал.3 ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Под "тежести" в посочената норма следва да се разбират разноските
за съсобствената вещ. Безспорно е, че всеки съсобственик следва да участва
съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски,
които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед
необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената
вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено
служене. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам
си служи с общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като
разноските произтичат от действия по управление на вещта.
Установява се по делото от заключение по СТЕ, че стойността
на претендираните и посочени на място СМР от ответниците е в размер на 35489,0 лв., в т.ч. 20447,0лв.
- работи, свързани със сградата и захранване на имота и 15042,0лв.- разходи за
направени за да се ползва сградата по передназначение. Пак според СТЕ подобренията, изпълнени от
ответниците СМР и направените разноски, са допринесли с 20152 лв. за увеличената
стойност на имота.
Няма как да се приеме, че ответниците са били
добросъвестни подобрители, след като нито твърдят нито има данни за това за
правените от тях подобрения или за направените разходи да са имали съгласието
на ищците – техни съсобственици. Всъщност такова съгласие да е давано от
ищицете не се установява и от показанията на свидетелите на ответниците. Нещо
повече от техните показания се установава ответниците да са правили подобрения
и да са извършвали разходи за проекти, узаконяване и разрешения, тъй като това
им е било необходимо за да превърнат бившия овчарник в дърводелска работилница
и да работят в нея според новото й предназначение.
Ето защо и като недобросъвестни подобрители,
съгласно чл.74 от ЗС имат право само на по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения. Всъщност и според разпоредбата на чл.72, ал.1 от
ЗС и добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил,
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения. А съгласно СТЕ увеличила стойността на делбения имот е сума в размер
на 20152 лв. Дела на ищците в делбения имот е 1/3, тоест ищците дължат на
ответниците по претенции по сметки сумата от 6717,33лв., която и ще се осъдят
ищците да им заплатят. А над този размер до пълния претендиран такъв от 13387,98лв.
претенцията по сметки на ответниците е неоснователна и като такава ще се
отхвърли.
До колкото ответниците са ползвали целия имот,
което не оспорено от тях в периода 01.01.2014г. до 31.12.2018г., а ищците
притежават 1/3 ид част от този имот, то
и те имат право на обезщетение за полваната тяхна собственост. Съгласно ССЕ стойността
на месечния наем за притежаваната от ищците 1/3 ид.част от делбените имоти е
190,30лв., а за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. е общо 11418,0лв. До
този и размер претенцията на ищците за обезщетение е основателна и като такава
ще се уважи, като се осъдят ответниците да заплатят на ищците сумата от 11418,0лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на наема. А над този
размер до пълния претендиран такъв от 15000лв. претенцията на ищците за
обезщетение е неоснователна и като такава ще се отхвърли.
С настоящето съдебно решение съделителите следва
да бъдат осъдени да заплатят ДТ с оглед стойността на дяловете им. При стойност на дела на ищците от 58108лв. от
цялата стойност на имота според квотата им, ще се осъдят да заплатят държавна
такса от 2324,32лв. за делбата. При стойност на дела на ответниците от 116216лв.,
то и ще се осъдят да заплатят държавна такса от 4648,64лв. за делбата. Освен
това ще се осъдят ищците да заплати и държавна такса от 600,0 лева – по
претенцията по сметки, както и ответниците да заплатят и държавна такса от 535,52
лева – по претенцията по сметки.
Предвид изхода от спора и до колкото страните по
дело за делба са едновременно както ищци така и ответници, то нямат право на
разноски за адвокатско възнаграждение, а направените от тях такива остават за
тяхна сметка. Други претенции за разноски не са релевирани от страните.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.353 ГПК, в дял на С. Ш. К.,
ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********-***, следния имот:
- Новообразувано УПИ LIV- за производство, търговия
и услуги с площ 2590 кв.м., находящ се в местността „Стойчов чарк“ по
парцеларния плана на Стопански двор гр.Сърница, образуван от поземлен имот с
идентификатор 012048 и ЕКАТТЕ 70648 по КККР на гр.Сърница, ведно с Навес със ЗП
от 400кв.м. построен в това УПИ, както 110кв.м. от улица за достъп до имота,
представляващи припадаща се 1/3 от нея, с обща стойността на дела 42533,00лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.353 ГПК, в общ дял на ЕТ
„Севдалина-Кърдин К.”, ЕИК *********- физическо лице-търговец К.А.К. *** и „Севдалина”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сърница, ул.„Свобода”
№37, представлявано от управителя С.А.К.,
следния имот:
- Новообразувано УПИ ХLVIII- за производство,
търговия и услуги с площ 5180 кв.м., находящ се в местността „Стойчов чарк“ по парцеларния плана на Стопансик
двор гр.Сърница, образуван от поземлен имот с идентификатор 012048 и ЕКАТТЕ
70648 по КККР на гр.Сърница, ведно с Дърводелска работилница /бивш овчарник/
със ЗП от 790кв.м., построена в това УПИ, както 220кв.м. от улица за достъп до
имота, представляващи припадащи се 2/3 от нея, с общата стойност на дела 131791,00лв.
ОСЪЖДА ЕТ „Севдалина-Кърдин К.”, ЕИК *********-
физическо лице-търговец К.А.К. *** и ,,Севдалина” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Сърница, ул.„Свобода” №37, представлявано от С.А.К., да
заплатят на С.Ш.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********-***, СУМАТА от 15577,00лв. /петнадесет хиляди петстотин
седемдесет и седем лева/ за уравнеине на дела им.
ОСЪЖДА ЕТ „Севдалина-Кърдин К.”, ЕИК *********-
физическо лице-търговец К.А.К. *** и ,,Севдалина” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул.„Свобода” №37, представлявано
от С.А.К., да заплатят на С.Ш.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********-***,
Сумата от 11418,0лв. /единадесет хиляди четиристотин и осемнадесет
лева/, представляваща обезщетение
за пропуснати ползи в размер на наем за тяхната 1/3 от имота за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията над този размер до пълния претендиран такъв от 15000лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА
С.Ш.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********-***,
да заплатят на ЕТ „Севдалина-Кърдин К.”,
ЕИК *********- физическо лице-търговец К.А.К. *** и ,,Севдалина” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул.„Свобода” №37,
представлявано от С.А.К., Сумата от 6717,33лв.
/шест хиляди седемстотин и седемнадесет лева и 33 ст./, представляваща 1/3
от извършени подобрения и полезни разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки
над този размер до пълния претендиран такъв от 13387,98лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Ш.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********-***,
да заплатат ДТ в размер на 2324,32лв. /две
хиляди триста и двадесет и четири лева и 32ст./ - за делбата, както и ДТ в размер на 600,00 лева /шестстотин лева/– по претенцията по сметки.
ОСЪЖДА ЕТ „Севдалина-Кърдин К.”, ЕИК *********- физическо
лице-търговец К.А.К. *** и ,,Севдалина” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сърница, ул.„Свобода” №37, представлявано от С.А.К., да заплатят ДТ в размер на 4648,64лв. /четири хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 64ст./ -за
делбата, както и ДТ в размер на 535,52 лв. /петстотин тридесет и пет лева и
52ст./– по претенцията по сметки.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………
/Валентина И./