№ 28
гр. гр. Димитровград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200527 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - „Поделение за товарни превози''- Пловдив към „БДЖ-Товарни
превози"ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, представлявано от инж. Христо Стефанов
Златев- в качеството му на директор, е депозирал жалба против наказателно постановление
№ 26-001342/21.09.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Хасково, с
което за това, че като работодател не е изпълнил принудителна административна мярка
(задължително предписание) на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
дадено в т.5 от Протокол за извършена проверка №ПР2037185/18.01.2021г., а именно- на
основание чл.246, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните
места и при използване на работното оборудване (Обн.ДВ, бр.88/99г.), да осигури на
работещите на длъжност: машинист, локомотивен и помощник- машинист, локомотивен в
Локомотивен филиал- Димитровград към Локомотивно депо- Стара Загора, определите от
него лични предпазни средства и специално работно облекло, с изтекъл срок на годност към
момента на проверката.", като предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до
28.02.2021г., описаното нарушение е извършено към 02.03.3021г. в гр.Димитровград и е
установено при проверка по документи, извършена на 18.06.2021г. в Дирекция „Инспекция
по труда"-гр.Хасково, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на
основание на чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лева.
В жалбата се твърди наличие на процесуални нарушения, несъответствия и
неустановеност на описаното административно нарушение, представени доказателства за
1
сключен договор с доставчик на работни облекла. Моли се постановлението като
незаконосъобразно и неправилно да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят- чрез упълномощен процесуален представител поддържа
жалбата, счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Счита също, че е
пропуснат срокът за съставяне на АУАН, пледира за отмяна на наказателното
постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Дирекция „Инспекция по Труда"- Хасково- чрез
упълномощеният си представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, пледира
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО- Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 09.12.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Хасково- св.К.К. и св.Г.А.
извършили проверка по работни места в Локомотивен филиал- гр.Димитровград, към
Локомотивно депо- Ст.Загора, към „Поделение за товарни превози''- Пловдив, към „БДЖ-
Товарни превози"ЕООД.
В последствие били изискани документи от работодателя, като след тяхното получаване или
изтичане на срока за получаването им, били извършени проверки от контролните органи в
Д“ИТ“- гр.Хасково. При проверките установили, че е представен списък, одобрен от
работодателя, за използване на лични предпазни средства и специално работно облекло в
„БДЖ Товарни превози" ЕООД, съгласно изискванията на чл.17, ал.3 от Наредба №3 за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използуване на ЛПС на работното място (Обн. ДВ, бр.46/2001г.), издадена на основание
чл.284, ал.2 КТ и чл.36, ал.2 ЗЗБУТ. Контролните органи установили, че представените при
проверката лични картони за отчитане на работното облекло, по отношение работниците на
длъжност: машинист, локомотивен и помощник- машинист, локомотивен в Локомотивен
филиал Димитровград /Ш.Б.Ю., Г.Т.К. и др./, срокът на износване на предоставени лични
предпазни средства и специално работно облекло е изтекъл с изключените на „обувки
цели". Констатациите си описали в Протокол за извършена проверка
№ПР2037185/18.01.2021г., в който описали, че след изтичане на срока за износване,
работодателят не е осигурил на работещите на длъжност: машинист, локомотивен и
помощник- машинист, в локомотивен в Локомотивен филиал- Димитровград, определените
от него лични предпазни средства и специално работно облекло съгласно изискванията на
чл.246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използуване на работното оборудване (Обн. ДВ, бр.88/99г.).
В същия протокол било дадено предписание- в т.5, работодателят да осигури на работещите
на длъжност: машинист, локомотивен и помощник- машинист, локомотивен в Локомотивен
филиал- Димитровград към Локомотивно депо- Стара Загора, определите от него лични
2
предпазни средства и специално работно облекло, с изтекъл срок на годност към момента на
проверката.", като предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 28.02.2021г. Този
протокол бил връчен на представител на работодателя на 20.01.2021г.
На 23.02.2021г. е постъпило в Д“ИТ“-гр.Хасково искане за удължаване срока на изпълнение
на дадените предписания в т.5 от описания протокол.
На 25.02.2021г. е изготвен отговор от Д“ИТ“-гр.Хасково, с който отказва удължаване на
срока за изпълнение на предписанието по т.5, предвид обжалването му след 14-дневния срок
от връчване на протокола. Това писмо е получено от работодателя на 01.03.2021г.- видно от
поставения входящ номер.
В последствие, с призовка по чл.45, ал.1 от АПК, на 18.06.2021г. е призован представител на
дружеството-работодател с указание да представи писмени доказателства за изпълнение на
дадените предписания. От дружеството-работодател са били представени 2 бр. договори от
13.04.2021г. с „Глоботекс''ЕООД,гр.София и „Тих труд- Пловдив"ЕООД, гр.Пловдив за
доставка на зимно специално работно облекло и лятно работно облекло.
За така установеното административно нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 26-001342/24.08.2021г., в който подробно били описани
обстоятелствата около констатирането на неизпълнено предписание, а като нарушена
разпоредба от закона е описана тази на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. АУАН бил съставен
и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател, който го е подписал на същата дата с
посочване на възражения- че са предоставени всички необходими и относими писмени
документи.
На 26.08.2021г. е подадено възражение срещу съставения АУАН, което възражение не е
уважено от адм.-наказващият орган.
Въз основа на посоченият АУАН е издадено и процесното НП № 26- 001342/ 21.09.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Хасково, с което за това, че като работодател
не е изпълнил задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, дадено в т.5 от Протокол за извършена проверка
№ПР2037185/18.01.2021г., като предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до
28.02.2021г., нарушението е извършено към 02.03.3021г. в гр.Димитровград и е установено
при проверка по документи, извършена на 18.06.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда"-
гр.Хасково, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание на
чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лева.
Видно от известието за доставяне, постановлението било получено от представител на
жалбоподателя на 23.09.2021г., а жалбата против него е изпратено до районния съд на
30.09.2021г.- видно от пощенското клеймо- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от показанията на разпитаните по
делото актосъставител, свидетел по установяване на нарушението и по съставянето на акта,
писмените документи- приложени по административно-наказателната преписка и приети
3
като доказателства по делото, които са взаимно-допълващи се касателно главния за
доказване факт, поради което и кредитирани от съда по начин, описан по -долу.
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на когото по реда
на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН , подадено е
пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в
тази насока, предвид и което съдът разгледа жалбата по същество.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- неоснователна.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира следното:
При съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 26-001342 от
24.08.2021г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН. Съгласно обстоятелствата
описани в обстоятелствената част на акта, правилно е квалифицирано и описано
нарушението- по чл.415, ал.1 от КТ.
При издаването на процесното наказателно постановление, административно-наказващия
орган е изпълнил задълженията си- предвидени в ЗАНН, правилно е квалифицирал
нарушението, същото е описано правилно текстово, съответстващо и на цифрово
изписаното, правилно е съобразен и текста от закона- предвиждащ наказание за въпросното
нарушение – а именно чл.415, ал.1 от КТ (действащата редакция към момента на извършване
на констатираното нарушение).
Фактическата обстановка- описана в АУАН, е достатъчно ясна, като изпълнителното деяние
на извършеното нарушение се изразява в неизпълнение на дадени задължителни
предписания по спазване на трудовото законодателство.
Достатъчно ясно е описано в какво се състои нарушението и в случая са описани подробно и
в детайли всяко едно от обстоятелствата, обуславящи извода за осъществен състав на
административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ (редакцията, действаща към 04.04.2020г.),
който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Тази правна норма установява по императивен начин поведението, което следва да има
адресата на задължителни предписания. Безспорно е, че такива предписания са били дадени
с Протокол №ПР2037185/18.01.2021г., като в същия протокол в т.5 е било описано
предписанието- на основание чл.246, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за
ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване (Обн.ДВ, бр.88/99г.), да
осигури на работещите на длъжност: машинист, локомотивен и помощник- машинист,
локомотивен в Локомотивен филиал- Димитровград към Локомотивно депо- Стара Загора,
определите от него лични предпазни средства и специално работно облекло, с изтекъл срок
на годност към момента на проверката. Бил е даден срок за изпълнението- до 28.02.2021г.
Безспорно е също така, че това предписание е дадено от контролен орган за спазване на
4
трудовото законодателство, какъвто е Дирекция “Инспекция по труда“-Хасково.
Предписанието е било надлежно връчено на 20.01.2021г. на представител на работодателя,
който не е оспорил или възразил срещу така дадените му предписания. В тази връзка
жалбоподателят е имал възможност да осигури и връчи работните облекла на работещите на
описаните длъжности или ако е считал, че наложената принудителната мярка е
незаконосъобразна, e могъл да я оспори по реда на АПК, каквото право му дава
разпоредбата на чл.405 от КТ. Доколкото обаче това не е сторено, то за него остава
задължението за изпълнение на задължителните предписания, като след неизпълнение в
предоставения срок, е налице осъществен състав на административното нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ. Поисканото удължаване на срока за изпълнение на предписанието по т.5
не е било уважено и така за работодателя е останало задължение за изпълнението му до
посочената в предписанието дата.
В случая са представени 2 бр. договори от 13.04.2021г. с „Глоботекс''ЕООД- гр.София и
„Тих труд- Пловдив"ЕООД- гр.Пловдив за доставка на зимно специално работно облекло и
лятно работно облекло.
Следва да се отбележи, че доколкото се касае за отрицателен факт, е следвало да бъдат
представени доказателства от работодателя за това, че същият е предоставил работно
облекло на работещите на посочените длъжности, каквито доказателства обаче не са
ангажирани. Представените договори за доставка на работни облекла не доказват, че същите
са били предоставени на работещите и освен това, датите на тези договори са след изтичане
на срока за изпълнение на задължителните предписания.
Действията на работодателя в случая установяват единствено положени усилия към
изпълнение на даденото от Д“ИТ“ задължително предписание, но не и реалното им
изпълнение, още повече в предоставения срок. В тази връзка елементите от
административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ са установени по безспорен начин.
По отношение на направените от жалбоподателя възражения Съдът намира следното: - по
отношение на срока за издаване на АУАН. Ясно е описано, че проверката на контролните
органи е извършена на 09.12.2020г. по работни места в Локомотивен филиал-
гр.Димитровград, а на 17.12.2020г., 11.01.2021г. и 14.01.2021г. – по документи в Д“ИТ“-
гр.Хасково.
Самото нарушение обаче е констатирано при последваща проверка на 18.06.2021г. по
документи, когато са били изискани документи за изпълнение на предписанието, но
работодателят не е представил такива. Преди извършването на последваща проверка и
приключването на същата, няма как контролните органи да установят дали са изпълнени
или не са изпълнени връчените предписания. Поради което съдът не намира допуснати
процесуални нарушения относно датата на установяване на административното нарушение
от контролните органи. От датата на констатиране на установено адм.нарушение е започнал
да тече преклузивния срок за издаване на АУАН и НП. АУАН е издаден 24.08.2021г., а НП
на 21.09.2021г., като нарушението е установено като такова едва след извършената
5
последваща проверка на 18.06.2021г. и в тази връзка не са налице процесуални нарушения,
свързани с неспазени срокове по чл.34 от ЗАНН.
Като цяло може да се посочи, че описаните в жалбата възражения не се подкрепиха в
съдебно заседание, нито пък бяха представени доказателства в подкрепата им. В тази връзка
Съдът намира, че така описаните в жалбата възражения не са за съществени нарушения на
материалния или процесуалния закон, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение или нарушение на
материалния закон, е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези,
допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая както в
АУАН, така и в НП са достатъчно ясно описани обстоятелствата, които да доведат до извода
за извършено адм.нарушение. Така описаните обстоятелства по никакъв начин не
накърняват правото на защита на жалбоподателя или съставляват съществено процесуално
нарушение. В същото време така събраните доказателства и установени обстоятелства са
достатъчни, за да се достигне до единствения възможен правен извод от тях.
При анализ на всички събрани доказателства се установи безспорно, че е налице
неизпълнение на законно дадено предписание от контролен орган по спазване на трудовото
законодателство.
Установената фактическа обстановка правилно е отнесена към разпоредбата на чл.415, ал.1
от КТ, като е налице единство между описание на нарушението, разпоредбата на описаната
като нарушена материална норма и санкционната такава, съдържаща се в същия текст на
чл.415, ал.1 от КТ.
Наложеното наказание е в минималния предвиден размер, поради което липсват
възможности за изменение.
Предвид описаното по-горе, обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и следва същото да бъде потвърдено.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от административно-наказващият орган- а
именно възнаграждение за юрисконсулт, съобразно мотивите по-горе за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.4 от
ЗАНН адм.-наказващият орган има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Адм.-наказващият орган, е бил представляван
от процесуален представител в качеството му на юрисконсулт, видно от приложеното
пълномощно (л.141 от делото). В последното по делото заседание юрисконсулт К.Г. е
поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административно-
наказващия орган. Настоящият случай касае не съдебно-деловодни разноски, каквито за
защита на административно-наказващия орган от негов юрисконсулт на практика не са
направени, а за възнаграждение за положения труд и усилия. В тази връзка и в съответствие
с разпоредбата на чл.37, ал., от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за защита в производства по
6
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120лв. В случая съобразно
характера на нарушението – описано в обжалваното наказателно постановление, както и
характера на осъществената правна помощ, съдът намира, че възнаграждение в размер на
100(сто) лева се явява справедлив с оглед и на правната и фактическа сложност на делото,
като тези разноски следва да бъдат възстановени на административно-наказващия орган от
жалбоподателя.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 26-001342/21.09.2021г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда"- Хасково, с което на „Поделение за товарни превози''-
Пловдив към „БДЖ-Товарни превози"ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, представлявано от
инж. Христо Стефанов Златев- в качеството му на директор, за това, че като работодател не
е изпълнил принудителна административна мярка (задължително предписание) на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено в т.5 от Протокол за
извършена проверка №ПР2037185/18.01.2021г., а именно- на основание чл.246, ал.1 от
Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на
работното оборудване (Обн.ДВ, бр.88/99г.), да осигури на работещите на длъжност:
машинист, локомотивен и помощник- машинист, локомотивен в Локомотивен филиал-
Димитровград към Локомотивно депо- Стара Загора, определите от него лични предпазни
средства и специално работно облекло, с изтекъл срок на годност към момента на
проверката.", като предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 28.02.2021г.,
описаното нарушение е извършено към 02.03.3021г. в гр.Димитровград и е установено при
проверка по документи, извършена на 18.06.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда"-
гр.Хасково, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание на
чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева - като
законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Поделение за товарни превози''- Пловдив към „БДЖ-Товарни
превози"ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, представлявано от инж. Христо Стефанов
Златев- в качеството му на директор, да заплати на административно-наказващия орган-
Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Хасково, юрисконсултско възнаграждение по
настоящото АНД №527/2021г. в размер на 100 (сто) лева.
7
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд- Хасково в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8