РЕШЕНИЕ

 

№ 259,  05.08.2020г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На девети Юли през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                        Председател: Николай Борисов  

Секретар: Пенка Тоцева

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 179 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.Р.К. ЕГН ********** *** против НП № 19 – 1075 - 001977/14.02.2020г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, с което на жалбопадателя за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 700,00лв.  и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца,  на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а за нарушение на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание « глоба « в размер на 10,00лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1,пр. 2 от ЗДвП.  

Жалбоподателят по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя възражение за осъществени процесуални нарушения при съставянето на процесния АУАН, респективно при издаването на обжалваното НП.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява, лично,  поддържа молбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващия орган, при редовно призоваване не изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 01.08.2019г. около 09,50ч., в гр. Разград, по ул. „ Търговищко шосе „ до спортна база „ Гнездо на орли „, посока гр. Търговище, била позиционирана мобилна видеосистема за контрол на пътното движение TFR1-M с фабр. № 635. Същата засякла МПС л.а. „ Мерцедес ГЛ 350” с рег. №**, който при ограничение на скоростта за населено място – 50км./ч. преминал със скорост 101км./ч., т.е. със превишение 51км./ч. Системата автоматично генерирала видеоклип № 6019. По случая св. Д. Б. извършила проверка, при която се установило, че собственик на процесния автомобил е ЕТ „ Ивис  - Р – Лъчезар Куклев „ - Разград. Собственикът на ЕТ бил поканен и попълнил Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че на процесната дата, място и време, автомобилът бил управляван от Д.Р.К. ЕГН **********, който попълнил от своя страна Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която заявил, че той е управлявал процесният автомобил. На база подадените декларации, на същата дата 12.19.2019г. св. Д. Б. съставила АУАН бл. № 375130, в който описала, че « … на 01.08.2019г. около 09,50ч., в гр. Разград, по ул. „ Търговищко шосе „ до спортна база „ Гнездо на орли „, посока гр. Търговище, Д.Р.К. ЕГН **********, управлява л.а. „ Мерцедес ГЛ 350” с рег. № **, като при ограничение на скоростта за населено място – 50км./ч. се движи със скорост 101км./ч., превишавайки разрешената скорост с  51км./ч. Нарушението установено с TFR1-M с инв. № 603, клип 6019, скоростта е намалена с допустимата грешка на АТСС – 3 %. Попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Не носи КТ или заместващ документ…“. Квалифицирала нарушенията като такива по чл. 21, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН съставен в присъствие на жалбоподателя и свидетел – св. К. К.. Екземпляр от АУАН връчен на жалбоподателя срещу подпис, който вписал, че няма възражения.

На база съставеният АУАН на 14.02.2020г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка е описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган също квалифицирал нарушенията по ч по чл. 21, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и наложил посочените адм. наказания.

НП връчено редовно на 28.02.2020г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на същата дата 05.03.2020г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, забранява на водачите на МПС категория В да превишават в населено място максимална скорост от 50км./ч. /за конкретния случай. От събраните по делото писмени доказателства – разпечатка от клип № 6019/01.08.2019г., заснет от мобилна видеосистема за контрол на пътното движение TFR1-M с фабр. № 635, Справка относно собствеността върху л.а. „ Мерцедес ГЛ 350” с рег. № **, Декларация от Л. К. и Д.Р.К. ЕГН **********, гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Б. и К. К., безспорно по делото се установява както авторството, така и нарушението по пункт 1, описано в процесното НП. Не отговарят на истината възраженията, че както в АУАН, така и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Точно обратното същото е фиксирано както описателно, така и с географски координати. Превишението на скоростта е коригирано с допустимата техническа грешка, като всичко изложено не оставя никакво съмнение нито относно нарушението, нито относно мястото на извършване или неговия автор. Досежно наложеното наказание, по силата на чл.182, ал.1,т.6 от ЗДвП, размера на адм. наказание „глоба” е точно пресметнато и правилно определено, а срока на лишаването от право да управлява МПС е фиксирано посочен, като по този начин, наложеното наказание се явява правилно и законосъобразно, съответно на извършеното нарушение.

Относно възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване, то съдът намира същите за неоснователни. Съгласно ТП № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на ВАС, доколкото в настоящия случай не са изтекли сроковете по чл.34, ал.1, пр.последно от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и по чл. 34, ал.3 от ЗАНН по отношение на издаденото НП, то не е изтекла и погасителната давност за осъществяване на административнонаказателното производство. Видно от писмените доказателства по делото, е че нарушителят е открит и установен на 19.12.2019г. с попълването на приложените по делото Декларации по чл. 188 от ЗДвП, от който момент започват да текат сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП.

От процесуалноправна страна НП, както и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното по пункт 1 административно нарушение е правилно квалифицирано и индивидуализирано като надлежно е оформен самия акт с посочване на дата и място на извършване, съдържа кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са кои норми са нарушени с деянието, въз основа на които следва да се подведе нарушителя под наказателна отговорност. С оглед на това, съдът намира, че с обжалваното НП вярно, ясно и точно са посочени предпоставките и основанията, които определят и конкретизират административното нарушение по пункт 1 вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма  и съдържание то отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална страна.

За нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че същото не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя. Доколкото нарушението по пункт 1 от НП е констатирано чрез TFR1-M с фабр. № 635, това означава, че към момента на извършване на нарушението, на жалбоподателят не е извършвана пряка физическа проверка, за да бъде констатирано адм. нарушение по пункт 2 от НК. Възможно е при явяването си в Сектор „ ПП „ при ОДМВР – Разград, за попълване на декларациите по чл. 188 от ЗДвП на 19.12.2019г. жалбоподателят да не е представил КТ или заместващ го документ, но това от една страна не е станало на вписаната в АУАН и НП дата – 01.08.2019г., нито на фиксираното в двата акта място и време. В тази част обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

В този смисъл намира отправените от повереника на жалбоподателя възражения  за незаконосъобразност на обжалваното НП за неоснователни.

С оглед изхода от делото и съществената част от обжалваното НП, която следва да бъде потвърдена, съдът намира искането на повереника на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно, поради което същото не следва да бъде уважавано.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА НП № 19 – 1075 - 001977/14.02.2020г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, в частта, с която на Д.Р.К. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание « глоба « в размер на 10,00лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1,пр. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19 – 1075 - 001977/14.02.2020г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, в останалата част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: