Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015/13.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 701 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.К. Н. срещу
Наказателно постановление № 19-0433-000447 от 29.01.2020 г., издадено от
началника на 01 РУ – Варна, с което на жалбоподателката на основание чл. 178Д
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за допуснато нарушение на материалния
закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката Н.К. Н. поддържа
доводите, изложени в жалбата, и отправеното искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 01 РУ - Варна,
редовно призована, не се представлява, представени са писмени бележки от
процесуален представител юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова. Направено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 05.12.2019 г. около 12,00 часа св. К.С.К. (мл. полицейски инспектор в 01
РУ – Варна) в екип с младши полицейски инспектор П.Д.Д.
извършили проверка по повод подадени сигнали за паркирани автомобили на
инвалидни места в гр. Варна, ул. „Отец Паисий“. На посочената улица до № 26
полицейските служители установили паркиран л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № В
1467 РН. Автомобилът бил паркиран на място, обозначено със знак Д21 "Място
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", за
което в отсъствие на нарушителя бил съставен фиш срещу собственика на
автомобила от мл. полицейски инспектор П.Д..
На
следващия ден в 01 РУ – Варна постъпила жалба срещу издадения фиш от Н.К. Н..
Издаденият
електронен фиш бил анулиран, като на 12.12.2019 г. на
жалбоподателката бил съставен АУАН за това, че на 05.12.2019 г. около 12,00
часа в гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ управлявала л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. №
В 1467 РН, като извършила следното нарушение като лице, което без да има право,
паркира на място за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС,
приспособено и управлявано от хора с увреждания – нарушение по чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП.
На същата
дата в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение от
жалбоподателката срещу съставения АУАН, наименовано
„жалба“, в което посочила, че на процесната дата паркирала процесния автомобил на
място, на което е липсвала плътна пътна маркировка с изобразен международен
символ „инвалид“.
На
29.01.2020 г. началникът на 01 РУ –
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН,
издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на св. К.С.К. и писмени доказателства: писмо от Община Варна;
справка от информационната система на 01 РУ – Варна за електронен фиш серия GT,
номер 226051; електронен фиш; 2 бр. жалби; уведомление и справка картон на
водач, както и веществени доказателства: 13 бр. снимки.
Свидетелските
показания на св. К.С.К. следва да бъдат кредитирани като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени и
веществени доказателства.
Съдът
намира посочените по-горе писмени и веществени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, но при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В конкретния случай
нарушението е установено в момента на извършването му и поради това, че не е
предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
или отнемане на контролни точки, е наложена с фиш глоба по реда на чл. 186, ал.
1 ЗДвП. Доколкото нарушението се е изразявало в неправилно пракирано
МПС, фишът е издаден в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 186, ал. 3 ЗДвП.
След като издаденият
електронен фиш е оспорен от друго лице, което не е имало право да го оспорва, е
бил издаден АУАН срещу жалбоподателката.
Съдът намира, че посочените
действия са в нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗДвП,
съгласно които фишът може да бъде оспорен само от лицето, срещу което е
издаден. На следващо място само собственикът има право с декларация да посочи
лицето, на което на процесната дата е предоставило управлението на моторното
превозно средство по арг. от чл. 186, ал. 5 ЗДвП, на
което по силата на същата разпоредба се съставя фиш. Законът не допуска трети в
административнонаказателното правоотношение лица да индивидуализират водача на
превозното средство, по отношение на което е констатирано нарушение.
В хода на
административнонаказателното производство посочените правила са заобиколени и без да бъде подадена декларация от
собственика на МПС, е съставен АУАН, който би могъл да бъде издаден само при
условията на чл. 186, ал. 2 ЗДвП – когато адресатът на новоиздадения фиш
оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или
откаже да подпише фиша. В случая нов фиш в резултат на анулирания не е издаден,
нито е оспорен, за да възникне правомощието на контролните органи да съставят
АУАН.
Доколкото не са били налице
законовите предпоставки за издаване на АУАН, издаденото въз основа на него
наказателно постановление е незаконосъобразно като постановено в нарушение на
процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено.
Въпреки тези изводи съдът намира, че
следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с
материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г.
по описа на Административен съд – Варна). От събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин, че на процесната дата и място лек автомобил с
рег. № В 1467 РН е бил паркиран на място, определено за хора с трайни
увреждания предвид наличието на пътен знак Д21 "Място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания". Законът за
движение по пътищата и правилникът за прилагането му не предвиждат поставянето
на друга пътна маркировка, както твърди жалбоподателката. Изискванията,
регламентирани в наредба на Общински съвет - Варна, са ирелевантни към
процесното нарушение, тъй като жалбоподателката е санкционирана за нарушение по
ЗДвП, а не за нарушение на друг подзаконов нормативен акт.
От друга страна по делото не са налице
доказателства, от които да се установява, че автомобилът е бил паркиран именно
от жалбоподателката. Не е налице и презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН, която би следвало същият да има по арг.
от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доколкото при съставянето му е допуснато нарушение на
чл. 186, ал. 2 ЗДвП.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0433-000447 от 29.01.2020 г., издадено от началника на 01 РУ
– Варна, с което на жалбоподателката на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 98, ал.
2, т. 4 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: