№ 460
гр. В., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320100933
по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Б. П.П.Ф. С.А., Париж” чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.п. С., сгр. 14, с която
против Р. М. Б. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Независимост“ № 5 са
предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от
ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с Договор за потребителски кредит с №
CREX-17314943/25.09.2019 г. на ответника е отпуснат паричен кредит в
размер на 673.62 лева.
Поддържа се, че сумата, предмет на договора е изплатена от кредитора
по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищецът е изпълнил
задължението си по него.
Сочи, че ответникът е удостоверил с подписа си получаването на сумата
по договора, както и че въз основа на чл. 1 от същия договор за ответника
възниква задължението да погаси заема на 9 месечни вноски - всяка по 83.60
лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен
процент, посочени в параметрите на договора. Видно от срока на договора,
същият изтича на 20.06.2020 г., когато е падежът на последната месечна
1
вноска.
Излага се, че ответникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 20.10.2019 г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски, а
така също и че на основание чл. 3 от договора вземането става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 20.11.2019 г., от която дата вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението
си.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
1217/2020 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Въпреки настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита на 20.11.2019 г., ищецът не се е
възползвал от правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем, а е
депозирал заявлението си по чл. 410 от ГПК след изтичане срока на договора,
който изтича на 20.06.2020 г., а заявлението е депозирано на 23.07.2020 г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
673.62 лева - главница, 78.78 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.10.2019 г. до 20.06.2020 г., 35.88 лева - законна лихва за забава за периода
от 20.11.2019 г. до 16.07.2020 г. на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
При условията на евентуалност за исковите суми е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство и
в настоящото такова.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявения иск по основателност и размер. Релевира
възражение за нищожност на договора, като сочи, че е налице
неравноправност и нищожност на клаузите по договора. Излага, че
2
ответникът не бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
1217/2020 г. по описа на РС - В..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца
заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 1217/2020 г. по описа на
ВдРС, по което на 27.07.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1209-РЗ/27.07.2020 г.
за сумите от: 673.62 лева - главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит с номер CREX-17314943 от
25.09.2019 г., сключен между страните, 78.78 лева - възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2019 г. до 20.06.2020 г., 35.88 лева - мораторна лихва за
периода от 20.11.2019 г. до 16.07.2020 г. и законната лихва върху главницата
от постъпване на заявлението в съда 27.07.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сумите 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1217/2020 г. по описа на
ВдРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит
CREX-17314943, е видно, че на 25.09.2019 год. „Б. П.П.Ф.” ЕАД като
кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в
размер на 673.62 лева. В договора е посочено, че кредитът е отпуснат за
закупуване на кафе машина, марка Ronson и смартфон, марка Huawei на обща
стойност 618.00 лева, с включена застрахователна премия от 55.62 лева.
Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.06.2020 г. да
погаси заема на 9 месечни вноски, всяка по 83.60 лева, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема и възнаградителна лихва. В
3
договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването и в частност
плащането на сумата.
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл.
422 от ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът
дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната
заповед за изпълнение.
От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е
изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение
да отпусне уговорения размер на заема на ответника. Последният обаче не е
изпълнил поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок
месечните вноски по кредита.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се
ангажираха и поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по
договора.
Поради гореизложеното, предявеният установителен иск се явява
основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен като ще следва
да се признае за установено, че Б. П.П.Ф.” С.А., Париж рег. № *********,
чрез „Б. П.П.Ф.” С.А, клон България притежава право на вземане към Р. М. Б.
от гр. В. за следните суми: 673.62 лева – главница и 78.78 лева -
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 20.06.2020 г. Тъй като
ответникът е неизправна страна по договора и е изпаднал в забава, същият
дължи и лихва за забава върху просрочената главница, чийто размер за
периода от 20.11.2019 г. до 16.07.2020 г. е 35.88 лева.
Във връзка с направените възражения настоящия състав приема
следното: договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и не е
недействителен.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП,
като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между
страните /обективиран е индивидуален погасителен план с посочени размер,
брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./, поради което чл.
146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка възраженията за неравноправност са
несъстоятелни.
4
Към момента на сключване на процесния договор – 25.09.2019 г., е
била приета разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка”
по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на
лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за
дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Преди
приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът
за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е
залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на
договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя
кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка
нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент,
съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 28.23
% и ГПР - 32.19 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-
горе съображения, а по тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е
съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал. 4 ЗПК, с установените
нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода. Затова и възражението за нищожност на договора, касещи
посочените компонентни, като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни, е неоснователно.
5
В случая възнаградителната лихва, представляваща по естеството си
договорна лихва, се дължи, както се посочи по-горе, в размера, в който е
уговорена и посочена в погасителния план.
В случая последната падежна дата по договора е 20.06.2020 г.,така че
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2020 г.
вземането е ликвидно и изискуемо в целия си размер и обстоятелството, че
липсва обявяване на предсрочна изискуемост е без значение.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде
уважена, като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната
парична сума.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в
размер на 50.00 лева, 300.00 лева – разноски за особен представител на
ответника, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева. Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и
фактическата и правна сложност, следва да се определи в размер на 100.00
лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер
на 25.00 лева за платена държавна такса, като му е присъдено и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 50.00 лева съгласно
чл. 26 от НЗПП.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца
направените разноски по настоящето производството, в общ размер от 450.00
лв. /50.00 лв. внесена държавна такса, 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300.00 лева - депозит за особен представител/, както и тези,
направени в заповедното производство, в общ размер на 75.00 лв. /25.00 лв. -
заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. Б. с ЕГН
********** от гр. В., ул. „Независимост“ № 5, че дължи на „Б. П.П.Ф. С.А.,
6
Париж” чрез „Б. П.П.Ф. С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.п. С., сгр. 14 следните суми: 673.62
лева - главница по Договор за потребителски кредит с номер CREX-17314943
от 25.09.2019 г., 78.78 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019
г. до 20.06.2020 г., 35.88 лева - мораторна лихва за периода от 20.11.2019 г.
до 16.07.2020 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 27.07.2020 г. до изплащане на
вземането
ОСЪЖДА Р. М. Б. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Независимост“
№ 5 да заплати на „Б. П.П.Ф. С.А., Париж” чрез „Б. П.П.Ф. С.А.”, клон
България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„М. 4”, Б.п. С., сгр. 14, направените разноски в настоящото производство в
общ размер от 450.00 лева /50.00 лв. внесена държавна такса, 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева - депозит за особен
представител/.
ОСЪЖДА Р. М. Б. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Независимост“
№ 5 да заплати на „Б. П.П.Ф. С.А., Париж” чрез „Б. П.П.Ф. С.А.”, клон
България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„М. 4”, Б.п. С., сгр. 14, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1217/2020 г. по описа на РС - В. в общ размер от 75.00 лева /25.00 лв. -
заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д. № 1217/2020 г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7