Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на
четиринадесети октомври 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при участието на секретаря Румела
Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 1555/2021 г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушение и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, хотел „Кукс
клуб“, срещу Решение № 170/31.05.2021г., постановено по АНД № 1473/2021г. по
описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № Р-10-177/18.03.2021г., издадено от председателя на
Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на основание чл.31, ал.3, т.1 във
връзка с ал.1, т.1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел
/ЗДСИЦ/ /отм./, на „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.25, ал.3, предложение второ
във връзка с ал.1 от ЗДСИЦ /отм./, във връзка с чл.100н, ал.1 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, във връзка с §45, т.2 от Преходните
и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, във връзка с чл.100т, ал.1, изречение
първо, предложение второ във връзка с ал.3 от ЗППЦК.
С касационната
жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
районния съд не е обсъдил всички, посочени във въззивната жалба, доводи, а
някои от тях е интерпретирал извън контекста на жалбата. Твърди се, че при
издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган
/АНО/ неправилно е анализирал фактическите констатации, установени в хода на
извършената проверка. Аргументира се, че актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен след изпълнението от страна на
дружеството на задължението за представяне като отделен документ на финансовия
отчет за дейността на обслужващото дружество, поради което е санкционирано
нарушение, което вече не съществува. Навеждат се доводи за наличие на основания
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Отправя
се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото наказателно
постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
касация – КФН, в депозирани чрез представител по пълномощие писмени бележки,
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на
решението на ВРС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу размера на претендирания адвокатски хонорар.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните
съображения:
С оспореното пред Районен съд – Варна наказателно постановление „Супер Боровец
Пропърти Фонд“ АДСИЦ е санкционирано за допуснато нарушение на чл.25, ал.3,
предложение второ във връзка с ал.1 от ЗДСИЦ /отм./, във връзка с чл.100н, ал.1
от ЗППЦК, във връзка с §45, т.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците, във връзка с чл.100т, ал.1,
изречение първо, предложение второ във връзка с ал.3 от ЗППЦК – за това, че към
предоставения на обществеността на 21.07.2020 г. чрез интернет портала „Infostock“ годишен финансов отчет /ГФО/ на „Супер
Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ за 2019 година, като отделен документ не е
представен финансовият отчет за дейността на обслужващото дружество по чл.18,
ал.2 от ЗДСИЦ /отм./, което съгласно данните от годишния индивидуален доклад за
дейността за 2019 година е „Супер Боровец Пропърти Инвестмънт“ ЕАД. Горното е
установено при извършена от служители на КФН справка на интернет страницата на
„Българска фондова борса“ АД и на интернет портала „Infostock“. До дружеството
е изпратено писмо изх. № 15-1282/16.09.2021 г., с което същото е уведомено за
наличие на открита процедура по издаване на индивидуален административен акт по
прилагане на ПАМ, като е определен срок от пет работни дни от получаване на
писмото за представяне на обществеността на коригиращ ГФО за 2019 година,
съдържащ финансов отчет на обслужващото дружество като отделен документ. На
21.09.2020 г. „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ е представило коригиран ГФО,
съдържащ посочената информация, свързана с обслужващото дружество „Супер
Боровец Пропърти Инвестмънт“ ЕАД.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените в чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН срокове и при липса на
съществени процесуални нарушения. По приложението на материалния закон
решаващият състав на ВРС е изложил мотиви за доказано осъществяването на
състава на описаното в чл.25, ал.3, предложение второ във връзка с ал.1 от
ЗДСИЦ /отм./ административно нарушение. Предвид това е счел, че правилно
отговорността на „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ е ангажирана по чл.31,
ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.1 от ЗДСИЦ /отм./, като наложената имуществена
санкция е определена в минималния, предвиден в тази правна норма, размер.
Развити са обстойни доводи за липса на по-благоприятна разпоредба по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗАНН. Изложени са съображения за отсъствие на обстоятелства,
характеризиращи нарушението като маловажен случай.
Обжалваното
решение е правилно. При постановяването му районният съд е извършил цялостна
проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение
на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите
от тях правни изводи. С оглед горното, не е налице релевираното в жалбата
касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/.
Въззивното решение
е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените във
връзка с това подробни мотиви, настоящият състав, като касационна инстанция,
изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл.221, ал.1, изречение
второ от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в
жалбата касационни основания не се установяват. Освен това възраженията в
същата са идентични с тези от въззивната жалба и вече са разгледани и обсъдени
от ВРС, с чиито мотиви настоящият тричленен състав, както се посочи по-горе, се
солидаризира напълно. Фактите и доказателствата по делото еднопосочно сочат, че
се касае за осъществено чрез бездействие от страна на санкционираното дружество
със специална инвестиционна цел нарушение на регламентираното в чл.25, ал.3,
предложение второ във връзка с ал.1 от ЗДСИЦ /отм., но действащ към момента на
извършване на нарушението – 01.08.2020г./, предвиждащ задължение за представяне
в предвидения срок в годишния отчет за дейността си, като отделен документ,
финансовия отчет за дейността на обслужващото дружество. На практика вмененото
нарушение не се и спорва от касационния жалбоподател. С непредставянето на
посочения в цитираната правна норма документ „Супер Боровец Пропърти Фонд“
АДСИЦ е осъществило фактическия състав на описаното в АУАН и НП административно
нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл.31, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.1 от ЗДСИЦ
/отм./, които предвиждат в случаи на извършени нарушения на чл.25 от ЗДСИЦ
/отм./ налагане на имуществена санкция на юридически лица в размер на 2000 до
10000 лева. Както правилно е посочил районният съд, наложената имуществена
санкция законосъобразно е определена в минимално установения в санкционна норма
размер, поради което пред съда не стои въпросът за нейното редуциране.
Доколкото с
оспореното пред ВРС НП оспорващото дружество е санкционирано за неизпълнение на
императивното задължение, регламентирано в чл.25, ал.3, предложение второ във
връзка с ал.1 от ЗДСИЦ /отм./, а не за неизпълнение на дадените с писмо изх.№
15-1282/16.09.2021г. указания, неоснователно е релевираното от касатора
възражение, че е санкциониран за нарушение, което вече не съществува. След като
задължението за представяне като отделен документ на финансовия отчет за
дейността на обслужващото дружество не е изпълнено от „Супер Боровец Пропърти
Фонд“ АДСИЦ в законоустановения срок, е осъществен фактическият състав на
описаното в АУАН и НП административно нарушение. По-късното изпълнение на това
задължение – едва след установяване на нарушението, не обуславя липса на
последното.
Изложените от
районния мотиви относно липсата на по-благоприятна разпоредба по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят
от касационния съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повторно
възпроизвеждане в настоящото решение. Още повече, че липсват касационни доводи
в тази насока.
Правилна е
преценката на въззивната съдебна инстанция и по отношение на липсата на
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Освен изложените от ВРС съображения относно характера и вида на
процесното нарушение и засегнатите от него обществени отношения, които
настоящият касационен състав споделя изцяло, във връзка с този касационен довод
следва да се посочи, че последвалото изпълнение на задължението по чл.25, ал.3,
предложение второ във връзка с ал.1 от ЗДСИЦ /отм./, не е извършено вследствие
на свободната воля на касационния жалбоподател, а е провокирано от намесата на
контролните органи с оглед налагане на ПАМ във връзка с констатираното
нарушение, т.е. единствено „опасността“ от ангажиране на
административнонаказателната му отговорност са мотивирали „Супер Боровец
Пропърти Фонд“ АДСИЦ да изпълни, и то с почти двумесечно закъснение, вмененото
му със закон задължение.
Мотивиран от
изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на
ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
Предвид крайния
изход на спора и изрично заявеното в писмени бележки № С.д. 14936/13.10.2021 г.
искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ,
и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, в което КФН не е била процесуално представлявана, съдът намира, че
на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 170/31.05.2021 г., постановено по АНД № 1473/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, хотел „Кукс клуб“, да заплати
в полза на Комисията за финансов надзор сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.